№ 505
гр. София, 21.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
в присъствието на прокурора И. Хр. М.
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело №
20231800100285 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
Софийска окръжна прокуратура срещу Т. С. С., с която е предявен иск
с правно основание чл. 5 ЗЛС за поставяне на ответника под
запрещение (не е уточнено в исковата молба дали се иска пълно или
ограничено такова). Ищецът твърди, че според ЕР № 1164 от
19.11.2020 г. на „Ц.П.З. - С.“ ЕООД ответникът Т. С. С., на 19 години,
страда от общо заболяване с диагноза тежка умствена изостаналост,
недоразвит говор, психомоторно неспокойствие, липсващ контрол на
тазовите резервоари, поради което е доживотно трудоустроен със 100
% чужда помощ. Поради заболяването си същият получава пенсия за
инвалидност в размер на 395.20 лв. и добавка за чужда помощ в
размер на 185.25 лв. Живее с родителите си С. Г. С. и С. Б. С. и по-
малкия си брат В. С. С. в къща, собственост на бабата Р. И. С. и
находяща се в с. Ж., община И.. За него основно се грижи майката,
която го храни, облича и обслужва. Той не може да се придвижва
1
нормално поради затруднено движение на десните крайници. При
тези факти според ищеца Т. С. С. не може да се грижи за своите
работи и да защитава интересите си поради наличното си общо
заболяване и неговото активно проявление.
Преписи от исковата молба и доказателствата са връчени на
ответника и в срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от
него.
В съдебно заседание след изслушване на ответника и разпит на
свидетеля ищецът поддържа молбата, като вече уточнява, че
ответникът следва да бъде поставен под пълно запрещение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното ЕР № 1164 от 19.11.2020 г. на „Ц.П.З. - С.“
ЕООД се установява, че ответникът Т. С. С. страда от общо
заболяване с диагноза тежка умствена изостаналост, недоразвит говор,
психомоторно неспокойствие, липсващ контрол на тазовите
резервоари, поради което е доживотно трудоустроен със 100 % чужда
помощ.
По делото е представен и социален доклад, от който се
установява, че семейството на ответника е посетено от социален
работник, като са установени условията, при които то живее
(ответникът живее с родителите и по-малкия си брат в къща от две
стаи и кухня, собственост на неговата баба, обгрижван е предимно от
майка си, има личен лекар, получава социална пенсия за инвалидност
и добавка за чужда помощ, родителите му са безработни и нямат
регистрация в БТ) и е консултирано за възможностите за социално
подпомагане и ползване на социални услуги, при което е заявено
желание за отпускане на месечна финансова подкрепа и ползване на
личен асистент. Представена е по делото и справка от НОИ, от която
се установява, че ответникът не е социално осигурен, осигурен е само
здравно за сметка на републиканския бюджет като пенсионер с
2
начална дата на пенсията 30.09.2020 г.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние
на Т. С. С.. Същият не е ориентиран за собствена личност, време и
място.
Разпитана е по делото свидетелката С. Г. С. – майка на ответника
и съответно имаща непосредствени впечатления от състоянието му,
като от показанията й се установява, че без свидетелката ответникът
не може да се справя с обичайното ежедневие. От малък ответникът
контактува само със сестрите си, но не на български език, тъй като не
го разбира, а само на малцинствения език, който се говори в
семейството, не може сам да се грижи за себе си, свидетелката го
храни го и го обслужва го изцяло.
По делото е прието заключение на съдебно-психиатрична
експертиза, от което се установява, че при ответника е налице тежка
умствена изостаналост, която представлява вродено слабоумие по
смисъла на чл. 5 ЗЛС. Заболяването представлява тежко психо-
неврологично заболяване, пареза и плегия на десни крайници,
затруднена походка. Началото на заболяването е от раждането и се
съпътства през целият живот. Налице е невъзможност за автономно
обслужване. Прогнозата е песимистична, не търпи подобряване или
по-благоприятно развитие. В това си състояние ответникът не може да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи,
не е в състояние да се грижи пълноценно за себе си и за своите
работи, като не разбира своите интереси и права си в никаква степен и
не може да ги защитава. Налице са медицински показания за
състояние на пълна недееспособност. В о. с. з. вещото лице поддържа
заключението и допълва, че процесът е необратим.
Така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от
прокурор, който е активно легитимиран с оглед разпоредбата на чл.
3
336, ал. 1 ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен.
С оглед състоянието на ответника същият следва да бъде
поставен под пълно запрещение.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава
или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона
основания дееспособността на едно физическо лице при трайно
душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе
си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и 2 3ЛС непълнолетните и
пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не
могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива
страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под
ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 ЗЛС сочи,
че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага
чл. 3 ал. 2 ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага
чл. 4, ал. 2 ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и
ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните
и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си
душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното
състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите
интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение.
Т. е., за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице
кумулативно две предпоставки – на първо място лицето да страда от
слабоумие или душевна болест и на второ място да е в невъзможност
само да се грижи за своите интереси.
С решение № 10/2014 г. на Конституционния съд е прието, че по
отношение на лицата с психически увреждания особената защита
включва и предпазването на тези лица от извършване на правни
действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси.
До приемането на нова уредба, която да е в съответствие с
4
европейското и международно право, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС
следва да се прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа
и съдействие на нуждаещите се лица.
В конкретния случай поставянето на ответника под пълно
запрещение се преценява от съда, че е именно в негов интерес, с оглед
здравословното му състояние.
От събраните в хода на производството по делото доказателства
безспорно се установи, че Т. С. С. страда от тежка умствена
изостаналост, недоразвит говор, психомоторно неспокойствие,
липсващ контрол на тазовите резервоари, поради което е доживотно
трудоустроен със 100 % чужда помощ. Степента на страданието при
него е такова, че го ограничава от възможността пълноценно да се
грижи за своите работи, като това състояние е постоянно. Т. е. налице
е първият критерий – медицински, за признаването му за
недееспособен по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЛС. Налице е и втората
предпоставка, а именно ответникът не може пълноценно да се грижи
за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. От
придобитите лични впечатления съдът намира, че състоянието му е
тежко – не е възможно да се установи словесен контакт с него, тъй
като издава само нечленоразделни звуци, съответно съдът не получи
отговор на зададените му въпроси, а състоянието му като цяло
показва, че не осъзнава случващото се около него и не може да се
справя сам. Ето защо изцяло в негов интерес е да бъде поставен под
пълно запрещение, тъй като наличното заболяване му пречи да се
грижи за своите работи, да взема решения, да защитава своите
морални и материални интереси.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Т. С. С. с ЕГН
********** от с. Ж., община И..
5
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да
се изпрати на органа по настойничество при община И. за учредяване
на настойничество.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6