Решение по дело №1077/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е П. И. ЕООД, ЕИК:*********, [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ап.6а. В производството касаторът участва чрез пълномощник – адвокат А. А. от АК Бургас.

Ответник по касация е изпълнителният директор на Национална агенция по приходите [населено място]. Ответникът по касация взема участие в касационното производство чрез пълномощник – юрисконсулт Д. Ч..

Касационната жалба е насочена срещу решение № 298/19.04.2024г. по АНД № 5030/2023г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 734003-[рег. номер]/31.10.2023г., издадено от изпълнителния директор на Национална агенция по приходите. С наказателното постановление на П. И. ЕООД е наложена имуществена санкция 5 000лв. за извършено административно нарушение по чл.110 ал.1, вр. с чл.45 ал.2 т.7, вр. с чл.10в ал.3 от Закона за хазарта.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Правят доводи за маловажност на случая, налагаща приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново по същество, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Излага доводи за неоснователност на направените от касатора оплаквания. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която обжалваната част от решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на решението настоящата инстанция преценя в рамките на направените от касатора оплаквания, а относно приложението на материалния закон – и служебно, съгласно изискванията на чл.218 от АПК.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че актосъставителя Г. П., старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, бил вписан в списъка на уязвими лица по чл.10г от ЗХ. Чрез показанията на разпитаните в с.з. на 19.03.2024г. свидетели се установява, че Попов бил вписан в този списък служебно, с цел извършване на проверки. На 28.05.2023г. в 17.18 часа Попов, заедно със свои колеги, извършил проверка в игрална зала Кингс с адрес [населено място], м.Мапи № 30, в която се организирали хазартни игри с игрални автомати от П. И. ЕООД. Установено е, че дружеството е организирало хазартните игри въз основа на надлежно издаден лиценз. При пристигането до игралната зала проверяващите се представили като клиенти, при което по поискване показали личните си карти и били допуснати в залата. Не била извършена проверка дали някое от допусканите в залата лица (сред които и Попов) е вписано в списъка по чл.10г от ЗХ. Попов вложил сума пари и играл на един от игралните автомати в залата, след което проверяващите се легитимирали пред длъжностните лица от залата и продължили проверката. Установило се, че П. И. ЕООД е организирало хазартни игри в още една зала в [населено място]. За двете зали имало едно общо мобилно устройство с осигурен достъп до списъка по чл.10г от ЗХ за извършване на проверки, но в момента на осъществяване на контрола устройството било в другата игрална зала и затова проверка по чл.45 ал.2 т.7 от ЗХ не била извършена.

Действията по осъществения контрол са установени с приложен протокол за извършена проверка № 0005669/28.05.2023г.

Горните обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства, а направените в тази насока оплаквания на касатора са неоснователни. Не се установиха допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателствата и формирането на фактическите изводи на съда.

Въз основа на установените факти съдът е приложил правилно материалния закон.

Имуществената санкция е наложена на основание чл.110 ал.1 от ЗХ, съгласно която за нарушение на чл.45 ал.2 на организатора на хазартни игри се налага имуществена санкция в размер [рег. номер] 20 000 лв.

Приложима в случая е разпоредбата на чл.45 ал.2 т.7 от ЗХ, съгласно която В игралните зали и в игралните казина не се допуска присъствието на лица, вписани в регистъра по чл.10г ал.1.

Приложими са и разпоредбите на чл.10в и чл.10г от ЗХ, които предвиждат, че всяко лице, което смята, че има проблем с хазарта е уязвимо лице и може да поиска да не бъде допускано до участие в хазартни игри, организирани от лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 4 и 5, и до участие в хазартни игри, организирани онлайн, като за целта НАП създава и поддържа регистър на тези лица. Чл.10д ал.1 от ЗХ предвижда, че НАП уведомява организаторите на хазартни игри за лицата, включени в регистъра по чл.10г ал.1, а ал.2 на чл.10д от ЗХ урежда начина на уведомяване – чрез предоставяне на служители, определени от организаторите на хазартните игри по ал. 1, на достъп до данните в регистъра по чл.10г ал.1 при спазване на Закона за защита на личните данни.

Подвеждайки установените факти към приложимата нормативна уредба първоинстанционният съд обосновано е стигнал до извод за правилно приложение на материалния закон с оспореното наказателно постановление. Привлеченото към отговорност дружество, организирайки хазартни игри, е допуснало до осъществяване на такива игри лице, вписано в регистъра по чл.10г от ЗХ, без извършване на проверка за това обстоятелство. Имуществената санкция е определена в минималния размер.

Неоснователно е оплакването на касатора, че в наказателното постановление не са описани място, дата, час и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, съгласно изискванията на чл.42 от ЗАНН. Всичко това е описано в НП, като посочените обстоятелства покриват елементите на състава на административното нарушение.

Неоснователно е оплакването на касатора, че нарушението не е установено по надлежния ред поради това, че актосъставителя е хазартнозависим. Разпоредбата на чл.10в ал.2 т.3 от ЗХ определя като уязвими (а не хазартнозависими) лицата, които смятат, че имат проблем с хазарта. Съгласно чл.10в ал.3 и чл.10г от ЗХ такива лица имат право да поискат от държавата съдействие, изразяващо се в недопускането им до участие в хазартни игри. Въз основа на подадените в този смисъл заявления държавата, в лицето на НАП, изготвя и поддържа регистър и осигурява до този регистър достъп на лицата, организиращи хазартни игри (който не се изразява в предоставяне на устройства, чрез които да се осъществява достъпа), като по този начин осигурява на последните възможността да изпълнят своето административно задължение да не допускат лицата по регистъра в игралните зали. Важно е да се отбележи, че включването в регистъра става единствено въз основа на волеизявлението на подаващото искането лице, като органа не проверява и не установява наличието на зависимост от хазарт. Затова обстоятелството, че едно лице фигурира в този регистър не доказва такава зависимост, а доказва, че лицето е пожелало да бъде включено в регистъра и да получи съдействие от държавата да не бъде допускано до участие в хазартни игри. В конкретния случай от показанията на разпитания от първоинстанционния съд свидетел Попов се установи, че включването му в регистъра е поискано във връзка с изпълнение на служебните задължения на инспектора по извършване на проверки относно изпълнението на задължението на организиращите хазартни игри лица. Липсва нарушение на законова норма, допуснато при включването на Попов в регистъра по чл.10в от ЗХ. Обстоятелството, че привлеченото към отговорност лице не е изпълнило задължението си по чл.45 ал.2 т.7 от ЗХ и е допуснало Попов в игралната зала на 28.05.2023г. не може да се разглежда като основание за извод относно допуснато процесуално нарушение при започването на административнонаказателното производство по смисъла на чл.36 ал.1 от ЗАНН, т.е. при съставянето на акта за установяване на административно нарушение от Попов на 21.06.2023г. Не могат да се допускат процесуални нарушения преди да е започнал самия процес.

Неоснователно е възражението за маловажност на случая. За да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН следва да се налице обстоятелства, които са специфични дотолкова, че да определят нарушението като изключение. По делото липсват такива обстоятелства. Всички изложени от жалбоподателя обстоятелства смекчават тежестта на нарушението. Фактите по случая обосновават извод за превес на смекчаващите тежестта на нарушението обстоятелства, което налага определяне размера на санкцията близо до установения от закона минимум. Това е било взето предвид от АНО при определяне на санкцията и правилно оценено от първоинстанционния съд.

Касационната жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.221 ал.2 АПК първоинстанционното съдебно решение следва да се остави в сила.

По повод направеното искане и на основание чл.63д от ЗАНН касаторът следва да заплати на НАП разноски по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 298/19.04.2024г. по АНД № 5030/2023г. на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА П. И. ЕООД, ЕИК:*********, [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ап.6а, да заплати на Национална агенция по приходите [населено място] 100лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.