РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. гр. Лом, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620101383 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Л. Ш. Ч., с ЕГН ********** и адрес: гр.
****, против «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от Л. Вр. и Д.С., с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника вземане за сумата от 4913,33 лева, от
които 3081,59 лева главница и 1831,74 лева лихва.
В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на електрическа енергия,
абонат на ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с клиентски № **** и живее на
адрес в гр. ****. На 08.03.2021г. служители на ответника преустановили
електрозахранването в дома на ищеца и от тогава до момента няма ел. захранване. От
ответното дружество отговорили, че към м.март, 2021г. ищецът дължи общо сумата
4913,33 лв., от които 3081,59 лв. главница и 1831,74 лв. лихви върху нея, без да отразят
в отговора си за кой период от време се дължат посочените суми, тъй като тези суми са
дължими по фактури, по които отдавна е изтекъл тригодишният давностен срок.
Поради това ищецът счита, че не дължи на ответника претендираната сума. Иска се да
бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, че ищецът не му дължи вземането от
4913,33 лева, от които 3081,59 лева главница и 1831,74 лева лихва.
В отговора на исковата молба се заявява, че исковата претенция е неоснователна
1
и недоказана. Твърди се, че за сумата от 3429,98 лв. ведно с дължимите лихви, ищецът
е признал задължение за кл. № ****, сключвайки споразумителен протокол с № ****
от 06.08.2020г. С посоченото заявление ищецът е поискал да сключи спогодба във вид
на протокол за разсрочено плащане /ПРП/ за задължения, натрупани по кл. № ****.
Въпросният протокол изключва възможността вземането да бъде определено като
погасено по давност, защото от момента на сключване на ПРП давността е прекъсната
и започва да тече нов давностен срок – чл. 116, б.а от ЗЗД. В този смисъл признанието
на задължението прекъсва давността. Твърди се, че споразумителните протоколи носят
белезите на спогодба по чл.365, ал.1 от ЗЗД и в този смисъл споразумителният
протокол е факта, пораждащ правото на ответника да получи и задържи платеното.
Вследствие на изложеното ответникът чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С.Т. моли да бъде отхвърлен изцяло иска като неоснователен и
недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебните заседания по делото ищецът се представлява от адв. П.П. от МАК,
който поддържа иска.
В съдебните заседания ответникът се представлява от юрисконсулт С. Т., който
поддържа писмения отговор и иска претенцията на ищеца да бъде отхвърлена изцяло.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните
по делото доказателства и закона, намира следното.
От фактическа страна по делото е безспорно установено обстоятелството, че
ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД и страните се намират в облигационни правоотношения. Този факт
изрично се признава от ищеца в исковата молба, който заявява, че е абонат на
ответното дружество с клиентски № ****. Не се оспорва и че ищецът е сключил с
ответника споразумителен протокол за разсрочване на задълженията, натрупани по
партидата му. От изложеното може да се заключи, че към датата на сключване на
споразумителния протокол ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна от
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, и страните се намират в облигационни
правоотношения.
Ищецът е страна по един споразумителен протокол по заявление №
****/07.08.2020г., приложен като доказателство по делото, като не оспорва неговото
съдържание, нито това, че е подписал същия. С този споразумителен протокол ищецът
е признал задълженията по посочени в същия протокол фактури, с посочени конкретни
номера на издаване на всяка фактура, за консумирана и незаплатена електрическа
енергия, с настъпили падежи от 10.02.2004г. до 20.04.2006г., за клиентски номер
№****, в размер на 3429,98 лв. главница и дължимата върху тази сума лихва за
периода от падежа на всяко вземане до датата на плащане. Ищецът се задължава да
изплаща това си задължение на ответника на равни вноски от по 30.00 лева в
2
продължение на 11 месеца и 1 вноска от 3099,98 лв., с първа вноска на 07.08.2020г. и
последна - на 16.07.2021г.
Ищецът не оспорва споразумителния протокол откъм съдържание, нито, че е
подписал същия. Не твърди и да има основание за неговата недействителност. Спорът
се свежда до изтекла погасителна давност на вземанията, претендирани от ответното
дружество. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че претендираните от
ответника суми са включени в споразумителния протокол. Сочи се в заключението, че
размерът на всички дължими суми от ищцата към ответника е 2969,14 лева за главница
и 1806,59 лева за лихви, или общо 4775,73 лева. В заключението вещото лице е
описало тези задължения на кои точно фактури се основават.
От правна страна, съдът приема, че е предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
По делото е безспорно, че ответникът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е краен
снабдител и притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
А-135-11 от 29.11.2006г., като съгласно пар.129, ал. 2 от ПЗР на Закона за енергетиката
до издаване на лицензия за краен снабдител обществените снабдители с електрическа
енергия изпълняват функциите на крайни снабдители на съответните територии,
произтичащи от ЗЕ и издадените им лицензии за обществено снабдяване с
електрическа енергия, доколкото не му противоречат. От друга страна следва да се
приеме, че ищецът е потребител с клиентски номер №****. В този смисъл ищецът е
битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на който е доставяна електрическа
енергия от ответното дружество за имот на ул. **** с посочения клиентски номер.
Същият има качеството на битов потребител по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
съгласно която "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на чл. 97, ал.
1, т. 4 от ЗЕ тези потребители ползват електроенергия за ползваните от тях имоти,
присъединени към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Предвид на
това същите трябва да са собственици или носители на ограничено вещно право на
присъединените към мрежата имоти. Сключването на индивидуален договор между
страните за доставка на електрическа енергия не е задължителна предпоставка,
доколкото правоотношението възниква по силата на закона.
В случая ищецът е изложил твърдения, че не дължи на ответника посочените в
исковата молба суми, защото вземанията са погасени по давност. Основният въпрос по
делото се свежда до това какъв е характерът на сключения между страните
споразумителен протокол.
Видно от споразумителния протокол, към датата на сключването му –
07.08.2020г., ищецът е бил титуляр на партидата с кл. № **** и по силата на закона и
3
Общите условия е имал качеството на потребител, съответно е налице облигационна
обвързаност между страните, без да е необходимо сключването на отделен договор
между тях. За този период, видно от самия протокол, са натрупани задължения за
доставяна електрическа енергия за период с падежни дати от 10.02.2004г. до
20.04.2006г., които не са били заплатени. Със сключване на споразумението, видно от
съдържанието му, страните са уредили начина на погасяването на тези задължения,
макар към този момент давностният срок за тях да е бил изтекъл. Подобно
разсрочване на задължението може в конкретния случай да се счете за признание
на дълга и за отказ от изтекла погасителна давност.
За прекъсването на давността е необходимо тя да не е все още изтекла /Решение
№ 63/19.02.2013г. по гр.д. №1569/2011г. на 4-то ГО на ВКС/, докато за признаването на
вземането законът не поставя такова изискване. Едно вземане винаги може да бъде
признато, включително след изтичането на давностния срок. Нещо повече - по
аргумент за по-силното основание от чл. 118 ЗЗД, щом длъжникът може да изпълни и
след изтичането на давността и това да доведе до погасяване на кредиторовото
вземане, той би могъл да стори и по-малкото - да признае вземането, т.е. своето
задължение. Това признание представлява всъщност отказ от позоваване на вече
изтекла давност. След като по аргумент от чл. 113 ЗЗД е валиден само отказът от
вече изтекла давност, то няма пречка признанието да бъде направено след
изтичане на давностния срок. Всъщност ако длъжникът признае вземане, като е
знаел или е могъл да узнае, че за него вече е възникнало правото да възрази за изтекла
давност, но не се е позовал на нея, то е направил пълен отказ от цялата вече изтекла
давност, за което не съществува срок да бъде сторено. В този смисъл е съдебна
практика на ВКС, формирана с Решение № 65/03.06.2011 г. по т. д. № 600/2010 г., І т.о.
на ВКС. Според разпоредбата на чл. 113 ЗЗД валиден отказ от правото на погасителна
давност може да се направи само след изтичането й. Относно формата на
едностранното волеизявление за отказ от субективното право на погасителна давност, с
Решение № 186/19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2012 г., ІV г.о., е прието, че няма
форма за действителност, но длъжникът, като знае същността на правото си, трябва и
да иска настъпването на правните последици от непозоваването на погасителна
давност. Прието е още, че отказът може да бъде изричен или мълчалив, но от
съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, че
длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност –
относно цялото парично задължение или част от него, а също и че паричното
задължение следва да бъде индивидуализирано.
Изложеното дава основание да се приеме, че процесното споразумение има
характер на признание на дълга и на отказ от изтекла погасителна давност. Това е така,
защото от самото волеизявление, тълкувайки го, може да се стигне до извод, че
страната, направила го, е признала задължението и се е отказала от изтеклия в нейна
4
полза давностен срок. Споразумението индивидуализира в достатъчна степен
паричното задължение – посочена е като общ размер главница от 3429,98 лв. за
консумирана електрическа енергия, като в табличния вид падежите на фактурите са за
период 10.02.2004г.- 20.04.2006г., последователно описани по дати, като са посочени и
номерата на конкретните фактури. Може да се приеме, че паричното задължение е
индивидуализирано, тъй като от посочените падежни дати на всяка фактура с
конкретен посочен номер на фактура, е видно задълженията за какъв период са
натрупани и е ясно, че са твърде отдалечени във времето от датата на сключването на
споразумителния протокол – за около 16 години назад е най-старото задължение, а най
новото- около 14 години назад. Това обстоятелство обуславя наличие на достатъчна
индивидуализация на вземането и обуславя възможността споразумителният протокол
да се цени като отказ от правото на погасителна давност. Макар да липсва изричен
отказ, обективиран в споразумителния протокол, може по несъмнен начин да се
направи извод относно кои конкретни парични задължения, а именно по кои
конкретни фактури, с посочен падеж, с посочени суми за всяко едно вземане,
длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност.
Признанието на вземането като основание за прекъсване на давността може да бъде
направено само до изтичане на давностния срок. В разглеждания случай този срок за
задълженията за доставена електрическа енергия – тези с настъпил падеж до
20.04.2006г. /последното най-скорошно задължение/, е изтекъл към датата на
сключване на споразумението - 07.08.2020 г., така че в случая за прекъсване на
давността не става въпрос, а за отказ от вече изтекла погасителна давност, както
се обоснова по-горе. Или в обобщение, в споразумителния протокол достатъчно
детайлно са описани вземанията, от които се формира общата сума от 3429,98 лв. – с
конкретни номера на фактури, посочени падежни дати и суми, и по този начин от
съдържанието му става ясно за кои точно вземания ищецът се е съгласил да се откаже
от изгодната нему изтекла погасителна давност.
От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че претендираните от
ответника суми са включени в споразумителния протокол. Сочи се в заключението, че
размерът на всички дължими суми от ищеца към ответника е 2969,14 лева за главница
и 1806,59 лева за лихви, или общо 4775,73 лева. В заключението вещото лице е
описало тези задължения на кои точно фактури се основават. Сумата от 2969,14 лв. за
главница включва всички описани фактури в споразумителния протокол. Ищецът
дължи на ответника освен тази сума, изчислена от вещото лице, и сума по две текущи
фактури, които съдът установява от приложените писмени доказателства – справка за
задълженията на ответника на л. 58 от делото – ф. № ****/30.04.2018 г. на стойност
31,74 лева и ф. № ****/11.03.2021 г. на стойност 80,71 лв. Липсват доказателства тези
две фактури да са платени от ищеца. Върху сумите по тези две фактури се дължи и
лихва за забава от падежа им до окончателното изплащане. Сумата от 2969,14 лв.
5
плюс тези две посочени суми се равняват на сумата от 3081,59 лв., претендирана като
главница с писмо на дружеството на л. 3 и оспорвана от ищеца с исковата молба. От
приложената справка за задълженията на ищеца към дружеството са видни и лихвите
за забава, дължими от ответника по всяко вземане за главница, като общата дължима от
ищеца сума е в размер на 4934,56 лева. Поради това искът за недължимост на сумата
от 4913,33 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Освен това от представените разписки от „Изипей“ е видно, че ищецът е
заплащал на дружеството по 30,00 лева - на 07.08.2020 г. /л. 102/, на 30.09.2020 г.
/л.105/ и на 21.10.2020 г. /л.106/. В съдебно заседание при защита на експертното
заключение вещото лице сочи, че ищецът е погасявал текущи задължения и
плащанията са отнасяни към текущите задължения, а не към задълженията по
споразумителния протокол, и сумите затова стоят същите. Т.е. приложените платежни
документи от ищеца – разписки от „Изипей“, касаят плащане на сметки за текуща
консумация на ел. енергия, но не и плащане на задължения по споразумителния
протокол.
След като не е погасено главното задължение, не се погасяват и акцесорните за
лихви.
Ето защо искът е неоснователен поради аргументите, изложени по-горе и следва
да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Разноски в полза на ответника ищецът дължи съобразно отхвърлената част от
претенцията /чл. 78, ал.3 ГПК/. Юрисконсултското възнаграждение, претендирано от
ответника, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. С оглед на материалния интерес - общо 4913,33
лв., както и с оглед броя на съдебните заседания, в които е участвал процесуалният
представител на ответника – три такива, следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер от 300,00 лева.
При този изход на спора разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Ш. Ч., с ЕГН ********** и адрес: гр. ****,
против «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от Л. Вр. и Д.С., иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземане за
6
сумата от 4913,33 лева /четири хиляди деветстотин и тринадесет лева и тридесет и три
стотинки/, от които 3081,59 лева /три хиляди осемдесет и един лева и петдесет и девет
стотинки/ главница и 1831,74 лева /хиляда осемстотин тридесет и един лева и
седемдесет и четири стотинки/ лихва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л. Ш. Ч., с ЕГН ********** и адрес:
гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Л. Вр. и Д.С., разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 /триста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
7