Решение по дело №3085/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285 и чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ срещу решение № 1985/10.11.2023 г., постановено по адм. д. № 710/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което този касатор е осъден да заплати на С.И.М. сумата в размер на 1384 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди запериода от 04.11.2020 г. до 30.08.2021 г. и от 14.03.2022 г. до 16.03.2023 г.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, тъй като не била съобразена фактическата обстановка. Поддържа, че са осигурени битови и хигиенни условия, както и че осигурен достъп до санитарен възел с постоянно течаща студена вода. Поддържа, че няма изискване за осигуряване на топла вода в санитарния възел. Счита, че лишените от свобода имат задължение сами да почистват и проветряват помещения, поради което липсва нарушение, свързано с наличието на влага и мухъл в помещения, доколкото са налице отваряеми прозорци и са осигурени почистващи препарати. Не се споделят доводите на съда за наличието на бълхи и дървеници, тъй като са извършвани редовни ДДД дейности. Счита, че са извършвани редовни медицински прегледи. Поддържа, че пренаселеността в килиите се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и престой на открито. Въвеждат се оплаквания за липсата на неимуществени вреди и причинно – следствена връзка с условията в затвора.

Подадена е касационна жалба от С.И.М. срещу решение № 1985/10.11.2023 г., постановено по адм. д. № 710/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлена претенцията над размера от 1384 лева до предявения размер от 50 000 лева.

В касационната жалба се правят оплаквания, че неправилно съдът е приел за липсата на дървеници и гризачи. Счита, че се дължи адекватно обезщетение за пренаселеност в килиите, обитавани от този жалбоподател. Развива съображения, че ГДИН не е представила доказателства за наличието на добри условия в затвора, поради което това следва да се тълкува в негова вреда. Твърди се, че спалното помещение не е добре осветено, което се е отразило на зрението. Счита, че в затвора не е назначен на работа лекар, който да извършва редовни прегледи. Не е извършен тест за алергии. Твърди, че са изписани лекарства, но същите не са предоставени на жалбоподателя.

Подаден е отговор от ГДИН, с който се оспорва жалбата на С.И.М..

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на двете жалби.

Административен съд - Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок, от надлежни страни и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение.

Касационният контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на С.И.М. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за присъждане на сумата от 50 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, огорчение, обида, възмущение и внушаване на чувство за малоценност), претърпени от 02.11.2020 г. до 30.08.2021 г. и от 14.03.2022 г. до 16.03.2023 г. при престоя му в Затвора в гр. Пловдив, вследствие на следните нарушения: 1. липса на достатъчно жилищна площ; 2. Липса на постоянно течаща топла и студена вода; 3. Липса на обзавеждане; 4. Липса на достъп до свеж въздух и естествена светлина; 5. наличието на дървеници, бълхи и гризачи; 6. Липса на адекватни медицински грижи.

Съдът е установил от фактическа страна, че С.И.М. *** наложеното му с присъда наказание лишаване от свобода. Приел е, че за 173 дни не е спазена минималната жилищна площ от 4 кв.м. в спалното помещение, обитавано от С.И.М., водещо до нарушение на чл. 43, ал. 4, вр. чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС. В тази връзка е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1384 лева (8 лева на ден). Направил е извод, че не са доказани останалите оплаквания за нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС. Посочено е, че са налични отваряеми прозорци, позволяващи проветряване и естествено осветление. Наличен е санитарен възел с постоянно течаща студена вода. От приложените доказателства (протокол за услуги) е направен извод за редовно извършени ДДД дейности. Всяко спално помещение има необходимото обзавеждане. Дадена е възможност за достъп до баня с топла вода.

Първата инстанция е изслушала заключение на СМЕ, въз основа на което е прието, че С.И.М. страда хипертонично сърце. Същият е бил редовно и своевременно преглеждан от лекар, за което са му изписвани съответните лекарства. Прието е още, че от медицинската документация на ищеца никога не му е изписвано лекарството „карбамапезин“.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното.

Изцяло неоснователни са доводите, че ГДИН не е представила доказателства за наличието на балгоприятни условия в затвора, поради което това следва да се тълкува в негова вреда. Важно е да се отбележи, че наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в тежест на ищеца (главно доказване), а за останалите два елемента (настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението) съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение (решение № 532 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 10270/2018 г. на ВАС). Разместената доказателствена тежест е свързана единствено и само с настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка, тъй като в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т. е. ответната страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, че ответникът се опитва да докаже създаването на благоприятни условия на лишените от свобода (липса на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС), е свързано с насрещното доказване, а не с обратно доказване (при опровергаване на презумпция), т.е. цели се да се опровергаят доказателствата, ангажирани от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определени факти. Този извод не се променя и нормата на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, според която съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. Тази норма е приложима само в случаите, когато определена информация е налична при ГДИН, а ако същата липсва (или няма данни за наличието ѝ), то тази страна няма как да бъде задължена да я представи, респ. да е в нейна вреда непредставянето ѝ.

Изцяло неотносими са оплакванията на ГДИН, свързани с това, че съдът не е съобразил следните обстоятелства: осигурени битови и хигиенни условия; осигурен достъп до санитарен възел с постоянно течаща студена вода; липса на изискване за осигуряване на топла вода в санитарния възел; липса на нарушение, свързано с наличието на влага и мухъл в помещения; липсата на бълхи, дървеници и гризачи и осъществяването на редовни медицински прегледи спрямо ищеца. Тази неотносимост на оплакванията е свързана с обстоятелството, че съдът е приел точно обратното - за липсата на нарушения на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, свързани с посочените обстоятелства. В тази връзка посоченото е полза на ГДИН и е неотносимо обсъждането на тези оплаквания.

Неоснователни са оплаквания за дължимост на обезщетение за пренаселеност на спалните помещения поради това, че това се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и престой на открито. Съгласно чл. 284, ал. 1 и 2 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. В случаите по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Осигуряването на достатъчна жилищна площ е абсолютно право на лишените от свобода и за спазването му не може да се поставят условия, поради което и не може да се компенсира без съгласието на потърпевшия. Освен това не са представени доказателства за твърдението, че е осигурена допълнителна възможност за раздвижване по коридорите и престой на открито

Наличието на нарушение на чл. 43, ал. 4, вр. чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС води до извод, че са презюмират настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението – арг. чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, поради което са неоснователни оплакванията на ГДИН за недоказването им.

Неоснователни са оплакванията на С.И.М., че съдът погрешно е приел липсата на дървеници и гризачи. Съгласно чл. 19, ал. 1 ППЗИНЗС местата за лишаване от свобода следва да отговарят съответните санитарни изисквания, сред които са необходимостта от извършване на дейности по дезинсекция и дератизация. Правилни са изводите на първата инстанция за липсата на нарушение, свързано с наличието на дървеници и бълхи, доколкото по делото е установено редовно извършвани дейности по дезинсекция и дератизация, видно от протоколите за извършени услуги, а ответната страна не е доказала, че тези дейности са недостатъчни.

Неоснователни са оплакванията, че съдът не е отчел лошото осветление в спалното помещение, свързано с естественото осветлите. Споделят се изводите на първата инстанция за осигурена възможност за естествено проветряване и достъп до дневна слънчева светлина, доколкото всичките помещения, в които е пребивавал ищецът, са снадени с отваряеми прозореца с подходящи размери за достъп до дневна светлина (изцяло по преценка на лишените от свобода е да избират периодичността на проветряване на помещенията). Също така е осигурено изкуствено осветление в спалното помещение, а това как светлината се възприема от ищеца са лични възприятия и не представлява на нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС.

Оплаквания в жалбата, свързани с лошото състояние на стаите и обзавеждането им, не представляват нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, а представляват също лични възприятия.

Споделят се доводите на първата инстанция, че спрямо ищеца са положени адекватни медицински грижи. Първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани мотиви защо дава вяра на заключението на СМЕ. Според същото С.И.М. страда от хипертонично сърце, за което е получавал своевременна медицинска помощ, съответстваща на правилата на добрата медицинска практика. Установено е, че на ищеца никога не му е изписвано лекарството „карбамапезин“, а направените в съдебно заседание възражения в тази насока се отнасят за обстоятелства извън исковия исковия период, поради което няма как да се разгледат от настоящия състав. Изцяло са неотносими са възраженията, че на ищеца не са му предоставяни лекарства след тяхното предписване и не му е извършван тест за алергии, тъй като същите не са въведени като оплаквания в исковата молба, поради което не е допустимо тяхното въвеждане след постановяване на решението на първата инстанция. Също така е неотносимо възражението, че в затвора не е назначен на работа лекар, доколкото това не е от категорията на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, а има вътрешноорганизационен характер, свързан с предоставянето на медицинска помощ.

Във връзка с размера на конкретното обезщетение, съдът правилно и обосновано е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху конкретното лице, времетраенето на престоя в тези условия, въз основа на което изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. В тази връзка са неоснователни възраженията за неправилно определяне на дължимото обезщетение.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице касационни основания за неговата отмяна.

Констатира се, че в касационната жалба е направено оплакване, че не е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, каквото е претенцията в исковата молба. Настоящата инстанция намира, че това искане, обективирано в касационната жалба, има характер на молба по чл. 176 АПК за допълване на решението, отнасящо се за законната лихва. В тази връзка делото следва да се върне на първата инстанция за произнасяне по молбата за допълване на решението за присъждане на законна лихва.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1985/10.11.2023 г., постановено по адм. д. № 710/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ВРЪЩА делото на същия състав на Административен съд – Пловдив за произнасяне по молбата по чл. 176 АПК за допълване на решението, отрнасяща се за присъждане на законна лихва, обективирана в касационната жалба.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: