гр.София,
26.06.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана
Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир
Мазгалов
Боряна Воденичарова
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8500 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №366767 от 21.03.2018год.,
постановено по гр.дело №27837/2017г. по описа на СРС, ГО, 143 с-в, Л.Р.Р. е
осъден да заплати на ищеца Р.Я.К. на основание чл.45 ЗЗД сумата 4050,72 лева,
от които 50,72 лева- обезщетение за претърпени имуществени вреди и 4000 лева-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, страдания, унижение и негативни емоции в резултат на нанасяне от страна
на ответника на удар с метален предмет в областта на главата, причинил на ищеца
лека телесна повреда, предизвикваща временно разстройство на здравето без
опасност за живота, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
датата на увреждането 28.06.2015г. до окончателното изплащане, като искът за
неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 4000 лева до пълния предявен
размер от 5000 лева. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 560 лева разноски
по делото, а ищецът е осъден да заплати на ответника 90 лева разноски- съразмерно
на отхвърлената част от иска.
Срещу така
постановеното решение, в частта с която е уважен искът за обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 500 лева, е подадена в законоустановения срок
по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Л.Р.Р.. Жалбоподателят
поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на
дължимото обезщетение предвид вида и характера на настъпилите неблагоприятни
последици за ищеца и липсата на трайни увреждания на здравето му. Налице било и
косвено съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който провокирал
ответника. Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната част и намаляване
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и присъждане
на разноски.
Въззиваемият ищец не
е подал в срок отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание оспорва жалбата
и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Между страните не се
спори относно наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, както и относно размера на обезщетението за имуществени вреди. Спорен е
единствено размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди. В обжалваното решение първоинстанционният съд подробно е обсъдил
претърпените от ищеца неимуществени вреди и е определил размера на
обезщетението съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и Постановление
№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, съгласно което понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е
извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
събраните по делото доказателства се установява, че след нанесения му от ответника побой ищецът е
бил в болнични, не е можел да работи и да се грижи за детето си. Не е излизал
от дома си, станал затворен и изпитвал страхове, приемал обезболяващи между две
и четири седмици. Станал изнервен и сприхав, започнал да се държи странно с
приятелите си и се разделил с приятелката си. Предвид изложеното определеното
от СРС обезщетение в размер на 4000 лева за претърпените от ищеца неимуществени
вреди вследствие нанесения му от ответника побой е справедливо по смисъла на
чл.52 от ЗЗД и в съответствие с горепосоченото постановление на ВС. От
събраните по делото доказателства не се установява да е налице твърдяното от
жалбоподателя съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззиваемия
ищец.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно в
обжалваната му част.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на
разноски, които се изразяват в платеното адвокатско възнаграждение в размер на
1200 лева. Съдът намира направеното от въззивника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за основателно. Ответникът по жалбата не е подал
отговор и не е взел становище по въззивната жалба преди провеждането на
единственото по делото открито съдебно заседание пред въззивната инстанция,
поради което възнаграждението следва да се намали на предвидения в Наредба №1
минимум от 475 лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение №366767 от
21.03.2018год., постановено по гр.дело №27837/2017г. по описа на СРС, ГО, 143
с-в в обжалваната му част.
ОЪЖДА Л.Р.Р. с ЕГН**********
да заплати на Р.Я.К. с ЕГН********** сумата от 475 лв. (четиристотин седемдесет
и пет лева)- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/