№ 7033
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100504897 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20113478/18.01.2024 г., постановено по гр.д. № 65415/2017
г. на СРС, ГО, 145 състав, М. К., роден на *******., гражданин на Израел, с
дипломатически паспорт № *******, изд. на 17.04.2007г., с известен по делото
адрес: гр. Бад Ям, Израел, ул. *******, представляван от назначения особен
представител адв. Й. Е. А. от САК, с адрес: гр. София, бул. *******, е осъден
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ сумата от 397,76 лв., представляваща цена
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.09.2014г. до м.04.2016г.,
доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* аб. №
*******, сумата от 23,22 лв., представляваща такси за дялово разпределение
за периода от м.09.2014г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2017г. до
окончателното изплащане на вземанията, както и на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК сумата от 558,09 лв., представляваща разноски за производството,
като е отхвърлен искът за цена на топлинна енергия за разликата над сумата
от 397,76 лв. до пълния предявен размер от 1587,87 лв. и за периода от
м.05.2013г. до м.08.2014г., искът за цена на услугата дялово разпределение за
разликата над сумата от 23,22 лв. до пълния предявен размер от 32,40 лв. и за
периода от м.06.2014г. до м.08.2014г., както и исковете с правна квалификация
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 241,99 лв., представляваща обезщетение за забава
за погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2014г. до
1
13.06.2017г. и сумата от 6,77 лв., представляваща обезщетение за забава за
погасяване на таксите за дялово разпределение за периода от 08.08.2014г. до
13.06.2017г.
Със същото решение П. П. П., ЕГН **********, е осъден да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ сумата от 132,59 лв., представляваща цена на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.09.2014г. до м.04.2016г.,
доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* аб. №
*******, сумата от 7,74 лв., представляваща такси за дялово разпределение за
периода от м.09.2014г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2017г. до
окончателното изплащане на вземанията, както и на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК сумата от 128,52 лв., представляваща разноски за производството,
като е отхвърлен искът за цена на топлинна енергия за разликата над сумата
от 132,59 лв. до пълния предявен размер от 529,29 лв. и за периода от
м.05.2013г. до м.08.2014г., искът за цена на услугата дялово разпределение за
разликата над сумата от 7,74 лв. до пълния предявен размер от 10,80 лв. и за
периода от м.06.2014г. до м.08.2014г., както и исковете с правна квалификация
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 80,66 лв., представляваща обезщетение за забава
за погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2014г. до
13.06.2017г. и сумата от 2,26 лв., представляваща обезщетение за забава за
погасяване на таксите за дялово разпределение за периода от 08.08.2014г. до
13.06.2017г.
Със същото решение П. П. П., ЕГН **********, е осъден да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ сумата от 478,86 лв., представляваща цена на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до м.04.2016г.,
доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* аб. №
*******, сумата от 10,80 лв., представляваща такси за дялово разпределение
за периода от м.06.2014г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2017г. до
окончателното изплащане на вземанията, сумата от 54,02 лв., представляваща
обезщетение за забава погасяване цената на топлинната енергия върху
главница в размер на 193,68 лв., дължима за периода от м.05.2013г. до
м.01.2014г., за период на забавата от 15.09.2014г. до 13.06.2017г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 218,67 лв., представляваща
разноски за производството, като е отхвърлен искът за цена на топлинна
енергия за разликата над сумата от 478,86 лв. до пълния предявен размер от
529,29 лв. и исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение
за забава за погасяване на цената на топлинната енергия за разликата над
сумата от 54,02 лв. до пълния предявен размер от 80,66 лв. и иска за сумата от
2,26 лв., представляваща обезщетение за забава за погасяване на таксите за
дялово разпределение за периода от 08.08.2014г. до 13.06.2017г.
Със същото решение И. П. П., ЕГН **********, е осъден да заплати на
2
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ сумата от 132,59 лв., представляваща цена на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.09.2014г. до м.04.2016г.,
доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* аб. №
*******, сумата от 7,74 лв., представляваща такси за дялово разпределение за
периода от м.09.2014г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2017г. до
окончателното изплащане на вземанията, както и на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК сумата от 124,02 лв., представляваща разноски за производството,
като е отхвърлен искът за цена на топлинна енергия за разликата над сумата
от 132,59 лв. до пълния предявен размер от 529,29 лв. и за периода от
м.05.2013г. до м.08.2014г., искът за цена на услугата дялово разпределение за
разликата над сумата от 7,74 лв. до пълния предявен размер от 10,80 лв. и за
периода от м.06.2014г. до м.08.2014г., както и исковете с правна квалификация
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 80,66 лв., представляваща обезщетение за забава
за погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2014г. до
13.06.2017г. и сумата от 2,26 лв., представляваща обезщетение за забава за
погасяване на таксите за дялово разпределение за периода от 08.08.2014г. до
13.06.2017г.
Срещу решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове по
чл.86,ал.1 ЗЗД, е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство „Топлофикация София“ ЕАД. В жалбата се поддържа, че
решението в обжалваната част е неправилно. Твърди се, че в случая
приложение намират Общите условия на дружеството, одобрени с Решение №
ОУ-1/27.06.2016 г., съгласно които клиентът на топлинна енергия изпада в
забава в 45-дневен срок от издаването на фактурите. Счита, че по делото е
доказано изпадането на ответниците в забава. По отношение на мораторната
лихва върху вземането за дялово разпределение се излагат доводи, че в
чл.22,ал.2 ОУ е инкорпорирано задължението на клиентите на топлинна
енергия да заплащат на продавача на топлинна енергия стойността на
услугата. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на
предявените искове, както и присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемият М. К., чрез назначения му особен представител адв. Й. А.,
е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Сочи, че
приложими в случая са ОУ от 2014 г., съгласно които мораторна лихва се
начислява след публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на дружеството., което в случая не е сторено. Моли се за
потвърждаване на решението в обжалваната част.
Въззиваемият П. П. чрез назначения му особен представител адв. Й. Й., е
депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли за
потвърждаване на решението в обжалваната част.
Въззиваемите И. П. и въззиваемият П. П. не са депозирали отговор на
въззивната жалба.
3
Не е постъпило становище по въззивната жалба от третото лице –
помагач „Н.“ АД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
По иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането в длъжника в забава.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която е
признато за установено дължимостта на сумата от посочените суми - главница
за топлинна енергия и такси за извършена услуга дялово разпределение за
топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. ******* аб. № *******, т.е.
със сила на пресъдено нещо е установено наличието на главен дълг.
В случая приложение следва да намерят Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014г. след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 от ОУ от 2014г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014г. е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От
анализа на посочените разпоредби на Общите условия на ищеца от 2014г.
следва, че, макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен срок
от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от
2014г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цена на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на общата фактура
4
за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период.
Ищецът не твърди и не представя доказателство за публикуването на общата
фактура, поради което съдът намира, че ответниците не са изпаднали в забава
в периода, за който се претендира обезщетение по отношение на стойността на
потребената топлинна енергия, поради което искът за заплащането му следва
да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна.
Предвид изложеното исковете за лихви са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20113478/18.01.2024 г., постановено по
гр.д. № 65415/2017 г. на СРС, ГО, 145 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* искове както
следва:
- срещу М. К., роден на *******., гражданин на Израел, с
дипломатически паспорт № *******, изд. на 17.04.2007г., с известен по делото
адрес: гр. Бад Ям, Израел, ул. *******, представляван от назначения особен
представител адв. Й. Е. А. от САК, с адрес: гр. София, бул. *******, искове с
правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 241,99 лв.,
представляваща обезщетение за забава за погасяване на цената на топлинната
енергия за периода от 15.09.2014г. до 13.06.2017г. и сумата от 6,77 лв.,
представляваща обезщетение за забава за погасяване на таксите за дялово
разпределение за периода от 08.08.2014г. до 13.06.2017г.
- срещу П. П. П., ЕГН **********, искове с правно основание чл.86,ал.1
ЗЗД за заплащане на сумата от 80,66 лв., представляваща обезщетение за
забава за погасяване на цената на топлинната енергия за периода от
15.09.2014г. до 13.06.2017г. и сумата от 2,26 лв., представляваща обезщетение
за забава за погасяване на таксите за дялово разпределение за периода от
08.08.2014г. до 13.06.2017г.
5
-срещу П. П. П., ЕГН **********, искове с правно основание чл.86,ал.1
ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за погасяване на цената на
топлинната енергия за разликата над сумата от 54,02 лв. до пълния предявен
размер от 80,66 лв. и иска за сумата от 2,26 лв., представляваща обезщетение
за забава за погасяване на таксите за дялово разпределение за периода от
08.08.2014г. до 13.06.2017г.
- срещу И. П. П., ЕГН **********, искове с правно основание чл.86,ал.1
ЗЗД за заплащане на сумата от 80,66 лв., представляваща обезщетение за
забава за погасяване на цената на топлинната енергия за периода от
15.09.2014г. до 13.06.2017г. и сумата от 2,26 лв., представляваща обезщетение
за забава за погасяване на таксите за дялово разпределение за периода от
08.08.2014г. до 13.06.2017г.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
Решението е постановено при участието на „Н.“ АД като помагач на
страната на въззивника.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6