№ 289
гр. Костинброд, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20241850101072 по описа за 2024 година
М. Н. Ц., от гр. Костинброд, е предявила срещу „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД, иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, за прогласяване
нищожността на Договор 3-1-11765-292903 за потребителски кредит тип
кредитна линия – премиум, като противоречащ на разпоредбите на закона –чл.
22, вр чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Предявен е и иск от страна на М. Н. Ц., от гр. Костинброд и срещу
„Кредит Гарант“ ЕООД, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и ал.2 ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от
07.06.2023 г., поради противоречие с добрите нрави, както и поради липса на
правно основание.
В исковата молба се излагат твърдения, че съгласно условията на
Договор за потребителски кредит № 3-1-11765- 292903, лихвеният процент по
кредита е в размер на 36.00 %, а годишният процент на разходите е 48,40%.
Сочи се, че действително приложения в кредитното правоотношение
ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта
ГПР от 48,40 %, като по този начин е бил заблуден ищецът.
Твърди се, че уговореното възнаграждение за фирма – поръчител, е
разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на
1
годишния процент на разходите. Кредиторът е нарушил правата на
потребителя, тьй като не е включил в договора по ясен и разбираем за нея
начин действителната стойност на ГПР.
На следващо място се твърди, че по отношение на втората претенция,
уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не поражда правни
последици, доколкото договорът за поръчителство е съглашение между
кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице,
чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва
да се осъществи за валидното му възникване. Твърди се, че длъжникът няма
защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и
третото лице - поръчител е лишена от правно основание.
Твърди се също така, че е нарушен принципа за добрите нрави, тъй
като при това съглашение престациите са явно нееквивалентни. По договор за
поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не
получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на
справедливост е още по-драстично.
Ответникът „Кредит гаранция“ ЕООД, с подадения ОИМ, оспорва
исковата претенция, с която се твърди, че сключения договор за
поръчителство е нищожен като неоснователна.
Ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с подадения ОИМ, оспорва
исковата претенция, с която се твърди, че сключения договор за предоставяне
на кредит е нищожен като неоснователна.
Не се оспорва размера на ГПР и договерната лихва, както и това, че в
ГПР не са включени разноските свързани с договора за поръчителство.
В о.с.з., ищцата е редовно призована, не се явява, не се представлява.
С писмено становище се отправя искане да се уважат предявените претенции.
Ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, р.пр., не изпраща
представител.
Ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД, р.пр., не изпраща
представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
2
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими.
Съдът е определил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните по делото са били сключени Договор 3-1-
11765-292903 за потребителски кредит тип кредитна линия – премиум и
договор за възлагане на поръчителство от същата дата, с параметрите
посочени в тях, както и това, че в определения ГПР в Договор 3-1-11765-
292903 за потребителски кредит тип кредитна линия – премиум не са
включени определените разноски във връзка със сключения договор за
поръчителство.
От приетия Договор 3-1-11765-292903 за потребителски кредит тип
кредитна линия – премиум и приложението към него се установява, че
страните са се уговорили за отпускане на потребителски кредит под формата
на кредитна линия с кредитен лимит от 6000 лева и минимална сума, която
може да бъде усвоена по кредита 300 лева, при годишен лихвен процент по
кредита в размер на 36%. Относно годишния процент на разходите е посочено,
че размерът му за всички комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и
срока за погасяване, е отразен в приложение № 1, представляващо неразделна
част от настоящия договор, а общата сума, дължима от потребителя е съгласно
погасителния план за всяка усвоена сума.
В чл. 1, ап. 2 от договора е уговорено, че кредитополучателят се
съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в
рамките на кредитния лимит по този договор да осигури като обезпечение по
кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за
всеки в размер на 1500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител
или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Креш Кредит
Мобайл“ ЕАД банка съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки.
В представения погасителен план към договора е уговорено, че
страните се съгласяват, че погасителния план има силата на споразумение
между тях относно размера на усвоената сума от 2000 лева за срок от 30
месеца, отпусната по искане за усвояване на сума по кредит тип „Кредитна
линия“ № *********. Общата сума, дължима от потребителя е 3061,20 лева,
като сумата от 2000 лева ще бъде усвоена чрез банков превод. Изложен е
погасителен план, съгласно който сумата по кредита се дължи за периода от
07.07.23г.до 07.12.25г. на равни погасителни вноски от по 102, 04 лева всяка.
3
Видно от съдържанието на договора и погасителния план,
правоотношението е уговорено като договор за кредитна линия с предоставен
кредитен лимит от 6000 лева, но още на датата на неговото сключване
страните са постигнали съгласие /обективирано в погасителния план от
същата дата със силата на споразумение между страните/, че в действителност
се касае за предоставен потребителски кредит в размер на 2000 лева платим на
равни месечни погасителни вноски за срок от 30 месеца.
При това положение съдът приема, че още към датата на сключване на
договора за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента, е била
известна както сумата по кредита, така и периодът на ползването му, а също
така и общият разход по кредита, т. е. всички компоненти, необходими за
формиране на годишния процент на разходите.
Въпреки това такъв не е посочен нито в текста на договора, нито в
погасителния план към него. Посочването на примерни годишни проценти на
разходите в приложение към договора /непредставено по делото/ в зависимост
от ползваните суми и периоди на изплащане не удовлетворява изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото след като параметрите на кредитното
правоотношение /размерът на отпуснатия и усвоен кредит и периодът на
плащане/ са били известни още при сключването на договора, кредиторът е
следвало да посочи ясен и конкретен годишен процент на разходите в точен
цифров размер, също както е посочил общата дължима сума по кредита. След
като не е сторил това, кредиторът не е спазил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, поради което договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК.
Относно договора за поръчителство, съдът намира следното:
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство
представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има
акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се
поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно
съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар
законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна
пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде
уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал.
2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително
задължение и щом договорът, за който се поръчителства /в случая договор за
4
потребителски кредит/ е недействителен, то същият не може да породи
действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят.
Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора
за потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до
недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би
могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на
нищожно правоотношение.
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за
поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в
действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи
поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори
допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски
кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от
закона правен резултат чрез използване на законни средства /съставляващо
дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът за поръчителство е
нищожен и обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен
субект от кредитора, не може да доведе до неговото саниране.
В настоящия случай от приетия договор за възлагане на
поръчителство се установява, че по силата на него „Кредит Гаранция“ ЕООД
се е задължил да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца при
условията и за срока на Договор 3-1-11765-292903 за потребителски кредит
тип кредитна линия – премиум.
В чл. 1, ал. 2 е уговорено, че този договор влиза в сила в момента на
неговото подписване, но ще породи действие, само ако кредитополучателят в
петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на
кредитния лимит по договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“
не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две
физически лица, наети на безсрочен трудов договор с, минимално месечно
възнаграждение в размер на 1500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-
поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
кредитодателя банка съгласно списък.
В чл. 2, ал. 1 и ал. 2 е предвидено, че размерът на възнаграждението на
поръчителя е определено в погасителен план, а според представения
5
погасителен план това възнаграждение е в размер на 2188,59 лева, платимо на
30 равни месечни вноски от по 82,96 лева с падежи, съвпадащи с падежите на
месечните вноски по договора за потребителски кредит. В чл. 2, ал. 3 е
уговорено, че възнаграждението ще се заплаща по банкова сметка, която е
идентична със сметката, по която се извършва плащането на кредита съгласно
3, ал. 1 от договора за кредитна линия, или в брой на търговските обекти на
„посредника“ чиято самоличност не е уточнена в договора за предоставяне на
поръчителство.
Видно от гореизложеното, на първо място договорът за поръчителство
се сключва задължително с предварително избрано от кредитора дружество
още на датата на сключване на договора за кредит и действието му би могло
да отпадне, само ако потребителят предостави друг вид обезпечение в
петдневен срок. Същевременно прекомерно краткият петдневен срок за
предоставяне на друг вид обезпечение изключва напълно възможността
потребителят да се освободи от вече сключения договор за поръчителство.
Срокът не позволява на потребителя да извърши необходимите фактически
действия, за да осигури изискуемите алтернативни обезпечения – да намери
двама поръчители, отговарящи на изискванията, и да представи необходимите
документи, с които да докаже доходите им по трудови правоотношения, или
да сключи договор за учредяване на банкова гаранция, представяйки
необходимите за това документи, и да получи одобрение от банката след
самостоятелна проверка на неговата кредитоспособност. Налага се
заключението, че предвидените алтернативни възможности за обезпечение са
до такава степен обременителни за потребителя, че следва да бъдат
приравнени на липса на такива, т. е. за потребителя не съществува
практически приложима възможност да се освободи от действието на
предварително сключения договор за поръчителство. Освен това,
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на
вноски съобразно погасителния план на договора за кредит и се изплаща по
същата банкова сметка, по която се изплащат и кредитните вноски.
Съвкупността от гореизложените обстоятелства води до извода, че
процесната сделка не представлява договор за поръчителство, а по съществото
си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора
по договора за потребителски кредит, чието възникване му е било известно
при сключването на договора. Следователно възнаграждението по договора за
6
предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за
потребителя по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и следва да бъде
включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК, но привидното му обособяване в самостоятелно обезпечително
правоотношение позволява нормата на ЗПК да бъде заобиколена. Ето защо
договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, предявените искове за прогласяване
нищожността на двете правоотношения следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има ищцата.
Ищцата е ползвала безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1,
т.2 ЗАдв, като упълномощения адвокат, претендира сумата от по 1200 лева с
ДДС, за всяка една от двете претенции. Съдът намира, че посочения размер на
адвокатското възнаграждение от адв. Е. И. се явява справедлив по своя
характер, като същият е съобразен с фактическата и правната сложност на
делото, така и с извършените процесуални действия. Наред с това по делото
не са релевирани възражения за неговия евентуален размер.
С оглед горното в тежест на всеки от ответиците по делото следва да
се възложи да заплатят на адв. И. сума от по 1200 лева с ДДС.
Ищцата е освободена от заплащане на ДТ по делото, поради което в
тежест на „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД следва да се възложи сумата от 122, 48
лева, а в тежест на другия ответник по делото сумата от 99, 52 лева, които
суми да се заплатят по сметка на РС- Костинброд.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения М. Н. Ц., ЕГН**********, с адрес гр.
К., срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22,
вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, нищожността на сключения между страните Договор
3-1-11765-292903 за потребителски кредит тип кредитна линия – премиум,
поради противоречие със закона.
7
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС- Костинброд
сумата от 122, 48 лева дължима ДТ по делото.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с ЕИК: *****, със седалище
и адрес на управление: гр. С., да заплати на адв. Е. И., АК – Пловдив, с адрес:
гр. П., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 1200 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение с ДДС за безплатна защита по делото на М. Н. Ц..
ПРОГЛАСЯВА по предявения М. Н. Ц., ЕГН**********, с адрес гр.
К., срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, договор за
възлагане на поръчителство от 07.06.2023 г., поради противоречие с добрите
нрави.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС- Костинброд
сумата от 99,52 лева дължима ДТ по делото.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., да заплати на адв. Е. И., АК – Пловдив, с адрес:
гр. П., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 1200 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение с ДДС за безплатна защита по делото на М. Н. Ц..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
8