Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия,21.11.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в открито съдебно заседание, проведено
на десети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РА.ЦА КОСТАДИНОВА
при участието
на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 114 по описа за 2016 година на Провадийски районен съд, трети състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от:
ИЩЦИ:
1/С.М.О., ЕГН **********,
с адрес: ***
2/ Ш.М.А., ЕГН
**********, с адрес: ***
срещу
ОТВЕТНИК:
Е.М.А., ЕГН **********,
с адрес: ***
иск с правно
основание чл.108 ЗС да бъде осъден
ответникът да предаде на ищците владението върху 6/10 /шест десети/ идеални
части / за всеки от ищците по 3/10 идеални части/ от следния недвижим имот,
находящ се в с. *****, община *****, област Варна , а именно: ДВОРНО МЯСТО с
площ от 1870 кв.м., съставляващо поземлен имот с планоснимачен номер 222 в
квартал 41 по плана на селото, при граници: от три страни улици и УПИ XI – 223,
ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 76 кв.м., с
изба със застроена площ от 9 кв.м. и таван със застроена площ от 40 кв.м
Твърди се в
исковата и уточняващите молби, че ищците са наследници по закон на А. Х. И.,
родена на ***г. бивша жителка на с.***** и починала на 20.04.1963г. в с.***** и
М.А. А. ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 11.04.1997г. Още докато
майка им била жива родителите им построили къща в с.***** и при смъртта на
майка им те вече живеели в нея. Имотът на родителите им представлявал дворно
място с площ от 1870кв.м., съставляващо поземлен имот с планоснимачен номер 222
в квартал 41 по плана на с.***** при граници: от три страни улици и УПИ XI-223,
ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 76кв.м., с изба
със застроена площ от 9 кв.м. и таван със застроена площ от 40кв.м. След
смъртта на майка им през 1963г. те наследили по 1/6 идеална част от имота на
родителите им. Баща им се оженил за Н. И. А. (която имала вече три деца от
предишен брак), починала на 17.06.2005г. От втория му брак се родили Е.М.А. ЕГН
********** и А. М.О. ЕГН **********. След смъртта на баща им М. през
1997г. Двете ищци наследили по още 2/15
идеални части от имота и вече имА. по 3/10 идеални части. Преди смъртта на баща
им и втората му съпруга Н. винаги са живели в пълно разбирателство и са посещавА.
редовно бащината си къща. След смъртта на баща им те редовно са заплащА.
полагаемата им се част от данъка за имота. Там от 2010г. живеел брат им Е., но
те винаги са давА. своя дял за поддържането, ремонтирането и боядисването на
наследствената им къща. Съвсем наскоро без никакво предупреждение брат им Е.
отказал да ги пусне в къщата на родителите им и казал на съседите да им кажат
да не идват повече. Когато ги срещнел в селото не ги поздравявал и ги гледал
враждебно.Молят за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноските.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника Е.М.А., с който се изразява становище за
недопустимост, евентуално неоснователност на претенцията. Твърди се, че
ответникът е собственик на процесните имоти на основание изтекла в негова полза
придобивна давност. Имотите бил придобил заедно с починалата си съпруга, като е
владял имотите като собствени, непрекъснато и необезпокоявано от никого от 1997
г. до настоящият момент, със знанието и без противопоставянето на която и да
било от сестрите си. Владението не било смущавано и обезпокоявано от когото и
да било. След смъртта на съпругата на ответника през 2012 г., имотът бил
съсобствен между ответника и наследниците на съпругата му - М.Е.М. и Д. Е. М.,
които следвало да бъдат конституирани като задължителни другари в процеса, тъй
като ответникът притежава титул за собственост - Нот. Акт за собственост № 126,
том VI, дело № 1135 от 29.06.2010 г. на СВ при PC - Провадия . Твърди още, че е
придобил процесните имоти на оригинерно основание. Двамата с покойната му
съпруга, а след нейната смърт - наследниците й, не били губили владението върху
имотите през последните 29 години. Ответникът счита, че исковите претенции, в
случай че са допустими, са неоснователни, като моли за тяхното отхвърляне да му
бъдат присъдени сторените разноски.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Прието е за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че ответникът владее следния
недвижим имот, находящ се в с. *****, община *****, област Варна , а именно:
ДВОРНО МЯСТО с площ от 1870 кв.м., съставляващо поземлен имот с планоснимачен
номер 222 в квартал 41 по плана на селото, при граници: от три страни улици и
УПИ XI – 223, ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от
76 кв.м., с изба със застроена площ от 9 кв.м. и таван със застроена площ от 40
кв.м.
На л. 3 и л.4
от делото е прието Удостоверение за наследници, изх. No 004/ 12.01.2016г.,
издадено от Кмет на с. *****, община *****, от което е видно, че М.А. А., ЕГН **********,починал
на 11.04.1997г. е оставил следните наследници: 1/ Н. И. А. – съпруга, починала
на 17.06.2005г., чиито наследници са С. Т. С. – син, Е. Д. С. – дъщеря и Р.Т. М.
– дъщеря; 2/ С.М.О. – дъщеря; 3/ Ш.М.А.
– дъщеря; 4/Е.М.А. – син; 5/ А. М.О. – дъщеря;
На л. 5 от
делото е прието Удостоверение за наследници, изх. No 003/ 12.01.2016г.,
издадено от Кмет на с. *****, община *****, от което е видно, че А. Х. И.,
родена ***г., починала 20.04.1963г. е оставила за наследници: 1/ М.А. А., ЕГН **********,
починал на 11.04.1997г. 2/ С.М.О. – дъщеря; 3/ Ш.М.А. – дъщеря.
Прието на л. 6
от делото е удостоверение за граждански брак No 38 / 18.12.1953г., от което е
видно, че А. Х. И. и М.А. А. са сключили граждански брак на 18.12.1953г.
От приетия на
л.7 разписен лист към кадастрален и регулационен план на с. *****, одобрен със
Заповед No 1449/07.09.1987г. се установява, че дворно място с планоснимачен
номер 222 е било записано като
собственост на М. А. А., а в последствие на Е.М.А. въз основа на нотариален акт
от 2010г.
От приложената
на л. 8 от делото Заповед No 761 / 26.11.2012г. на кмета на Община ***** се
установява, че е одобрен ПУП – ПР за
изменение на УПИ VII – 221, VI-220, 221 в кв. 39 с. *****, община *****, област
Варна, кари вследствие на което и новите УПИ са с площи: - УПИ XII -221 в кв.
39 – 1452 кв.м.; - УПИ XIII -220 в кв. 39 – 1156 кв.м. и УПИ XIV -222 в кв. 39
– 1626 кв.м.
Видно от приетото
на л.9 съобщение за дължими данъци за 2010г., същото е адресирано до С.М. А. по
декларация вх. No 21205534 / 27.07.1998г. за вид на имота: земя и сграда в с. *****.
На л.18 от
делото е приета скица No 39 / 25.02. 2016г. за УПИ 222 в кв. 39 по плана на с. *********,
одобрен със Заповед No 1449 / 07.09.1967г. , от която е видно, че имотът е с
площ от 1870 кв.м. и е собственост на Е.М.А., съобразно документ за собственост
НА 126, т. VI, р. 2364 / 2010г., като е отбелязано, че планоснимачен No 222
(XIV-222; X-222) в кв. 41 по плана на с. ***** се разполага в същият идентичен
квартал с променен номер 39.
На л. 23 е
прието и удостоверение за данъчна оценка изх. No 1100-72 / 23.02.2016г. , от
което е видно, че данъчната оценка на дворно място с площ от 600 кв.м.,
находящо се в с. *****, община *****, съставляващо УПИ X-222 в кв.41 по плана
на селото, ведно с построената в това дворно място къща със застроена площ 90
кв.м. е 4425,90лв. ; данъчната оценка на дворно място с площ от 570 кв.м., находящо се в с. *****, община *****,
съставляващо УПИ IX-222 в кв.41 по плана на селотo е 2132,40лв.; данъчната
оценка на дворно място с площ от 700кв.м., находящо се в с. *****, община *****,
съставляващо УПИ VIII-222 в кв.41 по плана на селотo е 2618,70лв.
Прието на л. 33 от делото е прието удостоверение за семейно положение, изх. No 12
/ 09.05.2016г., издадено от Община *****, от което е видно, че Е.М.А. е вдовец.
Прието на л.34
и л.35 от делото е прието удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, изх. No
14 / 09.05.2016г., издадено от Община *****, от което са видни, следните данни
за съпруг/а и роднини на лицето Е.М.А.: М.А. А. – баща; Н. И. А. – майка; М.Е.М.
– син; Д. Е.М. – син; С. Т. С. – брат едноутробен; Е. Д. С. – сестра
едноутробна; Р. Т. М. – сестра едноутробна; А. М.О. – сестра; С.М.О. – сестра
еднокръвна; Ш.М.А. – сестра еднокръвна.
Приет
на л. 67 от делото е Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобити по давностно владение No 199, том II, рег. No 3809, дело No 368 от
29.06.2010г. на нотариус Илко Кънев, вписан с рег. No 225 в регистъра на
Нотариалната камара, с който акт е признат за собственик въз основа на
давностно владение Е.М.А. на следните недвижими имоти, находящи се в с. *****,
община *****, Варненска област, а именно: Дворно място с площ от 1870 кв.м.,
съставляващо поземлен имот с планоснимачен номер No 222 в квартал 41 по плана
на с. *****, община *****, при граници – от три страни улици и УПИ XI – 223, от
който имот 700 кв.м. са включени в УПИ VIII – 222; 570 кв.м. са включени в УПИ
IX – 222 и 600 кв.м. са включени в УПИ X-222, ведно с построената в УПИ X- 222
жилищна сграда със застроена площ от 76.00 кв.м., с принадлежащото й избено
помещение, със застроена площ от 9.00 кв.м., с принадлежащото й таванско
помещение, със застроена площ от 38.00 кв.м.
На
л. 68 е прието удостоверение за наследници, изх. No УНЕЗ – 46 / 22.06.2016г.,
издадено от с. *****, от което е видно, че лицето Къймет И. А., починала на
29.07.2012г. е оставила за наследници: Е.М.А. – съпруг, М.Е.М. – син, Д. Е.М. –
син.
На
л. 77 до л.81 от делото е приета Декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижими имоти, подадена в община ***** от лицето Е.А., от която е
видно, че същата е подадена на 27.07.1998г. за имот в с. ***** – земя от 1300
кв.м. и сграда, построена през 1959г.
Видно от декларацията е още, имотът е заявен от лицето като съсобствен в равни
части между Е.М.А., С.М. А.а, Шадие М.А. и А. М.А..
От
страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на двама
свидетели - С. К. С. и Ф. О.М.. От разпита на първата свидетелка С. К. С. се
установява, че същата познава С. и Ш.. Със С. били приятелки от дълги години.
Свидетелката е ходила един единствен път в имота в с. *****, докато съпругата
на Е. била още жива, но не си спомня точна година. Твърди, че по принцип Е. и
съпругата му жевеели в с. *****, но един месец преди да почине тя заявила, че
не можела да живее в с. *****, защото въздухът бил мръсен и тогава се
преместили в с. *****, като това станало приблизително през 2011 г. – 2012
г. Свидетелката твърди, че имотът, за
който говори се намирал до една рекичка и имало път до къщата, в долната част
на селото. Не знае колкото квадрата е
дворното място, но знае, че преди това
еднократно посещение, С. била живяла там с първата си майка. Твърди, че Е. е от
роден от друга майка, а С. живеела в имота, докато се оженила. Къщата била
направена от майка й и баща й около 1959 г. Всички тези данни свидетелката е
научила от С.. Свидетелката твърди още, че майката на С. била починала когато С.
е била на 9 години. Твърди, че С. ***, като С. е давала пари на брат си, за да
се поддържа къщата в нормално състояние. Твърди, че преди да почине баща й били
направили две стаи за С., за да й
затворят очите. Според свидетелката двете сестри спрели да ходят в къщата в с. *****
около 2013г. Знаела, че като ходили там, не им обръщА. внимание.
От показанията
на Ф. О.М., с която С.О. се намира в роднинство по сватовство, доколкото С.О. е
съпруга на брата на свидетелката, се установява, че познава С. и Ш.. С. я
познавала от 1972 г.. Твърди, че преди С. да се ожени била живяла в с. *****,
като след като се оженила за брат й е дошла при тях и след това в с. *****.
Твърди, че познава имота, като скоро била ходила на сватбата на синовете на Е.,
но не може да посочи квадратурата му. Излага, че къщата се състояла от три стаи
и кухня. Предполага, че къщата била строена около 1962 г. - 1963 г., като сега там живеели големият син на Е. със
снахата. Твърди, че от С. знае, че сестрите се грижели за къщата, като заедно
плащА. данъци.
От страна
ответника са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на двама
свидетели – Г. И. М. и З. И.ова Х.. Първият свидетел Г. И. М. твърди, че
познава С., Ш. и Е., както и техния баща. Бащата се казвал М. и починал през 1997 г. Той преди да почине
живеел в къщата си в с. *****. Тя се намирала като се влиза в селото в дясно
под джамията. За двора не може да каже колко квадрата е. Къщата се състояла от
три стаи с кухня. След като починал бащата след 1997 г. Е. с двамата си сина
заживели там. Свидетелят твърди, че не знае сестрите на Е. да са имА. претенции
за къщата. Ключове за къщата имал Е.. Сестрите идвА. там на сватби, погребения
и на байряма. Твърди, че никой не ги бил гонил от къщата. След като починал
баща им, Е. построил кухнята, това било през 2013 г. Откакто бил починал М. –
бащата на Е., той поддържал къщата.
От
свидетелските показания на З. И.ова Х. се установява, че познава С., Ш. и Е. от
много години - от една махала били. Познава и баща им, той починал през 1997 г.
Преди да почине живеел в къщата при Е.. Къщата се намирала като влезеш в селото
от стопанския двор втората пресечка в ляво. Къщата се състояла от три стаи.
Дворът бил около един декар. Съседи на имота билли Ю., О. и свидетеля. Е.
останал да живее в къщата след като починал баща му. Той си правел ремонтите на
къщата. Кухнята бил направил преди около четири години. След смъртта на баща им
никой нямал претенции до сега. Сестрите постоянно идвА. на гости. Е. прави
сватба на сина си преди две години и сестрите били там. Те идвА. на гости на
брат си. Свидетелят знаел, че след 1997 г. Е. бил собственик на къщата. Той
живеел сега там със синовете си и техните съпруги и децата.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Правна
регламентация и защита на правото на всеки собственик да иска собствената си
вещ от всяко трето лице, което я владее или държи без основание, законодателят
е уредил изрично в чл. 108 от ЗС. Именно това е и правната квА.фикация, дадена
от съда при разглеждането на настоящия спор.
Съдът е
разпределил доказателствената тежест, като е указал, че ищецът следва да
установи правото си на собственост върху вещта, описана в исковата молба, както
и че ответникът е лицето, което владе или я държи. От друга страна в тежест на
ответната страна е да установи, че държи вещта на годно правно основание. В
хода на производството съдът след разпределение на доказателствената тежест в
процеса, също така е изпълнил и задълженията си, вменени му по силата на чл.
146 ал.2 от ГПК, като е указал на страните обстоятелствата, за които не са
представили или посочили доказателства.
В този смисъл
и спорно в производството се явява още обстоятелството дА. ищците са
собственици на посочените идеални части, обособени като реална част от
посочения в исковата молба недвижим имот. Твърденията на ищците бяха, че са
собственици на процесните имоти въз основа на настъпило наследствено
правоприемство от техния баща, който придобил процесните имоти въз основа на
упражнено от него давностно владение в периода от 1960г., когато е построена
къщата до 1997г. - годината на неговата смърт. Твърдението е, че след тази дата
ищците са упражнявА. владението върху имота, заедно с брат си. Позовават се на
придобивна давност за придобиване на правото на собственост от техния общ
наследодател.
„Позоваването
на придобивна давност има за последица придобиване на правото на собственост
само при осъществен фактически състав по чл.79 ЗС. То може да бъде направено
както от владелеца, така и от неговите кредитори, ако длъжникът им бездейства. Следователно
правото на позоваване на придобивното основание по чл.79 ЗС не е с оглед на
личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в
наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му
като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е
владяло недвижим имот в изискуемия по 79 ЗС срок, но е починало преди да се
позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва
владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на
изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили
владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента
на изтичане на срока, то при нА.чие на позоваване от страна на наследниците, ще
се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя.“ /
Тълкувателно Решение No 4 от 2012г. на ВКС/.
В този смисъл
за успешното провеждане на доказването на претенцията на ищците на първо място
те следваше да установят, че наследодателят им е упражнявал фактическа власт
върху имота за период от 10 години в рамките на посочения срок от ищците
/изложени са твърдения, че наследодателят – бащата на страните е владял от
1960г. до смъртта си през 1997г./. Безспорно се установи в рамките на настоящото
производство, че общ наследодател на ищците и ответника – техен баща е М.А. А./1997г./. Между страните не е спорно, а и от
свидетелските показания се установява, че общият наследодател на ищците М.А. А.
е бил собственик на процесните имоти към датата на неговата смърт през 1997г.,
доколкото същият е упражнявал фактическа власт върху имота от 1960г. до смъртта
си, поради което и съдът приема, че е осъществен фактическия състав по чл.79 ЗС
по отношение на бащата М.А. А.. По отношение на свидетелските показания съдът
намира, че следва да отбележи, че по повод свидетелката Ф. О.М. съдът извършва
преценка съобразно чл.172 от ГПК, като съобразява възможна заинтересованост,
предвид роднинската връзка с една от ищците. В този смисъл и съдът намира
показанията й за достоверни, както счита за достоверни и показанията на останА.те
трима разпитани свидетели, доколкото
всички те са еднопосочни и кореспондират с целия доказателствен материал по
делото. Макар и да са достоверни, показанията на ищцовите свидетели не успяха
да установят фактите, за които бяха поискани и допуснати свидетелите, още
повече, че свидетелките дадоха показания за факти, които са възприели от
ищците. Доколкото, обаче, не е спорно, че М.А. А. е бил собственик на
процесните имоти към датата на неговата смърт през 1997г., доколкото същият е
упражнявал фактическа власт върху имота от 1960г. до смъртта си, а това
обстоятелство се установява и от свидетелските показания, събрани в полза на
ответната страна, съдът следва да приеме за осъществил се установения факт,
макар и не от ищците, които носят доказателствена тежест за него. По делото липсват каквито и да било твърдения
или оспорвания имотът да е придобит по давност след изтичане на 10 годишния
период при нА.чието на вА.дно сключен граждански брак на наследодателя.
Действително, че се установи, че М.А. А. е бил в граждански брак с А. Х. И., като гражданският брак е бил сключен
на 18.12.1953г. Видно, обаче от доказателствата по делото е, че А. Х. И. е починала през 1963г. В този смисъл и твърдението, че процесният имот
е бил собственост на родителите на ищците не се установява като доказано,
доколкото предмет на разглеждане и
твърденията са за упражнено владение начиная 1960г. Очевидно, че до смъртта
на А. И. през 1963г. не е изтекъл нито
един от периодите, посочени в чл. 79 от ЗС, което води и до невъзможността тя
да придобие в собственост процесните имоти, въз основа на придобивна давност по
упражнено владение в сроковете по чл. 79 от ЗС,
заедно със своя съпруг М. А.. Липсват други твърдения или доказателства
за датата на последващия сключен брак, от което съдът да приеме, че имотът е
придобит като съсобствен от А. и втора съпруга. От всичко гореизложено, съдът
заключава, че процесните имоти към датата на смъртта на М. А. през 11.04.1997г.
са били индивидуална собственост на М.А. А., придобити въз основа на придобивна
давност, на която се позовават и ищците в настоящото производство.
В този смисъл
и със смъртта на наследодателя за ищците и ответника се поражда наследствено
правоприемство. Видно от приетата Декларация по чл. 14 от ЗМДТ е, че през
1998г. самият ответник е декларирал имота като наследствен, макар и да е
изключил като наследник втората съпруга на баща си. Декларацията не е годно
доказателствено средство за установяване на обстоятелството, че се признават от
страна на ответника правата на ищците, но е индиция за това.
От своя страна
ответникът противопоставя на ищците своите права, като твърди, че той, заедно
със съпругата си е упражнил владение в рамките на 10 години, като се е снабдил
с констативен нотариален акт, с който е признат за собственик на имота, въз
основа на упражнено давностно владение през 2010г. Твърденията на ответника са,
че е упражнявал фактическата власт върху процесните имоти с намерението да свои
от 1997г. – смъртта на своя баща и че я упражнява и към настоящия момент.
Твърди, че през 2010г. е придобил имота, заедно със своята съпруга.
Фактическата
власт върху процесните имоти е установена от ответника през 1997г. въз основа
на настъпилото наследствено правоприемство от неговия баща. Основанието, на
което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава
и на останА.те съсобственици - сънаследници, то го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останА.те съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението
/interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да
държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останА.те съсобственици. Завладяването частите на останА.те и
промяната по начало трябва да се мА.стира пред тях и осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. /Тълкувателно Решение No 1/2012г., ОСГК, ВКС/. В тежест на ответника е да установи тези
обстоятелства – т.е. явното мА.стиране на намерението за своене и преобръщането
на владението, независимо от факта, че същият се е снабдил с
нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка, който в
общия случай би разместил доказателствената тежест и ищците би следвало да
оборват констатациите по него. В процесния случай, нотариусът е извършил
констатация само по отношение на упражняваната фактическа власт за период от 10
години назад, а именно от 2000г. – 2010г., което не освобождава ответника да
установи преобръщане на държанието на идеалните части на неговите сестри във
владение, както бе посочено по-горе. От събраните гласни
доказателства не се установява този факт. Напротив, самият свидетел Г. И. М.
твърди, че никой не е гонил ищците от къщата и че, същите са идвА. на празници,
сватби, погребения. В този смисъл
и ответникът не е придобил по давност правото на собственост върху недвижимите
имоти.
От
представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че
наследници на М.А. А. са дъщерите му – С.М.О., Ш.М.А., А. М.О. и синът му – Е.А.,
както и починалата му съпруга Н. А., която от своя страна е оставила за
наследници своите деца – С. Т. С., Е. Д. С. и Р. Т. М.. В този смисъл
наследствените дялове на всеки един от наследниците от процесните имоти се
разпределят след смъртта на М. А. по следния начин: починалата съпруга получава
дял равен на всяко едно от децата на А., на основание чл. 9 ал.1 от ЗН,
доколкото по-горе се установи, че имотите са индивидуална собственост на М. А.,
като всяко от децата на Н. А. – получава равен дял от нейния дял, или
разпределението е: С.М.О., Ш.М.А., А. М.О.
и Е.А. – всеки по 1/5 идеална част, а С.
Т. С., Е. Д. С.а и Р. Т. М. – всеки по 1/15 идеална част от процесните
недвижими имоти.
С оглед на
гореизложеното и съдът намира, че ищците установиха, че са собственици на по
1/5 идеална част от имота.
Ответникът не
успя да проведе надлежно доказване на правото си на собственост върху целия
имот, както твърди, а единствено на 1/5 идеална част по наследствено
правоприемство. Доколкото, обаче, същият владее целия имот, както бе прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, то и исковете, предявени от ищците
следва да бъдат уважени до размера на установените в настоящото производство
идеални части.
По делото са
направени искания от двете страни за присъждане на разноски. С оглед изхода на
спора и съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да понесе сторените от ищците разноски в настоящето производство, съразмерно уважената част. На ответника също се дължат разноски от ищците
съобразно отхвърлената част. От страните бяха представени списъци по чл.80 от ГПК за разноски, които са реално сторени от тях, поради което и след
направените изчисления, както бе посочено по-горе на ищците се дължат разноски
в размер на 424,06 лв., а в полза на ответника следва да бъдат присъдени 199,80 лв., съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
че С.М.О., ЕГН **********, с адрес: *** и Ш.М.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** са
собственици – всяка от тях на 1/5 /една пета/ идеална част от недвижим
имот, находящ се в с. *****, община *****, Варненска област, а именно: Дворно
място с площ от 1870 кв.м., съставляващо поземлен имот с планоснимачен номер No
222 в квартал 41 по плана на с. *****, община *****, при граници – от три
страни улици и УПИ XI – 223, от който имот 700 кв.м. са включени в УПИ VIII –
222; 570 кв.м. са включени в УПИ IX – 222 и 600 кв.м. са включени в УПИ X-222,
ведно с построената в УПИ X- 222 жилищна сграда със застроена площ от 76.00
кв.м., с принадлежащото й избено помещение, със застроена площ от 9.00 кв.м., с
принадлежащото й таванско помещение, със застроена площ от 38.00 кв.м., на основание
чл.108 ЗС, като ОТХВЪРЛЯ исковете на ищците да се признае за установено, че същите
са собственици на процесните имоти в частта над по 1/5 /една пета/ идеални части за всяка от тях до претендираните по
3/10 /три десети/ идеални части за всяка от ищците, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е.М.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да предаде владението на С.М.О.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Ш.М.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, на всяка от тях по 1/5 /една пета/
идеална част от недвижим имот, находящ се в с. *****, община *****,
Варненска област, а именно: Дворно място с площ от 1870 кв.м., съставляващо
поземлен имот с планоснимачен номер No 222 в квартал 41 по плана на с. *****,
община *****, при граници – от три страни улици и УПИ XI – 223, от който имот
700 кв.м. са включени в УПИ VIII – 222; 570 кв.м. са включени в УПИ IX – 222 и
600 кв.м. са включени в УПИ X-222, ведно с построената в УПИ X- 222 жилищна
сграда със застроена площ от 76.00 кв.м., с принадлежащото й избено помещение,
със застроена площ от 9.00 кв.м., с принадлежащото й таванско помещение, със
застроена площ от 38.00 кв.м., на основание чл.108 ЗС, като ОТХВЪРЛЯ исковете на
ищците срещу ответника да предаде владението върху процесните имоти в частта
над по 1/5 /една пета/ идеални части
за всяка от тях до претендираните по 3/10 /три десети/ идеални части за всяка
от ищците, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.М.О.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Ш.М.А., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 424,06
лв./четиристотин двадесет и четири лева и шест стотинки/, представляваща
сторените от ищците разноски в настоящото производство, съразмерно уважената
част от иска, на основание чл. 78 ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА С.М.О.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Ш.М.А., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплатят на Е.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 199,80 лв./сто деветдесет
и девет лева и осемдесет стотинки/, представляваща сторените от ответника
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство,
съразмерно отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: