Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
18.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №9516/2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Н.С.
ЕООД, с която е предявен срещу Г.И.Н.
иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 66000 лв., представляваща обезщетение от
непозволено увреждане – деликт, осъществен от ответницата, изразяващ се в
противозаконно присвояване на собствена на ищеца движима вещ – автомобил,
вредите от който се изразяват в обезценка на автомобила в периода 30.09.2010 г.
– 23.03.2015 г. и невъзможността на ищеца да се разпореди с вещта, с което да
увеличи имуществото си. Производството пред настоящата инстанция е образувано
на основание влязло в сила решение на САС от 20.10.2020 г., с което е обезсилено
решение №3958/03.06.2019 г. на СГС, 5 състав по гр.д. №12309/2015 г.,
постановено при първоначалното разглеждане на делото.
Ищецът твърди, че е собственик на автомобил
„БМВ“ с рег.№ *****ММ и с пълномощно от 07.03.2008 г. е предоставил правото да
управлява лекия автомобил на ответницата, която към този момент е била
съдружник в дружеството-ищец, без право на разпореждане с автомобила. На
01.10.2010 г. е поискал от ответницата да върне автомобила, но тя е представила
договор, по силата на който въз основа на пълномощното е прехвърлила на себе си
движимата вещ. След подаден сигнал в прокуратурата на 19.02.2011 г. автомобилът
е бил иззет от ответницата от органите на МВР, а с влязла в сила на 06.02.2015
г. присъда от 16.06.2014 г. на СРС по НОХД №1680/2013 г. ответницата е призната
за виновна, че на 30.09.2010 г. е присвоила противозаконно чужда движима вещ и
е осъдена за престъпление по чл.206 НК. Ищецът твърди, че съобразно присъдата
стойността на автомобила към датата на престъпното деяние е 70000 лв., а на
23.03.2015 г., когато органите на МВР са му върнали автомобила, стойността му е
значително по-ниска, като на 20.05.2015 г. е продал автомобила на трето лице за
цена, равна на застрахователната му стойност – 4000 лв. Твърди, че вредите му
се изразяват в обезценката, която е претърпяла вещта за времето от извършване
на престъплението до връщането на вещта след приключване на процеса, като е бил
лишен от възможността да се разпореди с процесната вещ, от което е понесъл вреди.
Ответникът
оспорва иска. Твърди, че автомобилът е можело да се върне на ищеца преди
приключване на наказателното производство. Оспорва размера на претендираната
вред, като оспорва обезценката на автомобила да е резултат от престъплението,
за което е осъдена ищцата.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Както бе
посочено по-горе, настоящото производство е образувано на основание влязло в
сила решение на САС от 20.10.2020 г., с което е обезсилено решение
№3958/03.06.2019 г. на СГС, 5 състав по гр.д. №12309/2015 г., постановено при
първоначалното разглеждане на делото, като са дадени указания относно
основанието на иска – досежно предмета на твърдяната вреда. Въззивният съд е
приел, че предметът на иска, с който е сезиран съда, е съобразно уточнението на
основанието, извършено с молба от 25.11.2016 г., на която с разпореждане от
29.11.2016 г. съдът е допуснал уточнение на исковете, като е приел, че се претендира
стойността, с която автомобилът е обезценен в размер на 66000 лв. в следствие
поведението на ответника и съгласно което уточнение искът е докладван в първото
съдебно заседание. Съобразно тези указания относно основанието на иска
настоящият съдебен състав е очертал предмета на делото чрез доклада на
предявения иск, извършен при настоящото разглеждане на делото. Предмет на
изследване в настоящото производство е претенция за обезщетение вреди,
причинени от ответника чрез извършване на престъпно деяние – присвояване на
собствена на ищеца движима вещ – автомобил, изразяващи се, така както е
уточнено в молбата на ищеца от 25.11.2016 г. в обезценка на автомобила в
периода 30.09.2010 г. – 23.03.2015 г. в следствие на невъзможността на ищеца да
се разпореди с вещта.
Установява
се от влязлата в сила присъда от 16.06.2014 г. на СРС по НОХД №1680/2013 г., че
ответницата Г.И.Н. е призната за виновна в това, че на 30.09.2010 г. е
присвоила противозаконно чужда движима вещ: лек автомобил „БМВ“ с рег. № *****ММ,
собственост на НГМ С.ООД, която владеела като предоставена й за ползване от НГМ
С.ООД съгласно пълномощно рег. №5312/07.03.2008 г., като обсебването е в големи
размери и е осъдена за престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1 НК и й е наложено
наказание три години лишаване от свобода. За да квалифицира деянието като
такова по престъпния състав на чл.206, ал.3 НК – „големи размери“,
наказателният съд е приел, че предметът на престъплението е на стойност 70000
лв.
Няма спор
между страните, че на 19.02.2011 г. автомобилът е бил иззет от ответницата от
органите на МВР, а след влизане в сила на присъдата - на 23.03.2015 г.,
органите на МВР са върнали автомобила на ищеца.
Установява
се от Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 01.06.2015 г.
с нотариална заверка на подписите, че ищецът е продал на К. – А.Н.Н. автомобила
„БМВ“ с рег. № *****ММ за цена от 4000 лв. Видно от Удостоверение, издадено от М.А.Б.ООД,
че застрахователната стойност на автомобила към 20.05.2015 г., определена
съобразно каталог „Super Schwacke“, търсенето и предлагането на българския пазар и
техническото състояние на автомобила, е в размер на 4000 лв.
От
изложеното следва, че ответникът е извършил противоправно деяние, установено
със задължителна за гражданския съд присъда на основание чл.300 ГПК, в
следствие на което собственият на ищеца лека автомобил „БМВ“ с рег. № *****ММ е
бил задържан от органите на МВР до приключване на наказателното производство –
за периода 19.02.2011 г. – 23.03.2015 г. Ищецът твърди, че е претърпял вреда,
изразяваща се в обезценка на автомобила.
На първо
място следва да се отбележи, че автомобилите представляват актив, който подлежи
на амортизация, в следствие на която закономерно стойността му се редуцира,
независимо дали се използва или не – напр. виж чл.55 ЗКПО. Поради това
обезценката на един автомобил в течение на определен период от време е закономерно събитие, което настъпва
независимо от това дали собственикът му е във владение и го ползва или е лишен
от възможността да го използва. Поради това обезценката на един автомобил
поради изтичане на период от време не може да представлява вреда само по себе
си.
Ищецът
твърди, че е бил лишен от възможността да се разпореди с автомобила в периода
30.09.2010 г. – 23.03.2015 г. в следствие на действията на ответницата и е
претърпял вреди поради намалената стойност на автомобила след връщането му.
Видно от присъдата на наказателния съд, стойността на автомобила към момента на
извършване на престъпното деяние е 70000 лв. и доколкото стойността е
съставомерен елемент – представлява квалифициращо обстоятелство, поради което
същата е елемент от изпълнителното деяние и по отношение на нея гражданският
съд е обвързан от приетото от наказателния на основание чл.300 ГПК. След
връщане на автомобила, същият е продаден за цена от 4000 лв.
Претенцията
на ищеца за вреди, изразяващи се в лишаване от възможността за разпореждане с
автомобила в периода 30.09.2010 г. – 23.03.2015 г., в следствие на което стойността
на автомобила се е намалила с 66000 лв. Съдът приема, че вредите, на които се
позовава ищецът представляват пропусната полза – пропуск да се увеличи
имуществото на ищеца поради противоправно действие на ответницата. С
Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. на ОСГТК, ВСК приема, че пропуснатата полза
е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. „Установяването
на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението.
Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването. … Поради това и при липса на изрично
установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се
предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при
точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде
увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване –
да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването
му за сметка на длъжника.“ Критериите, по които съдът следва да прецени
дали пропуснатата полза е реална, а не хипотетична вреда и настъпването й е
сигурно, са разгледани и в последваща практика по чл.290 ГПК: Според Решение №
282 от 27.10.2015 г. по гр. д. № 1506/2015 г. на ВКС, IV Г.О. възможност за увеличаване на имуществото е
налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на
нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи
достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да
настъпи положителна промяна. Според Решение № 66 от 14.06.2011 г по гр. д. №
1725/2009 г на ВКС, IV г.о.
пропусната полза е както печалбата, която увреденият е можел да получи от
изпълнението на договор, осуетен от противоправното поведение на делинквента
/действие или бездействие/, така и всяка друга имуществена облага, която със
сигурност пострадалият би реализирал, ако вредоносното действие не би
настъпило.
С доклада по
делото на ищеца бяха дадени указания да докаже реална, а не хипотетична вреда –
сигурно увеличаване на имуществото си. Доказателства в тази посока по делото не
са ангажирани – съдът няма основание да приеме, че към момента на извършване на
престъпното деяние от ответницата, за ищеца е съществувала възможност (реална и
сигурна) да увеличи имуществото си чрез продажба на процесния автомобил за цена
от 70000 лв., напротив – ищецът не твърди да е имал уговорка с трето лице за
продажба на автомобила на такава цена. Твърди, че е водил преговори със самата
ответница да го закупи за цена от 80000 лв., но тези уговорки не били формални
и не представя доказателства за тях, а и ответницата се е отказала от сделката.
Ето защо съдът приема, че по делото не се установява настъпване на
претендираната вреда – осуетена възможност за разпореждане с процесния
автомобил, в следствие на която имуществото на ищеца би се увеличило със сумата
от 66000 лв. – разликата между действителната стойност на вещта към датата на
деликта и стойността, на която е продадена след връщането му от органите на
МВР. Доколкото настъпване на вреда – в претендираната й форма – не е доказано,
в полза на ищеца не е възникнало вземане за обезщетение за имуществени вреди и
предявеният иск е неоснователен.
По
разноските:
На ответницата следва да се присъдят направените
разноски – за сумата от 3480 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.С. ЕООД, ЕИК:******, срещу Г.И.Н.,
ЕГН:**********, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 66000 лв., представляваща
обезщетение от непозволено увреждане – деликт, осъществен от ответницата,
изразяващ се в противозаконно присвояване на собствена на ищеца движима вещ –
автомобил „БМВ“ с рег. № *****ММ, вредите от което се изразяват в обезценка на
автомобила в периода 30.09.2010 г. – 23.03.2015 г. и невъзможността на ищеца да
се разпореди с вещта, с което да увеличи имуществото си.
ОСЪЖДА Н.С. ЕООД, ЕИК:******, да заплати на Г.И.Н., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 3480 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: