Решение по дело №87/2019 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 03. 07. 2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                               РОСИНА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. дело № 87 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Образувано е по молба от С.Н.С., подадена чрез адв. М.К. (наименована частна въззивна жалба) от 10. 03. 2020 г.,  с искане за допълване на въззивното решение в частта му по претенцията за забавено плащане, като се присъди и законната лихва върху сумата 2 040 лева от подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

Ответникът по молбата – „А.С.“ ЕООД, в срока за отговор не е депозирал такъв и не изразил становище.

След преценка на доводите на страна и на материалите по делото, съдът прецени следното:

Искането следва да се приеме, че е направени по реда на чл.  250, ал. 1 ГПК, като допустимо, тъй като молбата е подадена в срок.

Разгледана по същество, съдът намира за неоснователна, по следните съображения:

С решение № 55 от 05. 02. 2020 г. по гр. д. № 87/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд е потвърдено решение № 154 от 08.12.2016 г., постановено по гр. д. № 7/2016 г. на Пирдопския районен съд, в частта, с което е отхвърлен предявения от С.Н.С. срещу А. „С.” ЕООД *** иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 2 040 лв., за времето през което е останал без работа поради уволнението – от 18.09.2015 г. до 18.03.2016 г. Отделно от това, видно от петитума на исковата молба искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е за присъждане на обезщетение в размер на 2 040 лева, представляващо дължимо трудово възнаграждение за период от шест месеца – от 18. 09. 2015 г. – 18. 03. 2016 г., съответно с решението си първоинстанционния съд е отхвърлил така предявения иск.

С оглед горното, искането на въззиваемата страна за допълване на решението с добавяне на законната лихва за забава върху сумата-главница 2 040 лева, считано от датата на завеждане на делото до окончателното ѝ изплащане се явява неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.

 

Воден от горното и на основание чл. 250, ал. 1 ГПК, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

        

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 10. 03. 2020 г. на С.Н.С., подадена чрез упълномощения от него адв. М.К., за допълване на решение № 55 от 05. 02. 2020 г., постановено по гр. д. № 87/2019 г., в частта, касаеща иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, с добавяне на законната лихва за забава върху сумата от 2 040 лева, считано от завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, като неоснователна.

 

Решението е окончателно.

       

                                       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                2.