РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2401
гр. Пловдив,21.11. 2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и с участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от член – съдията
МАРИАНА МИХАЙЛОВА КАНД № 2105 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63 ал.1 пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от С.М.Х.,***,
чрез адв. Д., срещу Решение № 1012 от 29.05.2019 г.
на Пловдивския районен съд, ХХІ н.с., постановено по АНД № 1516 по описа на
същия съд за 2019 г., с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 18-1030-010130/11.12.2019
г., издадено от началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“
/С „ПП“/, с което Х. е санкциониран с административно наказание „глоба” в
размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева и лишаване от право на управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДв.П/.
Релевираните касационни основания се субсумират в извода, че атакувания съдебен акт е постановен
в противоречие със закона – касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК във връзка
с чл.63 ал.1 от ЗАНН. Твърденията са, че в НП, АНО е допуснал нарушение,
свързано с описание на допуснатото нарушение – липсва пълно и достатъчно
конкретизирано фактическо описание на административното нарушение, съгласно
императивните норми на закона. Според жалбоподателя, погрешно е посочено, че се
касае за проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол
в кръвта, тъй като всъщност, с техническото средство се установява наличието на
алкохол в издишания въздух. На следващо място се твърди, че не става ясно в коя
от двете хипотези на чл.174 ал.3 от ЗДвП попада настоящия случай, тъй като е
налице съюзът „или“, определя различните правни последици във всяка една
хипотеза. Предвид изложеното, не става ясно, кой от двата описани състав на
административни нарушения виновно е осъществил С.Х., а по този начин се
нарушава правото му на защита, тъй като последният не може да разбере какво
точно нарушение е извършил – при какви факти и по каква правна квалификация.
Счита, че е налице противоречие между АУАН и НП, тъй като, в първия не е
отбелязана втората алтернатива за осъществено административно нарушение по
чл.174 ал.3 от ЗДВП, а в НП е посочена. Иска се първоинстанционното
решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР –
Пловдив, Сектор „ПП“ , редовно призован, не изпраща представител и не изразява
становище по основателността на жалбата.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и,
като такава, следва да бъде отхвърлена.
Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от С.М.Х. против
наказателно постановление № 18-1030-0101030/11.12.2018 г., издадено от началник
група при ОД на МВР - Пловдив, С „ПП“, с което Х. е санкциониран с
административно наказание „глоба” в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева и лишаване от право на управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от Закона за движение
по пътищата.
Наказателното постановление е издадено въз основа на
АУАН № Д575-А от 22.11.2018 г., съставен от
К.Г.И.- младши автоконтрольор към ОД на МВР - Пловдив,
С „ПП“.
Първоинстанционния съд е възприел изцяло обективираните в АУАН констатации, като е приел за
установена следната фактическа обстановка:
На 22.11.2018 г. около 04:20 часа в град Пловдив, на кръстовището
на бул. „Цариградско шосе” и бул. „Освобождение“, при извършена проверка от
служители на Сектор „ПП“, е установено, че С.Х. като водач на лек автомобил „Санг Йонг рекстон“,
с рег. № РВ ****** СВ, чужда собственост, отказва да бъде изпробван с
техническо средство алкотест дрегер
7410 С, фабр. № ARSM 0024, за употреба на алкохол.
Същият силно мирише на алкохол, залита и говори несвързано. На лицето е издаден
талон за медицинско изследване 0015965, но то не е дало проба, което обстоятелво е проверено на 07.12.2018 г. За така
констатираното нарушение бил съставен АУАН, в който деянието било квалифицирано
по чл.174 ал.3 от ЗДв.П. В последствие е издадено
обжалваното Наказателно постановление, с което Х. е санкциониран с
административно наказание „глоба” в размер на 2 000.00 лева и лишаване от право на управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 предл.1
от Закона за движение по пътищата. В НП е посочено, че с влизане в сила на
наказателното постановление на водача се отнемат общо 12 контролни точки, на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които, от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение.
Процесното административно наказание е
наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота и
възпроизведена и в спорното наказателно постановление.
В хода на първоинстанционното
производство е разпитан съставителят на АУАН –К.Г.И., който е потвърдил
фактически констатации в АУАН.
С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният
съд е потвърдил така издаденото наказателно постановление.
Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за
законосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил
обоснован и законосъобразен съдебен акт.
По отношение на въведените в обстоятелствената част на
касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени
мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота, както писмените доказателства, така и събраните гласни
доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните
доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
районният съд е направил обоснован изводи относно приложението, както на
материалния, така и на процесуалния закон. Както фактическите констатации, така
и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от
настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното повтаряне.
Несъстоятелна е защитната теза на жалбоподателя, че от
съдържанието на наказателното постановление не става ясно за какво е санкциониран.
Както в съставения АУАН, така и в издаденото наказателно постановление
еднозначно и без противоречие е посочено, че нарушението, за което се ангажира административнонаказателната отговорност на водача е
отказът да му бъде извършена проба за употреба на алкохол. По делото липсват
доказателства нарушителят да е изпълнил предписанието за медицинско изследване
в указания му срок.
Съгласно чл.174 ал.3 от ЗДвП, водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв. Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира
дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или" да изпълни предписанието
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което следва
да му се издаде, както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и, ако
не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко
от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да
проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде
санкциониран именно по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Или иначе казано, нарушението по
чл.174 ал.3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние, като проявлението
на която и да е от тях, възпрепятства контролната дейност и осъществява състава
на нарушението. В дадения случай безспорно се установява, че жалбоподателят е
отказал да му бъде извършена проверка и изследване, което именно съставлява
нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. В този смисъл не може да се сподели
възражението, че правата на наказаното лице са нарушени, тъй като не може да
разбере за какво нарушение му е наложено наказание, за да организира правилно
защитата си. При наличието на отказ, за спора остават ирелевантни
данните за извършени на процесната дата други
проверки с посоченото в АУАН и НП техническо средство
В случая, съставеният АУАН е съобразен с изискванията
на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираното нарушение съгласно чл.42-44 от ЗАНН, както при съставяне на
АУАН, така и в тридневния срок след това. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, против С.Х., което е
изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН, както е приел и
първостепенният съд и отчел липсата на допуснати процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и на НП.
Така наложените наказания съдът е приел за
съответстващи изцяло на степента на обществената опасност на деянието и на
дееца, и като такива явяващи се справедливи и способстващи за постигане на
целите на административнонаказателната репресия по
чл.12 от ЗАНН.
Впрочем, по отношение на възведените
в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е
изложил подробни и задълбочени мотиви. Тези оплаквания, са били релевирани още в първоинстанционното
производство и по тях решаващият съд дал законосъобразен отговор, като при
правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при
правилно приложение на материалния закон, е достигнал до законосъобразни изводи
относно обосноваността и законосъобразността на наказателното постановление,
като е формирал правилно вътрешно убеждение. Тази преценка на решаващия съд,
която почива на събраните доказателства по делото, не подлежи на касационен
контрол, като може да бъде проверена единствено при оплакване за изопачаване на
доказателствата или игнориране на фактите по делото. Такова оплакване нито е
направено от касатора, нито се констатира да е
допуснато от решаващия съд.
В случая доказателства, които да подлагат на съмнение
възприетите от районния съд изводи не са ангажирани нито в първоинстанционното,
нито в настоящото съдебно производство.
Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд, е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила в тази му част.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 пр.1 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, Пловдивският административен
съд, ХІХ касационен състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
1012 от 29.05.2019 г. на Пловдивския районен съд, ХХІ н.с., постановено по АНД №
1516 по описа на същия съд за 2019 г
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.