Определение по дело №2093/2019 на Окръжен съд - Пловдив

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   №2030

                                                  гр. Пловдив, 07.10.2019г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІII гр. състав, в закрито съдебно заседание на  07.10.2019г., в състав:

                                                        

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                            НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

разгледа докладваното от съдията Цветкова в. ч. гр. д. № 2093 по описа на съда за 2019г. и взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 26307/09.09.2019г. от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* чрез адв. З.Ц. от САК против определение № 9069/12.08.2019г. по ч. гр. д. № 4004/2019г. по описа на РС Пловдив, V състав, с което се обезсилва заповед за изпълнение на парично задължение.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, поради противоречие с нормите на процесуалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът ограничил  процесуалните права и възможности на заявителя, отказвайки да уважи искането му за връчване на книжата на длъжника от частен съдебен изпълнител на основание чл. 42, ал. 2 от ГПК, като по този начин нарушил и поредността на връчване на съобщенията по чл. 38 от ГПК.Твърди се, че за заявителя съществувал интерес от реалното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, с оглед предпоставките за последващото й влизане в сила или не.С връчването на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, се предрешавала и налагала необходимостта от предявяване на установителен иск за съществуване на вземането, без заповедта да може да влезе в сила до приключване на исковото производство.Същевременно не бил даден допълнителен срок за предявяване на установителен иск, като по този начин се преклудирала възможността за защита на правата на заявителя в заповедното производство.Жалбоподателят счита, че произнасянето на съда по молбата му  за връчване на книжата чрез ЧСИ, е следвало да му бъде съобщено, преди съдът да пристъпи към обезсилване на заповедта за изпълнение, тъй като в противен случай се поставял в процесуална изненада и невъзможност да упражни процесуалните си права.Моли се за отмяна на обжалваното определение.Претендират се направените разноски за настоящето производство.

 Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.

Видно е от материалите по приложеното заповедно производство, че по същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по заявление на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* чрез адв. З.Ц. против Х.П.Д., ЕГН ********** за сумата от 315, 67 лв., представляваща незаплатени задължения по договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 11.06.2016г., допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 31.01.2017г., сключен между нея и „Теленор България“ ЕАД, индивидуализирани във фактури № **********/05.06.2017г., № **********/05.07.2017г., № **********/0509.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.03.2019г. до окончателното погасяване, както и деловодни разноски по делото в размер на 25 лв. – ДТ и 360 лв. адвокатско възнаграждение.

Издадената заповед за изпълнение е изпратена на длъжника на регистрирания от него адрес, откъдето съобщението е върнато с отбелязване, че адресатът не е открит, вкл. и след посещение в неделен ден.След указания на съда е изпратено и второ съобщение, което е върнато с отбелязване, че лицето не е открито.По сведение на А. Л. – братовчедка и съседка, лицето не живее на адреса.Къщата е много стара, необитаема, от около 1 година никой от семейството не се е появявал на адреса.Посещенията са извършени – на 12.04.2019г. в 14, 30ч., на 06.04.2019г. – събота и на 01.04.2019г. в 14, 00ч.

При тези данни заповедният съд е разпоредил връчването да се извърши чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК на регистрирания адрес.На 16.05.2019г. уведомлението е залепено на входната врата на къщата.

С разпореждане № 60195 от 24.06.2019г. на заповедния съд, са дадени указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата ДТ до пълния размер от 4% от цената на иска, за което следва да представи доказателства по делото в същия срок.Предупреждава се заявителя, че ако не стори това в срок, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК.Разпореждането е съобщено на заявителя чрез пълномощника на 08.07.2019г.

По заповедното производство е постъпила молба вх. № 48741/24.07.2019г. от заявителя, с която изразява желание да се ползва от процесуалната възможност, предоставена с разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ГПК, като моли издадената заповед за изпълнение да бъде връчена на длъжника от частен съдебен изпълнител.В случай, че молбата бъде оставена без уважение или книжата не бъдат редовно връчени чрез ЧСИ, е направено искане за предоставяне на допълнителен срок на заявителя за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение.Към молбата е приложено преводно нареждане за сумата от 24 лв. – такса по сметка на ЧСИ Стефан Горчев на основание чл. 5 от ТТР към ЗЧСИ.

С разпореждане № 71415 от 25.07.2019г., което няма данни да е съобщено на заявителя, заповедният съд е оставил без уважение исканията на същия, направени с молбата от 24.07.2019г.Прието е, че заповедта е редовно връчена на длъжника на основание чл. 47,         ал. 5 от ГПК на регистрирания и посочен от заявителя адрес.В постъпилата молба заявителят не сочи нов адрес, поради което не е необходимо ново връчване на същия.Искането за връчване чрез ЧСИ също е прието за неоснователно с довод, че посочените правни норми установяват различни начини на връчване и след като е извършено редовно връчване по единия начин, не е необходимо да се извършва отново по другия начин на същия адрес.

 С обжалваното пред настоящата инстанция определение заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично вземане, тъй като заявителят не е представил доказателства за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането в указания му срок.

 При тези данни въззивният съд намира частната жалба за основателна по следните съображения:

 Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини, като новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния и продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок.

В случая в молбата на жалбоподателя се сочи причина за несвоевременно неизпълнение на дадените указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането, която настоящият състав намира за уважителна, тъй като за заявителя е налице интерес издадената заповед за изпълнение да бъде връчена лично на длъжника, в който случай и при липса на възражение от последния в законовия срок, би отпаднала необходимостта от водене на спорно исково производство по чл. 422 от ГПК.С оглед на това заповедният съд е следвало преди да пристъпи към обезсилване на издадената заповед за изпълнение, да се произнесе по искането за връчването й на длъжника чрез ЧСИ, което произнасяне да бъде доведено до знанието на заявителя.В този смисъл е имало и основание за продължаване на срока за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК.Вярно е, че този акт не подлежи на самостоятелно обжалване, но от основателността на искането за продължаване на срока зависи и наличието на основание за обезсилване на заповедта за изпълнение.При положение, че искането е основателно, то и заповедта не може да бъде обезсилена, преди да бъде дадена възможност за предявяване на иска за установяване съществуването на вземането, чрез продължаване на срока за това.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че обжалването определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, в т. ч. за продължаване на срока на срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК по реда на чл. 63, ал. 1 от ГПК.

С оглед изхода на делото по частната жалба в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за производството – ДТ в размер на 15 лева.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

 

                                  О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 9060 от 12.08.2019г., постановено по ч. гр. д. № 4004/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, V гр. с., с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение.

ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за извършване на следващите се процесуални действия.

ОСЪЖДА  Х.П.Д., ЕГН ********** ***, ж. к. „Б.“ да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със съделище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявана от изп. директор Д. К. К., заедно с М. С.– член на Съвета на директорите с пълномощник адв. З.Й.Ц. от САК, със съдебен адрес: ***, ж. к. „Гео Милев“, ул. „Александър Жендов“ № 6, ет. 5 направените в производството разноски в размер на 15 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: