Определение по дело №511/2024 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 608
Дата: 12 декември 2024 г. (в сила от 20 декември 2024 г.)
Съдия: Иван Иванов
Дело: 20244300200511
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 608
гр. Ловеч, 12.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И. И.
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
в присъствието на прокурора Д. Т. Д.
като разгледа докладваното от И. И. Частно наказателно дело №
20244300200511 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от А. К. Г., с която моли да бъде условно предсрочно
освободен. Излага, че към момента е изтърпял повече от половината
наказание. Смята, че е изпълнил целите на чл. 36 от НК и се е поправил.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч И“РД“ Г.Д. счита, че
молбата на Г. следва да бъде оставена без уважение, по изложените доводи в
становището представено от Началника на Затвора-Ловеч.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч зам. окръжен прокурор
Д. счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на
лишения от свобода, поради което моли молбата му да бъде оставена без
уважение.
Служебно назначеният защитник на лишения от свобода адв. Н. излага,
че молбата на Г. за условно предсрочно освобождаване е основателна и следва
да бъде уважена. Позовава се на факта, че подзащитният му упражнява право
на труд, както и на минималния остатък от така наложеното наказание , както
и на това, че същият не е наказван.
Лишеният от свобода А. К. Г. се явява лично в съдебно заседание и моли
да бъде условно предсрочно освободен.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за
1
установено следното:
От фактическа страна:
В момента лишеният от свобода А. Г. изтърпява наказание лишаване от
свобода, наложено с Определение № 46/28.05.2024 година по НОХД №
122/2024 година на РС – Луковит в размер на 10 /десет/ месеца лишаване от
свобода, от което наказание към днешна дата е изтърпял 5 месеца и 25 дни, от
предварителен арест 1 ден, фактически изтърпял 5 месеца и 26 дни, от работа
1 месец и 15 дни, или ВСИЧКО 7 месеца и 11 дни и има ОСТАТЪК от 2 месеца
и 19 дни.
Установено по делото е, че към датата на съдебното заседание лишения
от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното
наказание лишаване от свобода.
От направения анализ на всички доказателства за цялостното поведение
на Г. се обосновава извод, че не са налице предпоставките визирани в чл. 70,
ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй
като не е налице втората предпоставка необходима за уважаване молбата му.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало
доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за
доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК, а именно това са
всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности,
социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл.
155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това
налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на
престоя му в затвора.
От приложеното към делото становище от началника на Затвора-Ловеч е
видно, че при изготвената оценка на риска от рецидив е отчетен среден - 41
точки. Като проблемни са изведени зоните - злоупотреба с наркотици - за
втори път търпи ефективна присъда заради употреба на ПАВ, осъждан е
условно през 2019 г. за притежание на ПАВ и шофиране след употреба на
наркотични вещества, но е нарушил изпитателния срок и през 2022 г. търпи
ефективна присъда; умения за мислене - разпознава основно очевидните
проблеми, допуска едни и същи грешки и трудно се учи от минал негативен
опит, късно осъзнава последиците, целеполагането е предимно в краткосрочен
план, склонен към необмислени действия и немотивиран риск, действа
2
прибързано, без да анализира негативите.
Анализът на риска от сериозни вреди е отчетен като среден, засягащ
обществото, всички участници в движението по пътищата и самия него
/предвид употребата на ПАВ и влизане в сила на осъдителна присъда/. В
условията на затвора са отчетени опасения от уязвимост, в желанието си да
употреби ПАВ. Не се констатират суицидни нагласи. Не показва притеснение
от възможни междуличностни проблеми. Рисков фактор е желанието да
употреби ПАВ.
Съобразно профила на нуждите е изготвен първоначален план на
присъдата, в който се определят целите, задачите и различните форми на
поправително въздействие. Заложени са цели за осъзнаване в дълбочина на
извършеното престъпление и промяна на начина на мислене; формиране на
адекватни модели на поведение; мотивация за изграждане на позитивни
действия; очертаване на личните и социални ресурси; осъзнаване на вредата
от употребата на ПАВ.
Видно от становището, поставените задачи на лишения от свобода Г. да
се опита да осмисли какво в конкретното деяние го прави ненормално и
неприемливо и защо, както и да осмисли вредата от деянията и дълготрайните
последствия за себе си, повишаване на степента на мотивация за позитивна
промяна, намиране на алтернативно решение на проблема, анализ и преценка
на последствията, както и способност за адекватно решаване на проблеми и
затвърждаване на уменията за самоконтрол. За постигане на целите се водят
беседи, индивидуални и при възможност групови работи.
Според становището, Г. е настроен да спазва режимните изисквания,
декларира желание за преодоляването на проблемите. Не проявява враждебни
нагласи и агресивно поведение към останалите лица от групата.
Лишеният от свобода Г. е постъпил в приемно отделение на Затвора
Ловеч на 17.06.2024 година. Процесът на първоначална адаптация към
условията на живот в затвора е преминал нормално, като при престоят в
приемно отделение на затвора, лишеният от свобода Г. е завършил успешно
задължителната програма „Адаптация на новопостъпили лица“. От 29.08.2024
г. е с постоянна трудова ангажираност назначен на работа в кухнята на
затвора, по доброволния труд съгласно чл. 80 от ЗИНЗС. Лишеният от свобода
А. К. Г. няма награди, не е и дисциплинарно санкциониран.
3
През периода на престоя му в затвора се отчита промяна единствено в
зона „трудова заетост“ по време на изтърпяване на наказанието - ангажиран
като кухненски работник, но категорични значими резултати по поставените в
плана на присъдата цели, все още не са постигнати.
Според становището, Г. не е дал доказателства, че е започнал да се
поправя и превъзпитава. Няма значима промяна в нагласите и мисленето -
липса на формиране на положителни нагласи и вероятността от извършване на
подобно престъпление след освобождаването му е много голяма. Решенията и
действията му са лекомислени и спонтанно повлияни от обстоятелствата.
Ресурсът за положителна промяна е оскъден, предвид формираните
криминогенни нагласи. Начинът му на живот и мислене се характеризира с
дефицити, свързани с реализирането на поведенчески модели, излизащи извън
нормите. В комплексната оценка на установените обстоятелства не обуславя
извод за поправяне на осъдения.
Анализът на риска от сериозни вреди е среден, засягащ обществото,
всички участници в движението по пътищата и самия него /предвид
употребата на ПАВ/.
Извършените деяния в миналото, които са аналогични, са доказателство,
че Г. е лице, което е склонно с лекота да пренебрегва правила и норми.
Изтърпяното преди това наказание лишаване от свобода не му е указало
нужното корекционно въздействие.
В заключение, мотивираното становище на началника на затвора е, че не
са налице достатъчно доказателства за поправяне на основание чл. 439 а, ал. 1
от НПК, и на основание чл. 70 от НК, изразява отрицателно становище А. К. Г.
да бъде условно предсрочно освободен.
В подкрепа на становището на началника на затвора е и доклада на
инспектор „СДВР“ И. И., който посочва, че все още са недостатъчни
настъпилите промени в корекционен аспект по отношение на лишения от
свобода Г.. Резултатите от работата по плана на присъдата оправдават
частично очакванията. В тази връзка е целесъобразно да продължава да полага
труд, което ще му помогне да изгради и развие позитивни и законосъобразни
поведенчески модели.
От правна страна:
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не по-
малко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това
4
формално изискване е налице, тъй като Г. е изтърпял повече от половината от
наложеното наказание. Фактически изтърпяването на повече от половината от
наложеното наказание не е единствения и решаващ критерии, който следва да
се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно
освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
- ПВС № 7/85 г. изм. с ПВС № 8/87 г. констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с
оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема,
че е необходимо да продължи поправителното въздействие в затворническото
общежитие при Затвора Ловеч по отношение на Г., тъй като не са налице
трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че
същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради
което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл.
70, ал. 1 от НК.
В тази връзка, настоящата инстанция приема, предвид посочените по-
горе доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване. С поведението си, лишеният от свобода не е
доказал, че наказанието „лишаване от свобода“ му е оказало нужното
корекционно въздействие.
В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, в качеството
на свидетел е разпитан ИСДВР И. И., който освен че потвърждава написаното
в изготвения доклад, сочи също така, че към момента на постъпване в затвора,
осъденият Г. не е разпознавал проблемите при отчитане на уменията за
мислене, а към настоящия момент, същият разпознава основно очевидните
проблеми, свързани с извършените от него престъпни деяния. Също така,
свидетелят И. сочи, че под „разпознаване основно на очевидните проблеми“, е
имал предвид и че осъденият Г. допуска едни и същи грешки и трудно се учи
от минал негативен опит. Също така потвърждава, че и към настоящия момент
Г. действа прибързано и без да анализира негативите, в този смисъл е и
изготвения от него доклад л.12 от ЧНД 511/2024 на ЛОС. Както сочи и
свидетелят И. и към настоящия момент рискът от рецидив е среден и е
базиран на проблемите зони, касаещи злоупотреба с наркотици, с оглед на
обстоятелството, че търпи за втори път ефективна присъда за такъв вид
деяние.
Безспорно, както сочи и защитникът адв. Н., към настоящия момент Г.
не е наказван за извършени дисциплинарни нарушения, но от този факт
настоящата инстанция не извлича данни за позитивен ефект за изтърпяната
част от наказанието, тъй като по начало задължение на всеки лишен от
5
свобода е да спазва изискванията на ЗИНЗС и ПП ЗИНЗС при изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“. Колкото до заявеното от страна на осъдения
Г., че според него се е поправил, тъй като не се е възползвал от възможността
да употребява наркотични вещества и в МЛС, каквато възможност според
него е налична, съдът приема за неоснователно, тъй като по начало охраната и
вътрешният ред в пенетенциарните заведения е под компетенциите на други
длъжностни лица от една страна, а от друга страна това, че не се е възползвал
от твърдяната от него възможност, според настоящата инстанция не се
извежда в позитивен план, респективно да е основание за извод за настъпил
изцяло поправителен процес.
Следва да бъде посочено и че към момента е отчетен среден риск от
сериозни вреди, засягащ обществото и всички участници в движение по
пътищата, има пътно-транспортен характер и рискът да предизвика ПТП след
шофиране под въздействие на наркотични вещества е наличен (л.12 от ЧНД т.
4.4).
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода А. К. Г. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание с
Определение № 46/28.05.2024 година по НОХД № 122/2024 година на РС –
Луковит в размер на 10 /десет/ месеца „лишаване от свобода“, като
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. К. Г., роден на
**.**.**** г. в гр. Л., общ. Л., с постоянен и настоящ адрес: гр. Л., общ. Л., ул.
***, български гражданин, със средно-специално образование, неженен,
осъждан, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на ОСТАТЪКА от 2 месеца и 19 дни от наложеното му
наказание с Определение № 46/28.05.2024 година по НОХД № 122/2024
година на РС – Луковит в размер на 10 /десет/ месеца лишаване от свобода,
като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на Затвора -
Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред Апелативен съд - гр.
Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.
6
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
7