ПРОТОКОЛ
№ 124
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Емил Люб. Митев
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Д. Люб. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20235000600105 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:59 часа се явиха:
Обвиняемият Н. В. М. се явява лично и с адв. Б. - служебен защитник.
Обвиняемият М. А. Д. се явява лично и с адв. М., с пълномощно по
делото.
Обвиняемият Д. Д. С. се явява лично и с адв. У., служебен защитник.
За Апелативна прокуратура - П. се явява прокурор Калчева.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. У.: Да се даде ход на делото.
Обв. М.: Да се даде ход на делото.
Обв. Д.: Да се даде ход на делото.
Обв. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик с прочитане частните
жалби на защитниците на обвиняемите Н. В. М., М. А. Д. и Д. Д. С., срещу
определението на П. окръжен съд, постановено по ЧНД № 561/2023 г. по
описа на същия съд, с което спрямо тримата обвиняеми е взета мярка за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Съдебният акт се атакува, като
неправилен и незаконосъобразен, иска се неговата отмяна и определяне по-
лека мярка за неотклонение по отношение на обвиняемите М., Д. и С..
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда. Нямам
нови искания и искания за доказателства.
Адв. Б.: Нямам искания за отводи към състава на съда. Нямам нови
искания и искания за доказателства. Поддържам жалбата.
Адв. М.: Нямам искания за отводи. Представям и моля да приемете два
броя характеристични справки по отношение на М. Д.. Поддържам жалбата.
Адв. У.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи. Нямам искания
за нови доказателства. Не възразявам да се приемат представените
доказателства.
Обв. М.: Не правя отводи. Нямам доказателствени искания. Да се
приемат характеристичните справки по отношение на Д..
Обв. Д.: Не правя отводи. Нямам доказателствени искания. Да се
приемат характеристичните ми справки.
Обв. С.: Не правя отводи. Нямам доказателствени искания. Да се
приемат характеристичните справки по отношение на Д..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражение да се приемат представените
доказателства.
Адв. Б.: Да се приеме представеното доказателство.
Съдът, след съвещание, намира, че представените от защитника на обв.
2
Д. два броя характеристични справки на същия са съотносими към предмета
на делото, следва да бъдат приети, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА два броя характеристични справки на обв. М.
Д..
Съдът, с оглед изявленията на страните, намира, че делото е изяснено от
фактическа страна и следва да се даде ход по същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да остави без
уважение жалбите на обвиняемите М., С. и Д., чрез техните защитници, като
потвърдите определението на Окръжен съд П., което намирам за правилно,
законосъобразно и обосновано. Считам, че правилно съдът е съобразил, че по
конкретното ДП по отношение на всеки един от тримата обвиняеми са налице
кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 63 ал. 1 НПК за вземане
именно на най-тежката мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
На първо място, следва да се отбележи, че обвиненията, които са им
повдигнати: на М. - по чл. 199, на С. и Д. по чл. 198 НК, са за тежки
умишлени престъпления по смисъла на чл. 93 т. 7 НПК, за които
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода, с което е
изпълнена и първата предпоставка.
На второ място, правилно съдът е съобразил, че престъпленията са
извършени точно от присъстващите днес обвиняеми, както и че за участието
на всеки един от тримата във вмененото им престъпление, макар и на този
твърде ранен етап от разследването, са събрани достатъчно доказателства,
така че с изискуемата от закона степен на доказаност в рамките на
настоящото производство да твърдим, че е налице обосновано
предположение, подозрение, че те са извършители на вмененото им
престъпление. В тази връзка са и всички доказателства, събрани до този
момент разследването: това са показанията на пострадалия Читалов,
показанията, които са доста последователни и подробни; показанията на
свидетеля Нуридин И.ов, дадени пред съдия, както и събраните писмени
3
доказателства. И всички те сочат недвусмислено на отнемането на чужди
вещи от владението на пострадалия Читалов, сочат и данни за нанесен побой
на инкриминираната дата. В потвърждение на последното е изготвената СМЕ,
която установява множество наранявания и съответства на показанията на
самия пострадал по отношение начина на извършване на нападението и
причинените травми. Както споменах, начален е етапът на разследване,
доказателствата, които тепърва ще се събират в много по- голяма конкретика,
ще установят действията на всяко едно от обвиняемите лица, които са
извършили при тази съвместна задружна престъпна дейност по отнемане на
вещи и нанасяне на побой на пострадалия. Както правилно и съдът е
отбелязал, дали се касае за класически грабеж или за грабеж, подобен на
кражба, или за друго престъпление против телесната неприкосновеност, ще
бъде прецизирано като повдигането на съответни обвинения тогава, когато
наистина цялата картина откъм доказателствена съвкупност бъде очертана и
оформена при приключване на разследването. На този етап няма съмнение, че
всяко едно от тези три лица е участвало в извършване на престъпление.
Относно опасността същите да извършат друго престъпление, която е
приета от ПОС, ви моля да приемете, че този извод е напълно обоснован.
По отношение на високата степен на обществена опасност на самите
обвиняеми.
По отношение на обвиняемия М. следва да се отчете, че е налице и
законовата презумпцията за това, предвидена в чл. 63 ал. 2 т. 1 НК, тъй като
престъплението е извършено при условията на опасен рецидив за него. Две от
неговите осъждания определят тази квалификация. Вярно е, че той е
реабилитиран, но това е относимо само към първото му осъждане. Въпреки
това, тези лоши характеристични данни, дори да беше реабилитиран за тези
деяния, няма как да бъдат пренебрегнати в конкретния казус.
По отношение на обвиняемия С. следва да се отчете, че въпреки младата
му възраст, са налице осъждания за престъпления против собствеността,
макар и същият да ги е извършил като непълнолетен. Както посочих, това,
безспорно, са лоши характеристични данни. Отделно от това, доказателствата
сочат и по-конкретно свидетелските показания на И.ов, че именно С. е
инициатор на извършеното в конкретната вечер.
По по-различен начин седят нещата по отношение на обвиняемия Д.,
4
защото същият, безспорно, е неосъждан. Това обстоятелство, само по себе си
обаче, моля да приемете, считам, че не е достатъчно по отношение на същия
само заради това да бъде определена по-лека мярка за неотклонение.
Престъплението е извършено в резултат на съвместна задружна дейност, в
която и тримата обвиняеми са участвали. Не се установява никой от тримата
да има постоянна трудова ангажираност, като пак от свидетелските показания
на И.ов се установява, че единствената цел на извършеното е била те да си
набавят парични средства по този начин, което очевидно и за тримата,
предвид събраните доказателства, е начин на живот. Т.е. и по отношение на
обвиняемия Д., ако бъде на свобода, е налице опасността той да продължи
престъпната си дейност, с цел да си набавя доход именно по този начин.
Това че именно това е начинът, по който тези лица са приели да набавят
средства за своето съществуване, считам, че е особено укоримо, не само с
оглед предмета на посегателство, който не е на висока стойност, а и защото е
съпроводено с побой и причинени телесни увреждания на възрастен човек,
извършено е деянието през нощта, след като предварително е планирано.
Особено зачестиха напоследък тези деяния през последните години. Считам,
че следва да бъде даден ясен знак, че няма как това да се толерира от
обществото и, съответно, считам, че прокуратурата има роля в излъчване на
такива сигнали.
По тези съображения, като имате предвид и мотивите на съда, ви моля
да потвърдите първоинстанционното определение.
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам частната жалба с
мотивите, които съм посочил в нея. Оспорвам в съдебният акт и гласните
доказателства, събрани от свидетеля Нуридин, тъй като прочита на
материалите, събрани до настоящия момент, имам предвид, че се изтъкна
ранната фаза, която аз считам, че не е от фактическия състав за вземане на
решение за мярката за неотклонение. Логично се налага извода, че същите не
могат да бъдат коментирани с достоверност и обективност предвид
характеристичните данни на свидетеля Нуридин, който е дете с психически
заболявания така както и родителите му и на физически недостатък с речта –
не може да говори. По тази причина, а и по други причини е разпитан пред
съдия, поради което се налага извода, че самите доказателства в някаква
степен биха могли да се окажат нередовни и на този етап могат да бъдат
5
оспорвани, касателно тяхната достоверност. Да не повтарям и другите неща,
които са изложени в искането, че времето е било тъмно, че самият пострадал
не е разпознал никой от тях. Именно по тези причини се налага извода, че
тези данни не сочат на подзащитния ми М. и единственото, което свързва обв.
М. с групата е, че в домът му, който не е негов, а пристройка към дома, са
намерени веществени доказателства – кабели. Деянието е съставомерно - да
са изпълнени и двете предпоставки и няма данни същият да е участвал в
елемента на насилието, поради което считам, че мярката за неотклонение
следва да бъде променена.
ОБВ. М. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, считам че от доказателствата по
делото не може да се направи обосновано предположение, че именно моят
подзащитен Д. е един от съизвършителите на деянието. А и с оглед на
колебливите мотиви на първоинстанционния съд, че видите ли това може да е
грабеж, може е грабежоподобна кражба или друг вид престъпление срещу
личността, не е ясно дали това е правилната квалификация, спрямо която е
подведен моят подзащитен като обвиняем. Но да приемем, че има до известна
степен данни, за да се направи обосновано предположение, нека да го
приемем. Да, но тези данни най-вероятно се базират и на сведенията, които е
дал моят подзащитен пред полицейския служител. Да, те нямат тежест на
доказателство, но все пак има индиция, че той има нагласата да помогне на
разследването.
Правилно П.т окръжен съд приема, че с оглед постоянния адрес на моя
подзащитен няма опасност да се укрие, но считам абсолютно за
незаконосъобразно да се приеме, че същият има опасност да извърши друго
престъпление, като се има предвид чистото му съдебно минало, а и
представените в днешното съдебно заседание характеристики. Да се приеме,
че човек на 46-47 години, ако не бъркам, досега не е имал допир с полицията,
със съда, не имал допир с прокуратура, да се приеме, че видите ли дори да
има участие в това престъпление, това му е начина на живот - да краде, за да
си изхранва семейството. За този факт няма абсолютно никакви
доказателства. Да, добре, държавното обвинение обосновава спрямо другите
двама обвиняеми тази опасност, с оглед на тяхното съдебно минало. Да де,
ама Д. няма такова, няма отежнено съдебно минало. Да се каже само
6
накратко, това не е достатъчно и понеже видите ли има някакви данни, че той
е участвал, затова и той трябва да е с най-тежката мярка за неотклонение. Има
практика на ВКС и на ЕСПЧ, с която съм сигурен, че почитаемият съд е
наясно, с която се казва, че мярката за неотклонение не трябва да се превръща
в незаконосъобразно, реално изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“. Казах го и пред първоинстанционния съд, че дори да предположим,
дори и да се докаже вината на моя подзащитен, за него са налице
предпоставки да не му се наложи наказание ефективно „лишаване от
свобода“. Семейното му положение е, че той живее на семейни начала, има
деца и внуци, за които се грижи. В едната от характеристиките, които
представихме днес е дадена от бивш служител на МВР, който много добре
познава лицата от същото село, тъй като и той е от с. Три водици. Има
наблюдение, той е работил при същия човек, даже и работи до преди
задържането, с оглед на това поддържам жалбата. Моля спрямо моя
подзащитен да се определи по-лека мярка за неотклонение, дори и „домашен
арест“, дори и „парична гаранция“, та дори ако щете и „подписка“. Считам,
че целите, предвидени в чл. 57 от НПК ще се постигнат и с тези по-леки
мерки. Да, с оглед тежестта на квалификацията, считам че подписката може
би ще се яви някаква нецелесъобразна, но ако се вземе спрямо него мярка за
неотклонение „домашен арест“ или „парична гаранция“, ще бъде
законосъобразно.
В този смисъл, моля за Вашия съдебен акт.
ОБВ. Д. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от защитника ми,
нямам какво да добавя.
Адв. У.: Уважаеми апелативни съдии, също ще ви моля да уважите
нашата частна жалба против определението на П. окръжен съд като първа
инстанция за определяне на мярка за неотклонение и за съжаление на моя
подзащитен определена най-тежка такава.
Считам, уважаеми апелативни съдии, че не са изпълнени в достатъчна
степен двете кумулативни предпоставки на чл. 63 от НПК относно вземане от
П. окръжен съд на най-тежката мярка за неотклонение. Съображенията ми са
следните:
Моят подзащитен С., забележете, е 99 набор. Същият е бил осъждан
последно на наказание 6 месеца, ако не се лъжа, лишаване от свобода, с 3
7
години изпитателен срок, като присъдата е влязла в сила през 2018 г. До 2021
година е изтекъл този изпитателен срок, в който моят подзащитен няма
никакви противообществени прояви. Същият е бил осъждан действително,
когато е бил непълнолетен. Аз не мога да споделя мнението и
предположението по-скоро на представителя на Апелативна прокуратура, че
вкл. и моят подзащитен, има начин на живот такъв, че си набавя средства
само от престъпна дейност. Няма такива данни, събрани в кориците на делото
на този етап. А също и от моята комуникация с него нямам такава
информация за него.
На следващо място, ще ви моля да вземете предвид обстоятелството, че
определението на първоинстанционния съд не е докрай законосъобразно
относно това, че по никакъв начин не индивидуализира, не разграничи
тримата обвиняеми по настоящето дело, с оглед на тяхната степен на
обществена опасност - какво представляват самите те. Останах с
впечатлението, че съдът, воден от тежките характеристични данни на един от
тримата обвиняеми, за който е повдигнато обвинение при условията на опасен
рецидив, което повлече съдбата и на другите двама обвиняеми и съответно аз
не чух да има диференциация за това доколко е наложително и обосновано да
бъдат взети най-тежките мерки за неотклонение по отношение на другите
двама, като специално говоря за своя подзащитен. Той всъщност е от много
бедно семейство, той няма никакви средства. Дори не виждам от къде може
да се извлече предположение, че същият ще се укрие или ще извърши ново
престъпление, при условие, че няма данни за такова от 2018 г. поради, ако
щете, финансови причини. Той единствен дотук, откакто е започнало
досъдебното производство, не е посетен, нито от жената, с която живее на
съпружески начала, нито от майка си, нито от никой, тъй като най-вероятно
нямат абсолютно никакви пари. Той не се води действително на работа на
постоянен трудов договор. Смятам, че това е голяма рядкост за представители
на техния етнос, живеещи по българските села. Те си намират работа
спорадично, някои в земеделието са викани за нещо от земеделските стопани.
Знам как е, тъй като аз самата имам земеделски имоти и трудно намирам
работна ръка, но то е за по 1-2-3 дни и такива са доходите. Считам, че тази
взета мярка по отношение на моя подзащитен възпрепятства това той да е при
семейството си, с жената и детето, с които съжителства, за да им помага,
макар и рядко, макар и не постоянно с постоянни трудови доходи.
8
Считам, че събраните до този ранен етап на досъдебното производство
доказателства са категорично оскъдни и недостатъчни. Вземете предвид
становището, даже и на колегата, относно показанията на единия свидетел
И.ов, снети пред съдия, доколкото разбираме от неговата непълна физическа
и психическа стойност, нищо че са пред съдия, тук възниква съмнение
относно достоверността на даденото като показания. На следващо място -
моите уважения към възрастния човек Читалов, който е нападнат и пострадал,
слава Богу е добре, даже не е бил в болница за разлика от други модерни
масови случаи, на които сме свидетели по медиите, дори и неговите
свидетелски показания у мен пораждат едни съмнения, тъй като човекът,
доколкото успях да прочета набързо по делото, не може да идентифицира
нападателите му. Знае, че са някакви трима, с качулки, с маски, но самият той
заявява, че не може да ги разпознае. На второ място, на мен лично ми направи
впечатление степента на неговата отбрана срещу тях, след като е станал и
заварил крадци на двора си по шума на кучето и шума по двора. Същият е
тръгнал с два ножа да се отбранява. Аз не видях никъде данни по делото,
които да сочат, че моят подзащитен има някаква роля и е извършил някакви
действия, с които да нападне и да пребори тази „защита“ на пострадалия с два
ножа.
Уважаеми апелативни съдии, считам, че ако вземете мярка за
неотклонение по отношение на С., примерно „домашен арест“ /за „гаранция“
не ви моля, защото са крайно бедни и той няма пари/ или „подписка“, аз
считам, че с това ще се обезпечи явяването му пред органите на
разследването и той по никакъв начин не би възпрепятствал досъдебното
производство и събирането на доказателствата. Считам, че тази мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на него е прекалено
тежка, предвид всичко това, което ви казах.
Също така ви моля да имате предвид, макар че все едно да дадете вяра
само на моите приказки, тъй като нямам писмени доказателства относно това,
че подзащитният ми страда от някакво психическо разстройство, което е
страхова невроза, повишена тревожност и такива неща. Естествено нямаме
медицински документи, нито епикризи, тъй като, както ви казах, той е крайно
материално затруднен, беден и не може да отиде на преглед. Има информация
от преди време какви успокоителни лекарства да взима и родините му му ги
9
осигуряват, но се чувства в ареста безкрайно зле и лекарят там не му е
подсигурил тези успокоителни и той твърди, че непрекъснато е в паник атаки
и страда от неврози. Пак казвам, аз нямам доказателства за това, но все пак
моля да имате предвид и това. Много ви моля да постановите по-лека мярка
за неотклонение по отношение на Д. С..
ОБВ. С. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
Обвиняемият Н. В. М.: Моля съдът да ме остави при децата ми, ако
може, да се зарадват. Това искам.
Обвиняемият М. А. Д.: Искам по-лека мярка.
Обвиняемият Д. Д. С.: Искам най-леката мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.
Образувано е по частни жалби на защитниците на Н. В. М., М. А. Д. и Д.
Д. С., обвиняеми по досъдебно производство №**/2023г. по описа на РУ на
МВР гр.С., срещу протоколно определение № 469/10.03.2023г. на Окръжен
съд гр.П., постановено по ЧНД № 561/2023г. по описа на същия съд, с което е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемите.
В жалбите се излагат доводи, че не са налице кумулативните основания
за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо
обвиняемите М., Д. и С.. Прави се искане за отмяна на определението на
първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо
последните.
В съдебно заседание защитниците на обвиняемите поддържат жалбите и
изложените в тях съображения.
Обвиняемите М., Д. и С. се присъединяват към казаното от техните
защитници и искат да им се наложи по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.П. изразява становище,
10
че жалбите се неоснователни, а атакуваният съдебен акт, като правилен и
законосъобразен, следва да се потвърди.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбите и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок
от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са неоснователни.
За да постанови определението си, Окръжен съд гр.П. е приел, че в
случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане мярка за
неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемите М., Д. и С..
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че от събраните
доказателства по делото може да се направи обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемите към деянията, по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“б“ вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК за обвиняемия М., по
чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК за обвиняемите Д. и С., за които са
привлечени към наказателна отговорност. В подкрепа на този извод са
събраните гласни, писмени и веществени доказателства.
На следващо място, касае се за тежки умишлени престъпления по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, за които се предвижда наказание лишаване от
свобода.
Като се вземат предвид обстоятелствата, при които е осъществена
вменената деятелност, характера на засегнатите обществени отношения,
възрастта на пострадалия, нанесените му телесни увреждания, че се касае за
съучастие, въззивният съд също намира, че съществува реална опасност
обвиняемите да извършат престъпление, макар и обвиняемият Д. да е с чисто
съдебно минало.
В подкрепа на този извод за обвиняемите М. и С. са предишните им
осъждания, включително за престъпления против собствеността. За
обвиняемия М., на основание чл.63, ал.2, т.1 от НПК, горната опасност се
презюмира, тъй като му е повдигнато обвинение за престъпление, извършено
при условията на опасен рецидив.
Доводите на защитата за постоянен адрес, трудова ангажираност,
11
семейно положение, за обвиняемия Д. и чисто съдебно минало, и добри
характеристични данни не водят до оборване на горните изводи.
Тези за здравословни проблеми на обвиняемия С. не са подкрепени с
доказателства. При наличие на такива на същия ще бъде оказана
необходимата медицинска помощ съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
С оглед фазата, на която се намира разследването, степента на
обществена опасност на деянието и дейците, настоящата инстанция намира,
че целите визирани в чл.57 от НПК ще се постигнат само с мярка за
неотклонение „задържане под стража”. Те не биха се постигнали с по-лека,
каквото е становището на защитниците на обвиняемите М., Д. и С..
Поради изложеното П.т апелативен съд счита, че определението на
Окръжен съд гр.П. е законосъобразно и обосновано и като такова следва да се
потвърди, а жалбите, като неоснователни, да се оставят без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 469/10.03.2023г. на
Окръжен съд гр.П., постановено по ЧНД № 561/2023г. по описа на същия
съд, с което спрямо Н. В. М., ЕГН **********, М. А. Д., ЕГН **********, и
Д. Д. С., ЕГН **********, обвиняеми по досъдебно производство №**/2023г.
по описа на РУ на МВР гр.С., е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража”.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11.45 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12