Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…. 23.12.2020
г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: Лазарина Лазарова
като
разгледа докладваното от съдията Женя Иванова
гр. дело № 2316 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл.557 , ал. 1, т.2, б. „а“ от КЗ във връзка с чл. 558, ал. 5 КЗ и с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Т.Х.Т. твърди, че е брат на Д. Х.И., починал на 13.11.2018 г.
вследствие ПТП.
Описва следното ПТП, че на 13.11.2018г., около 07:50 часа, в светлата
част на денонощието, по път I-5, в района на
км. 235+800, в западната лента, в посока север (към гр. Стара Загора), на
хоризонтален, прав пътен участък, при сухо асфалтово покритие и без неравности
по пътното платно, със скорост около 60 км/ч се движил л. а. „Мерцедес 230 Е“,
с рег. № СТ 5298 СР, управляван от водача Д. Х.И.. В автомобила пътувал и Р.И.З.,
ЕГН **********. На описания участък от пътя л.а. „Мерцедес“ бил ударен в
задната дясна част от попътно движещия се в същата пътна лента в посока север
л. а. „БМВ 530 ХД“, с рег. № СТ 2626 ВС, управляван от водача М.Г.Г., ЕГН **********.
Л.а. „БМВ“ се движил със скорост около113.8 км/ч. В резултат на удара л.а.
„Мерцедес“ се отклонил вдясно по посоката си на движение и се ударил в
крайпътно дърво, източно от пътното платно, като останал обърнат извън
платното. Вследствие на инцидента водачът на л.а. „Мерцедес“ и брат на ищеца
загинал на място, а пътникът получил комоцио и травми на корема, таза и лявата
раменна става.
От съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и от представената справка в електронния сайт на „Гаранционен
фонд“ се установявало, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС л. а.
„БМВ 530 ХД“, с рег. № СТ 2626 ВС, управлявано от виновния водач М.Г., нямало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Такава била
сключена със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД по
застрахователна полица № BG/11/118000929746, валидна от 11.04.2018 г. до
10.04.2019 г., но същата била прекратена на 26.10.2018г. Последната сключена за
автомобила застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите била със
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД по застрахователна
полица № BG/23/118003230392, валидна от 16:40 часа на 13.11.2018 г. (а ПТП е
настъпило около 07:50 часа на 13.11.2018 г.) до 12.11.2019 г., прекратена на
28.02.2019 г.
За станалото ПТП виновният водач М.Г.Г. бил осъден с присъда № 15 от
21.05.2020 г., постановена по НОХД № 98/2020 г. по описа на ОС - Стара Загора,
влязла в законна сила на 06.06.2020г., като подсъдимият М.Г. бил признат за
виновен в това, че на 13.11.2018 г., в гр. Стара Загора, на път I-5, км. 235+800, при управление на МПС - л.а. „БМВ 530
ХД“, с рег. № СТ 2626 ВС, в нарушение на правилата за движение: чл. 20, ал. 1
от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - при избиране скоростта на
движение на водач на пътно превозно средство категория „В“ е забранено да
превишава 50 км/ч в населено място, като управлявал автомобила със скорост от
113.8 км/ч, причинил по непредпазливост смъртта на Д. Х.И. – престъпление по
основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК. Ищецът се позовава на чл. 300 от ГПК.
От Протокола за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие, от
раздела Статичен оглед на местопроизшествието, т. 2. Разположение на ПТС,
пострадалите, следите и намерените веществени доказателства на
местопроизшествието, б. „В“ Описание на труповете, намерени на
местопроизшествието, се установявало, че при извършения оглед на процесното ПТП
тялото на починалия водач на л.а. „Мерцедес“ - Д. Х.И., било намерено висящо на
поставен предпазен колан. От изготвената в хода на досъдебното производство
Съдебно-медицинска експертиза на труп №226/2018г. се установявало, че смъртта
на Д. Х.И. била в резултат на тежка черепно-мозъчна и лицева травма,
несъвместима с живота, като неминуема роля в генезата на смъртта оказали и
тежката гръдна и коремна травми, всички травми получени в резултат на
процесното ПТП.
Позовавайки се на тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС, ищецът твърди, че с покойния му брат са били изключително близки
и много привързани един към друг. Скръбта му била неизмерима и му причинявала
неимоверни страдания. Много трудно преживявал загубата на един от най-близките
си хора. Преди да настъпи трагичния инцидент всекидневно общувал с брат си и
разчитал на неговата подкрепа в различни житейски ситуации. Твърди още, че
връзката им била изключително силна и внезапната смърт на Д. И. се е отразила
изключително негативно на психиката му. Същият претърпял и търпи и към момента
негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова
близък за него човек. Твърди, че това било нормалното, житейски оправдано
състояние на едно задружно и сплотено семейство. Ищецът твърди, че бил много
близък със своя брат, съществувала особена връзка на привързаност в
семейството, грижили се един за друг и много се подкрепяли. Ищецът заявява, че
все още страда от загубата на брат си, която загуба нарушила обичайния му начин
на живот.
Ищецът заявява още, че предвид изискванията на чл. 519, ал. 1, т. 1,
вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, вр. с чл. 558 от КЗ, отправил до
Гаранционен фонд писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди с писмо, изпратено на 09.01.2019 г., получено на
10.01.2019 г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 01BPV4 N).
Образувана е Щета № 19-210021 от 10.01.2019 г. за неимуществени вреди във
връзка с претенция с вх. № 24-01-30 от 10.01.2019 г. След проведена между
страните кореспонденция, при която ответникът е изисквал предоставяне на
допълнителни документи, такива са му били изпратени, но въпреки това в
предвидения от закона 3-месечен срок не бил постъпил отговор от страна на
Гаранционен фонд, с който да бъде уважена претенцията на ищеца или пък да му
бъде отказано изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Предвид липсата
на отговор от Гаранционен фонд в законоустановения срок и предвид факта, че към
датата на подаване на исковата молба в съда ищецът не бил получил каквото и да
било обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
процесното ПТП, настъпило на 13.11.2018г., при което е загинал брат му Д. Х.И.,
за него бил налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за репариране
на причинените му неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане в
резултат на ПТП, причинено от МПС, за което към датата и часа на произшествието
липсва сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Предвид изложеното и тъй като ищецът не получил каквото и да било
обезщетение във връзка с процесния инцидент, нито от ответника, нито от
делинквента, за него бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да осъди
ответника „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.
4, представляван от изпълнителните директори г-н Борислав Михайлов и г-н Стефан
Стоилков, да заплати на Т.Х.Т., ЕГН **********,***, в качеството му на брат на Д.
Х.И., ЕГН **********, б.ж. на гр. Стара Загора, сумата от 20000 лв. (двадесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2018 г., при
което починал брат му - Д. Х.И., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2019 г. - датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Моли присъдените му суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка ***.
39 от Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, с IBAN: ***, с
титуляр адв. Ж.С.З., каквото право било дадено на пълномощника с адвокатското
пълномощно.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Гаранционен фонд” –
гр. София е подал отговор на исковата молба, в който взема становище, че
оспорва исковата претенция по размер.
Ответникът заявява, че оспорва претенцията от 20 000 лв. по размер, като
счита същата за прекомерно завишена, неотговаряща на съществуващите в страната
икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП -
13.11.2018 г.
Твърди, че не били представени доказателства за особена близост между
двамата братя.
Заявява, че била налице промяна в законодателната рамка на страната,
конкретно в Кодекса за застраховането § 96. (1) До влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определяло в
размер до 5000 лв., в това число братя и сестри, баби, дядовци, внуци и внучки.
Оспорва изцяло претенцията за лихва от датата на предявяване на
претенцията към ГФ, тъй като Фондът въобще не бил изпадал в забава. УС на ГФ се
бил произнесъл в нормативно определения тримесечен срок по КЗ при липсата на
установяващи основанието на претенцията доказателства, поради което не дължал
лихви за забава до датата на завеждане на исковата молба в съда.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заявява, че
поддържа исковата молба по наведените в нея доводи.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявения иск, като навежда ново възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от починалото лице.
В съдебно заседание третото лице - помагач на страната на ответника М.Г.Г., редовно призован, не се явява
и не взема становище по иска.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото НОХД 98/2020г. на ОС – Стара Загора с влязла в законна сила присъда № 15 от 21.05.2020
г., М.Г.Г. е бил признат за виновен в това, че на 13.11.2018 г. в гр. Стара Загора,
на път I-5, км. 235+800, при управление на МПС - лек автомобил, ****************, в нарушение
на правилата за движение: чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства които управляват и чл.21
ал.1 от ЗДвП-при избиране скоростта на движение на водач на пътно превозно
средство категория „В“ е забранено да превишава 50км/ч в населено място, като
управлявал автомобила със скорост от 113,8 км/ч, в резултат на което причинил
по непредпазливост смъртта на Д. Х.И. с ЕГН: **********, поради което и на
основание чл.343, ал.1, б.„в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК, му
е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем
месеца, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от пет години,
като е бил лишен и от право да управлява МПС за срок от пет години и осем
месеца.
По делото е представен и констативен протокол за ПТП с пострадали лица
за настъпилото на дата 13.11.2018г., около 07.50 часа, в гр. Стара Загора, на път I-5
км. 235+800, пътно – транспортно произшествие, в който е отразено, че по
отношение на лек автомобил, марка ****************, няма сключена валидна
застраховка ГО, а като пострадали лица са посочени Д. Х.И. – починал на място и
Р.И.З. – с коремна травма, таз, лява раменна става. Липсата на валиден
застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение
на управлявания от М.Г. ***, към момента на ПТП – то, лек автомобил, марка
„БМВ“, модел „530ХД“ с рег. № СТ2626ВС, се установява и от представената по
делото справка за проверка на сключена такава застраховка.
Видно от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки ищецът Т.Х.Т. е
брат на починалото, вследствие гореописаното ПТП, лице Д. Х.И..
За претърпените от ищеца
болки и страдания, вследствие загубата на брат му, са разпитани свидетелите Н.Р.Т(
съпруга на ищеца) и Т.Д.Х. (племенник на ищеца), от чиито показания се
установява, че приживе починалият И. и ищецът Т. поддържали непрекъснато връзка
помежду си, помагали си взаимно, като след смъртта на брат си, ищецът изпаднал
в шок, първите дни не ходил на работа, имал високо кръвно налягане, наложило се
да увеличат приеманата доза лекарства за това, посетил кардиолог по повод на
влошеното му здравословно състояние и до сега, като ходил на гробищата, се
разстройвал много. От показанията на двамата свидетели се установява още, че
двамата братя са живели заедно в една къща в с. Тракия до 1996г., след което се
преместили, всеки със своето семейство, да живеят в гр. Стара Загора, като
продължили да поддържат чести контакти, а всеки уикенд си ходили в родната си
къща на село. Двамата ходили заедно на лов, а също така работили заедно и на
различни места в града през различни периоди от време, като пример свидетелите
дават работата им при работодател - Строител ВД. В подкрепа на изложеното
относно местоживеенето на двата братя и местоработата им през различни периоди
от време са приетите като писмени доказателства по делото удостоверения за
адреси и справки за трудови договори, които макар да не обхващат целия процесен
период, за който разказват свидетелите, установяват, че от 1996г. Т.Т. е с
адресна регистрация в гр. Стара Загора, а брат му от 2001г. и че двамата братя
са работили в :Строител ВД“ ООД заедно в периода от 2008г. – 2010г. и в
„Енерджи“ ООД в периода 2011 – 2013 г. Съдът кредитира изцяло показанията на
двамата свидетели, тъй като са еднопосочни и взаимодопълващи се, пресъздават
техни преки и непосредствени впечатления и кореспондират със събраните по
делото писмени доказателства. Отделно от това, по делото не се събраха
доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение достоверността на техните показания.
Видно от молба от
ищеца до Гаранционен фонд, получена на 10.01.2019 г. от Фонда (видно от
известие за доставяне), същият е предявил претенция за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на брат му, вследствие
гореописаното ПТП. По делото не е представена цялата кореспонденция между ищеца
и Гаранционния фонд, но по делото не е спорно, че Гаранционният фонд не е
определил и не е изплатил обезщетение на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Разпоредбата на чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ предвижда отговорност на
Гаранционния фонд за изплащане на обезщетения на увредените лица за имуществени
и неимуществени вреди, вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, причинени на територията на Република България, от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от 05.04.2006г.
по т.д. № 5/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако подсъдимият бъде признат за
виновен с присъда (както е в случая), споразумение или с решение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК са
задължителни за гражданския съд. В гражданския процес е изключена свободната
преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които
съставляват елементи от престъпния състав, който е установен с влязла в сила
присъда, респ. споразумение или решение.
В случая предпоставките на горепосочените норми са
налице. Безспорно установено е, че М.Г.Г. е управлявал автомобил, марка
„БМВ“, модел „530ХД“, с рег. № СТ2626ВС, без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към момента на ПТП – то. Със задължителна за настоящия
съдебен състав сила е установено виновното и противоправно поведение на водача М.Г.Г., вследствие на което е причинил ПТП – то , в резултат на което е настъпила
смъртта на брата на ищеца.
Съгласно тълкувателно решение 1/2016г. от 21.06.2018г.
по тълк. д. 1/2016г. на ОС на НГТК материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969
г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения бабите, дядовците и внуците, както и братя и сестри са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. Именно в случая, от свидетелските показания по делото се
установяват точно такива житейски обстоятелства– починалият Д. И. е имал
особено близка връзка с брат си Т.Т., като дълги години до 1996 г. са живели
заедно в едно домакинство (тогава Д. е бил на 38г., а Т. – на 42 години), след
което са заживели в отделни такива в гр. Стара Загора, но всички уикенди се
събирали в родната си къща на село,
имали са общо хоби – ходили на лов заедно, работили заедно през различни
периоди от живота си, като последно работили заедно през периода 2011 – 2013 г., взаимно си помагали, имали добри отношения и
поддържали чести и редовни контакти,
предвид което загубата на починалия е била понесена много болезнено от
ищеца – той изпаднал в шок, започнал да вдига високо кръвно, бил увеличен
приема на лекарството, което приемал за кръвно налягане, наложило се посещение
при кардиолог. Оттук следва неоснователността на заявените в отговора
възражения за липса на близка връзка между двамата братя.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по безспорен
начин се доказаха предпоставките на чл.
557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ за ангажиране на отговорността на Гаранционен
фонд в случая.
Съдът намира за нужно да отбележи, че не разглежда в
настоящото производство направеното едва в първото по делото съдебно заседание
от процесуалния представител на ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, по следните съображения: Видно от отговора на исковата
молба ответникът не е направил такова възражение за съпричиняване, поради което
и на основание чл. 133 ГПК във връзка с чл. 131 ГПК той губи възможността да
стори това по – късно, освен ако пропускът не се дължи на особени непредвидени
доказателства. Такива обстоятелства не се твърдят. В случая това възражение не
се прави и във връзка с допълнения или пояснения на исковата молба на ищеца по
реда на чл. 143 ГПК, поради което ответникът е могъл и е следвало да направи това
възражение с отговора на исковата молба. Затова и съдът не допусна по искане на
ответника съдебна автотехническа експертиза с цел установяване на възражението
за съпричиняване. Доводите на процесуалния представител на ответника за
възможност за назначаване на експертиза в първото по делото заседание са
принципно правилни (арг. чл. 146, ал.4 ГПК), но само ако с отговора на исковата
молба беше наведено възражение за съпричиняване, което в случая не е сторено.
Неоснователен е довода на процесуалния представител на ответника за новоузнати
обстоятелства от материалите по ДП – протокол за оглед, автотехническа
експертиза, с което обосновава закъснялото си възражение за съпричиняване.
Материали от ДП, вкл. протокола за оглед, като приложения на исковата молба,
са били връчени на ответника и той е
разполагал с тях в срока за отговор, а твърденият от ищеца механизъм на ПТП е
описан в исковата молба, поради което никакви новоузнати обстоятелства не са
налице. Що се касае до назначената автотехническа експертиза по ДП, същата не е
доказателство в гражданския процес, а и тя е в противовес с тезата на ответника.
Ето, защо съдът не дължи произнасяне по това преклудирано възражение за
съпричиняване.
Що касае размера на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
При
причиняване на смърт за обезщетението за неимуществени вреди от значение са
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия и редица други обстоятелства, а според формираната по
реда на чл.290 ГПК практика
на ВКС, и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието
на самото общество. Съгласно решение № 1/ 26.03.2012г. по т.д. № 299/ 2011г. на
ВКС, II ТО, при определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат в
пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Като отчете обстоятелствата,
при които е причинена смъртта на Д. Х. (ПТП), възрастта му (60г.), родствената
му връзка с ищеца-двама братя със силна връзка помежду си (макар от 20 години
живеещи в отделни домакинства, същите са поддържали топли и близки отношения,
имали са редовни контакти), установените по делото страдания от загубата,
причинени на ищеца (изпаднал в шок от съобщеното му за смъртта на брат му,
започнал да вдига високо кръвно, което наложило посещение при лекар), датата на
настъпване на ПТП (2018г.) и като взе предвид обичайно присъжданите обезщетения
в аналогични случаи, съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на
10 000 лева. Определяне на по – нисък размер на обезщетението няма да бъде
съобразено с конкретно установените обстоятелства за връзката между двамата
братя и за тежестта на негативните преживявания от загубата на единия,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка. Определяне на по – висок размер на обезщетението пък би
довело до неоснователно обогатяване, защото двамата братя, въпреки честите си контакти,
все пак не са живели заедно от 1996г., всеки е поел по своя път и е имал
отделно семейство, с което е споделял ежедневните радости и тревоги, поради
което логично и нормално е болката от загубата да не бъде така силна по
интензитет, както ако двамата са живеели заедно и са имали непосредствена
връзка всеки ден и/или ако единият от тях е бил зависим от грижите на другия, в
които случаи в съдебната практика е възприето да се определя по – високо по
размер обезщетение.
Неоснователни са
възраженията на ответника че е налице лимит на обезщетението от 5000 лева по
чл. 493а КЗ във връзка с § 96КЗ. Разпоредбата на § 96КЗ противоречи на чл.1 §2
от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета за
сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (МПС).
С решение от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 на Съда на Европейския съюз е
прието, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи
1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението
за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
Предвид
гореизложеното, предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде уважен в размер от 10 000 лева и да бъде отхвърлен над
тази сума до пълния претендиран размер от 20 000 лева.
От горното следва и
основателността на претенцията за присъждане на законна лихва върху
обезщетението. Относно началния момент на присъждане на същата е приложима
разпоредбата на чл. 497 КЗ,
към която препраща чл. 558, ал.
1, изр. 2 КЗ. Съгласно чл. 497, ал.
1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 и 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1,
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Ето защо, съдът намира, че с изтичането на
тримесечния срок по чл. 496, ал.
1 от КЗ ответникът е изпаднал в забава и от този момент дължи лихви.
По делото е установено, че ищецът е сезирал ответника на 10.01.2019 г.,
следователно тримесечният срок е изтекъл на 10.04.2019 г. и от 11.04.2019 г. ответникът
е изпаднал в забава. Следователно лихвата следва да бъде присъдена, считано от 11.04.2019
г. до окончателното изплащане на главницата, като бъде отхвърлено искането на
ищеца лихвата да бъде присъдена от 10.01.2019г., като неоснователно.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът Гаранционен фонд - София
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за процесуално
представителство в размер на 600 лева, съразмерно с уважената част от иска. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът Гаранционен фонд следва да заплати в
полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 400 лева – дължима
държавна такса по делото, съразмерно с уважената част от иска. Ответникът е
направил разноски в настоящото производство в размер на 20 лева – за съдебни
удостоверения. Предвид това и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да му заплати сумата от 10 лева, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ №2 ет.4, да заплати на Т.Х.Т. ЕГН: **********,***, сумата в размер на 10 000 лева - обезщетение по чл.557 , ал. 1, т.2, б. „а“ от КЗ за неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие смъртта на брат му Д. Х.И., настъпила на 13.11.2018 г., в
резултат на ПТП, причинено от М.Г.Г.,
при управление на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „530ХД“, с рег. №
СТ2626ВС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.04.2019г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на
обезщетение над присъдения размер от 10 000 лева до пълния претендиран размер от 20 000 лева и
искането за присъждане на
законна лихва от 10.01.2019г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Граф
Игнатиев“ №2 ет.4, да заплати на Т.Х.Т., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 600 лева – разноски за процесуално
представителство в настоящото производство, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ №2 ет.4, да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на Съдебната власт, сумата в
размер на 400 лева – дължима държавна такса, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА
Т.Х.Т., ЕГН: **********,***, да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ №2 ет.4, сумата в размер на 10 лева – направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Присъдените суми в полза на ищеца могат
да бъдат заплатени по следната посочена в исковата молба служебна банкова
сметка ***.39 от Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, с
IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З., съгласно адвокатското пълномощно.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника, а именно М.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: с адрес: гр. Стара Загора , ул. ”Ген. Иван Пашинов” № 41, ет. 3, ап.
6.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: