Решение по дело №13629/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1839
Дата: 25 май 2023 г.
Съдия: Ралица Райкова
Дело: 20223110113629
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1839
гр. Варна, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110113629 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от Е. К. К. и Г. К. П.
срещу Г. С. В. субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за 1) заплащането на първия ищец Е. К. К. на сумата от
3170,35 евро, изтеглена от ответницата Г. С. В. от банковата сметка на ищеца в „Банка
ДСК“ АД на 21.03.2022 г., в качеството й на пълномощник с пълномощно от
10.02.2022 г. в изпълнение на неформален договор за поръчка, сключен на 10.02.2022
г., която сума не е предадена на доверителя и разходена в негов интерес, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 13.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, и 2) заплащането на
втория ищец Г. К. П. на сумата от 4506 лв., изтеглена от ответницата Г. С. В. от
банковата сметка на ищеца в „Банка ДСК“ АД в периода 30.03.2022 г. – 20.05.2022 г., в
качеството й на пълномощник с пълномощно от 10.02.2022 г. в изпълнение на
неформален договор за поръчка, сключен на 10.02.2022 г., която сума не е предадена
на доверителя и разходена в негов интерес, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.10.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищците са семейство пенсионери и живеят
повече от 50 години на първи етаж в родната къща на първата ищца. Излага се, че на
втория етаж от дома живее ответницата Г. С. В., внучка на първата ищца. Поддържа се,
че ищците са болни хора, трудно подвижни и често имат необходимост от услуга
връзка с ходенето до доктор, социални грижи, магазин и пр. Тази нужда наложила да
помолят единствената си роднина – ответницата да отива за пенсията до банката, за
лекарства и др. и така се родила идеята за пълномощно, с което внучката да се натовари
с ходенето до институции, свързани с живота им и тяхното здраве. В тази връзка било
съставено нотариално заверено пълномощно с рег. № 161 от 10.02.2022 г., с което
ищците са упълномощили ответницата с обширна представителна власт, в т.ч. да ги
представлява, лично и с подписа си по всякакъв повод пред всички (Държавата,
административни, финансови органи, НАП, КАТ, МВР, общински и други служби,
нотариус, физически и юридически лица и др.) навсякъде където е необходимо, като
извършва всички необходими правни и фактически действия за защита на интересите
им, и за целта подготвя, оформя, подава и получава всички необходими документи,
1
молби, декларации, удостоверения, получава застрахователни суми, и други от тяхно
име и да ги разписва с подписа си там, където е необходимо и пр. Съгласно
пълномощното ответницата била упълномощена да ги представлява пред
компетентните органи, служби за социално подпомагане, във връзка с получаване на
всякакви социални помощи, включително за отопление, транспорт и други, както и
неизплатени, и всички полагаеми се компенсации и др. парични суми, както и да ги
представлява пред всички банки, включително „ДСК“ АД като получи ПИН код и
дебитна карта и да оперира със същата, като за целта подготвя, подава и получава
всички необходими документи и книжа, да ги представлява пред отдел „Пенсионно
осигуряване“, „Социално осигуряване“, РУ „Социални грижи“, пощите и навсякъде,
където е необходимо, като получава от тяхно име личната им пенсия, както и всички
други добавки, надбавки, увеличения, компенсации, допълнителни пенсии, социални
помощи и други суми, като за целта извършва всички необходими правни и
фактически действия от тяхно име. Упълномощена била да ги представлява и пред
всички банки, вкл. „Банка ДСК“ като оперира неограничено с банковите им сметки,
вкл. да внася, прехвърля и тегли неограничено суми и др.
Навежда се, че след един битов скандал, при който ответницата проявила
грубост и насилие срещу ищците, вторият ищец се усъмнил в добрите й намерения и
отишъл в местния клон на Банка ДСК гр. Аксаково, за да провери как стоят нещата с
банкова му сметка и тази на жена му. След представено извлечение разбира, че на
21.03.2022 г. ответницата е изтеглила цялата сума от наличните пари на баба си в
размер на 3170,35 евро и закрива банковата й сметка. Станало ясно също, че
ответницата е извършила банкови операции в размер на 4506 лв., както следва:
трансфер на 30.03.2022 г. в размер на 3500 лв., трансфер на 04.05.2022 г. в размер на
500 лв. и частично теглене на 20.05.2022 г. в размер на 506 лв. Сочи се, че за
извършените банкови операции ответницата не е уведомила ищците, които опитали да
разговарят с нея, но тя не желаела да обсъжда въпроса. Възрастите хора заявили, че са я
упълномощили, защото са й се доверили, като са разчитали на нейната лоялност и
коректност, с оглед на това, че тя е единственият им близък човек, в чиято полза ще
остане всичко тяхно след смъртта им, но тя е злоупотребила с доверието им, като е
изтеглила голяма част от техните спестявания за лична облага. Поискали да им бъде
върнато от нея направеното пълномощно и изтеглените до момента пари, но
ответницата заявила, че нищо няма да върне. Така за периода от 10.02.2022 г. -
20.05.2022 г. ответницата изтеглила от банковата сметка на ищците следните суми: от
Е. К. на 21.03.2022 г. сума в размер на 3170,35 евро или 6200,67 лв. и от Г. К. П. - общо
сума в размер на 4506 лв. чрез трансфери и теглене в периода 30.03.2022 г. – 20.05.2022
г. Излага се, че на 11.09.2022 г. ищците заявили на ответницата, че оттеглят
пълномощното, но не успяват да го сторят физически, поради трудната им подвижност.
Впоследствие са били отправяни многократни покани от страна на ищците
ответницата да им предаде посочените по-горе суми, но тя категорично отказвала.
Ищците считат, че в случая при извършване на транзакции и теглене на средства от
банковите им сметки ответницата е действала от името и за сметка на
упълномощителите, като техен довереник и пълномощник (чл. 292, ал. 1 ЗЗД). По този
начин ответницата е упражнила представителната си власт, като е изтеглила сумите
посочени по-горе, с което е показала воля да поеме задължението и осъществи
представителната власт, произтичаща от овластителната сделка. Поради това и между
тях са възникнали мандатни отношения по силата на неформален договор за поръчка,
за съществуването на който индиция са даденото пълномощно с нотариална заверка на
подписа и извършените операции с банковите сметки на ищците. В резултат от
упражнената представителна власт ответницата се е обвързала с договор за мандат,
вследствие на което за нея е възникнало задължение да уведоми доверителя за
изпълнението, (чл. 284, ал. 1 ЗЗД) и да даде сметка и да предаде всичко което е
получила в изпълнение на поръчката, а ако не може да изпълни поръчката - да върне
средствата, получени за изпълнението й (чл. 284, ал. 2 ЗЗД). Твърди се, че до датата на
2
предявяване на исковата молба ответницата не е отчела пред доверителите си
действията си и не им е предала изтеглените от нея парични суми от банковите им
сметки, които са техни, а не нейни, тъй като те са я упълномощили само да тегли тези
пари, а не ги ползва за собствени цели. Предвид изложеното ищците считат, че имат
право да искат заплащане на неотчетените суми, които ответницата е получила по
мандатния договор в размер на исковата сума. Допълва се, че в случая без значение е
дали поръчката е оттеглена изрично или за оттегляне следва да се счита подаването на
исковата молба, тъй като довереника при всички случаи е длъжен да даде сметка за
извършеното по договора и да върне полученото и ако не е изпълнил това свое
задължение довереникът - ответник дължи исковата сума. В този смисъл молят за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Г. С. В. е депозирала писмен отговор, в
който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Оспорва се твърдението на ищците, че исковата сума не е разходвана в техен интерес.
Твърди се, че съгласно уговорка между ищците и ответницата последната е заплащала
със свои средства задължения на майка си С.Г.С., починала на 21.05.2020 г., към
Пощенска банка, като ищците са й дали право да възстанови дадени по дълга на
дъщеря им суми като тегли от влоговете им, за което разполага с дадено от тях
пълномощно. Признава, че е теглила суми от банковите сметки на ищците, но именно
за възстановяване на своите лични средства, разходвани за покриване на задълженията
на майка си. Навежда довод, че е закупувала хранителни продукти и лекарства за
ищците и отглеждания от тях техен син К.Г.К., страдащ от тежко заболяване.
Поддържа, че е закупувала строителни материали и е заплащала за извършване на
неотложни ремонти на недвижимия имот на ищците в ***. Излага, че посочените
действия са в интерес на ищците за запазване здравето и целостта на собствения им
недвижим имот. При тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от представеното по делото пълномощно от 10.02.2022 г., че
ищците Е. К. К. и Г. К. П. са упълномощили ответницата Г. С. В. да ги представлява,
лично и с подписа си по всякакъв повод пред всички (Държавата, административни,
финансови органи, НАП, КАТ, МВР, общински и други служби, нотариус, физически и
юридически лица и др.) навсякъде където е необходимо, като извършва всички
необходими правни и фактически действия за защита на интересите им, и за целта
подготвя, оформя, подава и получава всички необходими документи, молби,
декларации, удостоверения, получава застрахователни суми, и други от тяхно име и да
ги разписва с подписа си там, където е необходимо и пр., както и да ги представлява
пред всички банки, включително „ДСК“ АД като получи ПИН код и дебитна карта и да
оперира със същата и др.
Видно от приложеното удостоверение от 06.10.2022 г., издадено от Община
Аксаково, ответницата е внучка на първата ищца, като майка й С.Г.С. (дъщеря на
ищцата), е починала на 21.05.2020 г.
Изяснява се от представените извлечения от банковите сметки на ищците, че на
21.03.2022 г. ответницата е изтеглила всички налични парични средства от сметката на
ищцата Е. К. К. в размер 3170,35 евро и е закрила сметката, а на 30.03.2022 г. е
осъществила трансфер за сумата от 3500 лв. от банковата сметка на ищеца Г. К. П. по
своя банкова сметка и е направила тегления на 04.05.20222 г. в размер на 500 лв. и на
20.05.2022 г. в размер на 506 лв.
Приобщени към доказателствения материал по делото са нотариален акт от
22.10.1982 г. и удостоверение за наследници от 03.11.2005 г., според които жилището,
в което живеят страните е придобито по наследство от ищцата, като не е спорно, че
3
ищците живеят на първия етаж от къщата, а ответницата – на втория.
От представените от ответницата вносна бележка и преводно нареждане се
установява, че на 08.07.2021 г. (преди издаване на процесното пълномощно)
ответницата е внесла по сметка на своята майка С.Г.С. (към този момент починала)
сумата от 4470 лв. с основание „захранване на сметка“ и на 22.08.2022 г. е превела от
банковата си сметка по сметката на своята покойна майка сумата от 6353 лв. с
основание „предсрочно погасяване **********“.
По искане на ответницата са ангажирани гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетеля С.Л.К. (фактически съжител на ответницата), който
излага пред съда, че след като починала майката на ответницата, последната решила да
заминава в Италия на круизен кораб, тъй като имали дългове по теглени от тях и майка
й заеми. Тогава ищците казали, че няма как да се справят с двете им деца и направили
пълномощно, като им заявили, че така ще помогнат с каквото могат. Свидетелства, че
след като починала майка й до един – два месеца след като ищците направили
пълномощното ответницата погасила накуп заемите – на майка й и техния заем.
Изтеглените пари от сметките на ищците били използвани и за ремонтите, които
свидетелят правил в неговия дом с ответницата. Излага, че е строител и в жилището е
„направил нещо, което и богатите не могат да си позволят“. Свидетелят сочи, че
ищците не са му казвали защо правят пълномощното, тъй като разговаряли с
ответницата, пред него само казали, че искали тя да не заминава в чужбина и да остане
да се грижи за децата. Свидетелства, че от началото на 2022 г. до настоящия момент не
са полагали никакви грижи за ищците, защото те се обадили в полицията и имали
забрана да влизат в дома им. Споделя за конфликти и конфронтации между ищците и
семейството на ответницата след престой в болницата на ищцата когато обвинила
ответницата в кражба, както и за последвали неразбирателства между тях – ищците
забранили на свидетеля да се грижи за болния им син, защото смятали, че ще го
уморят, ответницата не разрешавала децата им да посещават ищците, които от своя
страна се заключвали. Не знае дали на ищците е било обяснено за какво са разходвани
изтеглените пари, тъй като само ответницата разговаряла с тях, а свидетелят избягвал
да общува с тях, понеже „са в някакъв филм, че някой иска да ги излъже“.
По искане на ищцата е разпитана свидетелката Д.С.Г., която познава ищцата от
детските й години, а ищецът след като се оженил за нея. Виждала е следи от побой по
Г. К. П. (с насинено око), вследствие на конфликти с ответницата. Знае от ищцата, че са
упълномощили ответницата да ги представлява пред инсититуции и банки. Споделя, че
ищцата се разплакала пред нея, защото всички суми по сметката й били изтеглени от
ответницата, а сметката - закрита, както и част от средствата по сметката на ищеца.
Свидетелства, че нищо не им е било върнато от ответницата, както и че тя и
семейството й не са се грижили за ищците, а точно обратното – ищците гледали
малкото дете на ответницата и често им давали пари и храна.
При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
За успешното провеждане на предявените искове ищците (доверители) трябва да
установят съществуването на валидно сключен договор за поръчка, както и че
ответницата, в качеството й на довереник, е извършила действията, които са предмет
на този договор, съответно че при тези действия е получила имуществото, които се
иска да им бъде предадено, а именно, че е изтеглила процесните суми от банковите им
сметки на посочените в исковата молба дати.
Ответницата (довереник) носи доказателствената тежест за установяване на това,
че е уведомила ищците-доверители за изпълнението на поръчката, дала е отчет за това
изпълнение, както и че им е предала всичко, което е получила във връзка с
изпълнението. В тежест на ответницата е да докаже и наведените от нея твърдения, че
уговорката й с ищците е била да използва средствата от банковите им сметки за
възстановяване на дадените от нея суми по дълг на своята майка и дъщеря на ищците,
4
както и че е разходвала изтеглените суми в интерес на ищците и за задоволяване на
техни нужди.
Според съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 338/27.03.2018
г., постановено по гр.д. № 706/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о., овластяването на едно
лице да извършва правни действия от името и за сметка на друго лице може да
възникне било по силата на закона, било чрез упълномощаване. Упълномощаването е
най-често срещания способ за учредяване на представителна власт. По своето
същество то представлява едностранна сделка на упълномощителя, която се нуждае от
получаване от пълномощника, което обаче не е равнозначно на приемане. Тъй като
никой не може да бъде задължен чрез едностранно изявление да извършва действия, то
узнаването на упълномощаването не създава правно задължение за упълномощения да
извършва действие. Чрез упълномощаването се създава само представителна власт на
пълномощника, но не се задължава представителя да извършва правни действия и да
упражнява представителната власт. Затова неговото бездействие не може да увреди
упълномощителя. Задължението на представителя да извършва правни действия от
името и за сметка на упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от
сключения между тях договор. Затова, когато упълномощаването се извършва чрез
едностранна сделка, то почти винаги се съпровожда от договор, който най-често е
договор за поръчка. Самото представителство включва както вътрешни, така и външни
отношения. Вътрешни са тези между упълномощителя и представителя, а външни –
тези между упълномощителя и третото лице, между което лице и представителя се
разменят изявления /при прякото представителство/ или между представител и третото
лице /при косвеното представителство/. Упълномощаването определя съдържанието на
външните отношения, а вътрешните се определят от договора. Представителната власт
се упражнява за изпълнение на задълженията по договора, като от начина на това
упражняване зависи дали задълженото лице ще изпълни задълженията си по договора.
Самото упълномощаване не представлява предложение за сключването на такъв
договор, но с упражняването на представителната си власт пълномощникът може да се
обвърже от договор за поръчка със съдържание според извършените в рамките на
упълномощаването действия, доколкото с конклудентните си действия изразява воля за
това, която съвпада с изразената от упълномощителя воля. Самото упълномощаване
обаче може да бъде конклудентно действие, с което се приема предложението за
сключване на договор за поръчка. Когато е упражнена представителната власт,
пълномощникът действа в качеството на довереник и е длъжен да изпълни поръчката с
грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведомява
доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко, което е получил
в изпълнение на поръчката. Ако не направи това, а се разпореди с полученото в
изпълнение на поръчката в свой или чужд интерес, пълномощникът не изпълнява
задължението си по договора за поръчка, поради което носи отговорност за
неизпълнение.
Предвид на даденото с това решение тълкуване и установените по делото
обстоятелства, следва, че отношенията между страните следва да се квалифицират като
такива по договор за поръчка по чл. 280 и сл. от ЗЗД, като в резултат на учредената й
представителна власт ответницата е изтеглила от банковите сметки на ищците
процесните суми на посочените дати, които е следвало да разходи в техен интерес,
съгласно текста на пълномощното – „като извършва всички необходими правни и
фактически действия за защита на интересите ми“. В този договор ответницата Г. С. В.
има качеството на довереник, поради което е длъжна по силата на чл. 284, ал. 2 ЗЗД да
даде на доверителите си Е. К. К. и Г. К. П. сметка и да им предаде всичко, което е
получила в изпълнение на поръчката.
По категоричен начин по делото се установява, че ответницата в качеството й на
довереник по сключения договор за поръчка с ищците е изтеглила от банковата сметка
на Е. К. К. на 21.03.2022 г. сумата от 3170,35 евро, която представлявала цялата
5
наличност по банковата сметка и закрила същата, както и че в периода 30.03.2022 г. –
20.05.2022 г. е изтеглила от банковата сметка на Г. К. П. сумата от общо 4506 лв., за
които суми не се спори, че не са върнати на ищците, а от събраните в настоящото
производство доказателства не се установява, че сумите са разходвани за задоволяване
на техни нужди, респ. в техен интерес, съобразно възникналите между страните
мандатни отношения. Дори според водения от ответницата свидетел, чиито показания
съдът преценява по правилата на чл. 172 ГПК, с изтеглените суми са погасени дългове
на ответницата (теглен от нейното семейство заем и за погасяване на задължение на
покойната й майка, което е част от наследството, което е наследила ответницата) и са
използвани за заплащане на ремонти в жилището, където ответницата и свидетелят
живеят с децата си, а така също след изготвяне на пълномощното ответницата не е
полагала грижи за ищците и техния син. Отчитайки, че свидетелят Корчев е
заинтересован от изхода на делото, тъй като същият се намира във фактическо
съпружеско съжителство с ответницата, както и обстоятелството, че свидетелските
показания на св. Корчев не кореспондират с представените по делото писмени
доказателства, съдът намира, че не следва да кредитира като достоверен източник на
информация свидетелските му показания в частта относно уговорката между ищците и
ответницата за използване на изтеглените средства от банковите им сметки за
погасяване на заема на покойната майка на ответницата и изтегления от нея, както и за
извършване на ремонти в жилитещо, в което живее, като израз на помощ от тяхна
страна, за да не заминава ответницата да работи в чужбина. Показанията му не
съответстват, както на текста на пълномощното, според което ответницата е
упълномощена да представлява ищците да извършва действия от името на ищците в
защита на техните интереси, а не за задоволяване на нейни потребности, така и на
представените от ответницата платежни документи, според които ответницата е внесла
сумата от 4470 лв. по сметката на покойната си майка още на 08.07.2021 г. – преди
съставяне на пълномощното от 10.02.2022 г., а на 22.08.2022 г. е превела сума от 6353
лв. (шест месеца след изготвяне на пълномощното), а не както твърди свидетелят, че
заемите са платени накуп след предоставяне на пълномощното и тегленето на
средствата. Наличието на изострен конфликт между страните след упълномощаването
на ответницата също е индиция за неизпълнение от страна на ответницата на
задълженията й по договора за поръчка, а именно да върне изтеглените суми, което е
допринесло за разрива в отношенията им, стигайки дори до производство по Закона за
защита от домашно насилие, инициирано от ищцата. Не се установи и кога са
извършени въпросните ремонти в жилището, в което живее ответницата, собственост
на ищцата, в какво са се изразявали същите, за да бъде направена преценка дали са
представлявали неотложни ремонти, извършвани в интерес на ищцата, както се твърди
в отговора на исковата молба, нито на каква стойност са били, респ. каква част от
изтеглените средства евентуално са вложени в заплащането на разходите. Напротив,
според показанията на св. Корчев може да се направи извод, че същите са
представлявали луксозни подобрения, от които именно семейството на ответницата се
възползва.
Следователно, ответницата, на която принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест), не установи в настоящото производство по правилата на
чл. 154 ГПК чрез пълно и главно доказване, че е уведомила ищците-доверители за
изпълнението на поръчката, дала е отчет за това изпълнение, както и че им е предала
всичко, което е получила във връзка с изпълнението, нито доказа, че уговорката й с
ищците е била да използва средствата от банковите им сметки за възстановяване на
дадените от нея суми по дълг на своята майка и дъщеря на ищците, както и че е
разходвала изтеглените суми в интерес на ищците и за задоволяване на техни нужди. В
този смисъл тя дължи връщане на сумите, които е изтеглила от банковите сметки на
ищците.
При изложените съображения и направените правни изводи, съдът намира, че
предявените осъдителни искове с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД са основателни и
6
следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по
правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва в полза на ищците да бъдат присъдени и
сторените от тях деловодни разноски общо в размер на 1628,27 лв., представляващи
сборът от заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. С. В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Е. К. К., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 3170,35 евро (три хиляди сто и седемдесет евро и
тридесет и пет евроцента), изтеглена от Г. С. В. от банковата сметка на Е. К. К. в
„Банка ДСК“ АД на 21.03.2022 г., в качеството й на пълномощник с пълномощно от
10.02.2022 г. в изпълнение на неформален договор за поръчка, сключен на 10.02.2022
г., която сума не е предадена на доверителя и разходена в негов интерес, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 13.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г. С. В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г. К. П., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 4506 лв. (четири хиляди петстотин и шест лева),
изтеглена от Г. С. В. от банковата сметка на Г. К. П. в „Банка ДСК“ АД в периода
30.03.2022 г. – 20.05.2022 г., в качеството й на пълномощник с пълномощно от
10.02.2022 г. в изпълнение на неформален договор за поръчка, сключен на 10.02.2022
г., която сума не е предадена на доверителя и разходена в негов интерес, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 13.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г. С. В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Е. К. К., ЕГН
**********, и Г. К. П., ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата от общо 1628,27
лв. (хиляда шестстотин двадесет и осем лева и двадесет и седем стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7