РЕШЕНИЕ
№ 1234
гр. Пловдив, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. В.
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. В. Въззивно гражданско дело №
20245300502047 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, чрез юрисконсулт
Д. И. срещу решение № 64/28.05.2024г. по гр.д. № 191/2023г. по описа на РС
Първомай, с което е отхвърлен иска предявен от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” № 52-54 срещу Й. И. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. С. С. М. от АК Пловдив за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 857,59 лева – главница по сключен помежду им
Договор за потребителски кредит № ***г., ведно със законната лихва, считано
от 18.11.2022 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, за което вземане е издадена Заповед №
328/21.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 549/2022 г.
по описа на Районен съд – Първомай, І състав, като неоснователен.
1
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че
искът не следва да бъде отхвърлян изцяло, а ответникът следва да бъде осъден
да заплати получената главница по договора за кредит на база чл. 23 от ЗПК,
ако се приеме, че договорът е недействителен, както е в случая. Сочи се, че
към момента няма наличен публичен и достъпен за ищеца регистър на
поставените под запрещение лица, в който той да може да прави справки
преди сключване на договор за потребителски кредит. Ето защо се иска
отмяна на решението и присъждане на главницата по договора за
потребителски кредит. Претендират се разноските по делото. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от пълномощника на Й.
Я. – адв. С. М., с който жалбата се намира за неоснователна, а решението за
правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Първомай приема за доказана следната фактическа обстановка по
това дело. Между ищеца ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и ответника Й. Я. е сключен
договор за потребителски кредит № ***г., ищецът, от една страна като
„Кредитор”, отпуснал на ответника, от друга като „Потребител”, паричен заем
от 1 207,48 лева, от които 1 000 лева усвоими на каса на „Изипей“ АД, а 207,48
лева – чрез нареден от кредитора директен превод по банковата сметка на
съответния застраховател за заплащане на застрахователни премии по
сключените от потребителя застраховки „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и
„Bank пакет 3 сметка“ в размер съответно на 87,60 лева и 119,88 лева. Й. Я. с
Експертно решение № *** г. на ТЕЛК при „УМБАЛ Пловдив“ АД бил
пожизнено преосвидетелстван с 80% трайно намалена работоспособност при
диагноза „***”, се задължил в срок до 25.10.2022г. да възстанови на
2
заемодателя заемната сума и да му заплати лихва при годишен лихвен
процент от 40,91% чрез 12 месечни анюитетни вноски с падеж на 25-о число
на месеца, първите 11 от които по 124,29 лева, а последната от 124,28 лева. По
постъпил от майка му С. А. А. сигнал, че е изтеглил въпросния кредит по
молба на лицето М. С. В., която усвоила средствата, но преустановила
плащанията на вноските по него, била образувана Преписка вх. № 2672/2022
г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив с оглед данни за престъпление
по чл.209 ал.1 от НК, която приключила с постановление на същата
прокуратура за отказ да се образува досъдебно производство.
При което РС Първомай базирайки се на заключението на изслушаната
съдебнопсихиатрична експертиза, че към момента на сключване на
процесната сделка по причина на хроничното си психично заболяване „***”,
представляващо продължително разстройство на съзнанието, ответникът не е
могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Първата инстанция приема на основание чл. 31 ал.1 от ЗЗД за унищожаем
договорът, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е
могло да разбира и да ръководи действията си. Сочи се, че с Тълкувателно
решение № 5/30.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че
този порок е налице и когато неспособността на договарящия е била трайна и
обективно е обуславяла поставянето му под запрещение, защото
опорочаващият волеизявлението му факт в хипотезата на чл.31 ал.1 от ЗЗД се
състои именно в това, че то е извършено при разстроено съзнание, без да от
значение продължителността на разстройството. Тези правни изводи на РС
Първомай са правилни и законосъобразни.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати получената главница по договора за кредит
на база чл. 23 от ЗПК, ако се приеме, че договорът е недействителен, както е в
случая. Сочи се, че към момента няма наличен публичен и достъпен за ищеца
регистър на поставените под запрещение лица, в който той да може да прави
справки преди сключване на договор за потребителски кредит.
Първо в казуса не се твърди, че ответника е поставен под някаква форма
на запрещение, ето защо да се обсъжда въпроса за наличието или не на
публичен и достъпен за ищеца регистър на поставените под запрещение лица
е безсмислено. Видно е че първата инстанция е приела, че ответника макар и
3
непоставен под запрещение към момента на подписване на договора за кредит
се е намирал в състояние да не съзнава значението на извършваното и да не
може да си ръководи разумно постъпките. Правилно е прието е че договора за
кредит е унищожаем и същият е обявен за такъв от съда, на база доказаната
хипотеза на чл.31 от ЗЗД.
Неправилно е разбирането на жалбоподателя ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, че
получената главница по договора за кредит на база чл.23 от ЗПК се дължи и в
настоящата хипотеза на недействителен договор. Нормата на чл.23 от ЗПК
предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Горната правна норма е част от
глава шеста - недействителност на договора за потребителски кредит.
неравноправни клаузи. Ето защо същата следва да се тълкува, че нормата на
чл.23 от ЗПК се прилага само при специалната недействителност на договор за
потребителски кредит по специалните хипотези на чл.20-чл.22 от ЗПК. Но в
казуса не са налични специалните хипотези на недействителност по чл.20-
чл.22 от ЗПК, а е налице констатирана унищожаемост на договора по общата
правна норма на общия закон - чл.31 от ЗЗД. При което връщането на
полученото по сделката от страните по нея се регулира от нормата на чл.34 от
ЗЗД, а не от нормата на чл.23 от ЗПК. Тази правна норма - чл.34 от ЗЗД
предвижда предявяването на иск основан на правния институт на
неоснователното обогатяване, а не както е в казуса предявени са два иска
/основен и евентуален/ базирани на договорната отговорност на валиден
договор за потребителски кредит. Поради което не може да се присъди
полученото на база на унищожения договор, поради липса на предявен
съответен иск от ищеца. Ето защо решението е правилно и следва да се
потвърди. Разноски не се претендират и не се присъждат в казуса.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64/28.05.2024г. по гр.д. № 191/2023г. по
описа на РС Първомай.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5