Решение по дело №3102/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 743, 28.02.2020 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 28.01.2020 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3102 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от пълномощника му ..... И.А., твърди, че на 20.01.2016 г. сключил в качеството му на оператор с „ДА КОЛ 57“ ЕООД Рамков договор, по силата на който предоставил последното като потребител 10 СИМ карти за ползване на услуги номера : ..........., .........., ..........., ..........,, ..........., ..........,, ..........., ..........,, ........... и ..........,, като в същия ден бил подписан и Договор за мобилни услуги за номера : ..........., .........., и ..........., в които са посочени избраните от потребителя абонаментни планове и отстъпки от месечния абонаментен план. Два дни по-късно, на 22.01.2016 г., страните подписали Допълнително споразумение, по силата на което операторът предоставил на потребителя устройства на преференциални цени за посочените в чл. 4 от споразумението 10 мобилни номера, като срокът за ползване на услугите бил продължен до 22.01.2018 г. За авансовите месечни абонаментни такси за всеки един от ползваните номера за отчетен период 01.07.2016 г. – 31.07.2016 г. е  издадена фактура № **********/01.08.2016 г. на стойност 196.45 лева, която не била платена на падежа, като за следващия отчетен период 01.08.2016 г. – 31.08.2016 г. е издадена и фактура № **********/01.09.2016 г. на стойност 201.43 лева, по която са начислени цените на предоставените услуги за отчетния период, а също и авансови месечни абонаментни такси за следващия отчетен период. Към тази фактура на отделен ред е пренесено и задължението по фактурата от 01.08.2016 г. поради липса на плащане по нея. Тъй като ответникът не погасил тези задължения по силата на чл. 8, б. „а“ от Допълнително споразумение от 22.01.2016 г., предвиждащ, че в случай на неспазване на някое от задълженията посочени в него, както и в случай на прекратяване на споразумението преди изтичане на срока, за която и да е СИМ карта/номер, посочена в споразумението и за услуга, посочена в рамковия договори или документите, неразделна част от него, и/или в други договори/документи за услуги предоставяни от оператора на потребителя по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на

 

Продължение на решение по гр. д. № 3102/19 г. на РСПд – стр. 2/9

 

200 лева за СИМ карта/номер, операторът упражнил правото си да спре едностранно достъпа до услугите и да прекрати договорите, както и начислил предвидените в споразумението неустойки за всяка една от 10-те СИМ карти в общ размер на 2000 лева, за което издал фактура № **********/01.11.2016 г., в която е включен и незаплатеният остатък по фактура № **********/01.09.2016 г. в размер на 182.67 лева. За тези вземания, а също и за дължимите лихви за забавеното им плащане за периода 17.11.2016 г. – 07.12.2017 г. в размер на 233.89 лева ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19459 по описа на Районен съд - Пловдив, VІІІ гр. с. за 2017 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което ищецът е предявил настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 19452/17 г. в съда – 07.12.2017 г., до окончателното им изплащане. Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът „ДА КОЛ 57“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район Изгрев, ул. „Жолио Кюри“ № 20, ап. ОФИС 1501, представляван от ...... Д.И.М., оспорва предявените искове, като твърди, че : Й.К.Б. никога не е била законен или договорен представител на ответника, поради което всеки един договор, на който ищецът основава претенциите си, е сключен без съгласието на ответника и същите са нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД; двата договора и допълнителното споразумение към единия от тях не са потвърдени от ответника, поради което нямат действие спрямо него; нормата, на която ищецът основава правото си на едностранно прекратяване на договорната връзка осъществява хипотезата на разваляне на договора по вина на потребителя, в който случай съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1, изречение 1-во ЗЗД ищецът е следвало да даде на ответника подходящ срок за изпълнение, а такъв не е даден, съответно операторът е следвало да уведоми ответника писмено за изявлението си за разваляне на договора, а такова писмено предизвестие не е отправено до ответника, с оглед на което договорът не е развален, същият се е трансформирал в безсрочен и ответникът не дължи претендираната неустойка; неустойка не се дължи по прекратен договор съобразно Тълкувателно решение № 7 по т. д. № 7/2013 г. на Върховен касационен съд; претендираната неустойка е прекомерна; вземанията са погасени по давност, поради което моли съда да ги отхвърли като неоснователни.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира следното :

Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 19459 по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с. за 2017 г. на 08.12.2017 г. е издадена Заповед № 11815 за

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 3102/19 г. на РСПд – стр. 3/9

 

изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът „ДА КОЛ 57“ ЕООД да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД : сумата от 2182.67 лв. – главница, представляваща неплатени месечни абонаментни такси, потребление на услуги и начислени неустойки за периода 01.09.2016 г. – 16.11.2016 г. ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното й изплащане; сумата от 233.89 лв. – мораторна лихва за периода 17.11.2016 г. – 06.12.2017 г.; сумата от 48.33 лв. държавна такса по производството и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, поради което ищецът е предявил настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.

Ищецът основава претенциите си на : Рамков договор от 20.10.2016 г., в който като страни са посочени „Теленор България“ ЕАД, в качеството му на оператор, и „ДА КОЛ 57“ ЕООД, представлявано от Й.К.Б., в качеството му на потребител, имащ за предмет предоставяне от оператора на потребителя на не по-малко от 10 СИМ карти с мобилни номера за ползване на услуги съгласно договора-ите за мобилни услуги между оператора и потребителя и/или съответно Приложение, специфициращо избраната от потребитля програма за всяка СИМ карта за срок от 24 месеца, считано от 20.01.2016 г.; Договор за мобилни услуги от 20.01.2016 г., в който като страни са посочени „Теленор България“ ЕАД, в качеството му на оператор, и „ДА КОЛ 57“ ЕООД, представлявано от Й.К.Б., в качеството му на потребител, имащ за предмет предоставяне на мобилни услуги по абонаментен пан ......... за 10 СИМ карти описани в договора и две приложения към него; Допълнително споразумение от 22.01.2016 г., в което като страни са посочени „Теленор България“ ЕАД, в качеството му на оператор, и „ДА КОЛ 57“ ЕООД, представлявано от Й.К.Б., в качеството му на потребител, имащо за предмет предоставяне на мобилни устройства за посочените в споразумението 10 мобилни номера, с което срокът за ползването на всички услуги предоставяни от оператора на потребителя, включително по Рамков договор и документите, представляващи неразделна част от него е продължен до 22.01.2018 г. /чл. 6/, като в чл. 8.а от споразумението страните се уговорили, че в случай на неспазване на някое от задълженията посочени в него, както и в случай на прекратяването му преди изтичане на уговорения срок за която и да е СИМ карта/номер или услуга, посочена в рамковия договор или документите, неразделна част от него и/или в други договори/документи за услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на 200 лева за тази СИМ карта/номер; фактура № **********/01.08.2016 г. на стойност 196.45 лв. за отчетен период 01.07.2016 г. – 31.07.2016 г., фактура № **********/01.09.2016 г. на стойност 201.43 лв. за отчетен период 01.08.2016 г. – 31.08.2016 г. кредитно известие № **********/01.10.2016 г., с което са сторнирани авансово начислени абонаментни такси за месец октомври 2016 г. в размер на 18.76 лв., вследствие на което задължението по фактура № фактура № **********/01.09.2016 г. е

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 3102/19 г. на РСПд – стр. 4/9

 

редуцирано до размера на сумата от 182.67 лв.; фактура № **********/01.11.2016 г., по която са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 20000 лева, а също и на твърдението си, че неизпълнението на задължението на потребителя да заплати сумите по издадените фактури е дало право на оператора да преустанови достъпа до предоставяните от него услуги, да прекрати договорите по вина на потребителя и да начисли уговорените в чл. 8.а от Допълнително споразумение от 22.01.2016 г. неустойки.

Авторството на Рамков договор от 20.01.2016 г., на Договор за мобилни услуги от 20.01.2016 г. и двете приложения към него, както и на Допълнително споразумение от 22.01.2016 г. бе оспорено, с оглед на което бе открито производство по извършване на проверка на истинността на тези документи. До датата на приключване на съдебното дирене по делото ответникът не ангажира доказателствени средства за установяване на неистинността на документите, поради което съдът намира оспорването за недоказано.

Вън от горното съобразно извършена от съда служебно справка за вписаните обстоятелства по партидата на „ДА КОЛ 57“ ЕООД в Търговския регистър установи, че за периода 14.01.2016 г. до 27.12.2016 г. лицето подписало оспорените документи - Й.К.Б., е била вписана като управител на „ДА КОЛ 57” ЕООД, поради което и в открито съдебно заседание на 15.10.2019 г. при доклада по делото обяви, че това обстоятелство  не се нуждае от доказване. Следователно неоснователно е и твърдението на ответника, че рамковия договор, договора за мобилни услуги и приложенията към него и допълнителното споразумение са подписани от лице, което към 20.10.2016 г. и към 22.01.2016 г. не е разполагало с представителна власт по отношение на „ДА КОЛ 57“ ЕООД.

Съобразно постигнатите договорености в Рамков договор от 20.01.2016 г. предоставените услуги се заплащат от потребителя ежемесечно съгласно издадена от оператора фактура, но във всички случаи не по-късно от 18 дни от датата на издаване на фактурата и неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението за заплащане на дължимите суми за предоставени услуги, като в случай на неспазване на някое задължение по договор, както и при прекратяването му по инициатива или вина на потребителя преди изтичане на първоначалния му срок, последният дължи неустойка предвидена в съответния договор, въз основа на който е предоставена услугата /чл. 8.1 от Рамков договор от 20.01.2016 г./, а според чл. 8.а от Допълнително споразумение от 22.01.2016 г. в случай на неспазване на някое от задълженията посочени в него, както и в случай на прекратяване на споразумението преди изтичане на уговорения по него срок, за която и да е СИМ карта/номер или услуга посочена в Рамков договор по вина или инициатива на потребителя последният дължи неустойка в размер на 200 лв. за съответната СИМ карта/номер.

С оглед недоказаността на направеното оспорване на формалната доказателствена сила на горепосочените документи, както и на твърдението на ответника, че договорите са сключени от лице без представителна власт по

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 3102/19 г. на РСПд – стр. 5/9

 

отношение на потребителя, то на база на анализа на събраните и коментирани в предходното изложение писмени доказателства настоящият състав в унисон с твърденията на ищеца приема, че на 20.01.2016 г. между него и ответника са възникнали облигационни правоотношения, чиито източници са сключените на тази дата съответно Рамков договор и Договор за мобилни услуги при общи условия съгласно чл. 228, ал. 1 Закон за електронните съобщения ЗЕС/. По силата на същите за всяка от страните по тях са възникнали редица права и задължения, в това число и задължение за ответника, в качеството му на потребител, да плаща цените на потребените услуги в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.

До датата на приключване на съдебното дирене по делото ответната страна не ангажира доказателствени средства за установяване на факта на плащане на предоставените за периода 01.08.2016 г. – 31.08.2016 г. мобилни услуги, поради което и тъй като сроковете за плащането им е изтекъл, то налице е неизпълнение на това договорно задължение, поради което установителният иск за дължимостта на вземането по фактура № **********/01.09.2016 г. се явява доказан по основание и размер.

Вземанията за цените на предоставени мобилни услуги съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на 3-годишна давност съгласно чл. 111 ЗЗД /Тълкувателно решение № 3 постановено на 18.05.12 г. от ВКС на РБ по т. д. № 3/11 г./, която според чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Констатира се по-горе в настоящото изложение, че съобразно постигнатите договорености в Рамков договор от 20.01.2016 г. цените на потребените мобилни услуги е следвало да се заплащат в срока указан във фактурата, в съответствие с които във фактура № **********/01.09.2016 г. е посочен падеж – 16.09.2016 г. Следователно с изтичане на деня за изпълнение вземането по фактурата е станало изискуемо и считано от 17.01.2016 г. е започнал да тече 3-годишният давностен срок, който към датата на подаване на исковата молба в съда, която според чл. 422, ал. 1 ГПК съвпада с тази на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 19459/17 г. в съда – 07.12.2017 г., не е изтекъл. Ето защо направеното в отговора на исковата молба правопогасяващо възражение като неоснователно следва да бъде отхвърлено, а предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване на дължимостта на вземането за цените на извършените по договора за мобилни услуги за периода 01.08.2016 г. – 31.08.2016 г. в размер на 182.67 лв. следва да бъде уважен.

Установи се, също така, по-горе в настоящото изложение, че в чл.8.а от Допълнително споразумение е уговорено, че при прекратяването му преди изтичане на уговорения в него срок за която и да е СИМ карта/номер посочени в Рамков договор и договора за мобилни услуги и документите, неразделна част от тях, по вина или инициатива на потребителя последният дължи плащането на неустойка в размер на 200 лв. за съответната СИМ карта /номер. Така

 

Продължение на решение по гр. д. № 3102/19 г. на РСПд – стр. 6/9

 

предвиденото в споразумението предсрочно едностранно прекратяване по своята правна същност съставлява особен случай на разваляне на двустранен договор поради неизпълнение съгласно чл. 87 ЗЗД, поради което доколкото нито в рамковия договор, нито в договора за мобилни услуги, нито в допълнителното споразумение е предвиден ред за упражняването на това право от страна на кредитора, то в съответствие с общите правила за разваляне на двустранен договор регламентирани в чл. 87 и сл. ЗЗД, тъй като се касае за договор сключен в писмена форма, настоящият състав приема, че в случая предупреждението за развалянето на договора е следва да бъде направено писмено /чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД/.

До датата на приключване на съдебното дирене ищецът не ангажира доказателствени средства в момент предхождащ датата на изтичане на срока на договорите – 22.01.2018 г., да е уведомил ответника писмено, че ги прекратява поради неизпълнение на задълженията по тях от страна на последния и в частност – поради неплащане на начислените суми по фактури №№ **********/01.08.2016 г. и **********/01.09.2016 г. Дори и да се приеме, че във фактура № **********/01.11.2016 г., по която са начислени : „… неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги“ в размер на 2000 лв. е обективирано подобно изявление на оператора, то доколкото тази фактура е връчена на ответника едва в хода на производството по настоящото дело и след изтичане на срока на договорите, то настоящият състав намира, че връчването не е произвело правно действие, не е  имало за последица предсрочно прекратяване на договорните връзки, тъй като те са прекратени в предходен момент с изтичане на уговорения срок.

Предвид гореизложеното съдът приема за недоказано твърдението на ищеца, че договорите са прекратени едностранно от него преди изтичане на визирания в тях срок по вина на потребителя, поради което в правната сфера на оператора не е възникнало право на уговорената в чл. 8.а от Допълнително споразумение от 22.01.2016 г. неустойка. Ето защо предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на дължимостта на начислената по фактура **********/01.11.2016 г. договорна неустойка в размер на 2000 лв., а също и на обезщетение за забавеното й плащане за периода 17.11.2016 . – 06.12.2017 г. като неоснователни следва да бъдат отхвърлени

И тъй като денят за изпълнение на задължението за плащане на цените на потребените по договорите мобилни услуги е определен – съобразно постигнатите договорености в чл. 2.2 от Рамков договор от 20.01.2016 г. обективирани и в процесната фактура № **********/01.09.2016 г. месечните абонаментни такси и цените на предоставените по договорите услуги за периода 01.08.2016 г. – 31.08.2016 г. е следвало да бъдат платени в срока указан във фактурата или до 16.09.2016 г., то с изтичането му съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава и съобразно чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – 17.09.2016 г., като няма пречка обезщетението да бъде присъдено и от по-късен момент – така, както и поискано

 

Продължение на решение по гр. д. № 3102/19 г. на РСПд – стр. 7/9

 

с исковата молба, от 17.11.2016 г., от който ден до 06.12.2017 г. размерът му възлиза на 19.53 лв. и е определен посредством електронен изчислителен модул от интернет страницата : calculator.bg :

Моля, въведете необходимите данни
дължима сума:	лева
вид на задължението:	данъци, такси, др. държавни вземания вземания на НОИ и ДЗПО здравни осигуровки законна лихва
от дата:	(дд.мм.гггг)
до дата:	(дд.мм.гггг)

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 11.02 лв. разноски по производството за довнесена държавна такса съразмерно на уважените искове /131.67 лв. довнесена държавна такса х 8.37 % /, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 8.37 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт съразмерно на уважените искове определено на база минималния дължим размер на възнаграждението от 100 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ, тъй като делото не съставлява нито фактическа, нито правна сложност /100 лв. х 8.37%/.

На основание т. 12 Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8.23 лв. разноски по заповедното производство съразмерно на уважените искове /48.33 лв. държавна такса + 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт х 8.37 %/.

По изложените съображения съдът :

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 3102/19 г. на РСПд – стр. 8/9

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ОСПОРВАНЕТО на автентичността на : Рамков договор от 20.10.2016 г., в който като страни са посочени „Теленор България“ ЕАД, в качеството му на оператор и „ДА КОЛ 57“ ЕООД, представлявано от Й.К.Б., в качеството му на потребител; Договор за мобилни услуги от 20.01.2016 г., в който като страни са посочени „Теленор България“ ЕАД, в качеството му на оператор, и „ДА КОЛ 57“ ЕООД, представлявано от Й.К.Б., в качеството му на потребител, както и на две приложения към него; Допълнително споразумение от 22.01.2016 г., в което като страни са посочени „Теленор България“ ЕАД, в качеството му на оператор, и „ДА КОЛ 57“ ЕООД, представлявано от Й.К.Б., ЗА НЕДОКАЗАНО.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ДА КОЛ 57“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район Изгрев, ул. „Жолио Кюри“ № 20, ап. ОФИС 1501, представлявано от ...... Д.И.М., дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 : сумата от 182.67 лева, представляваща сбор от месечни абонаменти и от цени на предоставени мобилни услуги за периода 01.08.2016 г. – 31.08.2016 г. по Рамков договор от 20.01.2016 г., Договор за мобилни услуги от 20.01.2016 г. и Допълнително споразумение от 22.01.2016 г., за което е издадена фактура № **********/01.09.2016 г. ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното й изплащане, а също и сумата от 19.53 лева – обезщетение за забава за периода 17.11.2016 г. – 06.12.2017 г., за които вземания „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19459 по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с. за 2017 г., като над уважения до пълния предявен размер от 233.89 лв. отхвърля предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и отхвърля предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „ДА КОЛ 57“ ЕООД дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД : сумата от 2000 лева, представляваща неустойка по чл. 8.а от Допълнително споразумение от 22.01.2016 г. за предсрочно прекратяване на сключени помежду Рамков договор от 20.01.2016 г., Договор за мобилни услуги от 20.01.2016 г. и Допълнително споразумение от 22.01.2016 г. по вина на потребителя, за което е издадена фактура № **********/01.11.2016 г., а също и обезщетение за забавено плащане на това вземане за периода 17.11.2016 г. – 06.12.2017 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „ДА КОЛ 57“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район Изгрев, ул. „Жолио Кюри“ № 20, ап. ОФИС 1501, представлявано от ...... Д.И.М., да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 : сумата

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 3102/19 г. на РСПд – стр. 9/9

 

от 11.02 лева разноски за довнесена държавна такса по производството по гр. д. № 3102 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г. съразмерно на уважените искове; сумата от 8.37 лева възнаграждение за защита от юрисконсулт по производството по гр. д. № 3102 по описа на Районен съд – Пловдив за 2019 г. съразмерно на уважените искове; сумата от 8.23 лева разноски по производството по ч. гр. д. № 19459 по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с. за 2017 г. съразмерно съответно на уважените искове.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

 

 

Вярно с оригинала!

ММ