№ 19
гр. Варна , 07.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя И. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20213000500134 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Въззивникът М. С. А., редовно призован, явява се лично, представлява
се от адв. Ю.Г., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззивникът ПРОКУРАТУРАТА НА РБ, чрез Апелативна
прокуратура – Варна, редовно призован, представлява се от С.А., прокурор
при Апелативна прокуратура –Варна.
Вещото лице д-р Д. Л. К., редовно призован, явява се лично.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ И
ПОСТЪПИЛИЯ ПИСМЕН ОТГОВОР
1
Производството по в.гр.д. № 134/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, подадени от всяка от
страните срещу различни части на решение № 260656 от 29.10.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 1861/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд,
поправено по реда на чл. 247 ГПК и изменено в частта на разноските по реда
на чл. 248 ГПК с решение № 260009/01.02.2021 г., както следва:
По въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор
от ОП Варна, против решението на окръжния съд в цялата осъдителна част, с
която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. С. А.:
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 10 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в
извършване на престъпление по чл. 115, вр. 20, ал. 2 от НК по досъдебно
производство №507/2010 г. по описа на ОД МВР гр. Варна, НОХД №918/2012
г. по описа на ВОС, ВНОХД 9/2013 г. по описа на Апелативен съд – Варна,
НОХД 403/2013 г. по описа на ВОС, ВНОХД 307/2014 г. по описа на
Апелативен съд – Варна, КНД 407/2017 г. по описа на ВКС – 3 НО, ВНХОД
276/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, КНД 100/2017 г. по описа на
ВКС - Първо НО, ВНОХД 135/2017 г на Апелативен съд – Бургас, КНД
1011/2017 г. - 3 НО по описа на ВКС, ведно със законната лихва от 23.03.2018
год. до окончателното й изплащане;
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 2300 лева,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие
на незаконно обвинение
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 822,40 лева
представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие
на незаконно обвинение
на основание чл. 2б от ЗОДОВ сумата от 2 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на провеждане на разследване
извън разумните срокове по чл.6 nap. 1 от ЕКЗПЧОС и чл.22 от НПК, ведно
със законната лихва върху присъдената главница, считано от 15.11.2018 год.,
2
до окончателното й изплащане,
и направените по делото разноски съразмерна с уважената част от иска
в размер на 632,44 лева.
Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и поради
необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част с отхвърляне на
исковете, евентуално за намаляване размера на обезщетението. Оплакванията
са за неправилна оценка на събраните по делото доказателства и въз основа
на това и за погрешен извод на окръжния съд за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, както и за техния обем, евентуално и за неправилно
приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и за завишаване на размера на
присъденото обезщетение. Изложил е съображения за недопустимост на
претенцията за неимуществени вреди от продължителността на наказателното
производство, предвид липсата на заявено искане в процедура по ЗСВ, както
и че обезщетението за неразумния срок се поглъща от обезщетението за
незаконното обвинение. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди от незаконното обвинение съдът не съобразил: че
забраната за напускане пределите на страната не е наложена от
прокуратурата; че срокът на задържането и домашния арест били зачетени
при изтърпяване на присъдата по друго наказателно дело; че влошеното
здравословно състояние не е в причинна връзка с наказателното производство
и ищецът бил с диагноза емоционална нестабилност преди това;
многократното осъждане на ищеца и незасягане на емоционалната му сфера;
както и икономическия стандарт в страната. Молил е за отмяна на решението
на окръжния съд в обжалваната част и за отхвърляне на исковете, евентуално
– за намаляване размера на обезщетенията.
М. С. А., чрез адв. Ю.Г., е подал писмен отговор на въззивната жалба и
по съображения за неоснователността на всяко от оплакванията е молил за
отхвърлянето й и за присъждане на сторените по делото разноски. Позовано
на разпоредбата на чл. 266, ал.3 ГПК е молил за допускане на СМЕ, която
след запознаване материалите по делото и личен преглед на М.А. да даде
заключение: налични ли са били към момента на водене на досъдебното
3
производство и процесните наказателни дела срещу А. заболяванията,
установени след влизане в сила на оправдателната присъда от 23.03.2018 г., а
именно на 31.08.2018 г. – „артериална хипертония, исхемична болест на
сърцето, сърдечна недостатъчност, неинсулинозависим захарен диабет“ и от
какъв период предхождащ оправдаването му тези заболявания е възможно да
са били налични. Поискал е също да бъдат допуснати при условия на водене
двама свидетели за установяване на претърпените неимуществени вреди от
претърпени страхове и притеснения от повдигнатото обвинение и за
последиците от това неоснователно обвинение за ищеца за периода от
18.07.2008 г. до 23.03.2018 г.
По въззивна жалба на М. С. А., чрез адв. Ю.Г., против решението на
окръжния съд в частта, с която са отхвърлени исковете:
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - обезщетение за неимуществени вреди от
незаконното обвинение в престъпление за горница над 10 000 лева до 12 000
лв., ведно с лихвите от 23.03.2018 г.;
по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 357,78 лв. изчислена върху
обезщетението за имуществени вреди от 2 300 лв. за периода от 23.03.2018 г.
до 03.10.2019 г.
по чл.86 ЗЗД за сумата от 127,94 лв., изчислена върху обезщетението
за имуществени вреди от 822,40 лв. за периода от 23.10.2018 г. до 03.10.2019
г.
Ищецът е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния
съд в обжалваната му отхвърлителна част, като постановено в нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон и поради необоснованост,
като е молил за отмяната му в тази част и за присъждане на допълнително
обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в размер на
още 2 000 лв. и за уважаване на исковете по чл. 86 от ЗЗД до обжалваните
размери и периоди на забава. Изложил е съображения за непопълването на
делото с нужния доказателствен материал /касаещ претърпените вреди/ и от
там и за необоснованост на размера на обезщетението за неимуществени
вреди от незаконното обвинение - присъден в занижен размер от съда. Сочил
е, че окръжният съд не е дооценил моралните вреди от незаконното
4
обвинение по справедливост, защото не кредитирал показанията на
единствения свидетел – съжителстващата с ищеца Анка Пендарова, след като
допуснал само нея и още с доклада си по делото отхвърлил искането за разпит
на още четирима свидетели. В тази връзка е заявил и искането /посочено и с
отговора/ за разпит на двама свидетели. Навел е и оплаквания за наличие на
предпоставките за уважаване на исковете за мораторни лихви върху двете
обезщетения за имуществените вреди, предвид забавата от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда 23.03.2018 г. до 03.10.2019 г. и за
необоснованото им отхвърляне от окръжния съд. Позовано на процесуални
нарушения на окръжния съд е заявил искане за разпита на двама свидетели и
при необходимост за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за
изчисляване на мораторните лихви.
Прокуратурата не е подала отговор на жалбата на ищеца.
Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частите,
с които са отхвърлени исковете: по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на
престъпление по чл. 115 вр. 20, ал. 2 от НК за горницата над сумата от 12 000
лева до 62 000 лв.; на осн. чл. 2б от ЗОДОВ - обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на провеждане на разследване извън разумните
срокове по чл.6 nap. 1 от ЕКЗПЧОС и чл.22 от НПК, за горницата над сумата
2 000 лева до 10 000 лева.; лихви по чл. 86 ЗЗД върху главница от 2 300 лв. за
горницата над 357,78 лв. до 1670,27 лв. и за периода от 10.05.2012 г. до
23.03.2018 г.; лихви по чл. 86 ЗЗД върху главница 822,40 лв. за горницата над
сумата от 127,94 лв. до 407,04 лв. и за периода до 23.03.2018 г.
Съдът с определението си от РЗ се е произнесъл по доказателствените
искания като е допуснал изготвянето на Съдебно медицинска експертиза и е
допуснал до разпит и при условията на водене от ищеца един свидетел за
установяване на неимуществените вреди от претърпени страхове и
притеснения от повдигнатото обвинение и за последиците от това
неоснователно обвинение за ищеца, като е оставил без уважение исканията на
въззивника М. С. А. за допускане до разпит на втори свидетел за същите
обстоятелства и за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за
изчисляване на законни лихви.
5
Указано е на въззивника – Прокуратурата на РБ да поясни дали обжалва
решението на окръжния съд в частта на сумата за разноските и за
имуществените вреди в поправените, респ. изменени от окръжния съд
размери, както са посочени от настоящата инстанция в настоящото
определение или поддържа по-малките суми – по непоправеното решение на
окръжния съд с посочените във въззивната жалба размери.
Съдът докладва и направеното пояснение на въззивната жалба от
прокурор А., депозирано в съда на 27.04.2021 г., с което на практика е
потвърдено произнесеното като предмет на обжалване от страна на
прокуратурата решение на първата инстанция, досежно размери на сумите,
съобразно решението за поправка на ОФГ, произнесено от ВОС.
Съдът връчва копие от пояснението на адв. Г..
АДВ.Г.: Поддържам въззивната жалба. Поддържам и подадения
отговор на въззивната жалба на Окръжна прокуратура.
ПРОКУРОР А.: Поддържам нашата въззивна жалба. Оспорвам
въззивната жалба на другата страна.
Съдът с определението си е назначил СМЕ, по която е депозирано в
предвидения срок заключение от вещото лице д-р Д.К..
АДВ.Г.: Не възразявам да бъде изслушана експертизата на вещото
лице.
ПРОКУРОР А.: Не възразявам да бъде изслушано заключението на
вещото лице.
Съдът пристъпи към снемане самоличността и изслушване на вещото
лице.
В.Л. Д-Р Д. Л. К.: на 36 г. български гражданин, със специалност
кардиология и инвазивна кардиология, не осъждан, без родство и дела със
страните, не съм лекуващ лекар на въззивника.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Обещава да
6
даде заключение по съвест и разбиране.
В.ЛИЦЕ Д-Р К.: Поддържам заключението си.
АДВ.Г.: В заключението си, в първото си изречение, където сочите, че
свързаните оплаквания с артериална хипертония и захарен диабет е посочено
„на са били налични“.
В.ЛИЦЕ Д-Р К.: В заключението съм допуснал една техническа
грешка. След „Захарен диабет“ да се чете „не са били налични преди момента
на водене на ДП и наказателните дела“.
АДВ.Г.: Казвате заболяванията сърдечна недостатъчност и
исхемичната болест на сърцето са с изява поне от 5 години преди
оправдателната присъда. А възможно ли е да бъдат и от още по-предходен
период, след като казвате поне?
В.ЛИЦЕ Д-Р К.: Според документацията по делото и според
анамнезата при прегледа на пациента, той даде такива данни горе-долу след
2011 г., съобщи за задух в самата килия, затворени прозорци. И по самата
документация никъде не е описано, дори и колегите от Военна болница като
са го преглеждали не са описали. Изрично е описано, че няма придружаващи
заболявания. Така, че смятам, че може би оплакванията датират след тази
дата, като вече първата дата на преглед, изобщо кардиологичен 2018 г., след
оправдателната присъда, има доста голям период. Аз съм писал, че не знам
поради каква причина не е проследяван по-рано, не са вземани никакви
мерки. Дори ендокринолога е 2020 г. първи преглед.
Въпрос на съда: Как това се е отразило според Вас, ако
симптоматиката Вие я датирате към 2011 г., на базата на казаните
доказателства, това не предприемане на лечение, тъй като няма данни за
такова, как се е отразило върху развитието на заболяванията, би ли могло да
се приеме, че те биха се повлияли по един по-положителен начин при
предприето лечение?
В.ЛИЦЕ Д-Р К.: Несъмнено биха се повлияли значително по-добре в
положителна насока. Все пак това са заболявания, както захарния диабет, така
и исхемичната болест и сърдечната болест са прогресивни заболявания, които
7
нямат регресия, те имат прогресия, като навременното им лечение на тези
заболявания води само до тяхната така да го кажем ремисия, без прогресия на
заболяването. Колкото по-ранен процес, толкова по-добре за пациента.
АДВ.Г.: Посочили сте двукратно за това заболяване „червен вятър“ във
Вашата епикриза, което е констатирано в ареста. Това заболяване с
притеснителна симптоматика и изява ли е за болния?
В.ЛИЦЕ Д-Р К.: Еризипел, или така наречения „червен вятър“ това е
възпаление на кожата и подкожието в резултат на бактериална инфекция, пак
казвам, то не е заразно. В условията на днешната ера на антибиотици
усложненията от него са значително много, много редки. Така, че усложнения
в сърдечно-съдовата система се наблюдават много рядко от Еризипел, като в
случая не са те отговорни за появата на захарен диабет или сърдечна
недостатъчност.
АДВ.Г.: Нямам други въпроси към вещото лице.
ПРОКУРОР А.: Нямам въпроси към вещото лице.
Съдът намира, че вещото лице е изпълнило задачата си, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и приобщава към доказателствен материал по делото
заключението на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателен размер на възнаграждението в размер на
посоченото в справката-декларация от 300 лв.
Към момента съдът издава РКО от 250 лв. Да се издаде допълнителен
РКО за сумата от още 50 лв. за сметка на бюджета на съда, за което вещото
лице да бъде уведомено за издаването, за да може да го получи допълнително.
АДВ.Г.: Няма да Ви моля да отложите делото, защото моят доверител
не е успял да доведе свидетел. Твърди, че неговите близки са на работа в
8
Холандия. Не водим свидетеля, отказваме се от разпит на свидетел.
Представям списък на разноските, ведно с договор. Няма да соча други
доказателства.
ПРОКУРОР А.: Не правя възражения по размера. Няма да соча
доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага представения списък на разноските и
доказателства за извършването на такива от въззивника А..
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.Г.: Уважаеми апелативни съдии, изправени сме пред казус, при
който е несъмнено търпенето на неимуществени вреди, защото имаме
оправдателна присъда по едно от най-тежките обвинения в НК. Тази
оправдателна присъда е окончателна и така да се каже налична в правния мир
след три разглеждания по същество на делото, т.е. три разглеждания в
касационния и върховния съд, последното от които също беше по същество,
събираха се доказателства и съответно беше постановена окончателната
присъда. Този продължителен период от време несъмнено е неразумен срок
за разглеждане на делото в какъвто и аспект да погледнем - и на ДП и в
съдебна фаза, независимо, че се движи в процедурата предвидена в НПК.
Съответно в този период от време обаче моят доверител е бил изправен в
различни стресови ситуации. Тези стресови ситуации са се изразявали в
обстоятелството, че той е оправдаван на първа инстанция, осъждан е от
въззивен съд, делото е отменено, връщано отново за разглеждане на същите
9
съдилища – и на първоинстанционен и на въззивен съд. Всичко това води не
само до увеличаване на сроковете за разглеждане на делото, но и до сериозен
пункционален дистрес. Защото независимо от неговото образование, от
неговия манталитет, от неговата социална среда, той е човек, който изпитва
чувства и тези чувства са били изключително негативни. Защото виждате, че
даже има ситуация, при която в Бургас, тъй като съставите на ВАпС бяха
изчерпани, при разглеждане на делото му беше определена мярка за
неотклонение, а същевременно има доказателства в тази насока, че той
трябваше да проведе сватба на сина си точно в периода, когато се
изпълняваше мярката. И само намесата на ВКС при обжалването на мярката
му позволи той да присъства на сватбата на единия от тримата си синове.
Това са наглед дребни факти, но на мен ми направи впечатление това, което
той каза пред психиатъра д-р В. и което на практика приема и вещото лице д-
р К. за стреса, който той преживява със самата мисъл, че трябва да тръгне
отново за Поморие, след като няколкократно му е изменяна мярката за
неотклонение „задържане под стража“ в „домашен арест“ и в последствие и в
друга. Самото споменаване на думата „Варна“ за него е означавало стрес,
стресова ситуация. Разбира се, че тук ще прибавим и обстоятелствата, които
изтъкна и неговата съпруга, с която той живее на съпружески начала - П.,
която обяснява много подробно за тези нощни ставания, за нуждата от въздух,
за задушаванията и прочие и прочие обстоятелства, които вещото лице д-р К.
определено свързва с това обвинение. Аз считам, че в това отношение Вие
следва да приемете изцяло това заключение на вещото лице, в което той
казва, че независимо от липсата на адекватно лечение, което по времето на
престоя в ареста и в затвора по принцип е било затруднено, не че не е
възможно. Напротив Закона за изпълнение на наказания и мерките за
неотклонения изрично предвижда, че прокуратурата следва да се грижи за
задържаните, за затворническата администрация, но така или иначе този
интервал, този период от време за него е бил загубен. Искам да посоча, че
заболяванията, които са констатирани и то несъмнено по време на водене на
ДП и на съдебните дирения са изключително сериозни и тяхната констатация
води до това, че определеното обезщетение от страна на ВОС е занижено. Вие
виждате, че в конкретния случай, аз посочвам това и с оглед становището,
изразено от апелативния прокурор в неговото пояснение към въззивна жалба
от 27.04.2021 г., в което той казва, че иска да се намали присъденото
10
обезщетение. Напротив, аз считам, че до намаляване на присъденото
обезщетение, независимо, че не доведохме нов свидетел, не следва да се
достига само въз основа на тези доказателства. Защото и прокурорът Ви каза,
че по аналогични казуси трябва да се съобразявате. Аз Ви моля да обърнете
внимание на в.гр.д. № 440/20 г., което е по отношение на С.О.А., разгледано
от апелативния съд, при което първоинстанционното решение е изменено в
посока завишаване на присъдените неимуществени вреди. А давам този
пример, защото С.О.А. е негов съучастник, той също е оправдан за
извършването на това убийство. Така, че аналогичните казуси, и то съвсем
аналогичния казус, сочат на съвършено друг подход на апелативния съд по
отношение на неимуществените вреди. Безспорно е, че тези заболявания
Еризипел - червен вятър, са оказали също стресиращо въздействие върху
подсъдимия, защото трябва в условията на арест да се лекуваш. А е ясно, че
при липсата на доказателства за извършено престъпление, ако той си беше на
свобода би се лекувал съвършено по- свободно и съвършено без да изпитва
този дистрес от изолация и прочие, и прочие обстоятелствата, а пък виждате,
че той е бил поставен сам в единична килия, били са принудени близките му
да носят по спешност лекарства, да се гледа, да се къпе съвършено сам.
Изолацията и в условията на ареста е допълнителен стрес. На практика да си
сам в една килия означава да си наказан в затвора в камера, с изолация. А той
няма основание за такова наказание в този момент, но е наказан заради това
си заболяване. И пак казвам, аз го съпоставям единствено и само, ако беше на
свобода, когато лечението е абсолютно свободно. И заради това аз поддържам
искането си, направил съм го съвсем умерено, съобразил съм го с в.гр.д. №
440/20 г., това искане по отношение на увеличението и считам, че същото е
съвършено нормално и би следвало М. С. А. да получи такова.
Що се касае до имуществените вреди те несъмнено са доказани.
Несъмнено съм използвал процедурата предвидена в ГПК, макар и
минималното увеличаване на исковете и съответно няма основание за
оспорването им. Защото е несъмнено, че за всяко едно съдебно заседание той
се е предвижвал от Поморие, където е постоянния му адрес и където живее
семейството му, децата му, когато е бил с мярка за неотклонение различна от
„задържане под стража“, а именно „домашен арест“ или по-лека той се е
придвижвал сам и така, че тези имуществени вреди реално са претърпени от
11
него и не може да става въпрос за тяхната промяна. А в никакъв случай не
можете да отхвърлите иска, с който започнах от самото начало. Претендираме
за присъждане на разноските за тази инстанция.
ПРОКУРОР А.: Уважаеми апелативни съдии, аз нямам спор с колегата
Г. по отношение на присъденото обезщетение, касаещо имуществените вреди
причинени на ищеца. Там спор нямам, позицията ми е идентична с неговата,
така или иначе тези пари да дадени, похарчени са и тези разноските и следва
да бъдат овъзмездени, доколкото имало е обвинение и в крайна сметка
наказателното производство е приключило с оправдателна присъда.
Не такава е позицията ми по отношение на определените от първия по
степен съд неимуществени вреди. На първо место искам да спра вниманието
Ви на следното: В решението си съдът е определил обезщетение от 10 000 лв.
за неимуществени вреди и отделно обезщетение от 2 000 лв. за това, че
наказателното производство е продължило извън разумните срокове. Две
съображения в тази насока. На първо место видно от материалите по делото е,
че в досъдебната фаза, когато наказателното производство е под контрола,
под наблюдението и под опеката на прокуратурата делото се е водило в
срокове, които помоему не биха могли да бъдат определени като неразумни.
Да, от там нататък в централната фаза на процеса, пред множеството съдебни
инстанции, тъй като това дело се е извъртяло три пъти стигайки до върховния
съд, този срок вече е бил извън разумния. Така или иначе обаче в крайна
сметка ние сме тук за да прецените Вие дали действията на прокуратурата, в
периода, в който тя е ръководила наказателното производство са довели до
продължаването му извън срок, който би могъл да бъде определен като
разумен. На второ место в практиката си ВКС, гражданската колегия, не
еднократно е посочвала, че тези вреди следва да бъдат инкорпорирани в
размера на общо определеното обезщетение за неимуществени вреди. Т.е. не е
трябвало и неправилно те са отделени от окръжния съд като отделно перо за
овъзмездяване. Спор няма, че по това наказателно производство по
отношение на ищеца е била определена мярка за неотклонение „задържане
под стража“, а по-късно заменена в такава „домашен арест“. Позицията ми
щеше да бъде коренно различна, ако не бяхме изправени пред ситуация
12
такава, че времето, за което са били наложени тези мерки и той ги е търпял в
качеството си на обвиняем и после на подсъдим не бяха зачетени във връзка с
друга наложена на ищеца ефективна присъда по съвсем друго производство.
Защото се касае за лице, което е многократно осъждано, за лице, срещу което
са водени множество ДП и съдебни такива за тежки умишлени престъпления.
Касае се за лице, което не е работило никога и се касае за лице, което е
нямало в тази връзка и осигурителни права. И от там нататък аз от
доказателствата, които са събрани в рамките на съдебното дирене пред
първата инстанция не можах да намеря такива, които да установяват пряката
причинно-следствена връзка между твърдените и доказани единствено от
ищеца, базиращи се на негови твърдения, базиращи се на показания на
свидетели, които очевидно са заинтересовани предвид роднинската им
връзка, настъпили неимуществени вреди между това дело или някое от
множеството водените други срещу него. Как може да бъде направено такова
отграничение. Той е бил по едно и също време обвиняем и подсъдим по
няколко различни дела. Как може да се отграничи това дело ли е било
източника на стрес за него или не. Колегата Г. каза, че самото споменаване на
думата „Варна“ за него означавало стрес. Като се замисли човек колко други
дела е имало водени през този период срещу него, той е бил обвиняем и
подсъдим, аз си мисля, че и споменаването и на други населени места в
страната също би означавало за него думата стрес. Беше отправен упрек към
прокуратурата, че тя не е изпълнила задължението си да се грижи за здравето
на лицата, които са задържани под стража и се намират във съответните
заведения - било арест, било затвор. Включително и от докладваната и приета
от Вас СМЕ днес стана ясно, че по времето, когато самият ищец е следвало да
се грижи за здравето си той не е правил абсолютно нищо в тази насока.
Всички документи, свързани с негово заболяване, всъщност произхождат от
местата, където той е търпял мярката за неотклонение „задържане под
стража“. Или с други думи прокуратурата не само, че е изпълнила това си
задължение, но благодарение на прокуратурата са проведени съответни
изследвания, съответните медицински прегледи на лицето и е установено, че
той страда от тези заболявания, които са с давност предхождаща
наказателното производство, завършило с оправдателна присъда, за което се
иска и съответното обезщетение.
13
Уважаеми апелативни съдии, в практиката си неведнъж ВКС е сочил, че
макар и едно дело да е завършило с оправдателна присъда все пак следва
решаващите състави да си дадат сметка и да отчетат и това въз основа на
какви доказателства е било повдигнато съответното обвинение и образувано
съответното дело. Вие сами виждате, че това дело, по което в крайна сметка
така или иначе е бил оправдан ищецът не е било съшито с бели конци и
доказателство за това са множеството осъдителни решения, включително и на
въззивна инстанция. В крайна сметка да, така е, човекът е оправдан, но
доказателствата към него са били такива, че по отношение на него
адекватната мярка за неотклонение е била първоначално „задържане под
стража“, после „домашен арест“, които пак казвам изцяло до последния ден са
били зачетени при изтърпяването на друга осъдителна присъда, за друго
извършено от него, едно от множеството извършени от него тежки умишлени
престъпления. Така, че в тази насока той на практика е бил овъзмезден. И
затова не мога да се съглася, че така определения размер от 10 000 лв. се
явява справедлив, най-малкото и защото, ако се замисли човек, зачетен е
включително и не малкия период от време, когато той е бил с мярка
„домашен адрес“ в домът си, при близките си и тези дни са зачетени все едно,
че той е бил зад стените на затвора, а ситуацията е съвсем различна, в единия
и в другия случай. Т.е. в крайна сметка това в никакъв случай не може да
бъде определено като по-тежкия за него вариант. Аз лично не мога да приема,
че така определеното обезщетение е справедливо, изхождайки от размера на
минималната пенсия за страната за този период, която е била в рамките на
около 140 лв. Предлагам, считам за справедливо едно решение, което да
определи сума, което да съставлява сумата от размера да речем 20 такива
пенсии, които са получавани от граждани на нашата страна, за това, че дълги
години за разлика от ищеца са полагали труд в полза на обществото. В крайна
сметка по никакъв начин аз не съзрях установената причинна връзка между
това точно водено наказателно производство и твърдените леко спорно
доказани заболявания. Не, с оглед на това дали съществуват, а с оглед на това
с каква давност са те.
АДВ.Г.: /реплика/ На първо място искам да посоча за А., че той е
работил. Това семейство от трима души няма как да се издържа само от
съпругата му, с нейната заплата на чистачка в училище. Работил е като
14
обущар. От наказателното дело е ясно и обвинението му е заради това, че е
препродавал коли в този район между Поморие и с.Дюлино. Продажбата на
стари автомобили не е престъпление в никакъв случай.
Що се касае до това за думичката „Варна“ тя е кошмарна, защото тука
той идва многократно. Не отива, за да му наложат административна глоба по
чл.78А от НК, не отива, за да му наложат наказание пробация за леко
извършено престъпление, не отива и за да му сложат 3 месечна условна
присъда, за това, че е карал след като има съставен административен акт. Не
го оправдавам, но това са леки деяния, леки деяния, които приключват и
заминават. И в последствие той влиза в затвора в Бургас именно заради тази
условна присъда от 3 месеца, която е имал, защото отново наказанието му е
свързано с административно нарушение, свързано с каране на автомобил. Не
казвам, че той не се е възползвал от правата, които дава чл.59 от НК и
съответно прокурора да му зачете на наказанието. И там обърнете внимание,
че той има все още остатък. И ако аз не бях сигнализирал институциите,
които получават оправдателната присъда незабавно и тази оправдателна
присъда минава през държавен прокурор, ако аз не бях сигнализирал той
щеше да си стои в затвора. А изрично на ВКС предупредиха, ако потвърдите
оправдателната присъда то прокуратурата следва да вземе незабавни мерки за
да отлежи, защото те знаеха, в самото дело той беше призован от Затвора
Бургас за делото във ВКС, той си има изтърпяно наказание налично, защото е
бил задържан. На практика той се е възползвал от законовата възможност,
която му дава закона, за да се зачетат такива наказания.
Що се касае до твърдението на прокурора свързано с това, че
прокуратурата няма как да отговаря за съдебния процес. Практиката на ВКС е
константна. След като прокуратурата предизвиква един процес, за който в
крайна сметка съд, с окончателно решение постановява, че е бил
незаконосъобразен, именно прокуратурата е тази, която трябва да си прави
изводите въз основа на оправдателната присъда и да не допуска повторни
такива неща. Счита ли се, че има доказателства, въпреки, че доказателствата
просто за мене бяха събирани от кол и от въже, но това е моето лично мнение.
Но прокуратурата можеше в този случай да каже – да, най-вероятно са те, но
нямаме безспорни и убедителни доказателства, защо да не му вземаме мярка
„задържане под стража“, защо да му вземаме мярка „домашен арест“, дай да
15
му вземем една мярка „парична гаранция“, да му вземем мярка „подписка“.
Защото задържането под стража е крайна и изключителна мярка и това е
записано в закона. И точно това са направили те, докато тръгне на съдебните
инстанции и се разбере, че съдът не преценява по същия начин фактите както
ги преценява прокуратурата. Така, че аз уважавам апелативния прокурор, но
не мога да се съглася с нито един от доводите му, които той изтъкна. А по
отношение на тази сума ние сме завишили иска за неимуществени вреди в
сравнение с исковете свързани със забавеното правосъдие.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16