№ 1661
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Петър Ив. Минчев
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100509232 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 11981 от 18.06.2024 г., постановено по гр. д. № 1257/2023 г. по описа на
СРС, 167- и с – в, З. М. Е. е осъден да заплати на К. К. И. на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД
сумата в размер на 1 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в
жилището на К. К. И., представляващо ап. № 10, находящ се в гр. София, ж. к. ****,
причинени в периода 08.12.2022 г. – 09.12.2022 г. от строителни дейности, извършени в
собственото към този момент жилище на З. М. Е. – апартамент № 11, находящ се в гр.
София, ж. к. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
09.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника З. М. Е. с
излагане на доводи за неправилност на първоинстанционното решението поради нарушение
на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, както и че съдът неправилно
е кредитирал заключението на допуснатата по делото експертиза и събраните свидетелски
показания. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца К. К.
И., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли
въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и 2 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. Предпоставките за възникване на
деликтната отговорност са следните: 1./ деяние; 2./ противоправност на деянието; 3./ вреда;
4./ причинна връзка между деянието и вредата; 5./ вина. Вината на делинквента се
предполага, а останалите условия от хипотезата на правната норма подлежат на доказване
от ищеца.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително – гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност.
В проведеното производство ищецът успешно е доказал наличието на всички
предпоставки за основателност на претенцията си по заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди, а именно предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, които са
причинени от лице, на което ответникът е възложил работа, вследствие на противоправно
деяние при или по повод на възложената работа, като причинителят да е действал виновно.
Вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В случая ищецът иска да бъде ангажирана гаранционната отговорност на ответника
за виновното поведение на съответното физическо лице, на което е възложено да извърши
ремонтни дейности в недвижим имот, собственост на ответника, представляващ апартамент
№ 11 и находящ се в гр. София, ж. к. ****.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, а именно – показанията
на св. В.В. и неоспореното от ответника уведомление за извършване на строително-
ремонтни дейности, се установява, че в края на 2022 г. в имота, собственост на ответника, е
имало ремонтни дейности, като във връзка със същите е била залепена и бележка във входа
2
на блока. Следователно, противно на изложеното във въззивната жалба, ответникът има
качеството на възложител на работа съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД и носи отговорност
за причинените при извършване на процесните ремонтни дейности вреди, свързани с
противоправно и виновно поведение на изпълнителите на възложената работа.
С оглед задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС, следва да се приеме, че възложителят отговаря по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от работници и служители при или по повод на възложената им работа,
и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникне правото на пострадалия срещу възложителя за обезщетение за
претърпените имуществени вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на
възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки /юридически факти/: 1./ за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение и 2./ виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства – показанията на св. В.В.,
уведомление за извършване на строително- ремонтни дейности, справка №
1671263/20.12.2022 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията –
София, нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 70, том I, рег. № 6654,
дело № 64 от 2011 г. на нотариус С.Д., както и от заключението на СТЕ, чийто изводи
настоящата инстанция изцяло възприема по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че в края на
2022 г. в имота, собственост на ответника, са били извършвани ремонтни дейности, като в
периода 08.12.2022 г. – 09.12.2022 г. вследствие на процесните ремонтни дейности, а именно
– използване на ударно- пробивна машина, с която е пробиван отвор от страната на
жилището на ответника, в апартамента на ищеца и по- конкретно – по една от стените в
дневната стая, която е обща с жилището на ответника, са причинени, щети изразяващи се в
следното: пробит е отвор през цялата стена, като в частта на ищеца е разрушена част от
мазилката с шпакловка и латекс зад окачения телевизор, а горната част на холната секция е
отлепена от стената. В о. с. з., проведено на 06.06.2024 г., вещото лице изрично е изяснило,
че разрушенията са направени в посока от апартамента на ответника към апартамента на
ищеца. От приетото пред първоинстанционния съд заключение на допуснатата СТЕ се
установява, че размерът на причинените имуществени вреди е в размер на 1 888,56 лева. По
делото от страна на ответника не са представени доказателства за оборване на
презумпцията, регламентирана в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а именно че вината се предполага. Ето
защо, неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че по делото не се установява
настъпването на вреди за ищеца, както и същите да са причинени от противоправно и
виновно поведение на изпълнителя на ремонтните дейности по повод на извършената
работа, възложена от ответника.
Настоящата въззивна инстанция намира за неоснователни възраженията, изложени
3
във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал изготвеното по
делото заключение на допуснатата СТЕ. Както вече беше посочено, вещото лице както в
заключението си, така и в о. с. з. е разяснило механизма на причиняване на процесните
вреди, като изрично е посочило, че с оглед характера на процесните разрушения същите са
направени именно в посока от апартамента на ответника към апартамента на ищеца. В тази
връзка експертът е посочил, че ако разрушенията бяха в обратна посока /от апартамента на
ищеца към апартамента на ответника/, в жилището на ищеца щеше да е налице само малка
дупка. Неоснователно е възражението на въззивника, че вещото лице не е извършило оглед
на място. Напротив, в заключението си експертът изрично е посочил, че е посетил
апартамента на ищеца. Вярно е, че такъв оглед не е извършван и в апартамента на
ответника, но такъв не е бил необходим с оглед на обстоятелството, че вещото лице
достатъчно подробно и компетентно е разяснило, че характерът на процесните вреди сочи
същите да са настъпили в посока от апартамента на ответника към апартамента на ищеца.
Неоснователни са възраженията, релевирани във въззивната жалба, че по делото е
останало неясно как експертът е определил размера на причинените имуществени вреди.
Видно от констативно- съобразителната част на заключението на СТЕ, вещото лице е
определило размера на причинените имуществени вреди, като е взело предвид нанесените
щети и необходимите строително- монтажни работи за отстраняването им, изброени в
нарочно изготвена таблица, в която е посочена и стойността им.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че първоинстанционният съд
неправилно е кредитирал показанията на св. В.В.. В действителност следва да се отчита
фактът, че към момента на депозирането им от извършване на процесните ремонтни
дейности са изминали почти две години, което, от своя страна, би могло да повлияе на
тяхната степен на конкретика, както и на пълнотата им, но настоящата инстанция намира, че
показанията на св. В. Г. следва да бъдат ценени по делото като безпристрастно дадени,
логични и подкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал.
Обсъжданите показания настоящата инстанция намира за конкретни в достатъчна степен, за
бъдат годни за установяване на релевантните по делото факти – в тях ясно и недвусмилено
се посочват както периодът от време, в рамките на който в имота на ответника са
извършвани ремонтни дейности, така и характерът на причинените в апартамента на ищеца
вреди. Липсата на конкретни спомени досежно обстоятелствата в кои часови диапазони е
имало шум от процесните ремонтни дейности и какви други щети, извън тези в имота на
ищеца, са били причинени от лицата, извършващи ремонт в имота на ответника, не е
основание за дискредитиране на показанията на св. В.В., тъй като посочените обстоятелства
са ирелевантни за настоящия спор.
Във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания във връзка с
предявената искова претенция, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 ГПК,
съдът приема, че решението на СРС следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззиваемия следва
4
да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция. Претендирани са разноски в общ
размер на 850 лева, от които 550 лева, представляващи уговорено и реално заплатено
адвокатско възнаграждение, и 300 лева, представляващи депозит за възнаграждение на
особен представител на въззивника. Съдът намира своевременно направеното от страна на
въззивника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за
неоснователно с оглед на обстоятелството, че размерът на последното кореспондира с
фактическата и правна сложност на делото, както и с реално извършената от адвоката
работа. Ето защо, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата в
размер на 850 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.
На основание чл. 77 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата в размер на 30 лева, представляваща дължима държавна такса
за обжалване пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11981 от 18.06.2024 г., постановено по гр. д. №
1257/2023 г. по описа на СРС, 167- и с – в, с което З. М. Е., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж. к. **** е осъден да заплати на К. К. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к.
**** на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 1 500 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в жилището на К. К. И., представляващо ап.
№ 10, находящ се в гр. София, ж. к. ****, причинени в периода 08.12.2022 г. – 09.12.2022 г.
от строителни дейности, извършени в собственото към този момент жилище на З. М. Е. –
апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж. к. ****, и изразяващи се в разрушена част от
мазилката с шпакловка и латекс зад окачения телевизор в дневната стая и отлепяне от
стената на горната част на холната секция вследствие на пробит отвор през цялата стена,
която е обща за жилищата на К. К. И. и З. М. Е., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 09.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З. М. Е., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. **** да заплати на К.
К. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
в размер на 850 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА З. М. Е., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. **** да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл. 77 ГПК сумата в размер на 30 лева,
представляваща дължима държавна такса за обжалване пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6