Р Е Ш Е Н И Е
№711/8.4.2021г.
гр. Пловдив, 08 април 2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският административен
съд, ХХ състав в публично съдебно
заседание на девети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЙОРДАН
РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на
секретаря Т.К. и прокурора КИЧКА КАЗАКОВА, като
разгледа докладваното от съдия Йордан Русев КАНД № 252 по описа на съда за
2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63,
ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от процесуален представител на ЦУ на НАП против
Решение № 260619 от 27.11.2020г. по АНД 6916/20 г. на ПРС, I н.състав, с което е отменено
Наказателно постановление № 534978 –
F557093/02.09.2020г., издадено от
Директор на Дирекция „Обслужване”
в ТД на НАП- Пловдив, с което на Б.Й.Й., ЕГН ********** за нарушение на чл. 13,
ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 37, ал. 2 ДОПК е наложена глоба в размер на 250 лева на основание чл. 273 ДОПК. Иска
се неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което
наказателното постановление да бъде потвърдено. Изтъкват се съображения за правилно
прилагане на закона от страна на административнонаказващия орган. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касацията – Б.Й.Й., редовно призован, с писмено
становище от адв.Н.А.-пълномощник, намира жалбата за неоснователна и моли да се
остави в сила решението на ПРС. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Пловдив дава заключение, с което намира жалбата за
неоснователна, а решението предлага да се остави в сила.
Настоящият
касационен състав счита, че жалбата е подадена от надлежна страна в предвидения
от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество тя се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
В случая районният съд е изложил подробни съображения, мотивирали го да
постанови обжалваното решение, които настоящата инстанция споделя.
Безспорно е установено по делото, че въз основа на подадено на
18.05.2020 г. Заявление с вх. № **********/18.05.2020 г. и във връзка с
Резолюция за извършване на проверка № ПО-16001620039079-ОРП-001/27.05.2020 г.,
е възложена Проверка за установяване на факти и обстоятелства свързана с коректността
на подадената от Б. Й. декларация обр.6 за 2019 г. Във връзка с определянето на
характера и размера на получения доход е издадено и изпратено за връчване по
електронен път Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ №
ПО- 16001620039079-040-002/16.06.2020 г.
На 28.05.2020 г. е връчено по електронен път Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от ЗЛ на деклариран в Заявление за корекция
електронен адрес чрез програмния продукт ИС КОНТРОЛ, с което на основание
чл.37, ал.3 от ДОПК е определен 14-
дневен срок за представяне на исканите документи и писмени обяснения от
задължено лице, считано от датата на връчване. В указания срок, както и в срока
по чл.37, ал.5 - 11.06.2020г. настоящият ответник не е представил исканите
документи, което било възприето от актосъставителя като възпрепятстване
извършването на проверка, свързана с коректността на подадената годишна
декларация обр.6 за 2019 г.
За констатираното нарушение на Б.Й. бил съставен АУАН № F557093 от 01.07.2020г. като установеното било квалифицирано като
нарушение по чл.13, ал.1, вр. чл. 37, ал. 2 от ДОПК. Въз основа на акта било
издадено и атакуваното наказателно постановление.
Районният съд
приел, че от събраните доказателства не може да се вмени вина за извършено
нарушение по посочените текстове от ДОПК от страна на наказаното лице. Намерил
и, че са налице характеристиките на маловажност на деянието.
Така
постановеното решение е правилно.
Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като по отношение на посочените мотиви за установяване на
нарушението, автора на административно нарушение, неговото виновно поведение и
приложимостта на разпоредбата на чл. 28 б. а от ЗАНН, направените изводи са
законосъобразни. Те са изградени на база събраните по делото доказателства и са
съответни на установената съдебна практика, изразена в Тълкувателно Решение №
1/12.12.2007 г., издадено по т. дело № 1/2005 г. на ВКС. Разглеждащият състав
законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите
доказателства относно механизма на установяване на нарушението и неговия автор,
което касае изпълнение на административнопроизводствените правила,
конкретизирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Безспорен и съобразен
със събраните доказателства е и направеният извод, че така установеното в НП
административно нарушение съставлява маловажен случай на неправомерно деяние по
смисъла на чл. 28 б. а от ЗАНН. В тази връзка той е обосновал, че
административното нарушение е осъществено за първи път, не са настъпили
непосредствени обществено значими вреди за държавния бюджет, нито по
извършваната проверка, защото исканите документи са били представени чрез
коригираща декларация. Позовал се на обстоятелството, че се касае за първо
нарушение от посочения вид. Законосъобразно при тези обстоятелства е направил и
извода за по- ниската степен на обществена опасност на осъщественото деяние в
сравнение с други подобни случай на нарушения от същия вид, което обосновава
приложението на разпоредбата на чл. 28 б. а от ЗАНН. На тази база е посочил, че
преценката изисква изследване на всички обстоятелства, свързани с обективното
отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо
обекта на посегателството. Тези изводи се споделят и от настоящия съдебен
състав, като те са съобразени с постоянната съдебна практика, свързана с
приложение на ТР № 1/12.12.2007 г., издадено по т. дело № 1/2005 г. В
настоящият случай липсва съществено отрицателно въздействие върху охраняваните
обществени отношения, поради което е следвало административнонаказващият орган
да направи съответната преценка за "маловажен случай", като не наложи
административно наказание, а само предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно
наказание с необходим ефект. Липсата на изводи от наказващия орган в тази
връзка опорочава проведения административнонаказателен процес и води до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Събраните в производството пред ПРС гласни и писмени доказателства водят
до несъмнения извод, че се касае за осъществен маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на посочената законова разпоредба от
страна на касационния ответник. От приобщените и обсъдени от съда писмени
доказателства може да се направи несъмнения извод, че в настоящия случай, дори
да приеме наличие на осъществено административно нарушение, то е налице
хипотезата, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 28, б. а от ЗАНН.
Безспорно е, че обществената опасност на деянието и дееца са изключително
ниски, а наложената санкция, дори в един минимален размер, би била неоправдано
висока с оглед на причинените общественоопасни последици и е несъразмерна на
установеното административно нарушение и неговата тежест. Затова становището на
настоящия съдебен състав е, че не е следвало да бъде наложена посочената в НП
"имуществена санкция в размер от 250 лева" съгласно законовите рамки
на разпоредбата на чл. 273 от ДОПК, а само да се предупреди нарушителят, че при
повторно нарушение ще му бъде наложена такава. Маловажните случаи на
административни нарушения не се наказват и административното производство се
прекратява от административнонаказващия орган, защото са налице обективни
предпоставки за това - нарушението е за първи път, то е с ниска степен на
засягане на охраняваните обществени отношения по защита на фиска, не са
настъпили конкретни вреди и други съществени противоправни последици. Тези
обстоятелства законосъобразно са преценени от въззивния съд, който е отменил
атакуваното НП.
Направените с касационната жалба възражения за високата обществена
значимост на установеното административно нарушение се явяват неоснователни и
необосновани. Преценката на административно-наказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28, б. а ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС. От събраните доказателства следва изводът,
че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният
съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила
Изложеното дотук налага да се приеме, че
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и
допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника по касация,
който е направил своевременно искане за тяхното присъждане в настоящата
инстанция. Същите се констатираха в размер на 200лв. заплатен адвокатски
хонорар, а възражението за тяхната прекомерност е неоснователно, понеже са под
минимума, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Административен съд – Пловдив, ХХ касационен състав,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260619 от 27.11.2020г. по АНД 6916/20 г. на
ПРС, I
н.състав.
ОСЪЖДА Национална агенция
за приходите да заплати на Б.Й.Й., ЕГН **********
сумата в размер на 200(двеста) лева разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :