№ 2009
гр. Пловдив, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330203273 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 4380564,
с който на Г. Г. Г., ЕГН **********, в качеството му на законен представител
на „С.К. Г.“ ЕООД, ЕИК ***, е било наложено административно наказание
,,глоба“ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.1
от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/.
Жалбоподателят Г., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесния електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.
Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща
процесуален представител. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, редовно призована за
съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. До съда е
депозирано писмено становище, с което иска потвърждаване на обжалвания
електронен фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума,
определен в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
1
съобрази следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 11.12.2020 г. в 15:35 часа в гр. Пловдив, пътен възел „Скобелева
майка“, надлеза, южното платно, посока изток, било заснето и установено с
автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1 № 11743са,
управлението на лек автомобил „МИЦУБИШИ ЛАНСЕР“, с рег. № *** с
установена скорост от 80 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч в населено
място. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 83
км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч
в полза на водача, била установена стойност на скоростта на движение от 80
км/ч в, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената
скорост с 30 км/ч.
Установено било, че процесното МПС е притежание на „С.К. Г.“ ЕООД
със законен представител Г. Г. Г.. Именно на последния била ангажирана
административнонаказателната отговорност за установеното нарушение, на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като бил издаден
процесният Електронен фиш, с който му било наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, се
установява, че процесното техническо средство тип АТСС ARH CAM S1 №
11743са е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, валидно до 07.09.2027г.
От Протокол № 65-С-ИСИС/ 28.09.2020г. на Български институт по
метрология за проверка на АТСС се установява, че процесното техническо
средство съответства на одобрения тип, като документът удостоверява това за
времето от една година, т.е. до 28.09.2021г., важащо и към датата на
нарушението от 11.12.2020г.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.
№ 1030р-39888/14.12.2020г.) се установява, че на дата 11.12.2020 г. мобилна
система за видеоконтрол АТСС ARH CAM S1 № 11743са е заснела статични
изображения с номера от 0417698 до 0418702, с начален час на работа 09:00 ч.
и краен час на работа 17:00 ч. и с място на гр. Пловдив, пътен възел
„Скобелева майка“, надлеза, южното платно, посока изток.
От клип № 041866 от АТСС № 11743са се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния автомобил с рег. № *** е 83 км/ч, а
заснемането е извършено на 11.12.2020 г. в 15:35:43 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на „С.К. Г.“ ЕООД.
Установява се и местонахождението на АТСС, видно от приложената по
преписката снимка.
2
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - ОДМВР Пловдив; мястото - гр. Пловдив, пътен
възел „Скобелева майка“, надлеза, южното платно, посока изток; датата -
11.12.2020г.; точният час на извършване на нарушението - 15:35 часа;
регистрационният номер на МПС - ***; собственикът и неговия законен
представител.; описание на нарушението - управление на лек автомобил с
превишена скорост от 30 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч;
нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата - 100 лева;
срокът, сметката и мястото на доброволното и заплащане - четиринадесет
дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка. Сред посочените реквизити
няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на
издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се
обжалва. Действително влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и
не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно
процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57
от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от
ЗАНН.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
АТСС ARH CAM S1 № 11743са е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от
допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка
съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по
установяване на процесното нарушение посредством използването на
мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство
по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието
си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е
удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение - в
протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради
което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен
фиш.
Същевременно съдът намира, че установяването на нарушението е
извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на
одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния
ЕФ и приложения към него клип. От протокола за използване на АТСС се
установява, че техническото средство е било позиционирано на място за
3
контрол гр. Пловдив, пътен възел „Скобелева майка“, надлеза, южното
платно, посока изток. Работата с него е започнала на 11.12.2020 г. в 09:00 часа
и е приключила в 17:00 часа на същата дата. За този времеви интервал
първото статично изображение е с пореден от 0417698, а последното с
0418702. Процесният клип е с № 041866 и макар последната цифра да не се
чете е ясно, че е бил заснет от техническо средство АТСС ARH CAM S1 №
11743са на дата 11.12.2020 г. в 15:35ч.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш
правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото и
безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и от субективна страна административното
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна
на 11.12.2020 г. в 15:35ч жалбоподателя е управлявал лек автомобил с марка и
модел „МИЦУБИШИ ЛАНСЕР“, с рег. № ***, гр. Пловдив, пътен възел
„Скобелева майка“, надлеза, южното платно, посока изток, със скорост от 80
км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното описание на
нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като
същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е
осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените
правила, както и че това е станало в границите на населено място. В тази
връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост за
движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в
протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя Г..
Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. От друга
страна ангажираният за нарушението жалбоподателят Г., не е предоставил
данни по реда на чл.189, ал.5 от ЗДВП за евентуално друг извършител. Видно
от представената справка за собственост се установява, че процесното МПС
се води на името на „С.К. Г.“ ЕООД. Служебна справка в публичния
търговски регистър доказва качеството на Г. на законен представител.
Описанието на нарушението и отразените данни в ЕФ несъмнено определят
именно жалбоподателят като годен субект, отговорен за нарушението на
основание чл.188, ал.2 от ЗДвП и правилно е наложена глоба, каквато
възможност, като вид наказание, е единствена предвидена от законодателя за
такъв вид нарушение по ЗДвП. Не е налице и противоречие между
фактическото и юридическото формулиране на административното
обвинение, описанието е ясно и точно и не буди съмнение досежно волята на
административно-наказващия орган.
Съществено процесуално нарушение не е допуснато, тъй като по никакъв
начин не е ограничено правото на защита на наказания. По-конкретно не е
4
препятствана възможността му да узнае за какво деяние с неговите признаци
от обективна и субективна страна е наказан, както и за участието му като деец
в извършването на нарушението.
Неоснователно е и възражението за издаване на електронния фиш в
нарушение на чл. 34 от ЗАНН. С разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН се
установяват срокове за съставяне на актове за установяване на
административни нарушения и за издаване на наказателни постановления,
които обаче не са част от специалното производство по издаване на
електронен фиш. В това производство се прилагат специалните правила,
регламентирани в ЗДвП. Датата на извършване на нарушението – 11.12.2020
г., посочена в електронния фиш, се явява и датата, на която нарушителят е
станал известен за административнонаказващия орган. Давностният срок, за
който съдът следи служебно, е с продължителност от 4 години и 6 месеца,
или това е абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК за издаване на санкционния акт и влизането му в сила, която тече от
момента на извършване на нарушението. Този срок не е изтекъл към момента
на постановяването на съдебния акт. Относно неприложимостта на правилата
на чл. 34 от ЗАНН в смисъла, вложен от жалбоподателя, както и размера на
давностния срок съдебната практика е трайна и последователна - така
Решение № 2013 от 18.10.2019 г. по к. а. н. д. № 1962/2019 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 786 от 08.04.2019 г. по к. а.
н. д. № 3876/2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 610 от 10.03.2020 г. по к. а. н. д. № 23/2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1315 от 24.06.2015 г. по к. а. н.
д. № 1282/2015 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2553 от 10.12.2019 г. по к. а. н. д. № 2923/2019 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив.
Не се споделя и поддържаната от жалбоподателя позиция, с която на
практика датата на издаване на електронния фиш се приравнява на датата на
връчването му. Датата на издаване на ЕФ е и датата, на която деянието е
заснето от техническото средство. Доколкото нарушението се установява от
автоматизирана система, то напълно оправдано е, че датата на установяване
на нарушението и дата на издаване на електронния фиш съвпадат.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме за
приложим не срокът на абсолютната давност от 4 години и 6 месеца, а
обикновена давност от 3 години, то възражението за погасяване на
административнонаказателната отговорност отново се явява неоснователно.
Съдебното решение е постановено преди изтичането на 3 години от датата на
издаване на електронни фиш, а с факта на постановяването му давността се
явява прекъсната и започва да тече нов тригодишен давностен срок.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 30 км/ч, поради което
5
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Съдът намира и че правилно е
установена стойността на скоростта на движение на жалбоподателя, а именно
80 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не
измерената скорост, а установената стойност на скоростта, както и че
приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“.
Следователно установената стойност на скоростта се получава като от
измерената скорост, която в случая се изясни, че е 83 км/ч, видно от
приложената по делото снимка от АТСС, се извадят 3 км/ч максимално
допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача).
Размерът на приложимото наказание е определено от законодателя във
фиксиран размер, който не подлежи на ревизиране от страна на съда.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
В писменото становище по делото, въззиваемата страна чрез ст.
юрисконсулт Белова прави искане за присъждане на направените разноски по
делото за юрисконсулстко възнаграждение. Съобразно изхода на спора, на
основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт, а претенцията на жалбоподателят не
следва да бъде уважена. Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Съдът, като съобрази
извършените следствени действия в хода на проведеното въззивно съдебно
следствие, направените доказателствени искания, проведените открити
съдебни заседания и материалния интерес по делото, намира, че
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева. Размерът е съобразен с правилата за определяне на възнаграждението.
За заплащане на тези разноски следва да бъде осъден жалбоподателят Г.
Г. Г., ЕГН 74111277566, в качеството му на законен представител на „С.К. Г.“
ЕООД, ЕИК ***. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР-
Пловдив .
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К №
4380564, с който на Г. Г. Г., ЕГН **********, в качеството му на законен
представител на „С.К. Г.“ ЕООД, ЕИК ***, е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по
6
чл. 21, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН **********, в качеството му на законен
представител на „С.К. Г.“ ЕООД, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пловдив сумата
в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административно-
процесуалния кодекс пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок
от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7