Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 54/19.04.2017 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 22.03.2017 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ПЕНКА
ХРИСТОВА
като разгледа докладваното
от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 78/2017 год по описа на Апелативен съд гр. Варна, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е въззивна жалба от
„Ариес“ ЕООД, представлявано от управителя В.А.А. чрез адв. М.Д. *** срещу
решение № 1297/28.10.2016 год по гр.д. № 379/2016 год на Окръжен съд Варна, с
което са отхвърлени предявените искове срещу ЧСИ С.Д. Я., както следва: иска с
правно осн. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ за сумата 168 000 лв, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на
съдебния изпълнител вследствие неконституирането на ищеца като присъединен
взискател по изп.д. № 20137190400123 и невключването му в разпределението по
чл. 460 от ГПК на събраните суми, извършено с протокол от 27.06.2014 год и
незаконосъобразно разпределение на суми за такси, лихви и разноски на
останалите взискатели по изпълнителното дело, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 19.02.2016 год до
окончателното й изплащане, както и иска с правно осн. чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата 27 822,20 лв, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 168 000 лв за периода от 04.07.2014 год до предявяване
на иска. Предмет на обжалване е също и частта от решението за разноските,
присъдени в тежест на ищеца в размер на 7000 лв на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Твърди се в жалбата, че съдът не е съобразил и анализирал всички представени
доказателства и в частност - приложените към молбата на ищеца от 25.06.2014 год
за конституиране като присъединен взискател договор за цесия и уведомление по
чл. 99 от ЗЗД до длъжника. Неоснователно било отказано от първоинстанционния
съд допускане на гласни доказателства за установяване на факта, че посочените
писмени доказателства действително са били приложени към молбата за
присъединяване на взискател, поради което и на осн. чл. 266 ал. 3 от ГПК
подновява искането си пред настоящата инстанция. Твърди се, че уведомлението по
чл. 99 от ЗЗД е било укрито от съдебния изпълнител, протоколът за разпределение
от 27.06.2014 год е антидатиран, а постановлението за конституиране на ищеца
като присъединен взискател е издадено на 30.06.2014 год, с единствената цел да
му се попречи да участва в разпределението. Изложени са аргументи срещу
възраженията на ответницата и на третото лице-помагач. Претендира се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло
уважени съобразно втория вариант на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, както и присъждане на разноски за двете инстанции.
Представен е отговор от
ответницата, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба и искане за потвърждаване на решението, както и за присъждане на
разноски.
Отговор е постъпил и от
подпомагащата страна „ДЗИ-Общо застраховане“ с искане за потвърждаване на
решението.
Съставът на Апелативен съд
Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е
НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Предявеният иск от „Ариес“ ЕООД
срещу С.Д.Я. в качеството й на частен съдебен изпълнител, е за обезщетяване на
имуществените вреди, причинени в резултат от незаконосъобразни действия по
изп.д. № 20137190400124, изразяващи се в неконституиране на ищеца като
присъединен взискател и невключването му в разпределението, извършено с
протокол от 27.06.2014 год. Касае се за специалната отговорност на съдебния изпълнител
по чл. 74 от ЗЧСИ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, процесуалният способ за ангажиране
на която е уреден в чл. 441 от ГПК.
Фактическият състав на
отговорността по чл. 74 ал.1 от ЗЧСИ обхваща: неправомерни действия на съдебния
изпълнител при упражняване на дейността му, вреда и причинна връзка.
Акцентът във въззивната
жалба е поставен върху обстоятелството, че ответницата незаконосъобразно е
отказала да конституира ищеца като присъединен взискател и да го включи в
изготвеното на 27.06.2014 год разпределение, с което му причинила вреда в
размер на исковата сума.
Качеството си на взискател
ищецът (въззивник в настоящото производство) основава на договор за цесия,
сключен на 31.05.2014 год между него като цесионер и „КМ Билдсистем“ ЕООД като
цедент на част от вземането на последния срещу длъжника „Главно управление
строителство и възстановяване“ ЕАД, в размер на 168 000 лв.
С молба вх. № 1207/25.06.2014
год ищецът поискал от ЧСИ С. Я. да го конституира като присъединен взискател, с
приложени към молбата договор за цесия от 31.05.2014 год и б.б. за платена
такса (л.50 от делото). Констатирайки, че към молбата липсва уведомление по чл.
99 ал.3 от ЗЗД, съдебният изпълнител в
деня на постъпването й разпоредил такова да бъде изпратено на длъжника.
Съгласно чл. 429,
ал. 1 ГПК право да иска изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист
освен взискателят имат само наследниците, частните правоприемници, поръчителят
и солидарният длъжник, когато са платили дълга. Следователно преди да пристъпи
към извършването на каквото и да било процесуално действие по молбата, с която
е сезиран, съдебният изпълнител е длъжен да се убеди в качеството на взискател на лицето, което го е
сезирало.
В своята дейност съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния лист
и в частност от субективните му предели, включително и в хипотезите, предвидени
в чл. 429 от ГПК, за които той е длъжен да следи служебно. Тогава,
когато молбата е подадена не от соченото като кредитор лице и към нея не са
представени доказателства за частно правоприемство или за наличие на правни
предпоставки за другите, предвидени в чл. 429, ал. 1 ГПК правни субекти,
съдебният изпълнител е длъжен да укаже нередовността на молбата и да даде срок
за отстраняване на нередовността.
В случая той сам е предприел действия по уведомяване на длъжника за цесията. Уведомлението е връчено на 30.06.2014 год и с
постановление от същата дата ищецът е конституиран като присъединен взискател. От
данните по изпълнителното дело се установява, че и след посочената дата са
събирани суми, в разпределението на които ищецът ще има право да участва.
С договора за цесия едно вземане преминава от цедента у цесионера и в
отношенията помежду им договорът поражда действие от деня на сключването му. За
да възникне задължението на длъжника към новия кредитор, цесията трябва да му
бъде съобщена. Едва тогава се счита, че вземането окончателно е преминало у
цесионера и той може да изисква изпълнение от длъжника. Затова плащане,
извършено в полза на цедента преди уведомлението, освобождава длъжника. Уведомлението
е важно не само по тази причина, но и защото длъжникът може да противопоставя
на цесионера редица възражения, включително правопогасяващи. Съдебният
изпълнител, който трябва да следи за принадлежността на предявените за
изпълнение притезания, трябва да се увери, че цесията е съобщена на длъжника и
е породила действието си спрямо него. Щом това не е било сторено към датата на
изготвяне на разпределението, в съответствие със закона съдебният изпълнител е
разпределил дължимата сума, част от която е цедираното вземане, на стария
кредитор. Отношенията между цедент и цесионер следва да се разрешат помежду им
съобразно клаузите на договора за цесия, поради което ищецът не е претърпял
вреда.
Доказването, че
уведомлението е било представено с молбата от 25.06.2014 год е недопустимо с
гласни доказателства (чл.164 ал.1 т.3, предл.1 от ГПК), защото инициирането на
изпълнителното производство, включително всички последващи процесуални действия
и в частност – присъединяването на взискатели, трябва да става в писмена форма.
Поради това не е налице твърдяното в жалбата нарушаване на съдопроизводствените
правила от първоинстанционния съд. За липсата на уведомление по чл. 99 ал.3 от ЗЗД,
се съди по самата молба за присъединяване на ищеца като взискател, в която то
не е описано като приложение. Твърдението, че то е било умишлено укрито от
съдебния изпълнител не намира опора в доказателствата по делото.
Уведомлението е представено една година по-късно, а именно - с молба вх.№ 1172/09.06.2015 год по изп.д. № 20137190400124
адв. М.Д. като пълномощник на „Ариес“ ЕООД (на л.503 от приложеното изп.д.
№ 20138380408305, т.III). На отделен лист е
изготвена разписка за връчване на уведомление на дата 04.06.2014 год (л.53 от
първоинстанционното дело), подписана от Тодорка Маркова, но без да е указано в
какво качество го е получила, нито дали се касае за същото уведомление.
Не са налице предпоставките
за възникване на отговорността на ЧСИ, а именно – противоправност и вреда.
Ответницата е действала съобразно служебните си задължения и не е нарушила
закона, поради което предявеният срещу нея иск е неоснователен и недоказан.
Първоинстанционният съд е
достигнал до същите правни изводи, които се споделят напълно и от настоящия
състав, поради което постановеното решение като законосъобразно и правилно
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в
полза на въззиваемата С.Д.Я. следва да се присъдят направените разноски за тази
инстанция в размер на 7000 лв съгласно представения списък. Липсва възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а и то не е такова с оглед
цената на иска.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1297/28.10.2016
год по гр.д. № 379/2016 год на Окръжен съд Варна, г.о.,
постановено при участието на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД като трето лице-помагач на страната на
ответницата.
ОСЪЖДА „Ариес“ ЕООД с ЕИС ********* със седалище и адрес
на управление с.Черногор, общ. Главиница, Силистренска обл, Стопански двор,
представлявано от управителя В.А.А., да заплати на С.Д.Я. с ЕГН ********** ***,
разноски за настоящата инстанция в размер на 7000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280
ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.