№ 233
гр. Варна, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Д.
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Д. Въззивно гражданско
дело № 20223100500163 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 10/05.01.2022 г. от Р.Д. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 10, ет. 4, ап. 13, и ЕК. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Алеко Константинов“ № 13, партер, в качеството им на длъжници по
изпълнително дело № 20118070400206 по описа на ЧСИ Надежда Денчева Георгиева, рег.
№ 807, с район на действие Окръжен съд – Варна, срещу Разпореждане от 30.10.2021 г., с
което е отказано прекратяването на изпълнителното производство по горецитираното
изпълнително дело.
Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да
прекрати производството по делото. Сочи се, че след запорни съобщения от 01.06.2018 г. с
изх. №№ 8462, 8463 и 8464, следващото изпълнително действие е едва на 08.06.2020 г. –
молба от взискателя за насрочване на публична продан. Навеждат се твърдения, че е
настъпила перемпция на 01.06.2020 г. и към тази дата изпълнителното производство е
следвало да бъде прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като за
съдебния изпълнител е възникнало задължение за вдигане на всички наложени запори и
възбрани до този момент.
Настоява се за отмяна на обжалваното действие и прогласяване на настъпило по
право прекратяване на производството по изпълнителното дело.
В законоустановения срок взискателят „Банка ДСК“ АД, чрез пълномощника си
Христиана Д., е депозирал писмени възражения, с които оспорва жалбата. Сочи, че запор
върху банковите сметки на длъжниците в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Юробанк
България“ АД е наложен на 06.06.2018 г., а молбата от взискателя с искане за насрочване на
публична продан на процесния имот е изпратена на 05.06.2020 г. чрез лицензиран оператор
на куриерски услуги „Български пощи“ ЕАД, като на осн. чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се
1
смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Счита, че не са
налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Жалбата е постъпила в съда ведно с копие от изпълнителното дело, като ЧСИ
Надежда Денчева, рег. № 807, е изложила мотиви, в които счита жалбата за допустима, но
по същество неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът
установи следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20118070400206 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег. №
807, с район на действие Окръжен съд – Варна, е образувано на 12.04.2011 г. по молба от
„Банка ДСК“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Анастасия Павлова, за
придунително събиране на присъдени вземания по изпълнителен лист от 18.01.2011 г.,
издаден по ч. гр. д. № 463/2011 г. по описа на РС – Варна, ХХVI състав, с който Р. Д. Д.,
ЕГН **********, и Е.Д. Д., ЕГН **********, и двамата с местожителство в гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев“ № 20, ет. 6, ап. 50, са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19,
сумата от 220 030 Евро – главница, сумата от 15 046,86 Евро - договорна лихва за периода
01.01.2011 г. – 13.01.2011 г., сумата от 12 373,98 Евро – такса за закъснение за горния
период, всичките дължими по договор за ипотечен кредит от 18.03.2008 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2011 г. - датата на депозиране на
заявлението в съда, до оконачателното изплащане.
Видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
№ 194, том I, рег. № 4143, дело № 170 от 2008 г., на 19.03.2008 г. „Банка ДСК“ ЕАД, на
основание Договор за ипотечен кредит от 18.03.2008 г., предоставя на Р. Д. Д. и ЕК. Д. Д.
кредит в размер на 220 000,00 Евро със срок на издължаване 360 месеца, считано от датата
на неговото първо усвояване. За обезпечаване на вземането на кредитора - „Банка ДСК“
ЕАД, ипотекарните гаранти Р. Д. Д. и ЕК. Д. Д. учредяват договорна ипотека в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД върху следния свой недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба в
условията на СИО, а именно: вилно място, находящо се в гр. Варна, община Варна, област
Варна, район „Приморски“, местност Траката, ул. „8-ма“ № 106, цялото с площ от 569 кв. м
по представената скица, а по предходен документ за собственост – 600 кв. м, съставляващо
поземлен имот № 3303, заедно с построената в него жилищна сграда, състояща се по акт за
узаконяване от две жилища на две нива със ЗП 120 кв. м.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ за
събиране на вземането на банката извършване на всички изпълнителни действия по чл. 18
от ЗЧСИ. Поискани са и налагане на запор: върху банковите сметки на длъжниците; върху
вземанията на длъжниците от трети лица; върху дружествени дялове – собственост на
длъжниците в търговски дружества; върху ценни книжа – собственост на длъжниците;
върху парични влогове – собственост на длъжниците; върху всякакви моторни превозни
средства – собственост на длъжниците, в т. ч. и земеделска техника, след което да бъде
извършен опис и продажба на същите; върху движими вещи – собственост на длъжниците,
след което да бъде извършен опис и продажба на същите; налагане на възбрана върху
недвижими имоти – собственост на длъжниците, след което да бъде извършен опис и
продажба на същите.
С разпореждането на ЧСИ от 12.04.2011 г. за образуване на изпълнително дело е
разпоредено да бъде наложена възбрана върху недвижимите имоти - собственост на
длъжниците, ипотекирани в полза на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, да се насрочи опис и
оценка на същите с покани за доброволно изпълнение, последните да бъдат връчени ведно с
изпълнителния лист и заповедта за изпълнение, да се направи пълно проучване на
имущественото състояние на длъжниците в НОИ, АВ, ТР, КАТ.
Видно от Покана за доброволно изпълнение с изх. № 1935/14.03.2011 г. до Е.Д.,
същата е връчена на 27.04.2011 г. на Добринка Д. – свекърва. Видно от копие от Разписка, в
обстоятелствата при които е залепено уведомлението до Р.Д., е посочено, че бащата на
2
последния е уведомен на 05.05.2011 г. за насрочения опис.
С цел удовлетворяване паричните притезания на взискателя и по повод направено от
същия искане, органът по принудителното изпълнение е предприел редица изпълнителни
действия – запор на банкови сметки, запор на МПС, описи, оценки, поредица от публични
продани, обявени за нестанали, с изключение на последната проведена такава.
Видно от молба вх. № 4095/27.03.2018 г., със същата взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е
направил искане за предприемане на следните изпълнителни и обезпечителни действия: да
бъде наложен запор върху установени банкови сметки на длъжниците, върху трудовите им
възнаграждения, върху притежаваните от тях дружествени дялове, както и МПС.
От данните по изпълнителното дело се установява, че на 1.06.2018 г. са изпратени
запорни съобщения за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника Р.Д. - до
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, и на длъжника Е.Д. - до „Юробанк България“ АД, и
запорно съобщение за запор на трудовото възнаграждение, както и на всякакво друго
възнаграждение по граждански или други видове договори на длъжника Е.Д. – до „Ай Пи
Джи“ ЕООД. Връчването на запорните съобщения се удостоверява с печат с вх. № 001-
45190/06.06.2018 г. на „Райфайзенбанк България“ ЕАД; с печат с дата 06.06.2018 г. на
деловодството на „Юробанк България“ АД; с разписка от дата 07.06.2018 г. на гърба на
съобщението до „Ай Пи Джи“ ЕООД с положен подпис лично от Е.Д..
Видно от молба вх. № 7430/08.06.2020 г., със същата взискателят „Банка ДСК“ ЕАД
прави искане за насрочване на нова продан. На гърба на молбата с ръкописни букви е
отбелязано, че пощенското клеймо на „Български пощи“ е от 05.06.2020 г. – с обикновено
писмо. По изпълнителното дело не е наличен плик с пощенско клеймо.
Видно от Решение № 1487/14.08.2018 г., постановено по гр. д. № 2274/2017 г. по
описа на ВРС, VII състав, със същото е прието за установено по отношение на Р. Д. Д., ЕГН
**********, и ЕК. Д. Д., ЕГН **********, че Денислав Радославов Д., ЕГН **********, е
собственик на 1/3 ид. ч. от вилно място с идентификатор 10135.2520.1949, находящо се в гр.
Варна, район „Приморски“, местност Траката, ул. „8-ма“ № 106, с площ от 590 кв. м, ведно с
изградената в имота жилищна сграда, съставляваща две жилища на две нива със ЗП 120 кв.
м и РЗП 191 кв. м с идентификатор 10135,2520.1949.1.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че състоялата се от 26.03.2021
г. до 26.04.2021 г. публичната продан на 2/3 ид. ч. от процесния имот при начална цена
70 000 лева е приключила с постановление от 11.05.2021 г. за възлагане на имота на
купувача „Изгрев 5000“ ООД, ЕИК *********. На 21.05.2021 г. по изпълнителното дело е
предявено разпределение. Срещу изготвеното постановление за възлагане на недвижимия
имот е постъпила жалба вх. № 5360/26.05.2021 г. от длъжниците. С Определение №
2700/29.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1724/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна,
потвърдено с Определение № 533/25.11.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 544/2021 г. по
описа на Апелативен съд – Варна, жалбата е оставена без разглеждане.
С молба вх. № 10801/23.09.2021 г. по регистъра на ЧСИ длъжниците Р.Д. и Е.Д.
правят искане ЧСИ да постанови прекратяване на изпълнителното дело към дата 01.06.2020
г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С разпореждане от 30.10.2021 г. ЧСИ отказва
прекратяване поради липса на основания за перемпция. За отказа длъжниците са уведомени
с писмо изх. № 18474/16.12.2021 г., връчено им лично на 29.12.2021 г.
На 05.01.2022 г. длъжниците Р.Д. и Е.Д. са депозирали по регистъра на ЧСИ жалба до
Окръжен съд – Варна.
Подадената жалба е процесуално допустима – жалбоподателите са длъжници в
изпълнителното производство, поради което същите са легитимирани да обжалват
издаденото от съдебния изпълнител постановление. Правото си на жалба същите са
упражнили в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, като изложените в жалбата оплаквания касаят отказ
на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело и попадат в предметния обхват на обжалването по
чл. 435, ал. 2, т. 6, изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията на съда в тази
3
насока са следните:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Предвид становището в мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в този случай т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Като изпълнителни
действия, които прекъсват давността, са посочени: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В жалбата се навежда, че изпълнителни действия в конкретния случай не са
извършвани за периода от 01.06.2018 г. до 08.06.2020 г., като към 01.06.2020 г.
изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено по право на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК
Видно от материалите по делото, на 1.06.2018 г. ЧСИ е изпратила запорни съобщения
до „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Юробанк България“ АД и „Ай Пи Джи“ ЕООД, като
същите са връчени на 06.06.2018 г. – на двете банки, и на 07.06.2018 г. - на „Ай Пи Джи“
ЕООД. С чл. 450, ал. 3 ГПК е уредено, че запорът върху вземането на длъжника се смята за
наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното
съобщение съгласно чл. 507 (в този смисъл и Решение № 4/16.06.2017 по дело № 3129/2015
на ВКС, ТК, II т.о.). Т.е., датата на последното извършено изпълнително действие е не
01.06.2018 г., както навеждат длъжниците, а 07.06.2018 г.
При липсата на плик с пощенско клеймо по изпълнителното дело, съдът приема, че
датата на първото последващо изпълнително действие – молба за насрочване на публична
продан, е 08.06.2020 г., както е отразено на входящия номер по регистъра на ЧСИ.
Въпреки горното, перемпция не е настъпила, тъй като според разпоредбата на чл. 3 от
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ,
бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства. С § 13 на Закон за изменение и допълнение на Закона за
здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) е предвидено, че сроковете, спрели да текат по време
на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“. Процесуалните срокове, съгласно цитираните закони, са
спрели да текат от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. – за два месеца и седем дни. Тъй като до
обявяване на извънредното положение предпоставките на чл. 433, ал.1, т. 8 не са налице,
относимо към конкретния казус, перемпция би настъпила при непредприемане на
изпълнителни действия до 14.08.2020 г.
В допълнение на изложеното, с нормата на чл. 5, ал. 2 (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020 г.) от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците се регламентира, че по време на извънредното положение и два месеца след
неговата отмяна не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни
заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху
4
медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и
недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за
вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. Настоящият
състав намира, че взискателят не е разполагал с възможност за предприемане на активни
действия по изпълнителното производство предвид цитираната разпоредба.
Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № № 10/05.01.2022 г. от Р.Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 10, ет. 4, ап. 13, и ЕК. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Алеко Константинов“ № 13, партер, в качеството им на
длъжници по изпълнително дело № 20118070400206 по описа на ЧСИ Надежда Денчева
Георгиева, рег. № 807, с район на действие Окръжен съд – Варна, срещу Разпореждане от
30.10.2021 г., с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство по
горецитираното изпълнително дело.
На осн. чл. 437, ал.4 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5