РЕШЕНИЕ
№ 19367
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110103666 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 84066/13.03.2024 г.,
подадени от В. К. Х. срещу „****. В същата се твърди, че на 05.06.2023 г., около 19:20
ч., в гр. ****, при маневра на заден ход за излизане от гараж управляваният от ***, рег.
№ **, ударил правомерно движещия се по пътното платно л. а. „***“, рег. № ***,
собственост на ищеца и управляван от него при настъпване на пътно-транспортното
произшествие /ПТП/. В резултат на същото били причинени вреди на л. а. „***“, рег.
№ ***. Тъй като към датата на процесното ПТП спрямо водача на л. а. „***“, рег. №
**, имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ответното дружество, ищецът отправил претенция до същото за
заплащане на обезщетение за причинените на автомобила му имуществени вреди. Бил
извършен опис на увредения автомобил, като ответното дружество изплатило на
ищеца обезщетение в размер на 1348,04 лева. След извършена справка в няколко
сервиза с цел отремонтиране на автомобила В. Х. установил, че действителният
размер на дължимото му се обезщетение за ремонт на автомобила му било в пъти по-
високо бил на стойност. Поради това ищецът претендира от ответника заплащането на
сумата от 1783,36 лв., представляваща разликата между реално дължимото му се
обезщетението и заплатеното от насрещното дружество такова в размер на 1348,04 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Моли да му бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника за отговор,
като с подадения в срока по чл. 131 ГПК такъв исковата претенция се оспорва като
1
неоснователна. „**** твърди, че изплатеното от него обезщетение в размер на 1348,04
лв. било съответно на действително причинените по автомобила на ищеца щети. Счита
претендираното с исковата молба обезщетение за завишено, тъй като не било
съобразено с времето, през което увреденото МПС било в експлоатация. Поддържа, че
предвид установеното в приложимите методики за определяне на дължимото
обезщетение, ремонтът на автомобил над три години не следвало да се извърши с нови
части, а с алтернативни такива. Направено е искане за отхвърляне на иска и за
присъждане на сторените разноски по делото.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
осъждане на „**** да заплати на ищца сумата от общо 1783,36 лв., представляваща
обезщетение, дължимо от ответника в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, за имуществени вреди, причинени на
лек автомобил „***“, рег. № *** в резултат на ПТП, настъпило на 05.06.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, като отправи писмена застрахователна претенция.
Посочената норма урежда правната възможност на увредено лице да предяви пряк иск
за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът
или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща деликтната му отговорност. За
основателността на иска е необходимо да бъдат установени в хода на производството
следните материални предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца,
като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да се намират в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования; 2/
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното по делото открито
съдебно заседание на 01.10.2024 г., са отделени като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните релевантни за спора обстоятелствата: 1/
настъпването на ПТП на 05.06.2023 г. между л. а. „***“, рег. № **, и собствения на
ищеца л. а. „***“, рег. № ***; 2/ наличието на предпоставките за ангажиране
гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие - водача
на л. а. „***“, рег. № **; 3/ наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между виновния водач на л. а. „***“, рег. № **, и ответното
дружество към датата на настъпване на процесното ПТП; 4/ видът на имуществените
вреди, причинени на собствения на ищеца л. а. „***“, рег. № ***, в резултат на
процесното ПТП; 5/ наличието на причинна връзка между процесните щети и
настъпилото на 05.06.2023 г. ПТП; 6/ изплащането от ответното дружество, в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в полза на ищеца на обезщетение в размер на 1348,04 лв. за
2
причинените от процесното ПТП вреди по л. а. „***“, рег. № ***.
Така изложените обстоятелства се установяват и от събраните в хода на
производството доказателства. Като съобрази същите, както и релевираните от
страните възражения, съдът намира за безспорно установено, че ответникът, в
качеството си на застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
сключен между него и причинителя на процесното ПТП, носи отговорност за
причинените от това произшествие вреди на ищеца.
Спорен по делото е единствено въпросът относно размера на вредите. За
установяване действителната стойност на щетите, причинени на увредения автомобил
в резултат на процесното ПТП, е допуснато изслушването на съдебна авто-техническа
експертиза. Относно стойността на причинените щети по л.а. „***“, рег. № ***,
експертът е извършил три рекапитулации за размера на дължимото обезщетение: 1/ по
средни пазарни цени с вложени оригинални авточасти - 3877,40 лв.; 2/ по средни
пазарни цени с вложени алтернативни авточасти - 2385,40 лв.; 3/ по средни пазарни
цени - 3131,40 лв. Цените са определени въз основа на изследване на единадесет
сервиза. Вещото лице е определило пазарната стойност на лек л.а. „***“, рег. № ***
към датата на процесното ПТП (05.06.2023 г.) на сумата от 24500 лв, като към този
момент автомобилът е бил в експлоатация от около пет години и шест дни. Така
изготвеното заключение, неоспорено от страните по делото, съдът кредитира изцяло,
съобразно нормата на чл. 202 ГПК, като логично, мотивирано и компетентно
изготвено.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на
притежаването или използването на МПС, в т. ч. и вредите, причинени на чуждо
имущество. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът
следва да определи последното с оглед размера на действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на събитието. Тази действителна стойност съответства на
средната пазарна цена на нови части, материали и труд, необходими за
възстановяването на щетите, без да се прилага коефициент на овехтяване, в границите
на застрахователната сума, определена в договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ (така - Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., ІІ ТО на
ВКС; Решение № 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г., І Т О на ВКС, и др. /. В
същия смисъл е и разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. От изложеното
следва, че действителната стойност на претърпените от ищеца имуществени вреди в
резултат на процесното ПТП възлиза на сумата от 3131,40 лв., изчислена по средни
пазарни цени към датата на настъпване на произшествието. Не са налице основания да
се приеме, че обезщетението следва да се формира при хипотеза на вложени
оригинални части, нито при хипотеза на вложени алтернативни части. При липса на
данни процесният автомобил да е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три
3
години и да е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (такива твърдения не
са и релевирани от ищеца) или ако не се установи необходимост от ползване на
оригинални части с цел запазване гаранцията на същия или с оглед конструктивните
характеристики на самия автомобил (подобни данни по делото липсват, с оглед
заключението на приетата авто-техническа експертиза), дължимата застрахователна
сума е тази по средната пазарна цена, която именно ще представлява
възстановителната стойност на увреденото имущество. При определянето на
действителната стойност на частите и материалите, които са необходими, за да бъде
ремонтиран автомобилът, съдът намира, че не би могла да се вземе и стойността
единствено на алтернативни части, тъй като тази стойност не представлява средна
пазарна такава. Съгласно посочените по-горе разпоредби на КЗ действителната
стойност на вредата се определя по средни пазарни цени към датата на настъпване на
застрахователното събитие, без прилагане на обезценка, а не само на база средни цени
от алтернативни доставчици, тъй като средната пазарна цена следва да бъде формирана
на база цени на всички доставчици – на нови оригинални части и алтернативни такива.
Предвид изложеното, дължимото на ищеца обезщетение за причинените му
вреди от процесното ПТП възлиза на сумата от 3131,40 лв. След като от тази сума се
приспадне изплатената извънсъдебно от ответника сума от 1348,04 лв., се установява,
че неизплатеният остатък от дължимото се на ищеца обезщетение е в размер на
1783,36 лв. Именно това е и пълният размер на предявената искова претенция, с оглед
допуснатото в последното открито съдебно заседание намаляване размера на
предявения иск от първоначално заявената сума от 3000,00 лв. до сумата от 1783,36 лв.
Следователно, искът на ищеца следва да бъде уважен в цялост за сумата от 1783,36 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се дължат
единствено в полза на ищцовата страна в общ размер от 1700,00 лв. за държавна такса
в размер, депозит за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждание, като
не е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответника.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА*****, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр.******, ДА
ЗАПЛАТИ на В. К. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. ****, на основание чл. 432, ал. 1
КЗ сумата от 1783,36 лв., представляваща неизплатен остатък от дължимото се на
ищеца обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения му л. а. „***“,
рег. № ***, в резултат на ПТП, настъпило на 05.06.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.01.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ***, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на В. К. Х., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
4
1700,00 лв., представляваща сторени от ищеца разноски в хода на производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5