№ 57
гр. Пазарджик, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220201977 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Костал България Аутомотив ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, п.код 4400. ул.
Синитевска 4. представлявано от И.Г., чрез АдвД „Микински и съдружници”,
против Наказателно постановление № 607746 F -611818 от 21.10.2021 г. на
директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на
дружеството на основание чл. 180 а, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 11501.03 лева.
С жалбата се релевират доводи за процесуално-правна
незаконосъобразност на постановление с конкретни възражения, както и
такива материално-правна незаконосъобразност като се счита, че дори и при
верни изводи за съставомерност – наказанието е неправилно определено на
неправилно основание. На тези основания се претендира отмяна на НП.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател се представлява от
процесуален представител, който поддържа възраженията в жалбата .
Въззиваемата страна -директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП
Пловдив, чрез процесуалния си представител, настоява да се потвърди НП.
1
И двете страни претендират разноски.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Дружеството – жалбоподател „Костал България Аутомотив“ ЕООД е
регистрирано по ДДС и притежава качеството на платец на ДДС по чл.82,
ал.2, т.З от ЗДДС, при условията на глава осма.
Въз основа на резолюция за извършване на проверка от 05.02.2020г. (
виж на л. 18) св. Генчева – ст. Инсп. mо приходите към НАП извършила
проверка за установяване на факти и обстоятелства по повод подадена на
16.12.19г. СД по ДДС вкл. относно ВОП ( вътрешно-общностни
придобивания) от дружеството в периода 01.11.19г. до 30.11.19г.
По представени от дружество фактури, издадени от доставчика “Kostal
Automobil Elektrik” установила вътреобщностно придобиване на стоки в
следните случаи:
- по Ф.№ 18039880/30.09.2019 г с данъчна основа 13 650,00 евро, с
предмет на доставка –материали, за което бил съставен Протокол N*
**********/01 11 2019 г. по чл. 117 от ЗДДС, с данъчна основа в размер на 26
697,08 лв. и ДДС в размер 5 339,42 ле.
- по Ф.№ 18039776/30 09.2019 г с данъчна основа 152 493,00 евро, с
предмет на доставката – материали, за което бил съставен Протокол №
**********/08,11,2019 г, по чл. 117 от ЗДДС, с данъчна основа в размер на
298 250,38 лв и ДДС в размер 59 650,08 лв
- по Фактура 18039774/30.09,2019 г с данъчна основа 421 895,40 евро и с
предмет на доставка са материали, зза което бил съставен Протокол №
**********/08.11.2019 г. по чл. 117 от ЗДДС, с данъчна основа в размер на
825 155,68 лв и ДДС в размер 165 031,14 лв.
Съставените протоколи били отразени в отчетните регистри по чл. 124 от
ЗДДС - дневник за продажбите и дневник за покупките и съответно
справката-декларация с вх. N 13001674491 / 16.12.2019 за м. 11.2019Г.
Предвид последното свидетелката направила извода, че дружеството като
платец на ДДС при условията на глава осма от ЗДДС, не е начислило ДДС в
предвидените от закона срокове за посоченото горе ВОП, тъй като - данъкът
2
е следвало да се начисли през м.09,2019г, доколкото транспортът на стоките е
приключил през СЕПТЕМВРИ 2019г. При това дружеството е следвало да го
включи в справка-декларация по ЗДДС за м. 09.2019 г„ която да подаде в
законоустановения срок до 14.10.2019 г.
За получените доставки дружеството имало право на пълен данъчен
кредит, тъй като материалите са свързани с основната дейност на лицето -
производство на части за автомобили,
Генчева приела, че нарушението е извършено в гр. Пазарджик на
15.10.2019 г. и за същото след надлежна покана до дружеството( виж на л. 16
И 50), на 23.04.21г съставила против него и в отсъствие на негов представител
процесния АУАН, който е надлежно предявен впоследствие на
упълномощения фин. директор.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП.
Възраженията против него се правят в двете възможни посоки -
материално -правена и процесуално-правна. Всички те обаче са
неоснователни.
Неоснователно се оспорва териториалната компетентност на автора на
НП, която произтича от липса на такъв орган в офиса на НАП в Пазарджик и
делегираните му с представената заповед на л. 32 и сл. упълномощителна
заповед.
Не се установиха и нарушения в процедурата по съставянето на АУАН
и следващите по ЗАНН действия в хода на административно-наказателното
производство.
На първо място - проверката протича въз основа на налична база данни
от информационен масив, който съдържа информация за движението на
вътреобщностни придобивания, което я прави напълно обективна и защитена
от субективни фактори. Практически, впечатлението, което добива
инспекторът по приходите е за извършена доставка и съответно
вътреобщностно придобиване въз основа на съответния счетоводен документ
( фактура), който установява сделката като дата, страните по нея - съответните
търговци, и предмета й - стока или услуга по вид и количество, параметри,
цена. Документите са представени от дружеството- жалбоподател. От
значение тук основно е ,че проверката, предхождаща АУАН, е изцяло
документална и по въведените данни в информационната система, а в случая
3
– и по представените от дружеството, след като са били нарочно изискани по
повод проверката ( фактурите , наред с депозираните от дружеството в НАП
протоколи по чл. 117 ЗДДС и СД).
За да се гарантира правото за защита, уведомяването за фактите по
административно-наказателното обвинение е предвидено за администрацията
като задължение в хода на административно - наказателно производство,
което се счита за образувано със съставянето на АУАН. От този момент
възниква и нормативно установеното право на защита против акта - първо с
възможните възражения при предявяването му и после с тези, които може
нарушителят да депозира в тридневен срок - ( чл. 44, ал.1 от ЗАНН).
В настоящия случай, АУАН е съставен против дружество, което е било
надлежно поканено да присъства в съответствие с чл. 40, ал.2 от ЗАНН, като
по отношение на поканата е изпълнено връчване ( л. 50 и л. 16), против което
по делото не са налични никакви възражения ( нито с жалбата, нито от
съдебно заседание).
Липсват такива и относно процедурата по предявяване на акта, надлежно
изпълнена с участие на вписания като пълномощник финансов директор на
дружеството.
Следва да се изясни и още един важен от гледна точка на процесуалната
изправност на акта и НП въпрос - с оглед ясното и детайлно описание на
нарушението ( по дати и предприети действия, и съответно бездействия в
рамките на нормативно предвидени срокове) - съвсем ясна е и възприетата
дата на извършеното нарушение, както и мястото на извършването (
нарушението е чрез бездействие и се счита извършено там, където е било
дължимо, но неосъществено). Те са изрично посочени в акта и в НП. Ясно е
отразено, че нарушението е извършено с изтичане на срока, в който е
следвало да се подаде СД за данъчен период м. септември 2019г., който срок
изтича на 14.10.19 и в която СД, според съставителя на акта, е следвало да
бъдат включени и отразените в акта доставки на услуги по посочените
фактури , за които начисляването на данъка е следвало да стане в месеца на
издаването им.
Отделен стои въпросът дали правилно е възприета тази дата, предвид
установените фактически положения, но този въпрос е по същество на
спора.
4
Неоснователно се възразява с жалбата, че допуснато съществено
процесуално нарушение с описанието на всички сделки по посочените
фактури като едно административно нарушение. Твърди се, че се касае до
десет отделни нарушения и възприемането им като едно се конфронтира с ч.
17 от ЗАНН – за всяко административно нарушение да има административно
наказание. Счита се, че по всяка сделка следва да се приеме, че има
осъществен състав на процесното нарушение. Първо – дори и това да е вярно
- фактът, че три сделки са представени ( с оглед данъчния период) като едно
нарушение е изцяло в интерес на жалбоподателя – тоест категорично не
засяга неговите права, за да се претендира като процедурно нарушение. Дори
и да се приеме, че такова формално е допуснато, то е в негова полза и не
може да се позовава на него, претендирайки отмяна на акта, с който е
обективирано.
И второ – не е вярно, че се касае до отделни нарушения, свързани с всяка
една от сделките , по които е следвало да се начисли ДДС. Неоснователни са
възраженията, свързани с начисляването на данъка за всяка сделка отделно,
по описания в чл. 86, ал.1 начин, която норма присъства като квалификация
на извършеното нарушение тъкмо по тази алинея, от която, както и от
отразените обстоятел8ства, става несъмнено ясно вмененото нарушение.
. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС начисляването става при сложен
фактически състав:
1. издаване на данъчен документ /фактура, протокол/, в който се
посочва данъка на отделен ред –за всяка сделка ;
2. включване размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този
данъчен период;
3. посочване на документа по т. 1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период.
Двата документа по т.2 и 3 се попълват и подават за данъчен период,
който съгласно чл. 87, ал.2 е месечен и съвпада с календарния месец ( освен в
изрично предвиденото изключение). Дневникът за продажбите следва да
включва всички издадени фактури за извършени продажби в страната, всички
издадени протоколи за получени ВОП ( вътрешнообщностни придобивания)
и всички издадени протоколи за получени услуги от страна-членка през
5
съответния данъчен период. Справката-декларация е на база същите достави
и продажби, но отразява и формираната от тях данъчна основа и съответно
начисления ДДС и се подава съгласно ал.1 на чл. 125 от ЗДДС за всеки
данъчен период. За всеки данъчен период , който е месечен, се съставя и
подава в НАП един Дневник за продажбите и една справка-декларация –
респ. начисляването е на база всички сделки за ВОП на стоки и услуги в
месечния данъчен период, а не за всяка сделка / фактура отделно .
Неоснователно с жалбата се твърди, че липсва идентификация на
дружеството- нарушител. Настоява се, че не съществува юридическо лице с
БУЛСТАТ *********, като се цитира чл. 3 на закона за регистъра по
БУРСТАТ и този цитат единственото вярно твърдение в това възражение.
БУЛСТАТ е единен национален административен регистър, който се води и
поддържа от Агенция по вписванията ( към МП) . При вписването на
новорегистриран субект в този регистър - БУЛСТАТ се генерира уникален
единен идентификационен код - ЕИК, който е "код по БУЛСТАТ" и е
единственият идентификатор на стопанските субекти в България ( както ЕГН
по отношение на физическите лица). В този смисъл дори и уникалния
десетцифров код, съставляващ ЕИК на дружеството да е посочен в акта и в
НП като „БУЛСТАТ“ , това не засяга персонификацията на стопанския
субект.
Вярно е, че само в акта е отразено, че за получения ВОП начисленият
ДСС във връзка с доставките по цитираните горе фактури е 5339.42 лева.,
което обаче, както правилно се настоява от защитата, не е вярно – доколкото
това е ДДС само по първата фактура 18039880/30.09.19, както е отразено по-
горе в акта. Този факт – наличен в акта, отсъства от възприетата в НП
фактология, като в последното има корекция и досежно квалификацията,
която в акта е по чл. 86, ал.1 вр. чл. 63, ал.3 вр. ал.1 от ЗДДС , а в НП – чл. 86,
ал.1 вр. чл. 63, ал.4 вр. ал.1 от ЗДДС. Наличните корекции от страна на АНО
са приети с жалбата като недопустими, тъй като засягали правото на защита.
Твърдението е неоснователно , още повече, че дали едно процесуално
нарушение е съществено зависи от това дали засяга правото на защита. В
случая отразеното в акта досежно размера на данъка 5339.42 лева е първо, че
той е начислен от дружеството с протокола по първата фактура и за
полученото с нея ВОП е след това – че начисленият ДДС по всички фактури е
в този размер. Впрочем, какъв е точно размера на данъка в случая е факт,
6
който стои в извън предмета на доказване, тъй като нарушението се изразява
в неначислване на ДДС в предвидените срокове – ДДС е начислен за
посочените ВОП по посочените фактури, но това е станало със закъснение
спрямо въведения в закона срок за начисляване. Тоест цифрите в случая са от
значение по отношение на сроковете , а не по отношение на размера на
данъка, чиито размер е безспорен и при това – при безспорно право на
данъчен кредит. Така,че разминаването в акта досежно цифрата от 5539.42
лева по никакъв начин на е засегнало правото на защита на дружество да
разбере, че е пропуснало срока за начисляване на дължимия данък, а не е
начислило погрешен размер на същия. Още повече, че в НП изрично се сочи,
че 5539.42 лева е размера на данъка, дължим по първата фактура , а общият
размер е 230 020.64 лева , която цифра за същото обстоятелство е отразена и
още в началото на акта.
Все същия е изводът и относно квалификацията, която правилно е
коригирана от наказващият орган спрямо възприетото досежно чл. 63 от
административния. На първо място, както е отразено и в НП, това решение се
основава на ТР 8/ 16.09.2021на ОСС от I и II колегия на ВАС, според т.1 ,
от което „В производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за
административните нарушения и наказания районният съд има правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението“. Щом това е допустимо за въззивната
инстанция ( по-голямото), допустимо е и ( по-малкото) при първостепенното
решение, каквото, в производството по ЗАНН, се явява това на наказващия
орган. Всъщност, ако квалификацията не бе променена в НП , сега тъкмо
това щеше да стори настоящия съд – въз основа на ТР, а за решения след
23.12.21г. , от когато процесуалните правомощия по ЗАНН претърпяха
аналогична ва ТР по т.1 промяна – и въз основа директно за закона.
Няма значение, че процесните фактури са били издадени втората
половина на м. септември 2019 и дори в последния ден на този месец. При
сделки на територията на една държава-членка между регистрирани по ЗДДС
лица, ДДС се начислява от продавача, който издава данъчен документ -
данъчна фактура.При сделки между две, регистрирани по ЗДДС лица в две
държави членки, ДДС се начислява от купувача. Когато сделката е с предмет
7
стока, това е вътреобщностно придобиване –ВОП за купувача, което се
облага с 20 % ДДС, по чл. 84 от ЗДДС, а за продавача - е вътреобщностна
доставка ВОД, при ставка на ДДС - 0%. Този е механизмът на облагане важи
и когато предмет на сделката е услуга – виж чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
За сделката се издават два данъчни документа: 1. фактура от доставчика
в чуждата държава със ставка на данъка 0% и 2. протокол от получателя в
България със ставка на данъка 20 % ( виж чл. 112, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДДС
във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС).
Извършването на облагаеми с ДДС сделки, независимо от техния
предмет, представлява „данъчно събитие“. Данъчно събитие е всъщност
доставката на стоки/ услуги, вътреобщностното придобиване ( за
дружеството-жалбоподател) и вносът (чл. 25, ал. 1 от ЗДДС).
За да се породи задължение за начисляването на ДДС и респективно
право на приспадане - необходимо е да е настъпило данъчно събитие.
Понятието е дефинирано с чл. 62 от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА
от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност:
„За целите на настоящата директива:
1. „данъчно събитие“ означава обстоятелство, по силата на което се
изпълняват правните условия, необходими за настъпването на изискуемостта
на ДДС;
2. ДДС става „изискуем“, когато данъчният орган придобива
законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от лицето
платец на данъка, независимо от това, че срокът на плащане може да бъде
отложен“.
Тоест с настъпването на данъчното събитие ДДС става изискуем и
следва да бъде начислен. Съгласно чл. 63 от Директивата данъчното събитие
настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени .
Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС на датата на настъпване на данъчното
събитие:
данъкът става изискуем и възниква задължение за регистрираното лице
да го начисли или
възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за
8
доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
При ВОП на територията на България възникват: задължение за
начисляване на ДДС и основание за освобождаване от облагане на доставчика
в чуждата държава- членка.
Периодът на отчитане по ДДС е месечен и съвпада с календарния месец.
Предвид чл.88, ал. 1 от ЗДДС, за данъчен период( който е месечен!)
резултатът за регистрирано по ДДС лице е разликата между изискуемия за
този период данък и данъчния кредит, за който е упражнено правото на
приспадане през този данъчен период .
С оглед на горното, правилно е становището на процесуалния
представител на НАП, че основание за начисляване на данък за съответен
календарен период са сделките в периода, през който е възникнало данъчното
събитие ( виж горе Директивата) .
В процесния случай не се спори и се установявана от приложените
фактури, че се касае до доставка на материали ( описанието в акта и в НП за е
за всяка отделно, по сделката) . Начисляването на дължими данък следва да
стане с протокол по чл. 117 ЗДДС. Предвид изложеното горе , меродавна за
съставяне на протокола е датата на фактурата , която е задължителен неин, а и
на протокола, реквизит – това е датата, на която е настъпило данъчното
събитие на доставката ( виж чл. 114, ал. 1, т, 10 – относно съдържанието на
фактурата и чл. 117, ал. 2, т, 4 от ЗДДС – относно съдържанието на протокола
).
Фактура се издава не по-късно от 5 дни от датата на възникване на
данъчното събитие за доставката (чл. 113, ал. 4 от ЗДДС),
Протоколът следва да се издаде не по-късно от 15 дни от датата, на
която данъкът е станал изискуем (чл. 117, ал. 3 от ЗДДС).
Както се посочи вече горе, предвид чл. 25, ал.6 от Закона, на датата на
възникване на данъчното събитие настъпва изискуемостта на ДДС, поради
което настъпването на данъчното събитие е началният срок за издаване на
протокол.
Протоколът и фактурата имат удостоверителна функция досежно факта
на настъпване на данъчното събитие. Затова и нормативно са установени
задължителните реквизити на тези два документа ( чл. 114 и чл. 117 ЗДДС).
9
Данъкът е дължим за данъчния период, през който е издаден данъчният
документ. Процесните фактури са издадени през септември 2019г.,
следователно данъкът е дължим за този месец и следва да се начисли като
дължим за този месец. Когато не е издаден такъв документ или не е издаден в
законоустановения срок ( както е в случая) , данъкът е дължим за данъчния
период, през който данъкът е станал изискуем, а изискуем става с настъпване
на данъчното събитие (чл. 86, ал. 2 от ЗДДС).
Съгласно чл. 63 от ЗДДС: ал.1 - Данъчното събитие при вътреобщностно
придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка
на територията на страната; ал.2- Данъчното събитие при вътреобщностното придобиване
по чл. 13, ал. 3 възниква на датата, на която приключва транспортът на стоките на
територията на страната и ал.3 - Данъкът при вътреобщностното придобиване става
изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното
събитие съгласно ал. 1 и 2.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗДДС обаче данъкът става изискуем на
датата на издаване на фактурата – в случая: септември 2019, доколкото
фактурите са издадени ( на 30.09.19) , тосет преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило
данъчното събитие 2019г.
Справката-декларация по ЗДДС следва да се подаде в 14-дневен срок
след изтичане на месеца на данъчното събитие ( в случая септември 2019).
В процесния случай справка –декларация по посочените горе
фактури за ВОП за ДДС за м. септември 19г. е подадена на 16.12.19г.
вместо до 15.10.19г. СД за септември 2019г. не ги е отразила и данъкът за
тези доставки, който е бил изискуем за този месец, не е начислен . Затова
и правилно е било решението, че срока за подаване на СД за м. септември
2019г. е бил до края на 14.10.19г., при което нарушението е извършено на
15.10.19, тъй като на тази дата и след това до 16.12.19г. декларация за
процесния данък въобще не е подадена.
В този смисъл е и чл. 69, т. 2, гл.ІІІ от Директивата, според която :
- при вътреобщностно придобиване на стоки ДДС става изискуем на 15-
о число от месеца, следващ този, в който настъпва данъчното събитие.
- чрез дерогация от параграф 1 ДДС става изискуем при издаването на
фактурата, предвидена в член 220, ако тази фактура е издадена преди 15-о
число от месеца, следващ този, в който настъпва данъчното събитие , като
10
дерогацията в националното законодателство е с чл. 63, ал. 4 от ЗДДС ,
цитиран горе.
Прав е представителят на НАП да поддържа тезата за невъзможност да
се издаде протокол и начисли данък през период, различен от периода на
настъпване на данъчното събитие и с друг довод - данъчното събитие
всъщност е факт, който настъпва в обективната действителност. Затова
и „не би следвало да зависи от волята на страните да издадат или да не
издадат данъчни документи, които да го удостоверят“. Нормативно
регулираният механизъм за начисляване на ДДС цели начисляване на
дължимия данък своевременно и в пълен размер, без укриване или
закъснение, което да се постигне чрез издаването на фактурата на по-късна
дата. Затова срокът за издаване на данъчни документи основателно се
обвързва с датата на данъчното събитие, което поражда изискуемост на
данъка.
Доколкото е част от обективната действителност като факт, невъзможно
е фактът на настъпване на данъчното събитие да се регулира нормативно. С
настъпване на данъчното събитие данъкът става изискуем и е изискуем за
периода , в който то е настъпило, а протоколът се издава до 15-ия ден от
настъпване на тази изскуемост. Независимо кога приключва този 15-дневен
период ( тоест дори и това да е следващия месец ), данъкът следва да се
включи за данъчния период, за който е изискуем; като изискуемостта се
поражда от настъпване на данъчното събитие, доказано с издадената ( в
случая) от доставчика фактура.
Доколкото начисляването на ДДС е обвързано с правото на приспадане
на данъчен кредит, последното също основателно се представя като мотив за
поддържаната теза относно включването на данъка за периода на неговата
изискуемост. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС - правото на приспадане на
данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане
изискуем.Така, при вътрешнообщностно придобиване на стоки и получаване
на услуги има следните, касаещи ДДС, права и задължения за страните по
сделката :
1. Доставчикът в страна-членка има право да бъде освободен от облагане с
данъчна ставка 0%;
2. Получателят в България ( в случая процесното дружество ) следва да
11
начисли ДДС със ставка 20% и
3. Негово – на получателя в България е и правото да ползва данъчен
кредит за получените стоки и услуги.
Тези права и задължения възникват за един и същ данъчен период на
доставката. Ако начисляването на ДДС е през друг данъчен период, няма да е
съответно и ще се разминава с правото на освобождаване от облагане-
практически ще се стигне до възможността да се декларират сделки/услуги
със ставка 0% без те да са обложени при получателя им( защото не е сторил
това в срок) .
Точно такива несъответствия са резултат от закъсняло начисляване на
ДДС от дружеството- жалбоподател ( при правомерно поведение на
съконтрахента му в съответната държава).
Изложеното горе установява верността на изводите на контролния и
наказващия орган. Инкриминираните фактури са издадени от посочения
доставчик “Kostal Automobil Elektrik”: Ф.№ 18039880/30.09.2019 г с данъчна
основа 13 650,00 евро, с предмет на доставка –материали, за което бил
съставен Протокол N* **********/01 11 2019 г. по чл. 117 от ЗДДС, с
данъчна основа в размер на 26 697,08 лв. и ДДС в размер 5 339,42 лв; Ф.№
18039776/30 09.2019 г с данъчна основа 152 493,00 евро, с предмет на
доставката – материали, за което бил съставен Протокол №
**********/08,11,2019 г, по чл. 117 от ЗДДС, с данъчна основа в размер на
298 250,38 лв и ДДС в размер 59 650,08 лв.; Фактура 18039774/30.09,2019 г с
данъчна основа 421 895,40 евро и с предмет на доставка - материали, зза което
бил съставен Протокол № **********/08.11.2019 г. по чл. 117 от ЗДДС, с
данъчна основа в размер на 825 155,68 лв и ДДС в размер 165 031,14 лв.
Всички фактури са издадени през септември 2019г., когато е настъпило
съответното данъчно събитие, доказано със съответния първичен счетоводен
документ.
Неоснователно се претендира с жалбата, че за процесните доставки
следва да се разгледат като „ доставки с непрекъснато изпълнение“.
Доставките с непрекъснато изпълнение са регламентирани в чл. 25, ал. 4 и
ал. 5 и чл. 63, ал. 6 от ЗДДС, като типичен пример за такива са
абонаментните и наемни договори, доставката на електрическа енергия, газ,
12
вода, топлинна енергия и др. Специфичното при тях е, че е налице една и
съща доставка – по един договор, тоест има едно и също едно правно
основание, по което се извършват еднородни престации с установена
периодичност. Всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за
отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която
плащането е станало дължимо, като самото плащане се счита за доставка ( чл.
25, ал.4). Това не се прилага ( виж ал. 5 на чл. 25) - при доставки с
непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една
година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от
една година. За такива доставки се счита, че данъчното събитие настъпва в
края на всяка календарна година, (като за календарната година на
прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на
прекратяване на доставките). Така начисляването на данъка е отложено при
изтичане на годината. При ВОП и съгласно чл. 63, ал.6 ЗДДС при доставка с
непрекъснато изпълнение на стоки по чл. 13, ал. 1 – 3 с продължителност за
период, по-дълъг от един календарен месец, данъчното събитие настъпва в
края на всеки календарен месец, като за календарния месец на
прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на
прекратяване на доставките.
Представените фактури, тяхното ежемесечно отчитане и предмета на
сделките (доставка на материали) сочат, че всяка една е самостоятелно
данъчно събитие и така е била отчитана счетоводно. Твърденията, че се касае
до сделки с непрекъснато изпълнение са доказателствено необезпечени и
почиват само на стремежа на дружеството към отпадане на административно-
наказателната отговорност.
Напълно ирелевлевантно за преценката относно характера на сделките,
респ. дали са такива с непрекъснато изпълнение, е дали с част или дори
всички от контрахентите по процесните сделки дружеството има трайни
търговски отношения.
Неоснователни са претенциите за начисляването на данъка за всяка
сделка отделно по описания в чл. 86, ал.1 ЗДДС начин . Съгласно чл. 86, ал. 1
от ЗДДС то става при описания горе сложен фактически състав – по т.1,2 и 3.
За данъчен период , който е месечен, се съставя и подава в НАП един
Дневник за продажбите и една справка-декларация.
13
В този смисъл, доколкото всички процесни фактури са от септември
2019г., за всички сделки по тях е следвало начисляване на ДДС за този
данъчен период и тъй като дължимият за тях данък не е включен в справка-
декларация, подадена до 15.10.19г. ( а едва с тази на 16.12.19) налице е
нарушение по чл. 86, ал.1вр. 63, АЛ.4 ВР. АЛ.1 ЗДДС
Правилно е и решението на наказващия орган да санкционира
дружеството-нарушител по чл. 180а,ал.1 от ЗДДС , тъй като в случая данъкът
е начислен, но не своевременно. Неоснователно се претендира приложение
на ал.3 на чл. 180а ЗДДС , която е приложима само в случаите ,когато
данъкът е начислен в период, следващ този, в който е трябвало да се начисли.
В случая той е начислен с посочената в акта и в НП СД на 16.12. 19г. и за
данъчен период 01-30.11.19г. , а е трябвало да се начисли с тази, която се
подава до 15.10.19 вкл. , за данъчен период 01-30.09.19г.
В случая дружеството е издало протоколи по чл.117 от ЗДДС съответно
един на 01.11.19г. и два на 08.11.19г. (както е посочено и по-горе в настоящия
акт, и в акта, и в НП) и не ги е отразило до 14.10.19г. чрез отразяването им в
дневниците и СД за м.септември 2019г. , а е подало СД на 16.12.19г. за
отчетен период ноември 2019г. , тоест закъснението не е с един месец, за да е
приложим леконаказуемия състав на чл. 180, ал.3 от ЗДДС.
Приложимата санкционна норма е тази, на която се е позовал
наказващият орган – по чл. 180а , ал.1 ЗДДС, който правилно е изчислил и
размера на имуществаната санкция – 5 на сто от неначисления данък, чиито общ размер, както се
сочи в акта и в НП е 230 020.64 лева. , което е 11 501.03 лева.
Случаят не може да се приеме за маловажен, както се настоява с
жалбата. Вярно е, че макар и със закъснение има начисляване и като краен
резултат не е ощетен фиска. Това обаче не е единствената възможна
негативна последица от неизпълнение на задълженията за точно и
своевременно начисляване на ДДС. Именно неизпълнението е предизвикало
процесната проверка, която обхванала повече от един данъчен период и е
ангажирала в дълъг период дейността на административните органи – виж
протокола за проверка на факти и обстоятелства, в който е отразена
продължителността и обхвата на проверката. От друга страна,
несвоевременното начисляване на данъка води до липси в държавния бюджет,
формиран от дължимите постъпления за месеца, за който данъкът е следвало
да се начисли и внесе, а ако за цялата сума има право на данъчен кредит,
тогава е засегнат реда за документиране/деклариране и отчитане, което води
до несъответствия в отчетността по ВОД-ВОП. Немаловажността на случая
14
произтича и от факта, че несвоевременното начисляване е по всички отразени
10 фактури /сделки.
Обсъждането горе налага потвърждаване на НП и присъждане в тежест
на дружеството- жалбоподател на претендираните разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в хипотезата на чл. 63, ал.5 вр. Ал.3 вр. Чл.
144 от АПК вр. Чл. 78 ГПК и чл. 32, ал.3 , пр.2 ГПК и чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ вр. Чл. 37 ЗПП. То следва да се отмери в размер
на 100 лева, предвид, от една страна - установената фактическа и правна
сложност по делото, но от друга – проведените само две открити съдебни
заседания по събиране на доказателствата.
Претенцията в обратния смисъл на дружеството - за възлагане в негова
полза на сторените от него разноски за адвокат, са неоснователни.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 607746 F-611818 от
21.10.2021 г. на директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с
което на „Костал България Аутомотив“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, п.код 4400. ул. Синитевска 4.
представлявано от И.Г., на основание чл. 180 а, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 11501.03 лева.
ОСЪЖДА „Костал България Аутомотив“ ЕООД, с ЕИК *********, да
заплати на НАП Пловдив сума в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в
14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
15