РЕШЕНИЕ
№ 1308
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20201000503648 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 3977 от 6 юли 2020г. по гр. д. № 12593/2017г., Софийски
градски съд, І ГО, 10 състав е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да
заплати на М. Х. Д. на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 96 000 лв. ,
представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за неимуществени вреди от смъртта на А. М. М., при
произшествие, осъществено на ***г., заедно със законната лихва от
02.02.2017г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата
до пълния предявен размер от 200 000 лв.; осъдил ищцата да заплати на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3 135,60 лв.,
представляваща съдебни разноски; осъдил ответника да заплати по сметка на
Софийския градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 3 840 лв.,
представляваща дължима държавна такса.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на М. Х. Д. срещу решението по гр. д. № 12593/2017г. на СГС в
1
отхвърлителната му част. С доводи за неправилност на решението,
концентрирани върху нарушения на материалния закон – чл. 52 и чл. 51, ал. 2
ЗЗД, иска отмяна на решението в тази част и вместо това уважаване на
предявения иск изцяло.
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД от своя страна също е подал
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но в частта, в която
искът, предявен срещу него, е уважен. С доводи за неправилност на
решението в обжалваната част поради това, че смъртта на пострадалия е
причинена изцяло по негова вина, както и поради липса на материалноправна
легитимация на ищцата да търси обезщетение за телесно увреждане на
пострадалия, се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне
на иска. Евентуално се поддържа, че определеното обезщетение за
неимуществени вреди е завишено и приносът на пострадалия към леталния
изход възлиза на 90 %, поради което иска решението да се отмени над
присъдения размер на обезщетението от 9 000 лв.
М. Х. Д. е оспорила жалбата на ответника, като сочи, че
причиняването на смъртта на пострадалия е в резултат от виновното
поведение на причинителя на ПТП, както е установено от наказателния съд, а
поставянето на предпазния колан не би предотвратило смъртта му.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
в полза на ищцата – живуща в съпружеско съжителство с починалия при
ПТП А. М. М. - е възникнало вземане срещу ответника за обезщетение за
вреди от смъртта на посоченото лице в размер на 96 000 лв., при отчитане на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна починалия в размер на 1/5
поради непоставяне на предпазен колан.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от
решаващата си дейност счита същото за частично неправилно.
Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе
за оплакванията на жалбоподателите, е доказано ли е, че смъртта на
пострадалото при ПТП лице е причинена от застрахован при ответника водач
– доколкото се поддържа, че тя е настъпила изцяло по вина на пострадалия,
2
съответно ищцата легитимирана ли е да търси обезщетение за неимуществени
вреди като лице, фактически съжителствало с починалия, евентуално какъв е
размерът на дължимото обезщетение да обезщети болките и страдания от
смъртта на пострадалия; извън това спорен е и въпросът има ли фактически
принос пострадалият към настъпилия вредоносен резултат и на колко се
оценява той, като ищцата поддържа, че такъв не е доказан и пострадалият не е
изпаднал от автомобила, а е бил извлечен от него, а ответникът счита, че
приносът на пострадалия към леталния изход е значителен.
Легитимацията на ищцата, родена на ***г., да иска заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е основана на съжителството й на
семейни начала с починалия при ПТП от ***г., причинено от водач,
застрахован при ответника. Иска от съда да осъди ответника да й заплати
сумата 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
близкия й човек.
С присъда по НОХД № 480/2017г. на ОС–Сливен, изменена с
въззивното решение на АС - БУРГАС по НОХД № 5/2019г., влязла в сила на
02.12.2019г., водачът Х. А. Т. е признат за виновен в това, че на ***г. при
управляване на лек автомобил „Крайслер“ с рег. № *** по автомагистрала
„Тракия“ е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лица, измежду които
А. М. М., починал на ***г., с което е осъществил състав на престъпление по
чл. 343а, ал.1, б“г“, предл. 1 вр. чл.343, ал.3, б.“б“, предл. 1 вр. ал.1, б.“в“ вр.
чл. 342, ал. 1 НК.
Присъдата е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 ГПК; чл.
413 НПК). Следователно присъдата е задължителна и за това, доколко е
извършено деянието от подсъдимия по наказателното дело. При влязла в сила
присъда законът ограничава свободната преценка на доказателствата относно
факти, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязлата в
сила присъда, и задължава съда относно тези факти да съобразява присъдата.
Обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието,
предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия
процес. Няма значение дали се касае за деяние на страна по гражданското
дело, или за деяние на трето лице, което е от значение за отговорността на
3
страната. Относно посочените обстоятелствата присъдата, както в
осъдителната, така и в оправдателната й част, се ползва със сила на пресъдено
нещо. Тази сила трябва да бъде зачетена от всички съдилища и не може да
бъде оборвана, докато е в сила. Ето защо правоизключващите възражения на
жалбоподателя – ответник, с които по същество отрича извършването на
непозволено увреждане от застрахован при него по време на управлението на
автомобила, с който е причинено ПТП (застрахователното правоотношение
не е спорно обстоятелство), поддържайки, че смъртта на пострадалия М. –
признат съставомерен резултат - е настъпила по „негова изключителна вина“,
не подлежат на разглеждане.
В настоящото производство ищцата следва да докаже вредите, за които
търси обезщетение, извън съставомерния резултат, признат с акта на
наказателния съд (чл. 154, ал. 1 ГПК; чл. 300 ГПК и чл. 413 НПК), а
ответникът, релевирал възражение за съпричиняване, с което цели да намали
отговорността си, следва да докаже също при условията на пълно доказване
съпричиняване от страна на пострадалия (чл. 154, ал. 1 ГПК).
По делото е установено от показанията на св. Н., който е бил съсед на
ищцата и починалия, че М. и починалият живеели на семейни начала от около
2010г. заедно с трите им деца (фактът, че ищцата е майка на три деца – двама
сина и една дъщеря - на загиналия при ПТП, родени 2011г., 2012г. и 2015г., се
установява и от удостоверения за раждане) в една къща заедно с родителите
на А., а когато той загинал ищцата отишла да живее при майка си с децата,
които отглежда сама. С А. били в добри отношения, сплотено семейство, след
смъртта му М. била в депресия и изпаднала в немотия, плачела, казвала, че й е
зле.
По делото е установен следният механизъм на ПТП въз основа на
заключението на комплексната авто-техническа и медицинска експертиза във
връзка с възражението за съпричиняване – неизползване на предпазен колан,
което е в предмета и на въззивното производство: при настъпване на
произшествието пострадалият се е возил на задната седалка – на средното й
място; тялото на пострадалия според експертите е изпаднало от купето, тъй
като след настъпването на ПТП е открито извън автомобила, оборудван с
предпазни – триточкови, инерционни колани; при удар отзад, какъвто е
реализиран при процесното ПТП – автомобилът Сеат, в който пострадалият е
4
бил пътник, е бил в покой в дясната пътна лента, където е ударен в задната
лява част от управлявания от делинквента със скорост от около 120 км/ч
Крайслер, след което е продължил напред и надясно, завъртайки се по посока
на часовниковата стрелка, след което се ударил в мантинелата – тялото е
политнало назад, а впоследствие напред, като кинетичната енергия е поета
главно от гръдния кош, корема, шията и главата; при поставен и изправен
колан тялото на пострадалия би било фиксирано, като главата и горните
крайници, като свободно подвижни, биха могли да осъществят контакт с
части от интериора, които са в близост. С оглед механизма на ПТП и
установените травми при аутопсията на пострадалия, след удара главата му
рязко е отхвърлена назад и леко наляво, възможно е и леко нагоре, и вероятно
задна лява врата и/или лява колона е осъществила контакт по механизъм на
директен силен удар, от който е причинена тежката черепно-мозъчна травма
със счупване на тилна кост, по индиректен механизъм на преразтягане е
причинена шийна травма, последвало е отхвърляне на тялото напред и леко
надясно, при което то е получило травма в интериора отпред - от седалките,
възможно е и със задна дясна врата, в резултат от което е получено счупване
на гръдната кост, дясна ключица и десни ребра; охлузванията и повърхностни
кръвонасядания по лице, предна повърхност на тяло и крайници, би трябвало
да са причинени след изпадане на пострадалия от автомобила. Причина за
смъртта е тежка съчетана черепно-мозъчна и гръднокоремна травма, довели
до дихателна и сърдечносъдова недостатъчност. Черепно-мозъчната травма
със счупване на тилната кост е получена при силен удар в интериора на
автомобила, непосредствено след удара по автомобила отзад. За извода си, че
пострадалият е бил без колан вещите лица съдят от изпадането на
пострадалия от автомобила, както и от движението на тялото напред със
значителна кинетична енергия, като са обобщили, че при използване на
изправен колан уврежданията на пострадалия не биха били с такава тежест и
локализация.
При преразпита си пред въззивния съд, допуснат с оглед оплакванията
на жалбоподателката за необосновани изводи на първоинстанционния съд, че
пострадалият е изпаднал от автомобила, вещото лице инж. П. е пояснило, че в
депозираното в първоинстанционното производство заключение е прието, че
тялото на пострадалия е изпаднало от автомобила и в тази връзка е направен
извод, че той е бил без поставен предпазен колан, както и във връзка с
5
травматичните увреждания, които са установени по дясната част на неговия
торс - десни ребра, дясна ключица, гръдна кост и т.н. Всички данни според
това вещо лице сочат, че пострадалият е седял на задната седалка, подпрян на
предните две седалки. За да се подпре на предните две седалки, той
категорично, според експерта, е бил без предпазен колан. Във връзка с
механизма на ПТП и получените травматични увреждания, при поставен
предпазен колан, независимо какви биха били деформациите по купето, то
тялото на пострадалия щеше да остане относително неподвижно спрямо
купето на автомобила и частите от неговото тяло - глава и крайници не биха
достигнали до степен на такива увреждания, каквито са установени в
съдебно-медицинската експертиза при огледа на трупа. Изпадането на тялото,
прието като факт, поради това, че при огледа то се е намирало извън
автомобила, който след удара се е и завъртял (което също според вещото лице
създава предпоставки за поява на центробежна сила, която да подпомогне
изпадането на пострадалия извън купето), не е било решаващо за травмите
според автоексперта. Травмите, които са настъпили от изпадането, са по-
скоро повърхностни и са описани в заключението. Вещото лице е изразило
мнението си, че ако пострадалият е бил с колан, при това въртеливо
движение, нямаше да изпадне извън автомобила, а като травми би могъл да
получи счупване на ребра и такива в абдоминалната област. При удара на
автомобила, според вещото лице, не са получени толкова тежки деформации,
които да са с такава големина, че да могат да причинят получените травми. В
момента на удара, съобразно и посоченото в заключението, автомобилът
Сеат е бил спрян напълно в дясната активна лента, като той е бил без
включени светлини и не е имало никакви индикации за наличие на превозно
средство на пътното платно, като при извършения оглед не са установени
някакви биологични данни и материали, оставени по вътрешното оборудване
и интериора на автомобила, които категорично да сочат, че части от
автомобила са навлезли до такава степен, че да попаднат върху тялото на
пострадалия и да му причинят тези тежки увреждания.
При преразпита си пред въззивния съд, допуснат на посоченото
основание, вещото лице д-р Г. – специалист по съдебна медицина е заявило,
че когато ударът е отзад, следвайки векторната сила на ударното въздействие,
тялото на пострадалия се изнася назад, т.е. към удрящия го автомобил, и в
такава позиция, ако е застанал с ръце върху седалката (както е прието в
6
заключението), е напълно възможно да се контузят и травмират двете ръце, с
които се е подпирал (данни за такава травма не са обсъждани). Пътникът се
придвижва с цялото си тяло назад след удара отзад. Инерционният колан е
предназначен да задържи тялото на пострадалия, фиксирайки го към
седалката в началните хилядни от секундата след ПТП. Той е изключително
ефективен при травми от челен сблъсък, тогава той ограничава
придвижването на тялото напред. Когато ударът е отзад, когато движението
на тялото е назад, е напълно възможно то да се травмира, респективно да се
травмира главата, от разположени зад нея части от интериора на автомобила,
и при поставен предпазен колан. При удара отзад е възможно също да се
травмират задните повърхности на гръдния кош и поясните области на
тялото. При удар с откатно движение на тялото, след този удар е възможно и
при поставен колан да се причини травмиране и по предната повърхност на
тялото. В случая, с по-голяма кинетична енергия и по-голяма травмираща
сила е травмата, която е причинила уврежданията назад. Във всички случаи в
разглежданата хипотеза при процесното ПТП е имало травмиране в
интериора на автомобила, като това става и при „излитане“ на тялото от
автомобила, като при падане върху терен се получават други характерни
увреждания, които са от удар в терена и от приплъзване спрямо него. В
случая черепно-мозъчната травма в тилната област на главата най-вероятно е
получена от сблъсък в интериора на автомобила. Счупването на тилната кост
индицира контактно увреждане, дължащо се и на много силен удар в тилната
област на главата. Зад пострадалия са разположени части от вертикалната
част на седалката, на която е седял, а възможно е при „излитането“ -
експулсията от автомобила, тялото да е контактувало с тилната си част на
главата в стъклата на автомобила, през които е експулсиран. Вещото лице
отново е уточнило, че черепно-мозъчната травма може да се получи в
интериора на автомобила и най-вероятно да е получена там. Възможно е и
гръдната травма да е причинена в тази част, преди експулсирането на тялото,
от удари в детайлите на автомобила. Понеже при огледа пострадалият е
намерен извън автомобила, и това вещо лице е потвърдило, че в
заключението е прието, че пострадалият е изпаднал от автомобила.
Значително е намалена кинетичната енергия след удар като получения. След
като пострадалият се е сблъскал с части от интериора на автомобила и е
получил тези тежки травматични увреждания, водещи до счупване на тилната
7
кост, което изисква много голяма травмираща сила, неминуемо той е
кумулирал тази енергия и падането му върху терена е значително по-малко
травмиращо за него, т.е. черепно-мозъчната травма с по-голяма вероятност,
както и тежката гръдна травма, са причинени от контактите му преди
изхвърчането от автомобила (в случай, че е имало такова, с оглед изясненото
от експертите въз основа на кой факт са го приели за установено). Експертът
е посочил, че априори се приема, че една от функциите на предпазния колан
е, освен да ограничи движението на тялото, така и да го фиксира към
седалката, т.е. при правилно поставен предпазен колан, няма как тялото да
бъде експулсирано извън автомобила, но с уточнението, че значително по-
малка е предпазната функция на предпазния колан при удар отзад. Във
всички случаи, при поставен колан, щеше да има ограничаване на
експулсията, т.е. достигането на далечно отдалечени от седалката части от
автомобила, за да не изхвръкне тялото извън него, - или ако беше с предпазен
колан, травмите щяха да бъдат по-различни и по-леки.
За да има право на обезщетение за неимуществени вреди, ищцата
следва да установи посредством главно и пълно доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК)
твърденията, на които основава иска си (с които обосновава процесуалната си
легитимация), - че е съжителствала на съпружески начала с починалия при
непозволено увреждане, което увреждане в случая представлява и
престъпление, за извършването на което за виновен е бил призната водачът на
автомобила Х. Т. (ППВС № 4/1961г., допълнено с ППВС № 5/1969г.).
Следователно ищцата следва да установи действителното съдържание на
конкретната релевирана връзка с лицето, за смъртта на което претендира
обезщетение за неимуществени вреди. В случая от гласните доказателства,
събрани по делото чрез разпит на лице, за което не е доказано да е
предубедено и заинтересовано от изхода на спора, и които няма основание да
не бъдат кредитирани, се налага извод, който не е оборен от другите събрани
доказателства, че ищцата (родена ***г.) е била във фактическо съжителство с
пострадалия (роден ***г.) на съпружески начала за период от около 6 години,
като двамата са имали и три малки деца, родени в периода 2011 – 2015г.
Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на неимуществените
вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези
вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното
значение за размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение
8
за неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта
на пострадалия, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, претендиращ обезщетението, както и обстоятелствата,
при които е настъпил вредоносният резултат. Съобразно приетото за
установено по-горе, въз основа на цялостна оценка на всички релевантни към
размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната
конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, въззивният съд
намира, че в конкретния случай не е налице основание за определяне на
обезщетение в размер, по-голям от 90 000 лв., колкото евентуално и
ответникът счита за справедлив размер. САС взе предвид характера на
отношенията между ищцата и починалия, както и интензитета на търпените
от нея след внезапната смърт на партньора й в живота страдания, за които
лаконично съобщава разпитаният свидетел. Според силата и дълбочината на
прекъснатата емоционална връзка се определя и размерът на обезщетението
за неимуществени вреди. В случая по делото не е установено конкретното
съдържание на връзката, на която е основан искът, между лица,
съжителствали на съпружески начала, макар и от близо 6 години според
свидетеля (индиция за което са и годините на раждането на децата). Той е
разказал за отношенията между ищцата и пострадалия без да възпроизвежда
определени факти за съдържанието на тези отношения, не е достатъчно напр.
да се направи квалификация, че семейството е било „сплотено“ и, че
отношенията им са били „добри“. Следователно установените по делото
факти не могат да обусловят определяне на обезщетение в пълния му
предявен размер от 200 000 лв., като в тази посока съдът отчете и, че по
делото не е установено депресивно състояние на ищцата след преживяната
трагедия, каквото се поддържа в исковата молба, въпреки че съдът
съобразява, че тя ще продължи да изпитва чувство за безвъзвратна загуба със
съответни поведенчески прояви, още повече като се отчете, че след смъртта
на спътника в живота й тя е останала да се грижи сама за децата, родени от
съвместното им съжителство. По делото не е установено съдържание на
връзката, на която е основан искът, надхвърлящо обичайното съдържание
между лица, съжителствали на съпружески начала за период от 6 години, като
търпени от родените от връзката деца неимуществени/имуществени вреди са
извън предмета на делото, въпреки че съдът взема предвид, че поначало
ищцата има по-интензивни преживявания от фаталната загуба поради това, че
9
има деца от пострадалия. В обобщение, възраженията на ответника, с които
отрича основанието на иска откъм легитимацията на ищцата да претендира
обезщетение за вреди, са неоснователни - съдът прие за доказано, че ищцата е
установила твърдяната постоянна връзка в общо домакинство с лицето, за
смъртта на което претендира обезщетение, причинена противоправно и
виновно от застрахован при ответника водач; доводите на жалбоподателката -
ищца във въззивната й жалба, че размерът на обезщетението, определен от
съда, е занижен, също са неоснователни. При определяне на дължимото
справедливо обезщетение съдът съобразява, противно на единственото
оплакване на ищцата, че определеното й обезщетение е в малък размер, и
конкретните икономически условия, а като ориентир и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент на настъпване на вредите, които са индиция за икономическите
условия.Върху определеното обезщетение следва да се присъди и законната
лихва от датата, от която тя е присъдена с първоинстанционния акт, при
неповдигнат спор пред въззивния съд за началния момент на забавата (вж. и
чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ).
По възражението за съпричиняване:
Въззивният съд формира извод, че възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат поради неизползване на предпазен колан от
пострадалия, релевирано от ответника, което е в спорния предмет и на
въззивното производство, е недоказано с изискуемото пълно доказване от
страна на ответника - създаващо сигурно убеждение у съда в истинността на
съответното твърдение (чл. 154, ал. 1 ГПК). Съпричиняването на вредоносния
резултат има, когато поведението на пострадалия е било в причинна връзка с
вредоносния резултат. Релевантен за допринасяне за настъпването на вредите
е фактическият конкретен принос на пострадалия към вредоносния резултат,
а не допуснато от негова страна формално нарушение, необуславящо
вредоносния резултат.
В разглеждания случай въззивният съд приема, като се изходи от
механизма на процесното ПТП, че не е доказано категорично, че смъртта на
пострадалия е причинена и поради това, че същият не е бил с поставен
предпазен колан (с оглед намаляване на риска от увреждане чрез
ограничаване на подвижността на тялото), с какъвто е бил комплектован
10
автомобилът, в който е бил пътник. Доколкото не е доказано безспорно, че
пострадалият е изпаднал от автомобила, – вещите лица приемат този факт за
установен само като изхождат от местоположението на тялото извън
автомобила при огледа (при доводи на жалбоподателката, че тялото на
пострадалия е било извадено преди това), - и е възможен (независимо с каква
вероятност) извод, че травмите, довели до летален изход, – съчетана черепно-
мозъчна и гръднокоремна, - са причинени от интериора на автомобила без
изпадане на тялото, в това число биха могли да настъпят и при поставен
колан, въззивният съд счита, че възражението, с което ответникът цели
намаляване на отговорността си, не може да се приеме за основателно. В тази
връзка лекарят експерт изрично е уточнил, което съдът приема за обосновано
научно изходно положение, че коланът е изключително ефективен при
травми от челен сблъсък и че в случая главата, гръдният кош и поясните
области на тялото на пострадалия, както и предната му повърхност, при удара
отзад с откатно движение на тялото, е възможно да бъдат причинени от
интериора на автомобила и при поставен колан. Съдът съобрази при анализа
си на обсъжданото защитно средство на ответника, че в конкретния казус
автомобилът, в който е пътувал пострадалият, е бил ударен отзад в момент, в
който е бил в покой, с изключително висока скорост, което ноторно обуславя
и по - голяма сила на кинетичната енергия, с която се причиняват
животозастрашаващи увреждания при ПТП, т.е. има по-голям травматизъм. С
оглед вероятността фаталните увреди да са получени от интериора на
автомобила, в това число от деформациите по него, и с поставен предпазен
колан при така установения механизъм на ПТП, изводът на въззивния съд за
недоказаност при условията на пълно доказване на възражението за
съпричиняване не се разколебава от мнението на автоексперта (именно
доколкото не е проведено изискуемото пълно доказване), че не са получени
толкова тежки деформации по автомобила, че да могат да причинят
получените травми, като се изхожда и от липса на биологични следи, които
категорично да сочат, че части от автомобила са навлезли дълбоко навътре –
тук съдът отчита, че липсата на установени биологични следи не води до един
единствен извод, че при описаното процесно ПТП не е имало навлизане на
части от автомобила в купето, които да са били в съприкосновение с
пострадалия. По горните съображения въззивният съд не намира за
категорично доказано по делото, че смъртта на пострадалия е настъпила и
11
поради неизползването на предпазен колан, въпреки принципното положение,
че при ползване на предпазен колан, с оглед предназначението му, травмите
биха били по-леки.
При така приетото за установено, доводите в жалбата на ответника за
нарушение като резултат на чл. 52 ЗЗД са основателни, останалите му доводи,
както и тези във въззивната жалба на ищцата, са неоснователни откъм целени
правни последици, в частност тези на ищцата, целящи увеличаване на
претендираното обезщетение, доколкото съдът прие по жалбата на ответника
по-малък размер на дължимото обезщетение, въпреки че счете
съпричиняването за недоказано. При тези изводи, решението, предмет на
инстанционен контрол, подлежи на отмяна в частта му, в която съдът е
присъдил търсеното обезщетение над размера от 90 000 лв. и вместо това за
разликата до 96 000 лв. искът следва да се отхвърли. В останалите обжалвани
части решението като правилно като резултат подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора, на съответна отмяна подлежи и решението в частта
му по разноските – над присъдените разноски в тежест на ответника на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК от 3 600 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, при
този изход на спора, в полза на ответника се присъждат още разноски за
първоинстанционното производство в общ размер на 180, 90 лв., изчислено
на база присъденото от СГС, а за въззивното производство му се присъждат
разноски в размер на 120 лв. – държавна такса за въззивно обжалване и 6, 25
лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивното производство,
съразмерно на уважената част от въззивната жалба на ответника при изходна
база от 100 лв. възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на
ответника, съразмерно на уважената част от иска, следва да се възложи
заплащането на платения от бюджета на САС депозит за преразпит на вещите
лица, в размер на 45 лв.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3977 от 6 юли 2020г. по гр. д. № 12593/2017г. на
Софийски градски съд, І ГО, 10 състав в частта, в която искът е уважен над
размера от 90 000 лв. и ответникът е осъден да заплати по сметка на СГС
сумата над 3 600 лв. – държавна такса и вместо това :
12
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. Х. Д., ЕГН **********, срещу ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ в размер на 6 000 лв., причинени от смъртта на А. М. М. при ПТП,
станало на ***г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3977 от 6 юли 2020г. по гр. д. №
12593/2017г. на Софийски градски съд, І ГО, 10 състав в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА М. Х. Д., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
180, 90 лв. – разноски за първоинстанционното производство и на основание
чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата 126, 25 лв. – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на САС сумата 45 лв. – депозит за вещи лица.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13