Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II-Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет
и девети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
Мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Йорданова ч.гр.дело № 14536 описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 435 и следващите от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 055045/17.07.2019
г. на ЧСИ М.от длъжника С.А.П., срещу постановления от ЧСИ М.отказ за
прекратяване на изп.д. № 20198410402115 обективиран в разпореждане от 09.07.2019 г.
Жалбоподателят поддържа, че вземането по
изпълнителен лист от 10.06.2019 г. по гр.д.17357/2007 г. по описа на СРС, 32
състав е погасено по давност. Изпълнителното производство е образувано през
2019 г., към който момент правото на кредитора да иска принудително
изпълнение е погасено. В тази връзка твърди,
че наложения запор върху трудовото му възнаграждение е незаконосъобразен. Моли обжалваното постановление да бъде отменено,
изпълнителното дело прекратено
Постъпило е писмено възражение от взискателя Б.А.Р., в което същия поддържа, че е период
2009-2019 г. са извършвани действия прекъсващи давността, поради което
вземането му не е погасено.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, в които е изложил съображения за
нейната неоснователност. Поддържа се, че възражението за настъпването на правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт –
погасителна давност не може да бъде обсъждано и проверявано от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителния процес.
Жалбата с № 055045/17.07.2019 г. на ЧСИ М.е
депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките
на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20198410402115 по описа на ЧСИ М.е образувано по молба на Борис
Рангелов на 21.06.2019 г. за вземания посочени в изпълнителен лист издаден на
10.06.2019 г. след влизане в сила на Решение от 31.03.2008г. по гр.д.
гр.д.17357/2007 г. по описа на СРС, 32 състав.
С молба №052385/05.07.2019 г. на ЧСИ М.длъжника
С.П. е поискала прекратяване на изпълнителното производство, тъй като същото е
било образувано след изтичане на давностния срок за
вземането посочено в изпълнителния лист, послужил за образуването на същото.
ЧСИ М.е отказал прекратяване на изпълнителното производство, поради липса на
законови предпоставки за постановяване на такова, като отказът е обективиран в разпореждане от 09.07.2019 г.
При така установените факти съдът намира
следното от правна страна.
В
действащия ГПК основанията за прекратяването на изпълнителното производство са
изчерпателно уредени в чл. 433, ал. 1 ГПК. Сред изброените в този текст
основание не е предвидено погасяване на вземането поради изтекла в полза на
длъжника погасителна давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД. При това положение,
единствената възможност на длъжника, който се позовава на погасителна давност,
е да се защити срещу изпълнението чрез иск по реда на чл. 439 от ГПК
(аргумент в тази посока се извежда от разпоредбата на чл. 433,
ал. 1, т. 7 от ГПК). В рамките на исков процес следва да бъде установено
по окончателен и безспорен начин със сила на пресъдено
нещо, че кредиторът, макар и вземането му да продължава да съществува в неговия
патримониум, не би могъл да предприема валидни
действия по принудителното му събиране.
Съдебният
изпълнител е орган по изпълнението и действа само въз основа на валидно
изпълнително основание, като в неговите правомощия законодателят не е
предоставил компетентност да се произнася по материалноправно
възражение за погасяване на вземането по давност. Ако такова възражение е било
налице след приключването на производството, по което е издадено изпълнителното
основание, длъжникът може да се защити с иска по чл. 439 ГПК. Именно предвид
посочената норма, твърдението за наличие на правопогасяващ
принудителното изпълнение юридически факт - погасителната давност не може да
бъде обсъждано и проверявано, както от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния
процес, така и от въззивния съд в производството по
чл. 435, ал. 2 ГПК, а единствено в състезателен исков процес, в който следва да
участват кредитора и длъжника, като бъдат обсъдени и евентуалните техни доводи
за спиране и прекъсване на давността.
Тъй като в
случая длъжникът единствено се е позовал пред съдебния изпълнител на
несъществуване на вземането поради настъпила погасителна давност, без да е
представил влязло в сила съдебно решение, установяващо това твърдение, ЧСИ
законосъобразно е отказал прекратяване на изпълнителното производство. Частната
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Настоящото решение не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 055045/17.07.2019 г.
на ЧСИ М.подадена от длъжника С.А.П., ЕГН: **********, адрес: *** срещу отказ постановен от ЧСИ М.да прекрати изп.д. № 20198410402115, обективиран
в разпореждане от 09.07.2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.