Р Е Ш
Е Н И Е
№744
06.11.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в
открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Диана Динкова и в присъствието на
прокурор Николай Гугушев при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Бодикян АНД (К) №
823 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от „Стела“ 2014“ ЕООД -
гр.С., подадена чрез пълномощник,
срещу Решение №60/19.04.2019г., постановено по АНД
№193/2019г. по описа на Районен съд – Свиленград.
В касационната жалба се
твърди, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Наложеното наказание било явно несправедливо. Приетото от съдебния
състав на районния съд не кореспондирало със събраните по делото доказателства.
АУАН, въз основа на който било издадено наказателното постановление, не
отговарял на чл.42 от ЗАНН, като пропускът в необходимите му реквизити се
изразявал в разминавате между описаното от актосъставителя нарушение и
съставомерността на деянието с посочената в същия прана квалификация, от гледна
точка на мястото на деянието. Действително ставало въпрос за преминаване на
държавна граница, тази между Испания и Франция, но липсвало изрично посочване
на място на извършване на нарушението. В подкрепа на последното в жалбата се
навеждат подробни доводи. На следващо място се твърди, че от страна на
административнонаказващия орган не било изпълнено изискването на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Така, при условията на чл.59, ал.1 от ЗАНН, съдебният състав следвало да
определи дали бил компетентен да реши спора по същество. Сочи се, че в
наказателното постановление липсвали данни по чл.57, ал.1, т.10 от ЗАНН, а и в
обстоятелствената му част били изложени факти, които пораждали колебание за
компетентността на районния съд, дали това бил Районен съд – София, предвид
факта, че се твърдял международен превоз от И. за Ф., или Районен съд –
Свиленград, тъй като проверката била извършена в гр.С.. Счита се, че
несъответствието в описанието на деянието било от категорията на съществените и
водило до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В случая не само
липсвала вътрешна логическа последователност, но било налице и вътрешно противоречие между
словесно описаните обстоятелства около извършване на нарушението, което влияело
не само на преценката за подсъдност, но и на възможността за контрол по
същество. Наред с изложеното се твърди, че в съдебното решение били обсъдени
единствено ангажираните от наказващия орган доказателства, в разрез с разпоредбите
на чл.103 и чл.107 от НК, във вр. с чл.84 от ЗАНН. В случая следвало да бъдат
наложени и отделни наказания за извършените няколко административни нарушения.
По изложените съображения се иска отмяна на оспореното съдебно решение и на
наказателното постановление.
Ответникът, Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - Хасково, не заема становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково пледира
неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила решението на районния
съд.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в
жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение №60/19.04.2019г., постановено по
АНД №193/2019г., Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление
№45-0000055 от 14.02.2019г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Х., с което на основание чл.105, ал.1, от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП), на „Стела 2014“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11
от 31.10.2002г. на МТС.
За да потвърди наказателното постановление районният съд
приел, че същото е правилно и законосъобразно. Не били допуснати съществени
процесуални нарушения на административнонаказателната процедура. При издаването
на АУАН били спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Спазени били и изискванията
за издаване на наказателното постановление. Правилно била ангажирана
отговорността на наказаното лице. Спазени били разпоредбите на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Налице били всички изискуеми признаци на нарушението.
Административнонаказващият орган изпълнил задълженията си за доказване на
авторството и съставомерността на нарушението. Правилно била изяснена, приета и
установена фактическата обстановка по случая, както и правилно били отразени в
АУАН и НП деянието и законовите разпоредби, които били нарушени. Налице било
единство между словесното описание на нарушението, посочената за нарушена
разпоредба и съответстващата хипотеза на санкционната норма. Горното се
подкрепяло и от свидетелските показания, които били последователни, безпротиворечиви, логически
обосновани и открояващи се с подчертана убедителност. Приел, че не е налице
нарушено право на защита. Наказаното лице разбрало точно какво нарушение му се
вменява. Съдът посочил, още че административнонаказващият орган изпълнил
задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН.
При касационната проверка, настоящата инстанция намира,
че решението на Районен съд - Свиленград е валидно, допустимо и правилно.
Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите
факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред.
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да обосноват
отмяна на наказателното постановление. Съображенията, изложени от жалбоподателя
в тази връзка, правилно не са възприети от районния съд. В акта, както и в
наказателното постановление, се съдържа ясно и точно описание на нарушението. Не
се констатира противоречие между словесното му описание и правната му
квалификация. Описанието на извършеното от наказаното лице дава достатъчна
яснота относно състава на нарушението, поради което по никакъв начин не е
ограничено правото му да разбере за какво противоправно деяние е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Според чл.2, ал.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС,
международен превоз на пътници и товари може да извършва всеки едноличен
търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и
заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице.
Съгласно чл.57, ал.6, т.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г.
на МТС, лицето по чл.2, ал.1 извършва превозите на пътници или товари само с
превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на
техническата изправност, и за които има издадено валидно удостоверение за периодичен
преглед за проверка на техническата изправност.
В случая, по безспорен начин е установено, че лицензираният
превозвач „Стела“ 2014“ ЕООД - гр.С., на 27.07.2018г. е допуснал извършването
на международен превоз на товари от 27.07.2018г. до 29.07.2018г. с влекач „ДАФ
ХФ…“ с рег.№ СТ ……. ВХ, за който не е имало издадено валидно удостоверение за
периодичен преглед за проверка на техническата изправност.
Не се споделят оплакванията на касатора, касаещи мястото
на извършване на нарушението, а оттам и останалите в тази насока. Независимо от
факта, че превозът е реализиран извън страната, място на извършване на
нарушението е офисът на дружеството в гр.С.. Наказаният правен субект е
търговско дружество с издаден лиценз на Общността за извършване на международен
превоз на товари, в тази връзка субектът на нарушението е юридическото лице.
Неговата отговорност е ангажирана в качеството му на автомобилен превозвач, т.
е. отговорността не е насочена към личността на водача на товарния автомобил,
извършил превоза в чужбина, а към притежателя на лиценза. Организирането на
този международен превоз без спазване на изискването за притежание на валидно
удостоверение за преминат периодичен технически преглед е извършено в България
и по-специално в посочения по АУАН и НП офис на дружеството.
Дължимото поведение на превозвачите включва извършването
на препътен преглед с цел проверка на изправността и притежаването на валиден
удостоверителен документ за проверка на техническата изправност на автомобила.
Законосъобразното поведение предполага спазване на това законово изискване,
като обратното води до допускане на нарушение на ЗАвтП, а съгласно чл.105 от
ЗАвтП, за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни
товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция в размер на 200 лв.
Бездействието на превозвача по изпълнение на някое от
изискванията на чл.57, ал.6, т.1 от Наредбата, е поведение, което не
кореспондира с нормативно разписаното, поради което, в случая касаторът, притежаващ
лиценз за международен превоз на товари - „Стела“ 2014“ ЕООД - гр.С. е бил
наказан с предвидената законова санкция, чийто размер е фиксиран в разпоредбата
на чл.105, ал.1 от ЗАвтП.
Предвид гореизложеното настоящият съд стигна до извода, че
като е потвърдил изцяло наказателното постановление, районният съд не е
допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Решението
му е валидно, допустимо и съответстващо на закона и следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №60/19.04.2019г., постановено по АНД №193/2019г. по описа на Районен
съд – Свиленград.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1 2.