Решение по дело №444/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 3
Дата: 12 януари 2022 г. (в сила от 12 януари 2022 г.)
Съдия: Велина Емануилова Антонова
Дело: 20215000600444
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Пловдив, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Иван Георгиев Даскалов
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600444 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XХІ от НПК.
Делото е образувано по протест на Окръжна прокуратура Пазарджик,
както и по жалба на защитата срещу присъдата от 29.04.2021 г., постановена
по НОХД № 21/2021 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, наказателно
отделение.
С посочения съдебен акт подс. А.М.М. е бил признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 115 вр.чл. 18, ал. 1 НК. Със
същия съдебен акт е бил признат за виновен по обвиненията по чл. 339, ал. 1
НК и по чл. 235, ал. 1 НК, като за всяко едно от престъпленията му е било
наложено наказание от една година лишаване от свобода, а за второто от тях
и глоба от 2000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия А.М.М.
е било наложено едно общо най-тежко наказание от две години лишаване от
свобода. Към него е било присъединено и наказанието глоба при условията на
чл. 23, ал. 3 НК. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на общото най-
тежко наказание е било отложено с изпитателен срок от пет години след
влизане на присъдата в законна сила. Съдът се е произнесъл и за
веществените доказателства и разноските по делото. В протеста и
допълненията към него се релевират доводи за неправилност на постановения
от първия съд акт в оправдателната му част, като същият се атакува и в
санкционната му част по отношение на престъпленията, по които е бил
осъден. Излагат се доводи за особеностите на конкретния случай във връзка с
1
обвинението за опит за убийство, като се релевира, че при постановяване на
присъдата окръжният съд не е направил необходимия цялостен анализ на
доказателствата по делото и на доказаните в хода на съдебното следствие
факти в тяхната взаимовръзка, с което е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, които са основания за отмяна на
присъдата. По отношение на престъпленията, за които е бил осъден М. в
протеста се сочи, че са били определени наказания, които не отговарят на
степента на обществената опасност на деянията, на подбудите и на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. От въззивния съд се
иска да отмени присъдата на първия съд и да постанови нова осъдителна
присъда, с която да признае подсъдимия А.М.М. за виновен по обвинението
за престъпление по чл. 115 вр. с чл. 18, ал. 1 НК и да увеличи наказанията на
подсъдимия за престъпленията по чл. 339, ал. 1 НК и по чл. 235, ал. 1 НК.
В жалбата на адв. Е.П. – защитник на подс. А.М. се реливира неправилно
определяне от първата инстанция на размера на общото най-тежко наказание
лишаване от свобода, изпитателния срок и размера на дължимите разноски по
делото. От въззивния съд се иска да измени присъдата в обжалваната й част
относно определянето на общо наказание „лишаване от свобода“ и да намали
размера на изпитателния срок и възложените по делото разноски.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив в съдебно
заседание поддържа подадения протест срещу присъдата на първия съд, като
счита, че в мотивите към съдебния акт са били допуснати неотстраними
противоречия, които препятстват страните да разберат действителната воля на
съда, като е налице и липса на мотиви, което също ограничава процесуалните
права на страните. Моли да се отмени акта на първата инстанция и делото да
се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При
условията на алтернативност се иска потвърждаване на присъдата и
отхвърляне на подадената от защитата жалба.
Защитникът на подсъдимия – адв. Е.П. пледира за неоснователност на
протеста, като намира оправдателната част от присъдата на първия съд да
правилна и съответна на данните по делото. Моли същата да бъде потвърдена
в тази си част, а в частта за наложените санкции за престъпленията, за които е
бил признат за виновен – да бъде изменена, като се навали размера на
наложените наказания и същите да бъдат определени при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 НК под законоустановения минимум.
Защитникът на подсъдимия М.М., който е и негов син подържа доводите
на адв. П., като също счита, че в оправдателната си част присъдата на първия
съд не търпи критика. Счита, че трябва да се съобрази стереотипа на
поведение на пострадалия по делото и участието му като ищец с гражданско-
правни претенции и по други дела.
В последната си дума, подсъдимият моли да се потвърди акта на първия
съд.
Пловдивският апелативен съд след като се запозна с аргументите на
страните и материалите по делото и след като извърши служебно проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, прие че обжалваната и протестирана
2
присъда е постановена при допуснати от първостепенния съд съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на страните, като пороците не са били отстранени и не
могат да бъдат преодолени във въззивното производство.
Във връзка с оплакванията в протеста и в подадената до съда жалба, на
първо място настоящият състав установи наличие на порок на производството
пред първата инстанция, попадащ в обхвата на абсолютните процесуални
нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК. При все никоя от страните
да не навежда доводи в тази насока, отстраняването му налага служебната
намеса на въззивния съд.
Пред първия съд делото е било разгледано и решено от незаконен състав,
тъй като в неговия състав е взел участие съдия, за когото са били налице
основанията за отвод.
Видно от протоколите за разглеждане на НОХД № 21/2021 г. на ОС-
Пазарджик в персоналния състав на съда, формиран от професионален съдия
и съдебни заседатели, е взел участие съдия А.. Съгласно приложения на л.
110-124 от досъдебното производство протокол № 333 от 17.08.2020 г. по
ЧНД № 373/2020 г. на ОС-Пазарджик, той е участвал и в състава на окръжния
съд, който се е произнасял в производството по чл. 65 от НПК във връзка с
искане на подсъдимия за изменение на взетата му постоянна мярка за
неотклонение задържане под стража на досъдебното производство. С
протоколно определение № 333 от 17.08.2020 г., постановено по НЧД №
373/2020 г. по описа на Пазарджишкият окръжен съд, окръжният съд е
оставил без уважение искането на А.М.М. за изменение на мярката му за
неотклонение от задържане под стража в по-лека такава, като неоснователно.
В постановения по реда на чл. 65 НПК съдебен акт е посочил, че „данните …
сочат, че обвиняемият е открил огън с огнестрелното оръжие по
служителя на Г.с., който го заловил в момента на незаконна сеч.
Твърденията, че М. бил стрелял във въздуха са в значителна степен
поставени под въпрос от наличието на проектил в дърво, зад което
пострадалият твърди, че се бил прикрил“ /л. 122 от досъд. пр./. Пак там,
било посочено и следното: „Обстоятелството, че след евентуалните
изстрели срещу пострадалия, обвиняемият М. не е извършил повторен опит
да умъртви последния, не са от естество да изключат умисъла към опит за
убийство в предходния момент, когато данните са, че М. е стрелял от
близко разстояние с огнестрелно оръжие по посока на
пострадалия………..Описаното дотук в никакъв случай не доказва по
категоричен начин, че от обективно и субективна страна обвиняемият М. е
направил опит умишлено да умъртви пострадалия, но прави същото
вероятно.“ /л. 122-л. 122 гръб от досъд. пр./. Съставът на окръжния съд,
разгледал производството за мярката, е изложил своето становище за
показанията на пострадалия, както и за обясненията на самия обвиняем.
Налице е доказателствен анализ във връзка със съпоставянето на гласни и
писмени доказателствени източници, като е налице и констатация на съда, че
обвиняемият е „разполагал с незаконно оръжие“, като „носейки това
оръжие отишъл да реже незаконно дърва“ през нощта, „възпроизвел
3
изстрели вероятно по посока на пострадалия“ служител на горското и „се
опитал да избяга". Доводите на обвиняемия за противоречивост в събрания
доказателствен материал са били приети за неоснователни.
Въз основа на горното, настоящата инстанция намира, че разпоредбата на
чл. 29, ал. 1 т. 1, б. б. „а“-„г“ НПК не съдържа основание за отвод на състава
на съда, произнесъл се по мярката на неотклонение в досъдебното
производство, тъй като с ДВ бр. 63/2017 г. тази алинея е била отменена. Така
при разглеждане на делото в Окръжен съд – Пазарджик в НПК не е имало
забрана член на съдебния състав, разглеждащ обвинението по същество, да
бъде и съдия, който се е произнасял в особеното съдебно производство на
досъдебната фаза за съдебен контрол върху мярката за неотклонение
задържане под стража. В случая, обаче, са налице обстоятелства, които
обосноват обективно съмнение в непредубедеността на съда, разгледал
делото. При преглед на изнесеното по-горе съдържание на протоколното
определение за мярката, се налага извод, че съдия А., който е разгледал
впоследствие и делото по същество, е формирал убеждение по
обосноваността на обвинението. Той е изразил становище, че е налице висока
степен на вероятност именно подсъдимият да е извършител на престъпната
дейност. Обсъдил е доказателствата и е приел, че те са достоверни. Подобни
данни са основание съдията, разгледал искането за мярката по реда на чл. 65,
ал. 1 НПК, да се счита за предубеден и на основание чл. 29, ал. 2 НПК да
заяви отвод при разглеждане на делото по същество.
Този извод не може да бъде променен с оглед липсата на становище на
държавното обвинение, подсъдимия и защитата му по отводите в съдебните
заседания, проведени на 25.02.2021 г. /протоколът от същото на л. 30-32 от
делото на ОС – разпоредително заседание/ и 06.03.2021 г., когато е бил даден
ход на съдебното следствие/протокол от същото на л. 88-97 от делото на ОС/.
В тези съдебни заседания на страните нито е било разяснено правото на
отводи, нито пък те са обявили дали имат или нямат искания за отвод на
състава на първоинстанционния съд, разглеждащ делото. В случая окръжният
съд е пропуснал да разясни правата на подсъдимия и останалите страни.
Инстанцията е следвало да изпълни задължението си по чл. 15, ал. 2 НПК и
чл. 274, ал. 1 НПК до даване ход на съдебното следствие, както и да им
осигури възможност да проявят процесуална активност. Съгласно
разпоредбата на чл. 274, ал. 1 НПК на страните изрично трябва да бъде
разяснено правото на отводи, а в протокола да бъде отразено изявлението им
– дали имат искания за отвод на членовете на състава, прокурора,
защитниците, съдебния секретар, преводача, тълковника. Отделно от това,
действително съдебната практика приема, че когато председателят на
съдебния състав не изпълни задължението си да разясни на страните правото
на отвод, е налице процесуално нарушение, което не е от категорията на
съществените, ако е липсвало основание за отвод. В случая не е така, а и само
по себе си евентуалното становище на подсъдимия и защитата, че нямат
отводи, няма особено значение при обективно нарушаване на изискването за
безпристрастност. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 НПК предвижда безусловно
задължение на съдиите и съдебните заседатели да се отведат в хипотезите на
4
чл. 29 НПК. В тази връзка с липсата на заявен отвод на съдия А., за което са
били налице основанията по чл. 29, ал. 2 НПК и произнасянето му по
съществото на обвинението, е било допуснато делото пред първата инстанция
да бъде разгледано от незаконен състав. Това е нарушение от категорията на
абсолютните процесуални такива, което налага отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Отделно от изложеното, е налице и непреодолимо противоречие в
мотивите, а също така и противоречие в присъдата и мотивите по отношение
на наложените санкции. Тези противоречия са лишили страните от
възможност да разберат каква е волята на съда, което също е самостоятелно
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Във връзка с горното следва да се посочи, че от една страна в мотивите си
първия съд е приел, че на инкриминираната дата, подсъдимият е насочил
оръжието си към пострадалия К. и произвел с него три изстрела /л. 2 от
мотивите към съдебния акт/. От друга страна /л. 15 от мотивите/ е посочил,
че подсъдимият е произвел само един изстрел, насочен към долната част на
краката на пострадалия, докато за останалите два нямало категорични
доказателства, че са били насочени към него. Това е дало основание да
приеме, че деянието по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК не е осъществено от
обективна и субективна страна, като най-вече е акцентирал върху
отношението на подсъдимия към извършеното деяние.
Неясен в мотивите на първия съд е останал и начинът, по който са били
определени наказанията за престъпленията по чл. 339, ал. 1 НК и по чл. 235,
ал. 1 от НК, а по отношение на приложението на разпоредбата на чл. 23, ал. 1
НК липсват мотиви необходимо ли е било да се приложи разпоредбата на чл.
24 НК спрямо размера на общото най-тежко наказание. В присъдата, за
престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК е било посочено, че наказанието в
размер на една година лишаване от свобода се налага на М. при условията на
чл. 54 НК. Към момента на постановяване на съдебния акт, обаче,
предвидената за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК санкция лишаване от
свобода е била със законоустановен минимум от две години и максимум от
осем години. При това положение, до налагането на наказание от една година
лишаване от свобода би могло да се стигне само при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 НК, но в мотивите към присъдата /л. 18 от същите/ изрично е било
посочено, че искането на защитата за приложението на чл. 55 НК е
неоснователно, тъй като по делото не са били установени нито многобройни,
нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. За наказанието
за престъплението по чл. 235, ал. 1 НК е било посочено, че е било наложено в
размер на 1 година лишаване от свобода при предвидена кумулативна
санкция по смисъла на чл. 57, ал. 2 НК с конкретно изражение една година
лишаване от свобода и глоба. След това на основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е
наложил едно общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода,
което реално представлява сбор от двете наказания, а не кумулативна
санкция. Между впрочем, до този размер на кумулираното наказание не би
могло и да се стигне дори и с приложението на чл. 24 НК, което евентуално
би могло да доведе до размер на наказанието лишаване от свобода максимум
5
от една година и шест месеца, тъэй като се кумулират две наказания от по
една година лишаване от свобода. По този начин определянето на
наказанието съставлява нарушение на закона.
Посочените съществени нарушения са неотстраними във въззивното
производство, но могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото
от друг състав на първия съд. Това налага обжалваната присъда да бъде
отменена и делото да бъде върнато на ОС – Пазарджик.
С оглед изхода на делото е безпредметно обсъждането на останалите
доводи на страните, инициирали със съответните жалба и протест настоящото
въззивното производство.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че първата инстанция е
подходила безкритично и към установяването на самоличността на
обвиненото лице, както в досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса.
Например в протокола за разпит на обвиняем, проведен на 03.07.2020 г. /л. 49-
50 от досъд. пр./ е било посочено, че А.М.М. е роден на ***** г. Същата
неточност е била допусната и в протокола за разпит на обвиняемия от
04.12.2020 г. /л. 164 – 165 от досъд. пр./. От друга страна, в обвинителния акт
е било отбелязано, че А.М.М. е бил роден на ***** г. /л. 5 гръб от делото на
ОС/. В присъдата на първия съд също така е било вписано, че А.М.М. е бил
роден на ***** г., но от друга страна бил индивидуализиран с ЕГН:
********** /л. 159 от делото на ОС/.
По изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1
от НПК, Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260010/29.04.2021 г., постановена по НОХД №
21/2021 г. на ОС – Пазарджик и ВРЪЩА делото за разглеждане от друг
състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6