РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Смолян, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на първи юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20245440100271 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Н. С. против „**“ ООД , в
която се твърди от ищцата, че на 05.12.2023г. между нея, като кредитополучател и
ответника, като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № 975558. , при
следните парачметри, посочени в чл.З от договора: Размер на кредита- 1000,00 лева ;
Размер на погасителна вноска: 2x8,65 дв. и 20x54,67 лв., Ден на плащане: вторник ; Вид
вноска: седмична; Годишен процент на разходите: 56,75% ; Брой вноски: 23; Фиксиран
лихвен пдоцент: 44,50 %.; Дата на първо плащане: 12.12.2023г.; Обезпечение - поръчител
или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя; Дата на последно плащане:
14.05.2024г. Такса за усвояване - 0 ; Обща сума за плащане: 1119,35 лв.
Твърди се от ищцата, че въпреки, че в т.3.12 от договора за заем е посочено, че
общата сума за плащане е в размер на 1119,35 лева, сумата, която кредитополучателят
трябва да заплати на кредитора по този договор е в размер на 1702,00 лева - на основание
чл. 11 ал.1 от договора е начислена неустойка в размер на 582,65 лева за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя по чл.5 от договора за заем в тридневен срок от
сключването му да предостави обезпечение измежду тези, изброени в чл.5. Счита, че така
уговорената неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. Клаузата е нищожна и на
друго основание — чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от
ЗЗП, тъй като чл.11 ал.1 във вр. чл.5 от договора е неравноправна клауза, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. В случая в чл.11 ал.1 от договора формално е уговорена
неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, но фактически се дължи не
1
неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.
Основното задължение на кредитополучателя по договор за паричен заем, е да върне на
падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на
интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за
предоставения заем. С клаузата на чл.11 ал.1 от процесния договор за паричен заем обаче е
предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на кредитополучателя
- да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на
договора, да представи обезпечение за кредитора. Предназначението на обезпеченията към
един договор за кредит е да гарантират изпълнението на задължението на
кредитополучателя да върне заетата сума и дължимите лихви. При липса на такова
обезпечение кредиторът има право на преценка дали въобще да сключи договора за заем,
кг.то тази преценка предхожда сключването на договора. Фактът, че договорът за кредит се
сключва, без да бъде предоставено нужното според кредитора обезпечение, потвърждава
тезата ни, че сумата, формално наречена „неустойка" е всъщност скрита възнаградителна
лихва. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15 06 2010
г на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г, ОСТК, така уговорената неустойка излиза „звън
придадените й санкционгш, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при
пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на
неоснователно обогатяване.Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на з
адължение, различно от главното, като начинът по който е утговорена сочи , че
кредитополучателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетатат сума, ако в
краткия тридневен срок от подписване на договора не осигури оезпечение дори и когато
той е изправна страна по отношение на основното си задължение- да върне на падежа
главницата, ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора
по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и
възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е
свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Обезпечението в
случая има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от
неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу
неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за
представяне на обезпечение ке настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект
на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за
връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредитора ще се
удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед
правилото на чл. 133 ЗЗД. Его защо уговорката между страните за заплащане на неустойка,
тъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Клаузата на чл.11 ал.1 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП, поради което и нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във
вреда на потребителя и цели единствено ооогатяване на заемодателя чрез възникването в
негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Този
извод се подкрепя от обстоятелството, че е изначално предвидено неустойката да се
2
кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й. Поради това следва
да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност в
гражданските отношения и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на кредитополучателя и заемодателя. Налице е и неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП,
според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19,
ал.4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент
на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се
дължи. След като това е така, то договорът за потребителски кредит противоречи на част от
императивните постановки па ЗПК.
В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в
конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като
неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно ГПР няма да е
56,75%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от
582,65 лева, формално уговорено като неустойка.Нарушен е чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, тъй като
не е посочен реалния ГПР. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР е дледвало да се
посочи и друг разер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и
сумата от 582,65лв., изразена като процент.Това не е сторано, поради което е нарушен чл.11
ал.1 т.10 от ЗПК.По този начин не става ясно и дали ГПР не надвишава 5 пъти размера на
законната лихва- чл.19 ал.4 ЗПК. Процесния договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради
което трябва да отговаря на императивните изисквания на този закон.Нормата на чл.11 ал.1
ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 -
9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията
на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението
им влече нищожност на сключения договор. В случая има нарушение на т.9 и т.10 от
посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихзен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предосгавя за всички приложими лихвени проценти;
в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за' недействителен - чл.22 ЗПК.
Последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за
3
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Твърди се от ищцата, че в изпълнение на договора е заплатила на ответното
дружество сумата от 1281,44 лева. Поради недействителността на договора за заем за нея е
възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получила по него - 1000,00
лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от
1281,44 лева до дължимата от 1000,00 лева в размер на 281,44 лева е платена при начална
липса на основание и като недължпма подлежи на връщане от ответника на основание
чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение , с което ответникът да бъде осъден зада заплати
на ищцата сумата от 281,44лв., представляваща недължимо платена сума по процесния
договор за кредит., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-05.03.2024г.
до окончателното изплащане. Претендира и за разноски по водене на делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва иска. Твърди, че процесният договор и отделните му клаузи са
действителни, поради което всички платени по договора суми са получени на валидно
правно основание и не подлежат на връщане. Неоснователни са твърденията на ищцата за
недействителността на неустоечната клауза, като противоречаща на добрите нрави,
заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4, нарушаваща договорното равноправие между
страните и чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и за връщане на сума от 281,44 лева за платена
неустойка. С процесната клауза за неустойка не се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Уговорената между страните неустойка не е и не би могла да бъде включена в ГПР по
предоставения кредит. Съгласно ЗПК кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и
компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е
проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай страните
са я уговорили като плащане, което да бъде извършено в случай че кредитополучателят не
осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.
Така, изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно
уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Противното би било и в нарушение на
закона, който дава задължителни указания какви са компонентите на годишния процент на
разходите. ГПР представлява сбор от разходите, които ще направи кредитополучателят за
ползване на предоставената услуги. Това са едностранно определени суми от кредитодателя,
които представляват цената за предоставената от него услуга. Именно поради, това
законодателят е установил императивното задължение за институциите, предоставящи заеми
и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР. Той представлява крайната
стойност на заплатената услуга, за която потребителят следва да бъде информиран
предварително. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването
на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя,
с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията
му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и
4
нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на
изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия
случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно
задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били
напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението,
което обезпечава. Предвид изложеното, двете понятия не бива да се смесват, те нямат обща,
дори близка правна характеристика и функция.
Твърдението на ищцата, че уговорената между страните неустойка следва да бъде
включено в ГПР е неоснователно и противоречи на действителните уговорки между
страните. От клаузите на договора е напълно ясно, че неустойката не представлява разход по
кредита, който следва да бъде включван в ГПР. Разходите, които се включват в ГПР са
такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия
случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно
ясна и разбираема – такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че
заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на
сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на
неустоечната сума. Въпреки това търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос,
като в приложение 1 към договора за кредит, неразделна част от него е посочена възможната
вноска за неустойка за целия период на погасяване. Обстоятелството, че тя се дължи само
при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е посочено изрично в
плана за погасяване, като в 6-та и 7-та колона от него с знак „*“ и съответната бележка след
плана е изрично посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на
задълженията за предоставяне на обезпечение по договора за заем. Ясно и точно са
посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и
главница към всеки един падеж. Смисълът е именно да бъде информиран потребителя за
задължението си към търговеца при всяко възможно развитие на правоотношението им.
Обстоятелството, че неустойката е разделена на вноски е изцяло в полза на потребителя, тъй
като от него не се изисква да заплати цялата сума наведнъж, а задължението му се отсрочва
във времето. Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на
годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в предоставения на
потребителя преди сключване на договора Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на
ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 ЗПК компоненти, сред които не е предвидена неустойка. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК
„ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При нормативно
определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора, а именно 05.12.2023 г., от
69,00 %, и ГПР определен в процесния договор в размер на 56,75 %, е видно, че в случая
годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за
забава.
5
Оспорената неустойка е действителна, тъй като е била уговорена като санкция за
неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на
договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения -
банкова гаранция или поръчител. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения
при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води
задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: представляваното от
мен дружество е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е
задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за потребителски
кредит е сключен изцяло по волята на ищцата, която е попълнила искане за сключване на
договор за кредит, получила е подробна информация за желания от нея кредитен продукт
под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или
не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е
могла да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на чл. 5 и след
сключването на договора, дори след изтичането на тридневния срок, да е осъзнала, че е
неспособна да се справи с това да представи поръчител или банкова гаранция, които да
отговарят на съответните условия на кредитора, кредитополучателят е разполагал с цели 14
/четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 7,
без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка, както и без никакви други
отрицателни последици за него – заплащане на обезщетения или такси. Именно с тази клауза
се уговаря равновесието между страните и се защитават в пълна степен правата на
потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни
за него условия. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на
тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето
на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. Вместо
да упражни някое от договорно и законоустановените си права да се откаже още от първия,
сключен с ответника договор при същите условия, да поиска удължаване на срока за
предоставяне на обезпечение или за замяната му с друг вид, ищцата по своя воля е
инициирала сключването на 13 договора за идентични кредитни продукти в периода 2021 г.
– 2023 г.
Настоящият договор е тринадесети поред между страните, който съдържа клауза за
неустойка. От фактическата обстановка на казуса става ясно, че ищцата изобщо не е имала
намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредитите е целяла
да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като заведе иск за връщане на недължимо
платени суми на основание неустоечната клауза по договор, като едновременно с това
потребителят се е запознавал предварително преди всеки от тринадесетте договора и всеки
път е избирал да се обвърже с една 5 и съща неустоечна клауза. По всички кредити е
предоставена преддоговорна информация на потребителя, която съдържа: параметрите на
договора, размера на евентуално дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение,
правото на отказ от договора в 14 дневен срок, в който потребителят може да се откаже от
договора е да се освободи от задълженията, които е поел с изключение на връщане на
6
главницата. От това става ясно, че потребителят се е запознавал многократно с условията на
търговеца по конкретния кредитен продукт и е бил подробно запознат с тях преди
сключването на всеки от петте договора, особено преди сключване на процесния, който е
четвърти поред. От Справка за движения по процесния договор, която прилагаме към
настоящия отговор, също така се вижда, че той е погасен един месец след сключването му.
Това на пръв поглед нелогично действие, предвид твърденията за нищожност на клаузата за
неустойка, всъщност доказва, че целта на всички изтеглени кредити е била ищцата да се
обогати от последващите съдебни производства като тегли кредити, погасява ги с други, при
идентични условия, и след това образува отделни производства по всеки един от
договорите, претендирайки връщане на погасените суми. Горното е в пряко противоречие с
добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и
универсалния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.
Очевидно е, че ищцата е сключила договорите с единствената цел да се обогати за сметка на
ответника, като ползва предоставените заемни суми, а след това заведе искове за
недействителност и връщане на суми. Ако целта на ищцата не е била такава, то тя е щяла
да се откаже още от първия договор или просто не би сключила тринадесет при същите
условия, в който случай щеше да върне само чистата стойност на кредита на кредитора си. И
точно заради това, че не го е сторила, а впоследствие е образувал съдебно дело, води до
пълна неоснователност на претенциите за недействителност на клаузи от договора и за
връщане на недължимо платени суми.
Отделно от недобросъвестността на кредитополучателя, гореизложените факти
водят и до явния извод, че е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна
на кредитора, тъй като ищцата се е запознала неколкократно с условията на конкретния
кредитен продукт на ответното дружество в периода от 2021 г. до 2023 г., като по всеки
кредит е получавала преддоговорна информация и сама е избирала да се обвърже с клаузите
за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки. Няма
как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите нрави и
неравноправност по смисъла на ЗЗП, поради изброените погоре причини, свързани с
индивидуалното договаряне и възможността кредитополучателят да може да въздейства
върху обстоятелствата, водещи до начисляването , респективно върху цялостното
отпадане.
На следващо място неустойката е имала предварително определен начален и краен
момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото
преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен
случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК
на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 969/2009 г., IV г. о., ГК, смятам, че
в разглеждания такъв противоречие с добрите нрави не е налице, още повече, доколкото при
изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии,
които също отсъстват, като например този дали изпълнението на задължението е обезпечено
с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в
7
прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. При сключване на
процесния договор ищцата не е предоставила обезпечение, което да гарантира интереса на
кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя
страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова
обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката по
чл. 11, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова
обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Следва да се вземе предвид също, че в
практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице
формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. В този смисъл,
когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в
хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за
вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна
неустойка . Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в
исковата молба, са неоснователни. Настоящият договор следва да се тълкува в контекста на
трайните отношения между конкретния потребител и търговец - между страните са налице
сключени в различни периоди два договора за еднакви кредитни продукти и при идентични
условия, с които потребителят се е запознал многократно. Тълкуването на всеки договор за
кредит в контекста на трайните отношения между страните е необходимо, тъй като
преценката за равноправие при уговарянето на клаузи с потребител на първо място винаги
започва от въпроса налице ли е индивидуално договаряне на конкретното условие. А след
това дали клаузите, с които се обвързва потребителят, му дават достатъчно ясна и точно
информация, за да предвиди конкретните параметри на финансовите си задължения за целия
период на обвързаността си с търговеца. Именно това е и смисълът на законовите
разпоредби, които задължават кредитодателите да посочват ясно и точно всички параметри
и условия по кредитните си продукти. Предвид наличието на трайни отношения между
страните и сключването на множество договори при идентични условия в случая е налице
индивидуално договаряне, което изключва неравноправността на оспорените клаузи и
липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях.
Ищцата е била информирана за условията за ползване на продукта на търговеца
предварително – да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, като в
случай че не го направи, да плати неустойка в точен и индивидуално определен размер..
Сключването на договора за кредит оборва твърденията на ищцата за недобросъвестност от
страна на ответното дружество и противоречие с добрите нрави на процесната уговорка и
нарушение на равноправието между страните, доколкото от фактическата обстановка на
трайните отношения между тях става ясно, че същите са договаряли равнопоставено, като
ищцата сама е инициирала сключването на всеки един от договорите при пълно знание за
условията им. По този начин страните равноправно и в синхрон с принципите свобода на
договаряне и справедливост са уговорили неустоечната клауза.
В съдебно заседание ищцатаД. Н. С., редовно призована , не се явява. Искът се
поддържа от пълномощника й адв.М. О..
8
Ответникът „**“ ООД, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, и като обсъди
събраните по делото писмени доказателства, направи следните фактически и правни
изводи:
Видно от Договор за потребителски кредит №975558/05.12.2023г., сключен между
„**“ ООД, като кредитор и Д. Н. С., като кредитополучател , ответникът е предоставил на
ищцата кредит в размер на 1 000,00 лева, платим съгласно погасителния план посочен
Приложение №1 към Договора на 23 седмични вноски първата от които е с падеж
12.12.2023г., а последната с падеж 14.05.2024г. , всяка от които е в размер на 74,00 лв..,
включваща главница, договорна лихва и неустойка. Съгласно чл.3 от Договора за кредит
общата сума за плащане е 1 119,35лв. при ГПР 56,75лв., фиксиран лихвен процент 44,5%.
С чл. 5 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни ,
считано от сключването на договора, да предостави поне едно от следните обезпечения:
поръчител- едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на посочените в
клаузата условия.
В чл.11от договора страните са уговорили, че при неизпълнение ндоговореното в
чл.5 обезпечение в триидневен сроск от сключването ум или предоставеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи
на кредитора неустойка в размер на 582,65лв. Начислената неустойка се заплаща
разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план.
Съдът счита предявеният иск за основателен, поради следното:
Така сключеният между страните договор потребителски кредит
№975558/05.12.2023г. притежава необходимите и съществени елементи на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. В чл. 10 - чл. 12 ЗПК законодателят е
предвидил специфични изисквания относно реда за сключване, формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, нарушаването на част от които води до неговата
недействителност. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл.
11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7-9 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Касае се за изначална недействителност на договора, тъй като посочените в
чл. 22 ЗПК императивни изисквания са относими към момента на сключването му.
Неспазването на което и да е от тези изисквания е въздигнато от законодателя в достатъчно
тежък порок, водещ до недействителност на договора с правни последици, уредени в чл. 23
ЗПК.
Според чл. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т. 10 - годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите.
Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са
9
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
От своя страна, "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя - пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПК.
Видно е от Договора, че в него не е отразена действителната "обща сума, дължима
от потребителя". Вярно е, че в чл. 3 фигурира "обща сума за плащане", но тя отчита само
общия размер на кредита (отпуснатите 1 000 лева) и дължимата възнаградителна лихва в
общ размер на 119,35 лв., но не и общите разходи за потребителя, в които следва да се
включат и неустойката по чл.11 от Договора в размер на 582,65 лв.
Това е така, защото посочената неустойка представлява допълнително
възнаграждение за кредитора по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, извън уговорената договорна
лихва, и на практика води до скрито оскъпяване на кредита. По този начин се заобикаля
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като към размера на дълга се включва и
допълнително парично задължение, което е в размер представляващ почти 50% от
задължението по главницата, което обаче не е включено в ГПР.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като
е не е посочил съществена част от "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът "**"
ООД заобикаля изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на
кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за плащане и
годишен процент на разходите, са нищожни. След като те са нищожни, означава, че не
съществуват по Договора, а когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен - чл. 22 от ЗПК.
На следващо място, в Договора следва да бъде посочен и лихвеният процент по
кредита - чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В трайната си и непротиворечива практика ВКС приема,
че когато задължението не е обезпечено /какъвто е настоящия случай/, уговорката за
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на
добрите нрави. В случая посочената по договора за кредит договорна лихва от 44, 5 %
надвишава трикратния размер на законната лихва, който за процесния период е била в
размер на 10.00 %. Това означава, че клаузата за уговорената в този размер възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, тъй като същата надхвърля рамките на присъщата и възнаградителна функция и я
превръща в средство за неоснователно обогатяване /така и в решение № 906 от 30.12.2004
година на ВКС по гражд. дело № 1106/2003 година, II г. о., решение № 1359 от 11.03.2009
година на ВКС по гражд. дело № 15/2007 година, IV г. о., решение № 378 от 18.05.2006
10
година на ВКС по гражд. дело № 315/2005 година, II г. о., определение № 901 от 10.07.2015
година на ВКС по гражд. дело № 6295/2014 година, IV г. о. /.
След като клаузата е нищожна, означава, че не съществува по Договора, а когато не
е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
нищожен (недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК).
Относно прпедвидената в чл.11 от договора неустойка следва да се посочи, че
същата излиза извън присъщите й фунции и е нищожна и поради противоречие с добрите
нрави. Това е така, защото в случая неустойката не е уговорена при настъпване на вреди за
кредитора, а като такава включена предварително за плащане с погасителните вноски по
кредита, без да е ясно дали ще бъде дължима с оглед да обезщети такива вреди. Няма данни
и да са настъпили такова вреди, поради което плащането на такава неустойка води и до
неоснователно обогатяване за кредитора.
Освен посоченото, изпълнението на задължението за осигуряване на поръчител е
трудно изпълнимо от кредитополучателя предвид краткия тридневен срок за изпълнение.
Неустойката е включена предварително в размера на погасителните вноски по кредита, с
което кредитополучателят се натоварва с допълнителни разходи, което би го затруднило при
изпълнение на задълженията си по договора за погасяване в срок на главницата и
договорните лихви по кредита. С уговарянето предварително на дължимостта на
неустойката за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение в краткия
тридневен срок кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на оценка от страна на кредитора за
платежоспособността на длъжника, което следва да бъде сторено предварително от него.
Освен изложеното, съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК при забава на
потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забава. Изводът, че в случая така уговорената неустойка излиза извън присъщите за
неустойката обезпечителната, обезщетителна и санкционна функции, следва и от
съпоставката на размера на отпуснатия кредит и размера на неустойката, а именно при
отпуснат кредит от 1 000,00 лева- неустойката е в размер на 582,65 лв. Както се посочи, с
така уговорената неустойка към размера на дълга се включва и допълнително парично
задължение, което води до скрито оскъпяване на кредита и не е включено в ГПР.
Според разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части. В случая нито една от двете хипотези не е налице. Нищожните клаузи относно
определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не могат да бъдат
заместени по право от повелителни норми на закона. От друга страна, Договорът не би
могъл да бъде сключен и без тези клаузи, защото те са част от задължителното му
съдържание по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и условие за действителността му
- аргумент от чл. 22 от ЗПК.
11
Това от своя страна влече след себе си основателност на предявеният иск за
връщане от ответника на сумата от 281,44 лв., получена на основание недействителен
договор. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В случая съгласно представената от ищцата справка за
извършени плащания по процесния договор за кредит , неоспорена от ответника ищцата е
пплатила по договора сумата от 1 281,44 лв.,, като кредитът към 10.04.2024г.. е погасен.
Така, поради недействителност на договора дължима от ищцата е само главницата в размер
на 1000,00лв., като надплатената сума в размер на 281,44лв. подлежи на връщане от
ответника като получена по недействителен договор за кредит.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.80 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от него разноски по
водене на делото в размер на 50,00 лв. за ДТ.
Ищцата е представлявана безплатно от адвокат по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата, поради което на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ще следва ответникът да бъде осъден
да заплати на процесуалния представител на ищцата адв.М. О. адвокатско възнаграждение в
общ размер на 400,00 лв., определено от съда съгл.чл.7 ал.2 т.2от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**“ ООД , ЕИК със седалище и адрес на управление **,
представлявано от Н.П.П. да заплати на Д. Н. С., ЕГН ********** с адрес *** сумата от
281,44 лева, представляваща получена без основание сума по недействителен Договор за
потребителски кредит №975558/05.12.2023г. сключен между страните., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска-05.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „**“ ООД , ЕИК със седалище и адрес на управление **,
представлявано от Н.П.П. да заплати на Д. Н. С., ЕГН ********** с адрес *** разноски по
водене на делото в размер на 50,00 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА „**“ ООД , ЕИК със седалище и адрес на управление **,
представлявано от Н.П.П. да заплати на адв. М. М. О. от АК-Смолян адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Смолян в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
12