№ 58
гр. Пазарджик, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Иванина Игн. И.а
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20245200500836 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение №164/24.04.2024 г. по гр.д.№75/2024 г. по описа на
РС – В. е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 ЗЗД, във
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.36, ал.3 ЗА, че Община В., ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.В., ул. Х.А.“ №35
дължи на адв.Г. Х. Б. -АК П., ЕГН ********** с адрес гр.П., бул.„Р.“
№15, ет.1, офис 10, сумата в размер 9 662,57 лв. - дължимо адвокатско
възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община
В. по ч.гр.д.№775/2015 г. по описа на РС – В., определено с решение
№332/02.08.2023 г. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол
№18/02.08.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 22.12.2023
г., до изплащане на вземането, за което е издадена заповед №699 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.12.2023 г. по
ч.гр.д.№1340/2023г. по описа на РС – В..
Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК Община В., ЕИК
1
********* да заплати на адв.Г. Х. Б. разноски за държавна такса в
размер на 193,25 лв. по гр.д.№75/2024г. на РС В..
Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. чл.38, ал.2 ЗА,
Община В., ЕИК ********* да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер
... адвокатско възнаграждение за защита по гр.д.№75/2024г. на РС - В.,
в размер на 600 лв. с ДДС.
Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК, Община В., ЕИК
********* да заплати на адв. Г.Х. Б. разноски за държавна такса в
размер на 193,25 лв. по ч.гр.д.№1340/2023 г. на РС - В..
Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. чл.38, ал.2 ЗА,
Община В., ЕИК ********* да заплати адв. С. С.-АК адвокатско
възнаграждение за защита по ч.гр.д.№1340/2023 г. на РС - В., в размер
на 180 лв. с ДДС.
С определение №536/24.06.2024 г. по гр.д.№75/2024 г. по описа
на РС – В. е оставена без уважение молбата на адв.С., в качеството му
на пълномощник на Г. Х. Б., с която се иска от съда за измени
решение №164/24.04.2024 г. по гр.д.№75/2024 г. по описа на РС – В., в
частта за разноските, като се присъдят в пълния им претендиран
размер.
Решението в срок се обжалва с въззивна жалба от Община В.
чрез процесуалния представител адв. С., в която се твърди, че е
неправилно, в противоречие с материалния закон и при противоречие
със събраните по делото доказателства и е необосновано. Твърди, че
исковата претенция била недоказана както по основание, така и по
размер, както и не се сочели никакви конкретни обстоятелства, на
които се основава иска. Не било взето под внимание възражението им,
че се дължи възнаграждение само за реално извършени от адвоката
действия и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона
и са в интерес на Община В.. Определянето на възнаграждението е
дейност, която е в полза на представлявания и е пряко насочена за
2
защита на неговите интереси. Падежът на дължимото адвокатско
възнаграждение, когато не бил уговорен такъв, не можело да се
обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с
изпълнение на поръчката, доколкото се дължало възнаграждение при
пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. Твърди, че
ищецът не е доказал валидно възникнало облигационно
правоотношение, надлежно изпълнение на работата съобразно
поръчката на възложителя, в качествено, количествено и времево
отношение.
Искането е решението да бъде отменено и предявените искове от
ищеца отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции. Няма
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Г. Б.
чрез адв. С., в който са изложени подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба, като е формулирано искане
обжалваното решение да се потвърди. Претендира разноски. Няма
доказателствени искания.
В частна жалба се обжалва и определение №536/24.06.2024 г. от
Г. Б., чрез неговия пълномощник адв.С., в която са изложени подробни
съображения за неправилност. Твърди, че решение С-438/2022 на
СЕС, на което се е позовал районният съд, намира приложение само в
хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК, а такова в случая не било направено.
Моли да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
да се уважи подадената молба с правно основание чл.248 ГПК.
В съдебно заседание, жалбоподателят Община В., редовно
призован не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено
становище, в което се поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание, ответната страна Г. Б., редовно призован не
се явява, представлява се от адв.С., който оспорва въззивната жалба и
поддържа подадения писмен отговор. Представя списък по чл.80 ГПК.
Поддържа частната жалба и моли съда да я уважи.
3
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
Община В. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Г. Х. Б.
срещу Община В., с която са предявени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.36, ал.3 ЗА, с която
се иска да се признае за установено спрямо ищеца, че ответникът му
дължи сума в размер на 9 662, 57 лв., ведно със законната лихва за
периода от 22.12.2023 г., до изплащане на вземането произтичащо от
решение №332/02.08.2023 г. на Адвокатски съвет П. по протокол
№18/02.08.2023 г. на Адвокатски съвет П. за определяне на адвокатско
възнаграждение на основание чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата
/ЗА/ за извършени от ищеца правни действия в полза на Община В. по
ч.гр.д.№775/2015 г. по описа на РС - В., за което е издадена заповед
№699 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
22.12.2023 г. по ч.гр.д.№1340/2023 г. на РС - В..
След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК от длъжника
в заповедното производство бил предявен настоящия иск.
Твърди се в исковата молба, че по ч.гр.д.№1340/2023 г. на РС – В.
ищецът е осъществявал правна помощ и процесуално
представителство въз основа на пълномощно изх.№92-00/391 от
04.02.2019 г. на К. К. – Кмет на Община В.. За осъщественото
представителство договор не бил подписван - нито към датата на
упълномощаването, нито към датата на приключване на делото,
поради което ищецът поискал да му се определи възнаграждение по
реда на чл.36 ЗА.
С протокол №18/02.08.2023 г. и решение №332/02.08.2023 г. на
Адвокатски съвет гр.П. било прието, че в конкретния случай е налице
липса на договор за правна защита и съдействие по въпросните дела,
4
че не е сключван такъв нито към датата на упълномощаването, нито
към датата на приключване на делото. Затова Адвокатски съвет гр.П.
приел, че съгласно разпоредбата на чл.36, ал.3 от ЗА във вр. с чл.2,
ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, следва да му се определи
възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и
уважил направените искания, като определил на адв.Б.
възнаграждение в размер на 9 662,57 лева с ДДС за извършена правна
защита и процесуално представителство на длъжника по ч.гр.д.
№775/2015 г. на РС – В..
Претендира разноски в заповедното и в настоящото исково
производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Община В. не е депозирал
писмен отговор.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
По делото няма спор, а това се установява от приложените по
делото доказателства, че на 04.02.2019 г. ответникът Община В. е
упълномощил ищеца адв.Г. Б. - АК П. да го представлява по ч.гр.д.
№775/2015 г. по описа на РС – В., за което е съставено пълномощно в
писмена форма. Процесуалното представителство е до приключване
на делото във всички инстанции и за извършване на всякакви
съдопроизводствени действия. До приключване на производството по
процесното дело пълномощното не е оттеглено от страна на Община
В. при условията на чл.35 ГПК, по чл.26 ЗА, или по чл.35 ЗА, нито е
налице прекратяване на представителството на адвоката по реда на
чл.36 ГПК. Безспорно между страните е, че помежду им няма сключен
писмен договор за правна защита и съдействие с уговорено при
условията на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗА възнаграждение за адвокат в
полза на адв. Г. Б. във връзка с упълномощаването по делото, нито
5
преди сключването на договора за упълномощаване, нито заедно с
него, нито и по-късно и до момента на действието му до завършване
на делото във всичките му инстанции. Страните признават по делото
за липса на уговорено писмено или устно адвокатско възнаграждение
в полза на представляващия Община В. адв.Б. по процесното дело
ч.гр.д.№775/2015 г., което представлява заповедно производство, по
което Община В. е длъжник. По това дело, Община В. чрез своя
пълномощник адв. Б. е извършил следните действия:
По силата на учредената представителна власт
пълномощникът е депозирал молба вх.№675/07.02.2019 г. по ч.гр.д.
№775/2015г. на РС-В., с които е поискал да бъдат обезсилени
издадените по делото заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в полза на „Еко Титан“ ЕООД-клон София, като
издадени срещу неправосубектна страна. По молбите съдът се е
произнесъл с разпореждане №350/20.02.2019 г., с което на молителя са
дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности. В
изпълнение на указанията на съда адв.Б. своевременно е предприел
процесуални действия и е подал молба вх. №1419/21.03.2019 г. Съдът
обаче е приел, че с нея нередовностите не са отстранени и с
разпореждане №760/23.04.2019г. оставил без разглеждане молба вх.
№675/07.02.2019 г. Това разпореждане е обжалвано от Община В. чрез
адв.Б. и то е отменено с определение №354/08.07.2019 г. по в.ч.гр.д.
№443/2019 г. на ПзОС, като са дадени указания на
първоинстанционния съд да се произнесе по подадената молба за
обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния
лист. С определение №622/10.07.2019 г. по ч.гр.д.№775/2015г. на РС -
В. молбата за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, е отхвърлена. Това определение също е обжалвано
от адв.Б., но частната жалба вх.№4460/12.09.2019 г. е върната на
основание чл.262, ал.2 ГПК с разпореждане № 1764/25.09.2019 г.
Срещу това разпореждане е подадена частна жалба, която в
6
последствие е оттеглена, поради постигнато между Община-В. и Еко-
Титан ЕООД споразумение от 10.12.2019 г., с §1 от което е
предвидено задължение на Община В. да оттегли подадените жалби, с
произтичащите от това последици.
С протокол №18/02.08.2023 г. и решение №332/02.08.2023 г. на
Адв.съвет-П., на адв.Б., на основание чл.36, ал.3 от ЗА е определено
адвокатско възнаграждение в размер на 9 662,57 лв. с вкл. ДДС за
извършена правна защита и процесуално представителство по ч.гр.д.
№775/2015 г. по описа на РС – В..
От приложеното ч.гр.д.№1340/2023 г. на РС – В. се установява
издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение
№699/22.12.2023 г., с която е разпоредено Община В. да заплати на
адв.Б. сумата от 9 662,57 лв. главница, дължима на основание
протокол №18/02.08.2023 г. и решение №332/02.08.2023 г. на
Адвокатски съвет- П. за определяне на адвокатско възнаграждение, на
осн. чл.36, ал.3 ЗА за извършване на правни действия в полза на
Община В. по ч.гр.д.№775/2015 г. на РС – В., ведно със законна лихва
за периода от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането.
Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е възразил и на
кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
подадена от е от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
След извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК,
съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По
същество то е правилно и законосъобразно.
Предявения иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК е процесуално допустим, като предявен в
7
преклузивния срок по чл.415 ГПК от легитимирана страна - заявител в
развилото се заповедно производство и след своевременно депозирано
възражение от ответника по делото срещу вземането предмет на
заповедта за незабавно изпълнение, постановена по развило се преди
това заповедно производство.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно
изяснена от първоинстанционния съд. Правните изводи са формирани
въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са
основани на материалния закон. Въззивната инстанция с оглед
разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със
закона. На това основание въззивния съд препраща към мотивите на
районния съд относно основателността на предявения иск.
По направените оплаквания с въззивната жалба, въззивният съд
намери следното:
Съгласно чл. 36 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд, като размерът му се определя в договор между адвоката и
клиента. Съдебната практика безспорно приема, че отношенията
между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и
съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат
при специалната регламентация по ЗА. Дължимостта на адвокатско
възнаграждение е безусловно и за всяка инстанция, съгласно чл.36,
ал.1 от ЗА. Единствената допустима от закона хипотеза на лишаване
на адвоката от правото му на възнаграждение се съдържа в нормата
на чл.35, ал.4 от ЗА, когато съдебното производство бъде прекратено
по вина на адвоката без възможност същото да продължи, каквато
хипотеза в случая не е налице.
Съгласно чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, при липса на
договор, определящ размера на възнаграждението, определянето се
извършва на основа на Наредбата за установяване на минималните
8
размер на адвокатските възнаграждения. В тази хипотеза, съдът не
може да замести волята на страните по договарянето на
справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение,
като присъди възнаграждение, определено по Наредбата. Законът за
адвокатурата и Наредбата изрично предвиждат, че липсваща воля по
договарянето на възнаграждение може да бъде заместена само от
Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 от ЗА. Съдът не е в
правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно
правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и
свободата на договаряне. В конкретния случай, това възнаграждение е
определено в размер на 9 662,57 лв. с вкл. ДДС, съгласно решение
№332/02.08.2023 г. на Адвокатски съвет П., за извършените от адв.Б.
правни действия по ч.гр.д.№775/2015 г. по описа на РС – В..
Не е спорно, че до приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция процесното възнаграждение не е заплатено.
По същество възраженията, изложени във въззивната жалба се
свеждат до това, че се дължи възнаграждение за реално извършени от
адвоката действия, но ако същите отговарят на изискванията на закона
и са в интерес на Община В.. В този смисъл навеждат доводи, че
спорът се концентрирал върху това какви действия били реално
извършени от адв. Б. и дали са били в полза на представлявания, като
се твърди, че ако не са в интерес на клиента, възнаграждение не се
дължи.
Неоснователно е възражението, че адвокатското възнаграждение
не се дължи, тъй като същото е за извършена дейност и/или за
постигнат резултат, а извършените от адв.Б. процесуални действия не
били в интерес на Община В.. Именно защото възнаграждението не е
уговорено като резултативен хонорар по смисъла на чл.36, ал.4 от ЗА,
възнаграждението на адвоката е винаги дължимо, освен в хипотезата
на основателно оттегляне на пълномощията, в който случай се дължи
възнаграждение само за положения труд – чл.26, ал.2 от ЗА, каквото
9
хипотеза в настоящия случай не е налице.
На следващо място, адв.Б. е извършвал правни и фактически
действия по гр.д.№775/2015 г. на РС - В. със знанието на
упълномощителя – кмета на общината /обратното не се твърди по
делото/ и последният в нито в един момент не е възразил по тяхното
извършване със заявен категоричен отказ да бъдат предприемани или
че същите не са в интерес на общината, че не са необходими или че са
против интересите и политиката на общината. Не са изложени
конкретни факти, обстоятелства и доводи, нито са ангажирани
доказателства, защо се прави такъв краен извод, какви щети са
причинени на Общината от действията на представителя й адв. Б. и на
какво точно се дължат, нито се сочи какъв точно е бил интереса на
общината, незащитен от пълномощника й адв.Б. по делото, и в
противоречие на който или срещу който е действал този
пълномощник, поради което въведените с въззивната жалба
възражения в тази насока са неоснователни.
Неоснователно е възражението, че падежът на плащане на
дължимо адвокатско възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не
може да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а
с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при
пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. По делото
безспорно е установено, че с решение №332/02.08.2023 г. на
Адвокатски съвет П., по искане на адв. Г. Б., на основание чл.36, ал.3
от ЗАдв, е определено адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство по ч.гр.д.№775/2015 г. на РС – В. в
размер на сумата от 9 662,57 лв. с ДДС. и до приключване на
съдебното дирене пред първата инстанция не е заплатено, поради
което е установено по размер.
С писмените бележки от 22.01.2025 г. жалбоподателят Община В.
чрез своя пълномощник адв.Гьоров въвежда още едно възражение,
като твърди, че първоинстанционният съд бил длъжен да извърши
10
съдебен контрол и проверка за нищожност на решение
№332/02.08.2023 г. на Адвокатски съвет – П., както и че съдът
следвало да се съобрази с решение С-438/22 на СЕС, но настоящата
инстанция не го обсъжда, тъй като намира възражението за
преклудирано.
По изложените съображения, обжалваното решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
С обжалваното определение, първоинстанционния съд е оставил
без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК. В мотивите е
посочил, че при определяне размера на дължимото възнаграждение е
взел предвид размера на вземането, това че по делото е проведено
едно съдебно заседание, че същото не се отличава с фактическа и
правна сложност и е съобразил Решение на СЕС от 25 януари 2024 г.
по дело C-438/22, като на база тези мотиви е определил адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС за защита по гр.д.№75/2024
г. на РС - В. и в размер на 180 лв. с ДДС за защита по ч.гр.д.
№1340/2023 г. на РС –В., респ. отказал е да присъди допълнително
сумите от 919,51 лв. с ДДС до пълния претендиран размер от 1 519,51
лв. с ДДС за защита по гр.д.№75/2024 г. на РС – В. и сумата от 759,75
лв. с ДДС до пълния претендиран размер от 939,75 лв. с ДДС за
защита по ч.гр.д.№1340/2023 г. по описа на РС – В..
Следва да се отбележи, че Наредба №1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения е неприложима при определяне размера на
адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата при оказана безплатна правна помощ и съдът не е
обвързан от посочените в нея минимални размери, в какъвто смисъл е
произнасянето на СЕС с решение от 25.01.2024 година по дело С-
438/22, задължително за съдилищата съгласно чл. 633 от ГПК. С това
решение е прието, че определянето на минимални размери в
Наредбата нарушава сериозно конкуренцията по смисъла на чл. 101,
11
параграф 1 ДФЕС и съставлява пречка за прилагането на реални
пазарни цени, поради което националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, включително когато предвидените в нея минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за
съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. /в т.см.
определение №50015/16.02.2024 г. на ВКС по т.д.№1908/2022 г., I т. о./.
Настоящият състав на въззивният съд намира, че в полза на адв.
С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на Г. Б. по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗА /на
колега юрист/ в размер под минималния по наредбата. За да определи
това възнаграждение, съдът отчете цената на иска, развитието на
производството пред първата инстанция, обстоятелството, че се касае
за множество еднотипни дела, по които се поставят едни и същи
въпроси, както от гледна точка приемане и ценене на доказателствата,
така и от гледна точка приложение на закон. При определяне размера
на дължимото възнаграждение съдът не се счита обвързан от
минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, прилагайки задължителната
практика на СЕС. На основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатското
възнаграждение следва да се присъди в полза на адв. С., като според
настоящата инстанция справедливия и обоснован размер на това
възнаграждение за първата инстанция възлиза на сумата от 1 000 лв. с
ДДС, а за заповедното производство – 300 лв. с ДДС.
В изложения смисъл, обжалваното определение следва да се
отмени, като се уважи молбата с правно основание чл.248 ГПК за
12
горепосочените размери.
По разноските за настоящето производство:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, следва да се
присъдят разноски в полза на адв.С., представлявал ищеца пред
настоящата инстанция и претендирал възнаграждение по реда на
чл.38, ал.1, т.3, предл.3 от ЗА.
По съображенията, изложени при обсъждане основателността на
частната жалба, съдът намира, че в полза на адв. С. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. с ДДС.
Поради изложеното и на основание чл.271 от ГПК,
Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №164/24.04.2024 г., постановено по
гр.д.№75/2024 г. по описа на РС- В..
ОТМЕНЯ определение №536/24.06.2024 г. по гр.д.№75/2024 г.
по описа на РС – В., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №164/24.04.2024 г., постановено по гр.д.
№75/2024 г. по описа на РС- В., в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както
следва:
ОСЪЖДА Община В., ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв.С.
С. от АК – П., личен номер ..., с адрес на кантората: гр.П., бул.„Р.“
№15, ет.1 адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер
на 1 000 лв. /хиляда лева/с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА Община В., ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв.С.
С. от АК – П., личен номер ..., с адрес на кантората: гр.П., бул.„Р.“
№15, ет.1 адвокатско възнаграждение за защита по ч.гр.д.№1340/2023
г. по описа на РС – В. в размер на 300 /триста/ лева с ДДС.
ОСЪЖДА Община В., ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв.С.
13
С. от АК – П., личен номер ..., с адрес на кантората: гр.П., бул.„Р.“
№15, ет.1 адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в
размер на 800 /осемстотин/ лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14