№ 92
гр. Търговище, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
СТЕЛА ИВ. И.А
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. И.А Въззивно гражданско дело №
20253500500274 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 260/04.06.2025 г., постановено по гр.д. № 363/2025 г. по
описа на РС-Търговище, IX състав, е отхвърлен предявеният от П. И. А., ЕГН
********** против Община Омуртаг, ЕИК ********* иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено
със Заповед № 7/07.02.2025 г., считано от 09.02.2025 г., поради липса на
необходимото образование за изпълняваната работа съгласно изискванията на
Класификатора на длъжностите в администрацията – за заемане на
длъжността „Старши експерт“ образователната степен „Бакалавър“, на
основание чл.328, ал.1, т.6 КТ.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца П. И. А., в която
са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение поради липса на доказателства за
извършеното „преструктуриране“ на щатното разписание и относно
завишените изисквания за заеманата длъжност. Твърди се, че към момента на
назначаване на ищеца на работа, същият е отговарял на изискванията за
заеманата длъжност. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго,
с което искът да бъде уважен.
Въззиваемият Община Омуртаг в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал
отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита, че когато
работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт
изисквания за образование, в преценката на работодателя е дали да
1
предприеме производство по обявяване на трудовия договор за
недействителен на основание чл.74 КТ, или да освободи служителя по реда на
чл.328, ал.1, т.6 КТ. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на
сторените по делото разноски.
Окръжен съд – Търговище, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно,
нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба
процесуални нарушения, свързани с принципа на равнопоставеност. По
доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението на П. И. А., извършено със
Заповед № 7/07.02.2025 г., издадена от кмета на Община Омуртаг, на
основание чл.328, ал.1, т.6 КТ – поради липса на необходимото образование за
заемане на длъжността „старши експерт“, Ревизии и проверки. В исковата
молба уволнението се атакува с довод, че ищецът е завършил образованието
си преди да бъде приет Законът за висшето образование, който за първи път
дефинира образователните степени – обстоятелство, с което работодателят е
бил запознат предвид представените от служителя документи. В тази връзка
се поддържа, че физическите лица, които са завършили образованието си по
различен от посочения в този закон ред, придобиват професионална степен по
силата на закона, поради което към момента на депозиране на уведомлението
от кмета на общината, ищецът е притежавал минималните образователни
изисквания за степен „Бакалавър“.
Ответникът Община Омуртаг е оспорила исковата молба, като се
позовава на Заповед № 620 от 04.12.2024 г. в изпълнение на Решение № 169 по
Протокол № 24 от заседание на Общински съвет – Омуртаг, проведено на
28.11.2024 г., по силата на която кметът е назначил комисия, която да извърши
преглед и анализ на трудовите и служебните досиета на служителите. От
изготвения доклад за свършената работа се установило, че ищецът е завършил
полувисш институт, чието образование е приравнено към „професионален
бакалавър по…“ и определя назначаването му като младши експерт, но не
отговаря на изискванията на Класификатора на длъжностите в
администрацията и на новата му длъжностна характеристика за старши
експерт. В тази връзка освобождаването на ищеца било изцяло съобразено с
промяната на нормативната уредба и новата структура на общината, с оглед
2
намаляване на числеността на администрацията в съответствие с новия щат.
За законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ в тежест
на работодателя е да докаже фактите, включени във фактическия състав на
уволнителното основание, а именно – че служителят не притежава
необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа и това е обективно състояние, което не може да се
вмени във вина на служителя.
Съдебната практика константно приема, че изискванията за образование
и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат
предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в
длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или
друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в
длъжностната характеристика. С оглед особеностите на конкретната работа и
нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи
изисквания за образование и квалификация за заемане на определена
длъжност от нормативно установените. Такова изменение е възможно след
възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната
характеристика, стига те да не противоречат на нормативно установените.
Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи
на съдебен контрол (в този смисъл Решение № 60276/06.01.2022 г. по гр.д. №
4103/2020 г. на ВКС, IV г.о.). Същевременно, освен ясното посочване кое от
двете основания е налице в конкретния случай – промяна на изискванията за
образование и/или квалификация, не е необходимо излагането и на други
мотиви за прекратяването (Решение № 838/13.11.2009 г. по гр.д. № 288/2009 г.
на ВКС, IV г.о.).
Предвид изложеното, неоснователни са наведените във въззивната
жалба доводи от страна на ищеца, че по делото липсват доказателства за
извършеното „преструктуриране“ на щатното разписание и завишените
изисквания за заемане на длъжността. С оглед цитираната съдебна практика,
ирелевантно е как работодателят е организирал структурата си, тъй като,
доколкото изискванията имат изричен и формален /официално установен/
характер, същите могат да бъдат изменяни с оглед нуждите на работата
/например предвид промените в характера , нейната численост, внедряване
на техника и нови технологии, вътрешно разпределение на организацията на
труда и др./. Причината за това е, че работодателят има право да променя
изискванията за образование за определена длъжност, когато същите не са
определени в нормативен акт, като неговата воля е подчинена на суверенната
му преценка, която не може да бъде проверявана от съда за това дали е имало
обективна необходимост от въвеждане на по-висока образователна степен.
По делото не се спори, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение на основание трудов договор № 11/05.06.2018 г. и
допълнителни споразумения № 48/01.08.2018 г., № 168/30.11.2018 г., №
86/19.12.2019 г., № 14/01.07.2022 г. към трудовия договор, по силата на които
3
ищецът първоначално е заемал длъжността „специалист-МДТ” при ответната
община за определен срок – до 04.12.2018 г., след което е бил назначен на
длъжността младши експерт „Местни приходи“ към Местна дейност „Други
дейности на икономиката“ за неопределено време, считано от 01.01.2020 г.,
докато с последното допълнително споразумение е преназначен на
длъжността старши експерт „Ревизии и проверки“, считано от 01.07.2022 г.,
която заема до прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от
09.02.2025 г. с изтичането на срока на предизвестието, на основание на чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ.
Основен спорен момент между страните, във връзка с който са и
заявените във въззивната жалба доводи, е каква е притежаваната от ищеца
образователно-квалификационна степен и дали същата отговаря на
изискванията за заемане на длъжността старши експерт „Ревизии и проверки“.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика,
утвърдена на 01.07.2022 г., с която ищецът се е запознал на същата дата, към
момента на сключване на допълнително споразумение № 14/01.07.2022 г. към
трудовия договор, с което ищецът е преназначен от длъжността младши
експерт в звено „Местни приходи“ на длъжността старши експерт „Ревизии и
проверки“ в ответната община, за длъжността старши експерт „Ревизии и
проверки“ е било въведено изискване за минимална образователна степен
„професионален бакалавър“, професионална област: икономика,
професионален опит: 2 години, и допълнителна квалификация, свързана с
притежавани компютърни умения.
Със заповед № 620/04.12.2024 г., на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА във
връзка с утвърдено длъжностно разписание на Общинска администрация-
Омуртаг, считано от 02.12.2024 г. в изпълнение на решение № 169 по протокол
№ 24 от заседание на Общински съвет-Омуртаг, проведено на 28.11.2024г.,
намаляване на числеността на администрацията и с оглед извършени кадрови
промени и нови назначения в състава на общинската администрация, кметът
на община Омуртаг е назначил комисия в състав: председател – секретарят на
общината, и членове – директор на дирекция АПИТО, главен експерт
„Човешки ресурси“ и главен специалист „Човешки ресурси“, която в срок до
12.12.2024 г. да извърши преглед и анализ на трудовите и служебни досиета на
служителите в отделите и дирекциите с намалена численост, както и да
изготви подробен доклад за дейността си с основни констатации, конкретни
препоръки за предприемане на мерки и освобождаване на служители,
отстраняване на пропуски и несъответствия на информацията в досиетата на
служителите.
Съгласно изготвения доклад на комисията за резултатите от извършената
проверка за периода от 04.12.2024 г. до 12.12.2024 г., представен на кмета на
общината /без посочена дата/, длъжността старши експерт „Ревизии и
проверки“ е идентична с предходното длъжностно разписание от 01.07.2022 г.,
която се заема от П. И. А., изпълнявал и преди същата длъжност. След
4
служебна проверка в наличните документи към трудовото досие на служителя
обаче е констатирано, че същият не отговаря на минималните изисквания за
образователен ценз – ОКС „Бакалавър“, съгласно Класификатора на
длъжностите в администрацията. Дадена е препоръка за извършване на по-
детайлна проверка и при липса на необходимите изисквания за заемане на
длъжността – предприемане на мерки по неговото освобождаване от работа.
Изготвена е нова длъжностна характеристика, утвърдена на 05.12.2024
г., за заемане на процесната длъжност старши експерт „Ревизии и проверки“, с
която е въведено изискване за минимална образователна степен „бакалавър“,
професионална област: икономика, професионален опит: 1 година, и
допълнителна квалификация, свързана с притежавани компютърни умения.
Върху документа няма отбелязване ищецът да се е запознал с неговото
съдържание.
По делото е представен протокол от работна среща, проведена в
кабинета на секретаря на Община Омуртаг на 17.12.2024 г., съгласно който
ищецът се е отзовал на отправена покана, като в присъствието на секретаря на
Община Омуртаг, главен експерт „Човешки ресурси“ и младши експерт
„Канцелария“ му е било подробно представено съдържанието на
длъжностната характеристика /тази от 05.12.2024 г./, включително и
минималните изисквания за заеманата от него длъжност, а именно –
образователна степен „бакалавър“.
С писмено уведомление рег. № 94-03-5/06.01.2025 г., връчено на ищеца
лично на 06.01.2025 г., същият отново е бил уведомен, че изискванията за
заеманата от него длъжност са коригирани съгласно нормативните изисквания
в Класификатора на длъжностите в администрацията, във връзка с което е
поканен да представи документи, удостоверяващи притежавано от него висше
образование с ОКС „бакалавър“.
В отговор с писмено уведомление рег. № 94-03-5-1/09.01.2025 г.,
служителят е заявил, че притежава диплом за завършено висше образование
със степен „бакалавър“, издадена от „Полувисш институт по икономика и
управление“ – Свищов, серия ПД-96, № 0009310, като съгласно Закон за
висшето образование, такива дипломи за полувисше образование, издадени от
полувисши институти, до влизане на този закон в сила, дават правата на
образователна степен бакалавър. Посочено е, че дипломата му за завършено
образование е представена при постъпване на работа.
Съгласно § 5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за
висшето образование (обн., ДВ, брой 112 от 27.12.1995 г.), дипломи за
полувисше образование, издадени от полувисши институти до влизането на
този закон в сила, дават правата на завършили образователна степен
„специалист по…“. В последваща законодателна уредба – § 32, ал. 3 от
Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за висшето образование (обн., ДВ, брой 41 от 2007 г.) е
регламентирано, че лицата по § 5 от преходните и заключителните разпоредби
5
имат правата на лицата, придобили образователно-квалификационна степен
„бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а“ ЗВО, а именно – „професионален
бакалавър по…“. В случая се касае до една от двете форми на образователно-
квалификационната степен „бакалавър“, за придобиването на която в
съответствие с учебния план се изискват не по-малко от 180 кредита със срок
на обучение не по-малък от три години. В този смисъл е и уведомително
писмо изх. № 94-1105/14.04.2025г. от МОН, изпратено до ищеца в отговор на
подадено от него заявление с вх. № 94- 1105/07.03.2025г.
Във връзка с отправено запитване от Министерство на образованието до
Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов, в писмо вх. № 0411-
11/08.04.2025г. от Ректора на академията е посочено, че П. И. А. е записан за
студент в Полувисш институт по икономика и управление – гр. Свищов на 1
септември 1993 г. в специалност „Икономика и управление на кооперациите“,
където се обучава до 20 юни 1996 г., тоест същият е завършил тригодишен
срок на обучение, отговарящ на изискванията на закона за придобиване на
образователна степен. Удостоверено е още, че издадената на ищеца Диплома
за полувисше образование серия ПД-96, № 0009310, рег. № 3511/20.07.1996 г.
е автентична.
Предвид изложеното, настоящият състав намира за безспорно
установено по делото, че ищецът притежава образователно-квалификационна
степен по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а“ ЗВО „професионален бакалавър по…“,
т.е. първата форма на ОКС „бакалавър“.
Съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, който
определя минималната образователна степен за заемане на длъжност в
администрацията и намира приложение и за общинската администрация
съгласно чл. 1, т. 3 и чл. 1, ал. 2 от Наредба за прилагане на Класификатора на
длъжностите в администрацията /обн. ДВ бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от
1.07.2012 г./, за заемане на длъжностно ниво 10, експертно ниво 6,
длъжността „Старши експерт“ в териториалната администрация и в
териториалните звена на: централната администрация, администрациите на
структурите, отчитащи се пред Народното събрание и Държавен фонд
„Земеделие“, се изисква притежаването на образователна степен „бакалавър“,
ранг: IV младши, професионален опит: 1 година – № 283 в Класификатора.
Установява се, че такива са били минималните изисквания по отношение
на образователната степен за заемане на длъжността „Старши експерт“ –
„бакалавър“, още към момента на преназначаване на служителя на тази
длъжност на 01.07.2022 г., видно от предишната редакция на Класификатора
за длъжностите в администрацията от 15.03.2022 г. /доп. ДВ бр. 21 от
15.03.2022 г., в сила от 15.03.2022 г./. Тези минимални изисквания за заемане
на длъжността са били съобразени от работодателя както в длъжностното
разписание, така и в поименното разписание на длъжностите на общинска
администрация Омуртаг (№ 45), в сила от 01.07.2022 г. Предвид изложеното,
следва да се приеме, че макар към момента на назначаване на П. А. на новата
6
длъжност „старши експерт“, считано от 01.07.2022 г., в длъжностната му
характеристика от тази дата да е било посочено изискването за наличие на
образователна степен „професионален бакалавър“, то същият не е отговарял
на минималните нормативни изисквания по отношение на необходимото
образование за изпълняваната работа, а именно – „бакалавър“.
Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по т.д. № 4/2017 г. на ОСГК
на ВКС дава отговор на поставените въпроси свързани със
законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ,
разграничавайки отделните хипотези в зависимост от това към кой момент
работникът или служителят не отговаря на въведените изисквания за
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа – към
момента на сключване на трудовия договор или след възникване на трудовото
правоотношение, съответно при отчитане на въпроса дали тези изисквания са
определени от работодателя, или са нормативно установени.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1б от цитираното тълкувателно
решение, когато при сключване на трудов договор с работодател, който се е
съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование или
професионална квалификация са достатъчни за изпълняваната работа, но бъде
установено, че изискванията за заемане на съответната длъжност са
нормативно установени, което прави невъзможно запазването на трудовото
правоотношение, работодателят може да поиска трудовият договор да бъде
обявен за недействителен с иск по чл. 74 КТ. Докато не бъде обявена
недействителността на трудовия договор с влязло в сила решение на съда
съгласно чл. 74, ал. 2 КТ е налице действително правоотношение, което може
да бъде прекратено от работодателя на всяко едно от изчерпателно изброените
основания за прекратяването му, включително по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В този
смисъл, дори и работодателят да констатира, че работникът или служителят не
притежава нормативно установените изисквания за образование, но след
възникване на трудовото правоотношение, какъвто се явява процесният
случай, той отново може да се позове на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като
упражнява правомощия в съответствие с изискванията на закона.
С оглед дадените задължителни разяснения с ТР № 4/2017 г. на ОСГК на
ВКС, настоящият състав намира, че е налице основанието за прекратяване на
трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, доколкото ищецът не е отговарял
на изискванията за образование за изпълняваната работа, въведени както с
Класификатора на длъжностите в администрацията и наредбата за неговото
прилагане, така и с новата длъжностна характеристика, утвърдена на
05.12.2024 г. Извършеното уволнение е законосъобразно, поради което и
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява
неоснователен.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
7
Предвид неоснователността на въззивната жалба, право на разноски има
въззиваемата страна. Такава претенция е заявена с депозирания отговор на
въззивната жалба, обективиращ списък по чл. 80 ГПК за направени разноски
за адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. По делото обаче не са представени
доказателства посочените разноски да са действително сторени, поради което
не следва да бъдат присъждани на страната.
Така мотивиран, ОС-Търговище
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260/04.06.2025 г., постановено по гр.д. №
363/2025 г. на РС-Търговище, IX състав.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8