РЕШЕНИЕ
№ 2852
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110156061 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че е сключил с ответника /фирма/ договор за използване на
мобилни услуги партида ... ID на договор ...., като за всяка отделна мобилна услуга или
пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от
договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови
условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.
Излага, че до септември 2018 г. ответникът е погасявал задълженията за използваните
услуги, след което е преустановил плащанията си. Твърди, че по договора са издадени и
дължими фактури на обща стойност 726.90 лв. Поради неизпълнение на задълженията на
ответника по Договор № .... за заплащане на използваните мобилни услуги, същият е
прекратен считано от 22.02.2019 г. на основание т. 54.12 от Общи условия за
взаимоотношенията между /фирма/ и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на /фирма/ по стандарти GSM, UMTS и LTE, съгласно които договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на /фирма/, в случай че
забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от
124 дена. Излага, че при прекратяване на договора по вина на ответника, последният дължи
неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за
активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не
е изтекъл. Неустойката е определена като сбор от стандартните месечни абонаментни такси
(МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти,
считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за
всеки мобилен номер. За неустойката са издадени сметки на обща стойност 2091.00 лв. Ето
защо, ищецът моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че
1
ответникът му дължи сумата от 726,90 лева, представляваща месечни такси и потребление
за използване на услуги по Договор № ...., за периода от 07.09.2018 г. до 06.02.2019 г., както
и сумата от 2091 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор
№ ...., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 26.03.2021 г., до окончателното
плащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 17313/2021 г. по описа на СРС,
87 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК /фирма/ не депозира отговор на исковата молба. С молба с вх.
№ 98714/17.05.2022 г. ответното дружество излага становище за нищожност на
претендираната от ищцовото дружество неустойка поради протИ.речието й с добрите нрави,
както и поради нейната неравноправност. Излага, че клаузата за неустойка не е
индивидуално уговорена и поради това бил поставен в неравноправно състояние спрямо
ищеца, който едностранно е определил нейния размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
претендираната стойност на мобилни услуги, ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че между него
и ответника е сключен рамков договор за използване на мобилни услуги партида ... ID на
договор ...., заедно със съответните приложения към него, въз основа на които се е задължил
да предоставя на ответника достъп до поддържаната от него мобилна мрежа, както и
мобилни услуги, а за него е възникнало задължение да ги получи и да заплати стойността на
договорените абонаментни такси и ползваните мобилни услуги; че в рамките на заявения
период е предоставил на ответника мобилни услуги на претендираната стойност,
включително достъп до мрежата, поддържана от него; както и че е настъпила изискуемостта
на вземанията.
Като писмено доказателство по делото е прието копие от договор № ... г., сключен
между /фирма/ (/фирма/) и /фирма/, от което се установява, че дружеството е поело
задължение към ответника да му предоставя електронни съобщителни услуги чрез една или
няколко електронни съобщителни мрежи при общи условия. В т. 3.2 от договора е посочено,
че същият урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като за всяка
услугите или пакет от услуги, включително срок на ползване, ценови и други условия, се
описват в приложения, неразделна част от договора. Според т. 6.2 от него по отношение на
всяка отделна услуга могат да се договарят различни срокове, а договорът е в сила докато е
налице действащо приложение или друго споразумение за ползване на услуги, подписано
към него. От приложение към приетото заключение на допуснатата комплексна съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, представляващо копие от извадка от билинг -
системата на /фирма/, е видно, че договор № ..... г. е заведен в системата на ищцовото
дружество с ID .....
По делото е представено копие от Приложение № 1/ 23.11.2017 г. към Договор № .....,
с което ответникът е активирал за срок от две години тарифни планове Мтел М клас XXS и
2XL и с още едно Приложение от 23.11.2017 г. за срок от две години са активирани услуги
....
Копие е представено и на Приложение № 1 към Договор № ..... от 23.11.2017 г., по
силата на което /фирма/ (/фирма/) е поело задължение за предоставяне на услугата фиксиран
интернет през мобилна мрежа ...
Представено е копие от Анекс от 27.11.2017 г., сключен между /фирма/ (/фирма/) и
2
/фирма/, според който дружеството се е задължило да предоставя на ответника мобилни
услуги за номер ********** за срок от още 24 месеца, считано от датата на издаване на
първата таксуваща фактура след сключване на този анекс.
Прието е копие от Допълнително приложение към приложение № 1 към Договор №
..... от 27.11.2017 г., според което /фирма/ (/фирма/) е активирало допълнителен пакет за
пренос на данни за мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна
услуга за мобилен номер и за мобилен интернет 5 GB, което допълнително приложение
влиза в сила 7 дни от датата на подписване на приложението.
По делото е представено копие от Приложение № 1 към договор № ...../ 12.03.2018 г.,
подписано между /фирма/ (/фирма/) и /фирма/, според което операторът е предоставил на
ответника промоционални условия за ползване на допълнителен пакет за данни за мобилен
интернет към тарифен план за гласова мобилна услуга за срок от 2 години, както и копие от
приложение към същия договор и от същата дата за ползване на ценови пакет за мобилен
интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга, отново за срок от 2
години.
За процесния период от 07.09.2018 г. до 06.02.2019 г. са издадени следните фактури,
копия от които са приети като писмени доказателства по делото: фактура №
*********/10.10.2018 г.; фактура № *********/12.11.2018 г.; фактура № *********/
10.12.2018 г.; фактура № *********/09.01.2018 г.; и фактура № *********/11.02.2019 г. Със
същите са начислени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани мобилни услуги.
От изслушаните заключения на вещите лица по допуснатите съдебно-техническа и
счетоводна експертизи, неоспорени от страните и кредитирани от съда като професионално
изготвени и обосновани, се установява, че през периода от 07.09.2018 г. до 06.02.2019 г.
услугите са били активни, ограничавани, отново активирани и накрая напълно спрени.
Техническият експерт сочи, че между датата на последното частично ограничаване и датата
на прекратяване на договора има 125 дни. От заключението на СТЕ се установява, че
процесът по оценяване, тарифиране и фактуриране на услугите, предоставяни от /фирма/, не
може да бъде манипулиран, тъй като билинг и рейтинг базите данни на Amdocs са
сертифицирани по SOX – Sarbanes Oxley Act. Установява се от СТЕ още, че ищцовото
дружество използва принципа „Разделение на функциите“, като гаранция срещу
манипулации, което налага изпълнението на процесите да се разделено между различни
служители и екипи. По този начин се гарантирала сигурността на трафичната информация,
тъй като евентуални манипулации изискват целенасочено кооперативно усилие от вътрешни
за „/фирма/ България“ служители и външни такива.
От допуснатата по делото ССчЕ се установява, че по процесните фактури са
начислени месечни абонаментни такси и стойност на услуги по рамков договор № ..... и
приложенията към него на обща стойност 726,90 лева, както и че същата не е заплатена.
Експертът сочи, че за тези фактури ответното дружество е ползвало право на приспадане на
данъчен кредит, а по отношение на ищцовото дружество фактурите са осчетоводени по
клиентска партида № ... с дата на създаване 29.09.2008 г. и ID на клиент ....., и са
декларирани за целите на ДДС облагането. Безспорно е установено, че размерът на дълга за
предоставените мобилни услуги възлиза на 726,90 лева за билинг /месечни такси и
потребление/.
Поради горните съображения съдът приема, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер
от 726,90 лева. Като законна последица от уважаването им и доколкото това е поискано
изрично от ищеца, върху сумата 726,90 лева следва да бъде присъдена законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.
№ 17313/2021 г., по описа на Софийски районен съд, 87 състав – 26.03.2021 г. до
окончателното й изплащане.
3
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцовото дружество
е да докаже, че ответникът е поел валидно задължение да заплати претендираната неустойка
при прекратяване на договора по негова вина; че действието на договора е прекратено на
соченото основание; датата на прекратяване на договора; договорения размер на
неустойката; както и размера на неустойката за периода от момента на прекратяване на
договора до изтичане на уговорения срок.
Съгласно клаузата на чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 23.11.2017 г., в случай че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от приложението, договора или общите
условия, в това число ако по негово искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или
договорът по отношение на услугите по приложението бъде прекратен в рамките на
определения срок на ползване, операторът има право да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки) до изтичане на определения
срок за ползване. С молба с вх. № 98714/17.05.2022 г. ответното дружество излага
становище за нищожност на претендираната от ищцовото дружество неустойка поради
протИ.речието й с добрите нрави, както и поради нейната неравноправност. Това
възражение е релевирано след срока за отговор на исковата молба, но по отношение на
същото предвидените в процесуалния закон преклузии не важат. Задължение на съда е да
следи служебно за спазването на добрите нрави при разрешаване на спор за заплащане на
неустойка, както и да извърши самостоятелна преценка за действителността на неустоечната
клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й. Предвидените в
процесуалния закон преклузии за заявяване на обстоятелства и възражения от значение за
изхода на делото не се разпростират върху нищожността като отрицателен юридически
факт, доколкото тя препятства възникването на вземането за неустойка и съставлява пречка
за присъждане на търсената с иска по чл.92 ЗЗД неустойка. Засиленото служебно начало при
съблюдаване на добрите нрави и на императивните правни норми, които имат значение за
спорните граждански и търговски правоотношения, изключва приложението на преклузията
по чл.367, ал.1 във вр. с чл.370 ГПК спрямо възражението на ответника по иск с правно
основание чл.92 ЗЗД за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите
нрави /и закона/. В този смисъл вж. т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/2009 г. ВКС,Решение № 229 от 21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., II т. о.,
ТК.
Като разгледа така договорената между страните неустоечна клауза, съдът намира, че
същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като протИ.речи на добрите нрави.
Съгласно мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се направи във всеки отделен случай към момента на сключване на
договора, като бъдат съобразени следните критерии: естеството и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено по друг начин; вида на неустойката (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението – съществено или незначително;
съотношение между уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнение на
задължението и др. в зависимост от съответните особености на случая. В посоченото
тълкувателно решение е изяснено също, че неустойката следва да се приеме за нищожна ако
единствената цел, за което е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали дадена клауза, с която е уговорено
задължение за неустойка, е нищожна се извършва към момента на сключване на договора, а
не с оглед на конкретно настъпилите обстоятелства, предвидени като предпоставки за
заплащане на неустойката. При договорите с трайно изпълнение, какъвто е настоящият
случай, развалянето им има действие за в бъдеще. За периода от момента на развалянето на
договора до изтичане на уговорения срок кредиторът има право да получи обезщетение от
4
неизправния длъжник за претърпените загуби и пропуснатите ползи. Това обезщетение би се
равнявало на сбора от неплатените месечни вноски ако кредиторът е направил разходи за
изпълнението на конкретния договор или е поел задължение за такива, равняващи се по
размер на сбора от вноските по договора. В случая не са наведени твърдения за такива
разходи. С оглед на обстоятелството, че /фирма/ изпълнява задължението си по договора за
осигуряване на достъп за получаване на мобилни услуги чрез изградена мрежа и няма данни
за извършени специални допълнителни разходи с оглед на конкретния потребител, а дори и
да са извършени такива е налице възможност конкретната услуга да бъде предоставена на
трето лице, от което заявителят да получи заплащане на тези разходи, съдът намира, че
получаването на неустойка в размер на сбора от всички вноски по договора за мобилни
услуги до изтичането на уговорения срок би довело до неоснователно обогатяване на
търговеца. Освен това следва да бъде съобразено и обстоятелството, че за срока, за който се
претендира неустойка поради разваляне на договора, ищецът не дължи насрещна престация.
Тоест последният ще получи първоначално уговорената цена по договора под формата на
неустойка, а за него няма да възникнат каквито и да е задължения и тежести. Предвид тези
съображения настоящият състав намира, че процесната неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се явява нищожна поради
протИ.речие с добрите нрави.
Отделно от горното клаузата на чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 23.11.2017 г. към
процесния договор за мобилни услуги е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като
е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, доколкото неустойката така, както е
уговорена, е необосновано висока.
С оглед на изложените съображения се налага извод, че предявеният иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ем Ви Джи
Кънстръкшан“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на /фирма/ сторените от него
съдебни разноски за държавна такса, за депозит за вещи лица по съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на
220,90 лева.
С оглед на даденото задължително тълкуване в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/
2014 г. на ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски,
направени в заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен
диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос. Поради това /фирма/ следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата 91,93 лева - съдебни разноски, сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 17313/2021 г., по описа на СРС, съразмерно на
сумата, дължимостта на която се установява в настоящия процес.
Ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част на исковете, но
доколкото не е представил доказателства такива да са направени, то не следва да му бъдат и
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че /фирма/дължи на/фирма/, на основание чл. 422
ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 726,90 лева – неплатени месечни такси и потребление
за използване на услуги по Договор № ...., за периода от 07.09.2018 г. до 06.02.2019 г., ведно
със законната лихва от 26.03.2021 г. до изплащане на сумата, за която сума е издадена
5
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17313/202 г., по описа на СРС, 87 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от /фирма/ срещу /фирма/, иск с правно основание по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 2091 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № ...., ведно със законната лихва върху
тези суми от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 26.03.2021 г., до окончателното плащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч. гр. д. № 17313/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/фирма/, да заплати на /фирма/, ,
сумата от 91,93 лв. - разноски в заповедното производство, както и сумата от 220,90 лв. -
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6