Р Е Ш Е Н И Е
№ 262442/6.8.2021 г.
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, 14-ти състав в открито съдебно заседание на шести юли
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова разгледа докладваното гр. дело № 16154 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са две съединени
отрицателни установителни искови претенции
от ищеца С.Д.С. с ЕГН ********** *** за приемане за установено по
отношение на ответника “****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ****– управител, че
ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 206.03 лева – главница за
консумирана и неплатена вода по партида с
аб.№ ****, дължима за периода от 18.6.2007 г. до 06.03.2019 г. за обект на потребление в
гр.Варна, ****, ап.12 и не дължи сумата в
размер на 282.40 лева - главница за консумирана и неплатена вода по партида с
аб.№ ****, дължима за периода 16.11.2006 г. – 06.03.2019 г. за същия обект.
С определение от 14.4.2021 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 797/21 г. ВОС е
потвърдил определението на РС Варна в частта в която е било прекратено
производството в частта за сумата 1174 лева – главница за консумирана и
неплатена вода по партида с аб.№ ****,
дължима за периода от 18.6.2007 г. до 06.03.2019 г. за обект на потребление в
гр.Варна, ****, ап.12 и за сумата от 1342.26 лева - главница за консумирана и
неплатена вода по партида с аб.№ ****, претендирана за заплащане
по издадени фактури за периода 16.11.2006 г. – 06.03.2019 г. за същия
обект, на осн.чл.130 ГПК.
Дадени са указания за разглеждане по същество
на предявения иск в частта за сумата 206.03 лева – главница за консумирана и
неплатена вода по партида с аб.№ ****,
дължима за периода от 18.6.2007 г. до
06.03.2019 г. за обект на потребление в гр.Варна, ****, ап.12 и за
сумата 282.40 лева - главница за консумирана и неплатена вода по партида с аб.№
****, дължима за периода 16.11.2006 г. – 06.03.2019 г. за същия обект. На
ищецът е бил определен срок да
конкретизира исковата си претенция съгласно указанията на ВОС като посочи за
кой месец от периода и в какъв размер е вземането, чиято недължимост се
претендира. Не е постъпила уточняваща молба и не са изпълнени дадените указания.
Твърденията в исковата молба са,
че ищецът е потребител на ВиК услуги по силата на договор за предоставяне на
такива от оператора „****" ООД съгласно Общите условия за което са му
открити две партиди с аб.№ **** и аб.№ ****. За
посочените периоди по всяка от тях ответното дружество е начислило задължения в
посочените размери. Ищецът счита, че не дължи сумите, в евентуалност оспорва
размера на задължението, тъй като инкасаторът не е засичал водомерите от
години. Оспорва справките и карнета на инкасатора и отразените в тях показания.
Живее на адреса и в жилището му има два водомера. По цял ден е извън дома си, а през 2009 г.
жилището е било необитавано, тъй като е бил извън страната. В обекта на
потребление не е имало авария и не са потребявани големи количества вода.
Моли за уважаване на предявените искове
и присъждане на разноски за производството.
В исковата молба е заявено, че за периода от 16.11.2006 г. до 04.10.2016
г. вземането е погасено по давност, като е направено възражение в същия смисъл.
Поради изискуемост за плащане на
начислените суми, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск.
В срока за отговор е постъпил
такъв от ответника.
Оспорва предявеният иск като
неоснователен и моли за отхвърлянето му. Възразява срещу иска като сочи, че в
полза на дружеството е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от РС Варна
по гр.д.№ 6676/2019 г. В срока за възражение
не е подадено такова, заповедта е влязла в сила и на 30.7.2019 г. съдът
е издал изпълнителен лист срещу длъжника за вземането. Моли за отхвърляне на
иска и за присъждане на разноски за производството. Изразява следното
становище:
На 02.05.2019 г. дружеството е депозирало
в съда заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за парично
вземане за следните суми:
а/ размер и валута: 2516.76лв. (две хиляди петстотин и шестнадесет лева и 76ст.) общо, в това число:
1.
сумата
от 1174.50лв.(хиляда сто седемдесет и четири лева и 50ст.), представляваща ГЛАВНИЦА по
партида с абонатен номер ****, дължима за периода от 18.06.2007г. до 06.03.2019г.
2.
сумата
от 1342.26лв.(хиляда триста четиридесет и два лева и 26ст.), представляваща ГЛАВНИЦА по
партида с абонатен номер ****, дължима за периода от 16.11.2006 г. до 06.03.2019г.
б/ лихва:
489.81лв. (четиристотин осемдесет и девет
лева и 81ст.) общо, в това число:
1. сумата от
206.67лв.(двеста и шест лева и 67ст.), представляваща ЛИХВА ЗА ЗАБАВА върху главницата от 1174.50лв. дължима за периода от 18.08.2007г. до
19.04.2019г., ведно с
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
плащане на задължението;
2. сумата от
283.14лв.(двеста осемдесет и три лева и 14ст.), представляваща ЛИХВА ЗА ЗАБАВА върху главницата от 1342.26лв. дължима за периода от 18.01.2007г. до 19.04.2019г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на
задължението; в/ за какво е паричното вземане: ДЪЛЖИМИ СУМИ
ЗА ПОЛЗВАНИ И НЕПЛАТЕНИ В и К УСЛУГИ ПО КЛИЕНТСКИ НОМЕР **** (включващ
задължения по партида с абонатен номер **** по фактури
за периода от 18.07.2007г. до 07.03.2019г. и задължения по партида с абонатен
номер **** по фактури за периода от
18.12.2006г. до 07.03.2019г.), за
обект-имот, находящ се в гр.ВАРНА, ул.**** бл.91, ап.125.
На 09.07.2019 г. С.С. лично е получил
заповедта за изпълнение и в
законоустатовения срок не е подадено възражение по чл. 414 ГПК. На 30.07.2019г. в полза на „****" ООД е издаден
изпълнителен лист № 5948 по ч.г.д.№6676/19 на ВРС- 18 състав.
По тези съображение ответното
дружество моли за решение с което да се отхвърлят изцяло предявените
искове, като неоснователни и недоказани. Претендира заплащане на разноски за
производството за юриск.възнаграждение.
Съдът след като се запозна с доказателствата по делото, становищата на
страните и въз основа на закона приема
за установено следното от фактическа и
правна страна:
Наличието на правен интерес за
ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск се обосновава с твърдения в молбата, че ответното дружество претендира за заплащане суми въз основа на
изготвени от него счетоводни документи и записвания по партидата на абоната за ВиК услуги, които се оспорват.
Съдът на осн.чл.146 ГПК е приел
за спорни в производството следните твърдения: че ответникът е доставил, а
ищецът е потребила вода за битови нужди
в размер, посочен във фактурите, издадени от ответното дружество за периода
16.11.2006 г. – 06.03.2019 г. за аб.№ **** и за
периода 18.06.2007 г. – 06.03.2019 г. за аб.№ ****.
В приетата по делото справка
за облога и плащания на частен абонат по клиентски номер **** към 17.04.2019 г.
е записано като дължимо вземането по искова молба.
По предявения отрицателен
установителен иск, ответникът носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване основанието от което е възникнало правото му, както и неговия
размер. Във връзка с направени от ответника възражения, ищецът следва да
установи наведените от него правоизключващи, правопогасяващи или други
възражения срещу правото на ответника.
Отношенията между страните във връзка с
доставяне на ВиК услуги се регламентират от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора за територията на град Варна,
който е ответник по делото „В.и к.” ООД. Същите са приети с решение № ОУ-018 от
09.06.2006 год. на ДКЕВР. Няма спор между страните, че ОУ
са влезли в сила, поради
което съдът приема, че същите са
действащи към периода на исковата
претенция. Ищецът е заявил в молбата, че
е страна по договор за ВиК услуги, сключен с ответника за обект в гр.Варна, ул.****
№ 91. Живее на адреса и в жилището има
два водомера. От изложеното следва, че ищецът има качеството на потребител на ВиК услуги при наличие на
предпоставките на чл.2,ал.1,т.1 и т.2 от
ОУ и чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 год.
Ответникът в подкрепа на
възраженията си е представил съобщение до ищеца
по ч.гр.д.№ 6676/2019 г. за връчване на заповед за изпълнение №
3509/2019 г., заявление по РС Варна за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, изпълнителен лист № 5948/30.7.2019 г.
От
представения карнет на инкасатора се установява, че при посещения на адрес
абонатът не отваря, „гледа през шпионката“. Правят се ежемесечни отчети и само
на някои от тях има подпис на
потребителя.
От
констативен протокол № 38/06.03.2019 г.
се установява, че при отчет на показанията на водомер на адрес гр.Варна, ****е
установено: На основание Общите условия на „ВиК-Варна“ ООД, от 2004 г. поради отказ на потребителя да
осигури достъп за извършване на отчет за периода 05.11.2018 г. – 06.03.2019 г.
оператора състави настоящия протокол.
От нот.акт за продажба на
недвижим имот № 126, том XLVI, дело № 17260/94
г. на нотариус при ВРС се установява, че ищецът С.С.
е продал на съсобственичката си ****собствената си ½ идеална част
от недвижим
имот, представляващ ап.№ 125, на ет.8 на **** в гр.Варна.
От заключението на проведената
СТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се
установява, че при оглед на място в обекта на потребление не са констатирани
отклонения от нормативните изисквания при ВиК инсталацията, включително при
монтираните водомери в ап.125, ет.8, на ****в гр.Варна. Няма информация за
извършена подмяна на водомер № 142140 с пломба 1-1356 и водомер № 142022 с
пломба 1-01350. Показанията на водомер № 142140 при извършения оглед на
06.08.2020 г. са 1837 куб.м. – последен отчет по карнет от м.април 2019 г. –
1729 куб.м. Използвания водомер е окомплектован с метрологична пломба и
ведомствена пломба като същите не са нарушени.
Показанията на водомер № 142022
при извършения оглед на 06.08.2020 г. са 927 куб.м. – последен отчет по карнет
от м.април 2019 г. – 875 куб.м. Използвания водомер е окомплектован с
метрологична пломба и ведомствена пломба като същите не са нарушени. За денонощие през тръбите в ап.№ 125, ет.8 на
ул. „****“ № 91 могат да преминат 54.24 куб.м.
От заключението на ССЕ, което
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че
данните по справките към исковата молба и в счетоводството на ответника по
двете партиди за ап.№ 125 се различават по следния начин: за аб.№ **** последния запис в представения карнет от
ответника е от 05.04.2019 г. когато е отчетено показание 1729.00 куб.м.
Последната фактура е от 07.03.2019 г. където е отчетено ново показание 1736.00
куб.м.;
за аб.№ **** последния запис в представения карнет от
ответника е от 25.04.2019 г. когато е отчетено показание 875.00 куб.м.
Последната фактура е от 07.03.2019 г. където е отчетено ново показание 895.00
куб.м. Дължимата сума за вода и ВиК услуги по одобрени цени за всеки подпериод
за 1 куб.м. за аб.№ **** е 1178.70 лева, а за аб.№ **** е 1347.71 лева.
От показанията на свидетеля
Д. се установява, че същият е син на ищеца и двамата живеят на адреса от 2015
г., но не постояняно, защото работят в чужбина. Никой не е идвал да засича
водата до момента. Виждал е написани
бележки на ръка от инкасаторите, но не винаги. Досега не е идвал
инкасатор да засича водата. Когато видят бележка, чакат в апартамента, но
инкасатора не идва. Целият блок е вдигнал ръце защото идват нереални цени за
вода, а инкасатор не е идвал да засича водомерите.
От изисканото и приобщено
гр.д.№ 6676/19 г. на ВРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 03.05.2019 г. срещу
длъжник С.Д.С. ЕГН ********** с адрес *** за заплащане на кредитор „****”ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ****сумата
от 1174.50 лв. /хиляда сто седемдесет и четири лева и 50 ст./, представляваща
главница за консумирана и неплатена вода по партида с абонатен номер ****,
дължима за периода от 18.06.2007 г. до 06.03.2019 г., за обект-имот, находящ се
в гр.Варна, ул.“****“, бл.91, ап.125, сумата от 206,67 лв. /двеста и шест лева
и 67 ст./, представляваща лихва за забава върху главницата от 1174,50 лв.,
дължима за периода от 18.08.2007 г. до 19.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.05.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1342,26 лв. /хиляда
триста четиридесет и два лева и 26 ст./, представляваща главница за консумирана
и неплатена вода по партида с абонатен номер ****, дължима за периода от
16.11.2006 г. до 06.03.2019 г., за обект, находящ се в гр.Варна, ул.“****“,
бл.91, ап.125, сумата от 283,14 лв. /двеста осемдесет и три лева и 14 ст./,
представляваща лихва за забава върху главницата от 1342,26 лв. дължима за
периода от 18.01.2007 г. до 19.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.05.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 60,13 лв. /шестдесет
лева и 13 ст./ за платена държавна такса и сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/
за юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по настоящото
производство.
На 09.08.2019 г. длъжникът С.Д.С.
е подал възражение по чл.414 ГПК, но същото не е прието от заповедния съд като
постъпило извън срока по чл.414, ал.2 ГПК в редакцията преди изм.ДВ, бр.100 от
2019 г. С разпореждане от 29.7.2019 г. е
издаден изпълнителен лист по влязлата в сила заповед.
Защитата на длъжника срещу влязлата в
сила заповед за изпълнение е уредена в чл. 423, ал.1 и чл. 424 ГПК. Според
чл.423, ал.1 ГПК в едномесечен срок от датата на узнаване на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането с
възражение, може да подаде възражение пред съответния въззивен съд при
наличието на някои от предпоставките на закона: заповедта за изпълнение не му е
била връчена надлежно, поради нарушение на правилата за връчване; заповедта за
изпълнение не му е била връчена лично, поради това, че в деня на връчването на
трето лице, не е имал местопребиваване на територията на Република България;
длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването или не е могъл да
подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства. Ако длъжникът е
пропуснал възможността за защита чрез производство по чл. 423, ал.1 ГПК, той
разполага с правото на иск за оспорване
на вземането по чл.424 ГПК. Този
иск може да се основава само на
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от
съществено значение за делото и не са могли да му бъдат известни до изтичане на
срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия
срок.
Определения в ГПК
специален ред на защита на длъжника, срещу който има издадена влязла в сила
заповед за изпълнение, изключва исковата защита по чл.124, ал.1 ГПК.
В настоящия случай ищецът се позовава на обстоятелства, касаещи
погасяване на вземането по давност като оспорва вземането на кредитора по основание, а в евентуалност и по размер.
Оспорва отразените данни в изготвените справки от ответното дружество по
отношение на стойности и периоди като твърди, че през 2009 г. жилището е било
необитаемо и в дома му никога не е имало ВиК авария, нито са потребявани големи
количества вода.
Не се твърди нередовно
връчване на заповедта за изпълнение. Не
се твърди и недължимост на претендираната сума, поради обстоятелства, които не
са съществували към законоустановения срок за
подаване на възражение. Не се представят доказателства, които са станали известни на длъжника след влизане
в сила на заповедта за изпълнение. Нещо повече – длъжникът е подал възражение,
но извън срока по чл.414 ГПК.
Към 09.07.2019 г. – датата
на която заповедта за изпълнение с № 3509/3.5.2019
г. е връчена редовно лично на длъжника С.Д.С. е била действаща разпоредбата на
чл.414, ал.2 ГПК в редакцията от 10.05.2019 г., ДВ, бр. 38 от 10.05.2019 г., в
сила от 10.05.2019 г. Съгласно същата норма възражението се прави в двуседмичен
срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. Точно
такива указания до длъжника са дадени от заповедния съд и със самата заповед.
Съгласно практиката на
ВКС по чл. 439, ал. 1 от ГПК,
застъпена в решение № 781/25.05.2011 г.
на ВКС по гр.д. № 12/2010 г., III г.о. "Оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се
преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК или
чл. 439 от ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за
оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 от ГПК. На
новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/факти
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК.
В определението на
въззивния съд от 14.04.2021 г. постановено по ч.гр.д.№ 797/2021 г. е посочено,
че в конкретния случай длъжникът основава възражението си за недължимост на
вземането на кредитора с твърдения за наличието на юридически факт – погасяване
на вземането по давност. Този факт е можело да бъде посочен преди изтичането на
срока за възражение срещу издадената заповед за изпълнение. След този срок
поради преклудирането им тези факти не могат да служат като основание за
предявяване на иск по чл.424 ГПК или чл.439 ГПК. Ищецът не е ангажирал
доказателства в подкрепа на твърденията му, а събраните в хода на
производството даказателства водят до извод за дължимост както по основание,
така и по размер на уважените суми в
заповедното производство като заповедта по чл.410 ГПК е влязла в сила и е
издаден изпълнителен лист. Следва да се
отбележи, че възраженията са способи за защита на ответника срещу съществуването
на претендираното право. Те могат да бъдат правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи или правоотлагащи. Възражението за прихващане е правопогасяващо
възражение, доколкото с него ответникът твърди факти, които погасяват
възникналото право или отговорността на ответника за него, респективно лишават
ищеца от правото. В настоящия случай възражението е заявено от ищеца, не от
ответника и чрез него той търси защита с предявения отрицателен установителен
иск за отричане правото на ответника. В настоящия случай събраните в
производството доказателства водят до извод за неоснователност на предявения
иск от С.Д.С. за оспорване на вземането
на кредитора „В.и к.“ по предявения иск с пр.осн.чл. 439 ГПК. Молбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
На осн.чл.78, ал.4 ГПК при отхвърляне
на иска ответникът има право на разноски
след като е направил искане за това. На
осн.чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 ЗПрП съдът определя дължимото юриск.възнаграждение
в полза на ответното дружество в минимален
размер – 300 лева, съгласно чл.7, ал.2
от Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ. Съгласно
представения списък по чл.80 ГПК ответното дружество претендира
възнаграждение в същия размер.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения
отрицателен установителен иск на С.Д.С. с ЕГН ********** *** срещу „****,
със седалище и адрес на управление *** за приемане за установено по отношение
на ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 206.03 лева – главница за
консумирана и неплатена вода по партида с
аб.№ ****, дължима за периода от 18.6.2007 г. до 06.03.2019 г. за обект на потребление в
гр.Варна, ****, ап.125 и не му дължи сумата в размер на 282.40 лева - главница за консумирана и
неплатена вода по партида с аб.№ ****, дължима за периода 16.11.2006 г. –
06.03.2019 г. за същия обект.
ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН ********** *** да
заплати на “****, със седалище и адрес
на управление *** юриск.възнаграждение в размер на 300
/триста/ лева, на осн.чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Районен съдия: