Р Е Ш Е Н И Е
№ 27 / 24.2.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година................
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………Д.Е.…................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер.......602........по
описа за............2016.............година
Производството по
настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от ищецът по
настоящото дело ЗПК Надежда село
Невестино чрез процесуалният му представител адв. С. Гонкова- Трайкова с която
той е предявил обективно съединени искове
срещу ЗП А.Х.Б. с правно основание чл. 327 ал. 1 от Търговския закон във връзка с чл. 79 от ЗЗД
с които искове горепосоченият ищец моли съда да постанови решение с което да осъди горепосочения ответник да му заплати сумата от 18030 лв. представляваща
продажната цена на 60 100 кг.
Пшеница по договори за търговски
продажби , осъществили се в периода от
02.07. 2015 г. до 06.07.2015 г.
за които са издадени 4 бр.
фактури , ведно със законната лихва за забава на плащането върху
горепосочената главница , начиная от датата на завеждането на иска в Районен съд Карнобат – 01.09.2016
година до окончателното й изплащане.Същият
горепосочен ищец моли съда да осъди
ответника да му заплати всички направени
от него съдебно деловодни разноски
по настоящото дело.
В съдебно заседание ищцовата
страна редовно призована се явява нейният законен представител и чрез процесуалния си представител , заявява , че поддържа така предявените от представляваната от
него страна искове , като моли съда да
ги уважи изцяло така както са предявени , като моли съда да осъди ответната
страна да заплати на ищцовата страна ,
направените от последната съдебно деловодни разноски по делото.
В определеният му от
съда едномесечен преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК ответника посочен по- горе е подал писмен отговор по така предявените срещу него обективно
съединени искове в който взема
становище по същите , като ги счита за
допустими , но ги оспорва изцяло като неоснователни по съображения изложени в
същия отговор и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива , ведно със
законните последици от това .
Ответната страна ,
редовно призована , се явява в съдебно заседание нейният
процесуален представител , като същата по този начин не взема друго становище
по така предявените срещу нея искове от това в отговора по исковата молба и
моли съдът да отхвърли така предявените срещу нея искове изцяло като
неоснователни и недоказани .
След поотделната и
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Ищецът
както бе посочено по- горе в исковата си молба твърди, че е продал на
ответника през периода от 02.07.2015
година до 06.07.2015 г. вкл. 60100 кг.
пшеница на стойност 18030 лв. на основание
множество сключени между тях търговски
сделки , която ответника ЗП А.Х.Б. не е заплатил и до настоящия момент ,
въпреки , че я е извозил с товарен
автомобил ДК № А 27 96 КС
от стопанския двор на ищеца . Ищеца твърди, че за тези търговски
продажби му е издал 4 броя фактури в по- късен период , които му е предявил за
плащане с исковата молба . Като
доказателства в тази насока ищецът
представя извлечение от кантарната книга
на ЗПК Надежда село Невестино която е
водена по партидата на А.Х.Б. като в
нея са посочени писмено предадените и
извозени с горепосочения товарен автомобил от ответника количества зърно от склада на ищеца , като същите са посочени
по дати , брутно тегло, тара , и нетно тегло на получена и извозена пшеница от
ответника , които записвания посочват, че през процесния период от 02.07. 2015 г. до 06.07.2015 г.
ответника е получил и извозил с процесното си товарно МПС процесните посочени в тази кантарна
книга количество пшеница в размер на общо тегло от 60100 кг..В същата
тази насока ищецът е представил като доказателства по делото 4 бр. фактури №№ ********** от 13.06.2016 г. , **********
от 14.06.2016 г., ********** от 15.06.2016 г. и ********** от 16.06.2016 г. с
които в по- късен етап е осчетоводил извършените според него търговски продажби на
горепосоченото количество пшеница за
общата сума от 18030 лв. или по 0,30 лв. за кг., които не е предявил тогава на
ищеца , а ги предявява с исковата молба. По отношение на тези 5 бр. писмени
доказателства по искане на ответната страна съдът е открил нарочното
производство по чл. 193 и сл. от ГПК за оспорване на тяхната истинност – респ. тяхната автентичност и
вярност като по този начин тъй като това са свидетелстващи документи за
сключени търговски сделки ответника е
оспорил тяхната формална и материална доказателствена сила. И тъй като те са
частни свидетелстващи документи , то доказването на тяхната истинност – автентичност
и вярност пада върху издателя им който
се и ползва от тях – ищцовата кооперация , която следва да докаже тези техни
свойства. По този начин съдът намира, вследствие на приложените от ищцовата
страна доказателства , че следва да провери тяхната истинност въз основа на
откритото по искане на ответната страна
нарочно производство. В тази връзка по
искане на ищцовата страна са разпитани в
съдебно заседание свидетелите Пенка
Жекова , която е извършила записването в кантарната книга на
кооперацията , Йордан Иванов и Илия Илиев които потвърждават категорично , че през
процесния период ответника е извозил
процесното количество зърно от склада на ищеца с товарното си камионче по дати,
курсове и кгр. точно посочени в
кантарната бележка , като след
извозването му е отказал да подпише представените му документи удостоверяващи ,
че е извозил респ. е получил процесното количество на зърно на посочената
стойност, но са имали устно сключени
договори за покупко- продажбата им , тъй като е имало разрешение от
законният представител на ищеца затова. В тази връзка в съдебно заседание е
разпитан и същият законен представител на ищцовата кооперация
- Т. който посочва , че са нямали сключени договори с ответника за
продажбата на процесното количество пшеница , а са имали устни такива
, като уговорката е била същото количество зърно да се изплати на
кооперация по 0, 30 лв. за килограм в 7-
дневен срок след извозването на цялото количество зърно- пшеница. В съдебно
заседание по искане на ответната страна са разпитани свидетелите Вълю Вълев –
счетоводител на ответника , Георги Терзиев -
негов тъст и Христо Георгиев - негов баща , които свидетелстват ,
първият – че той като счетоводител на ответника ЗП не е отразил респ. не е осчетоводил
процесните 4 бр. фактури за процесните
продажби тъй като същите не са му били връчени , вторият – че не нса закупували
процесното количество пшеница от ищцовата кооперация , а третият – че много
рядко се занимава с набавянето на храна
за животните на сина си и свидетелства
основно , че товарното камионче на сина му правило дефекти и се запалило месец
след твърдяните продажби. Съдът не кредитира тези свидетелски показания като
достоверни тъй като първият свидетел не
свидетелства за твърдяните продажби , поради факта, че наистина процесните фактури не са му били връчени , а
вторият и респ. и третият свидетел се явяват роднини на ответника и по този
начин съдът не кредитира техните показания като свързани с установяването на
обективната истина по повод на твърдяните търговски продажби тъй като същите се
явяват заинтересовани от изхода на настоящото дело щото то да е в полза на
ответника , още повече , че 1 –ият и 3- ият свидетел въобще не свидетелстват за
някакви продажби и не се явяват очевидци на такива тъй като несе и занимават с набавянето на
храна на животните на ответника ЗП. В тази връзка съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелите на
ищцовата страна тъй като от една страна
същите са непротиворечиви и единни в даване на данни респ. посочване на обстоятелства установяващи
извършените продажби на пшеница от ищеца на ответника , така както са отразени
в кантарната книга на кооперацията , а от друга страна същите се явяват
единствени свидетели- очевидци на същите
обстоятелства , които те заявяват, че са установили. Следователно съдът
кредитира техните показания като достоверни
с оглед на посочените в
кантарната книга на предадено и закупено от ответната страна зърно пшеница в
размер от 60 100
кг. По този начин съдът приема , че са извършени продажбите на пшеница
от страна на ищеца на ответника на датите
и в посочените количества , респ. килограми в размер на 60100 кгр. , като ответника е превозил същото количество
зърно с процесния си товарен автомобил
марка Мерцедес с рег. № А 27 96
КС , който после действително около 1 месец след последната продажба е изгорял
, видно от приложеното
удостоверение рег. № 44 от 24.01.2017
г. на РС ПБЗН гр. Карнобат .
Процесуалният
представител на ответната страна твърди , че извършените респ. сключените
сделки не са търговски по смисъла на Търговския закон, като тука съдът намира,
че следва да посочи дали те действителна са търговски или не са търговски
сделки. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Търговския закон / ТЗ / търговец е
всяко физическо или юридическо лице което по занятие извършва сделките по т.1 от същата разпоредба , обективно се
явяват такива образования по т.2 от същата разпоредба или т.3 , като в случая
ищцовата страна се явява търговец по смисъла на чл. 1 ал.1 т.2 – по обективен
критерий и по чл. 1 ал.2 т.2 от ТЗ по
субективен критерий. Според разпоредбата
на чл. 286 ал.1 от ТЗ търговска е сделката , сключена от търговец , която е
свързана с упражняваното от него занятие, като съгласно разпоредбата на ал.2 от
същата разпоредба посочените в чл.1 ал.1 от ТЗ сделки са винаги търговски
независимо от качествата на лицата които ги извършват. Нещо повече разпоредбата
на чл. 287 от ТЗ посочва , че разпоредбите за търговските сделки се
прилагат между страните ако само едната от тях както е ищецът е търговец , като
по този начин сделки сключени между ищеца и всяко друго лице се считат екс леге като
търговски сделки. Нещо повече тука следва да се добави , че ответника макар и да е физическо лице и да се занимава със селскостопанска дейност е търговец тъй
като се занимава по занятие с тази
дейност и нейния обем и обхват изисква
същата да се води респ. неговите дела да се водят по търговски начин ,
тъй като той има счетоводител, има наети работници и произвежда продукция от животински произход , предназначена за
продажба която е такава по смисъла на чл. 1 т.2 от ТЗ и затова и съдът намира,
че ЗП А.Б. – ответникът има качествата на търговец по смисъла на чл. 2 от ТЗ и
следователно и всяка сключена от него сделка с ищеца се явява търговска сделка.
Поради това съдът намира , че правилно
спора е квалифициран от него по чл. 327 от ТЗ. Поради това и намира , че съгласно
разпоредбата на чл. 293 ал.1 от ТЗ за
действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите предвидени в закон. За обикновената търговска продажба каквито са извършвани между страните
по делото писмената форма не е задължителна за нейната
действителност , а същата е само форма на доказване с оглед на стойността на договора за продажба
ако той е над сумата от 5 000 лв., като ищцовата страна е обективирала същите търговски продажби в издадените от него
горепосочени 4 бр. фактури , които са
издадени въз основа на данните за
закупеното и извозеното количество пшеница от ответната страна от склада на
ищеца въз основа на приложената от
ищцовата страна кантарна книга посочена по- горе. Същите фактури се установи , че макар и неподписани
от ответната страна в качеството й на купувач , са с вярно съдържание тъй като
ответната страна е получила проесното количество зърно – пшеница от ищцовата
страна , а ответната страна не е
осъществила каквото и да било плащане по тях , тъй като същите не са й били предявени ,
макар същата да е знаела за съответната цена на закупеното от нея зърно. По правило цената при търговската продажба
съгласно разпоредбата на чл. 326
ал.1 от ТЗ се определя от страните при
сключването на договора, като изключението е предвидено в разпоредбата на чл.
326 ал.2 от ТЗ при която ако цената не е определена и не е уговорено как ще
бъде определена при сключването на договора , се смята, че страните са се
съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на
продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства . Тъй като страните по
делото са уговорили цената при сключването на договора при условията на
горепосочената ал. 1 , но те при това
положение не са сключили писмени договори , същата същата следва да бъде
определена при изключението по ал. 2 . По делото обаче ищецът е ангажирал доказателства
не само за уговорената от него , но и за относно обичайната цена на продаденото
от него количество зърно като
в тази връзка е изслушана поисканата от него съдебно- счетоводна експертиза ,
която е извършена от вещото лице А. ,
чието заключение като неоспорено от страните по делото , съдът е приел като
абсолютно доказателство по делото. Същото вещо лице посочва , че за периода на
извършените продажби средната цена на пшеница
по извършени продажби от ищеца на други клиенти е била при единична
цена 0,30 лв. – 0, 31 лв. за 1 кг., като
най- много количества продажби са извършени при цена от 0, 305 лв. за 1 кг. , а
по - малки за 0, 31 лв. за 1 кг. и само една продажба е извършена при 0, 30 лв.
за 1 кг. . Следователно минималната продажна цена ,която
обикновено се е плащала по
времето на сключването на процесните продажби за пшеница в региона респ. района
на ищеца и от него възлиза на стойност от 0, 30 лв. за 1 кг. , която и съдът
приема за продажна такава.По този начин съдът намира , че ищецът е вписал не някаква
определена само от него цена , а точно най- минималната такава продажна цена на
същия вид стока по издадените от него фактури .. Поради това същият може да
черпи права респ. да се ползва от изключението по чл. 326 ал.2 от ТЗ относно
цената , тъй като той е изпълнил задължението си за доказване на нормалната и обичайна цена на
продадената от него стока- пшеница . Понеже ответната страна оспорва , да е
имала уговорка с ищцовата такава за
покупка на процесното количество зърнена продукция и твърди, че не е закупила същата и липсва и
нейното съгласие за сключването на какъвто и да е писмен договор за търговска
продажба – тъй като е нямало подписани договори между тях , тъй като ответната
страна не е подписала процесните
горепосочени фактури относно цената на процесните закупени стоки то затова и съдът намира , че цената е съществен
елемент от съдържанието на договора за търговска продажба и без нейната
установяване съдът намира, че не съществува и търговското взаимоотношение между
страните по делото , твърдяно от ищцовата страна , то и съдът стига до правния
си извод, че с оглед доказването на всички елементи на сключените между
страните по делото търговски продажби на процесното количество зърно от 60100
кг. за посочената в процесните фактури
обща цена в размер на 18 030 лв. , както
и неплащането й от ответната страна , то ищцовата страна може на тези твърдяни
от нея договорни основания да претендира от ответната страна стойността на същите
процесни количества зърно- пшеница продадени
на ответната страна . Затова и съдът намира, че така предявените искове се
явяват напълно основателни и доказани и
като такива следва да бъдат уважени изцяло така както са предявени ,ведно с всички
законни последици – като на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответната
страна ЗП А.Х.Б. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца ЗПК
Надежда село Невестино сумата
от 871, 20 лв. представляваща
направените от него съдебни разноски по настоящото дело.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗП А.Х.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗПК Надежда с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление село Невестино , Община
Карнобат, обл. Бургаска , същата със съдебен адрес за връчване на книжа и
съобщения - адв. С.Х. Гонкова Трайкова
с адрес на кантора в гр.
Карнобат, обл. Бургаска ул. С. Кофарджиев № 2 , сумата от 18030 лв. представляваща
продажната цена на 60 100 кг.
пшеница по договори за търговски
продажби , осъществили се в периода от
02.07. 2015 г. до 06.07.2015 г.
за които са издадени 4 бр.
фактури №№ фактура № ********** от 13.06.2016
г. за 13 000 кг. пшеница на стойност 3900 лв., фактура № ********** от
14.06.2016 г. за 15960 кг. пшеница на стойност 4788 лв., фактура № **********
от 15.06.2016 г. за 15380 кг. пшеница на
стойност 4614 лв. и фактура № ********** от 16.06.2016 г. за 15760 кг. пшеница
на стойност 4728 лв. , ведно със законната лихва за забава на плащането върху
горепосочената главница от 18030 лв. ,
начиная от датата на завеждането на иска
в Районен съд Карнобат – 01.09.2016 година
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗП А.Х.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗПК Надежда с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление село Невестино , Община
Карнобат, обл. Бургаска , същата със съдебен адрес за връчване на книжа и
съобщения - адв. С.Х. Гонкова Трайкова
с адрес на кантора в гр.
Карнобат, обл. Бургаска ул. С. Кофарджиев № 2 сумата от 871, 20 лв. представляваща
направените от ЗПК Надежда съдебни
разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал.1 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: