Р Е Ш Е Н И Е №260029
27.05.2021г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на шестнадесети февруари, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Окръжен съдия:Евгения Стамова
При участието на секретаря:Вергиния Бараклийска, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова т.д.№51/2017г. и, за да се произнесе предвид:
Производството е по искова молба, с вх.№3893/12.05.2017г. подадена от „Ш.Н.Л.“ – дружество, регистрирано в съответствие със законодателството на Р.С., рег.№******* със седалище и адрес на управление С.&В. Х., ет.**, офис **, ул.“Ф.Р.“, В., М., С. представлявано от Директора –Госпожица М.Р.Р.чрез адв.Й.В.Т. със служебен адрес *** срещу „К.Г.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№120Д, ет.6 и „О.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“Цар Борис І“ №62 и с участието на синдика Анна Г.М., съдържаща искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че кредитора „К.Г.“ ООД, ЕИК********* няма изискуемо и непогасено вземане от „О.Б.“ ООД по договор за цесия от 16.11.2016г., с който договор за цесия е придобило от цедента Г.Н.Я.вземания към ответника в общ размер на 8 109 069 лева.Ищецът твърди, че е кредитор с прието в вземане в производството по несъстоятелност на „Шипинг Навигейшън Лтд“, както, че съгласно списък на приети вземания обявен от временния синдик на 05.12.2016г., кредитор с прието вземане е и „К.Г.“ ООД включено в т.3.Ищецът е възразил срещу така приетото вземане, но с определение №248/26.04.2017г. възражението му е оставено без уважение, което обосновава предявяването на иска за установяване несъществуване на приетите вземания в общ размер 8 109 069 лева.Излага, че се касае за вземане което ответникът е придобил на основание договор за цесия с Г.Н.Я..Оспорва съществуването на прехвърленото вземане – с договор за цесия без достоверна дата Д.А.К.прехвърля на Г.Н.Я.част от вземането си към „О.Б.“ ЕООД в размер на 3 480 000 лева, сочейки, като основание за възникване на вземането в дължима продажна цена за прехвърляне на акции от капитала на „Г.“ АД, от него в качеството на физическо лице на „О.Б.“ ЕООД.Като се позовава на разпоредбите на чл.185 – чл.187, ал.1 ТЗ и чл.465 ТЗ ищецът заявява, че валидно прехвърляне на временно удостоверение - за поименна ценна книга, би било налице при доказано основание за прехвърляне на ценната книга – доказана каузална сделка и джиро, като едностранна формална и абстрактна сделка с вещен ефект, по силата на която носителят на субективните права ( джиранта) се замества от джиратаря в инкорпорираните в ценната книга членствени права, чиято формална легитимационна функция е наложена от изискването за правна сигурност в търговския оборот.Счита, че за разлика от джирото на менителнични ефекти то джирото на акция има вторична обслужваща функция – обслужва конкретна каузална сделка по прехвърлянето им, отсъствието на каквато или нейния дефект са от изключително значение в отношенията джирант – джиратар, като липсата на доказано каузално правоотношение води до нищожността на джирото, съобразно общото правило на чл.44 ЗЗД вр. с чл.26, ал.2 ЗЗД, последица от която е и отпадането с обратна сила на породения от него прехвърлителен ефект по отношение на джиросаните акции.В подкрепа на това становище заявява, че джирото е само изрично установен в закона специален способ за прехвърляне на поименни акции, необходимостта от който е продиктувана от спецификата им на ценна книга на заповед, като следва да се има предвид, че българското право не познава абсолютно абстрактни сделки, включително и едностранни такива.Заявява, че при предявяване на вземането „К.Г.“ ООД не е установило по безспорен начин джирото от 03.12.2007г. да обслужва някаква каузална сделка, нито са представени доказателства за такава сделка, нито е извършено счетоводно отчитане на сделката.Тъй като каузална сделка не е установена, то джирото се явява без основание, а като последица от това нищожно( чл.44 ЗЗД, в. с чл.26, ал.2 ЗЗД) т.е не е произвело характерното за него транслативно действие, поради което правата обективирани във временни удостоверения №02,5,7 и 9 са останали в патримониума на Д.К..Извършеното прехвърляне е нищожно и не е породило правно действие.То е нищожно и поради това, че не е съобразено с изискването по чл.185, ал.2 ТЗ – доколкото в устава на дружеството е предвидено, че акции могат да бъдат прехвърлени на трето лице, след като бъдат предложени първо за изкупуване от останалите акционери и едва след това и при условие, че е изтекъл едномесечен срок от предложението.Твърди, че при предявяване на вземането не е доказано изпълнението на това изискване.Ищецът оспорва извършеното прехвърляне с допуснато нарушение на нормата на чл.38 ЗЗД, тъй като Д.К.е договарял сам със себе си, джиросвайки собствените си акции от капитала на „Г.“ АД на „О.Б.“ ЕООД, при това с уговорка за заплащане на цена.Сочи, че във временни удостоверения №02 и №9 не е посочена цена на прехвърляне, респ. придобиване, което свидетелства за безвъзмездно прехвърляне, т.е дружество „О.Б.“ АД не дължи цена на джиранта Д.К..Доколкото в първоначалния договор между Д.К.и Г.Я.не е уговорено плащането на възнаградителна лихва в размер на 2 870 000 лева, то счита, че това вземане не е дължимо – не е доказано по основание и размер.След като същото не е прехвърлено от първоначалния цедент на цесионера, то няма как последващият притежател на вземането – Г.Н.А.и длъжника да уговарят дължимостта на тези лихви.Г.Я.не е притежавал правото да уговаря с допълнително споразумение наличието на възнаградителна лихва за периода от 03.12.2007г. до 31.05.2013г., то следва, че тази лихва няма как да е прехвърлена посредством извършената цесия на дружеството „К.Г.“ ООД – вземането е недължимо.Същото се отнася и за сумата в размер на 1 759 069 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.06.2013г. до 13.10.2016г., в размер на 15.00% годишно върху дължимата главница( уговорена в последващо споразумение между Г.Н.Я.и „О.Б.“ ЕООД.Ищецът счита, че вземанията са погасени по давност на основание чл.110 и сл. ЗЗД, като оспорва представеното споразумение от 31.05.2013г. като антидатирано.Счита, че в разпоредбите на ЗЗД относно правния режим на погасителната давност не съществува текст, който ограничава позововаването на изтекла погасителна давност само и единствено до длъжника, а с това право разполага и друг кредитор, който има интерес да твърди, че вземането е погасено поради изтекла давност съгласно чл.120 ЗЗД с цел да осигури своето удовлетворяване от недостатъчното имущество на неплатежоспособния длъжник.Позовава се на нормата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД, съгласно която вземанията за лихви се погасяват с кратката тригодишна давност, считано от деня, в който вземането е станало изискуемо – вземането за лихви в размер на 2870 000 лева и 1759 069 лева е погасено по давност.Заявява, че документите представени във връзка с предявяване на вземанията са антидатирани, съставени единствено за целта на производството по несъстоятелност.Аргумент в подкрепа на това становище, извлича от обстоятелството, че вземанията съответно задълженията не се откриват във финансовите отчети на дружеството длъжник – публикувани в ТР, както в приетата в несъстоятелността съдебно – счетоводна експертиза, кредиторът „К.Г.“ ООД е собственост и се представлява от Д.А.К..Заявява, че вземанията се основаван на привидни договори за цесия, които са нищожни на основание чл.26, ал.3 ЗЗД – в които липсва уговорена цена,падеж и са с еднотипно съдържание, което сочи, че са правени от едно и също лице, за да създадат привидни вземания и да „изместят“ други кредитори с действителни вземания.Позовова се на факта, че Г.Я.не е декларирал това вземане, работил е в „О.Б.“ ЕООД , което води до извода за пряка свързаност с привидния кредитор „К.Г.“ ООД.Качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност ищецът основава на Договор за прехвърляне на вземане от 01.11.2016г. с който „Първа инвестиционна банка“ прехвърля на „Шипинг Навигейшън Лтд“ част от своите вземания по договор за банков кредит №000СL-L-000020/26.01.2009г., изменен и допълнен с анекс №1 от 27.07.2011г., анекс №2 от 21.09.2012г., анекс №3 от 13.06.2013г. и анекс №4 от 29.12.2015г. в размер на 79 052,95 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.г.д.№3573/2016г.
В допълнителна искова молба по възражения за липса на право на иск ищецът се позовава на влезли в сила решение на Окръжен съд – Кюстендил по т.д.№47/2017г. и решение по гр.д.№4214/2018г. по описа на Софийския апелативен съд е признато, че дружеството е кредитор на несъстоятелния длъжник.Потвърждава твърденията си, че сключеният договор за цесия е антидатиран и съставен единствено и само за целите на производството по несъстоятелност, като с оглед разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК излага съображения за това, че частният документ има доказателсвена сила само между страните, но не и спрямо трети лица, по отношение на които придобива достоверност, само в изрично изброени от законодателя хипотези – от деня в който е заверен, от деня на смъртта на лицето или настъпилата фактическа невъзможност за подписване, от деня в който е възпроизведен в някой официален документ, или от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на документа.Като достоверна дата определя датата на която се е осъществил този външен за документа факт, който изключва съставянето на документа след тази дата, а не истинската дата, на която е направено материализираното в документа волеизявление- решение №207 от 21.01.2016г. по гр.д.№1381/2015г. на ВКС.Като твърди, че споразумение от 07.12.2010г. и последващо от 31.05.2013г. нямат достоверна дата , създадени са за целите на производство, потвърждава възражението си, че погасителната давност за вземанията е изтекла, както за вземането за главница, така и за претендираните лихви, както и тезата си, че трето лице, може да прави възражение за изтекла давност – още повече, че за кредитора, който оспорва вземане на друг кредитор с предявено и прието от синдика вземане не съществува друг начин, освен с възражение да установи изтичането на давностния срок и по този начин да се защити, поради бездействие от страна на несъстоятелния длъжник и синдика.Потвърждава доводите си за нищожност на извършеното прехвърляне, поради недоказана каузална сделка, независимо от даденото в Тълкувателно решение №4/2013г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС т.17 разрешение.Сочи съдебна практика – решение №133/14.01.2016г. по д.№1834/2014г. на ВКС, ІІ, т.о.С допълнителната искова молба е направено искане за задължаване на ответника да представи оригинали на временните удостоверения, заявено е оспорване на удостоверенията на основание чл.193 ГПК ( молба с вх.№4591/17.07.20г.), като с молба за с.з. на 16.02.2021г. е уточнено, че се оспорва автентичността на удостоверенията, като неподписани от посоченото в тях лице.Оспорена истинността на основание чл.193 ГПК на договор за прехвърляне на част от вземане от 16.12.2008г., сключен между Д.К.и Г.Я., споразумение от 07.12.2010г. и споразумение от 31.05.2013г., оспорва се възможността за признаване дължимостта на неуговорена в първоначалния договор възнаградителна лихва, изложените в исковата молба твърдения, за погасяване на вземането по давност, относно незаконосъобразното прехвърляне на акции.
В отговор на исковата молба с вх.№926/07.02.2020г. ответникът „К.Г.“ ООД чрез довереника адв.В.И.М., оспорва предявения иск, като неоснователен и пледира за отхвърлянето му.Срещу твърденията ,че първоначалното вземане, приетото вземане не съществува са противопоставени следните твърдения:съдържащите се на гърба на процесните четири временни удостоверения джира от 03.12.2007г., за прехвърляне на общо 500 000 акции в Г. Ад, всяка една с номинална стойност 10 лева, завършват с подпис на прехвърлителя джиранта Д.А.К., но и с подпис на приобретателя джиратаря „О.Б.“ ЕООД, чрез своя едноличен собственик и законен представител към 03.12.2007г. Д.К..Наличието на насрещни съвпадащи писмени волеизявления на двете страни – физическото Д.К.и собственото му към онзи момент „О.Б.“ ЕООД, свидетелства за сключен договор между страните за продажба на акциите, при цена, равна на сумата, посочена във всяко едно от джирата.Това изключва правилността на тезата за липса на основание( кауза) за прехвърляне на акциите и на тезата за наличието на предполагаемо дарствено намерение у прехвърлителя по отношение на акциите по две от временните удостоверения.Страните ясно са посочил, че прехвърлянето на акциите са извършва срещу съответните посочени в джирата парични суми и са скрепили съгласието си с подписи под текста на всяко от джирата.Оплакването основаващо се на твърдение за допуснато нарушение на изискването по чл.185, ал.2 ТЗ определя, като несъстоятелно.Във връзка с твърденията за нищожност на джирата поради действието на нормата на чл.38 ЗЗД, противопоставя становище, че тази разпоредба е неприложима към случаите на органно представителство на юридически лица, извършените от органен представител правни действия и сключени от него сделки обвързват дружеството, независимо от наличието или липса на съгласие/ и или решение на Общото събрание на дружеството за тяхното извършване/ сключване.На трето място счита, че към датата на процесните джира 03.12.2007г. Д.К.е бил не само законен представител, но и едноличен собственик на О.Б. ЕООД, което изключва необходимостта той да търси от самия себи си съгласие да договаря отново със себе си.Заявява, че давността за процесните вземания е прекъсната поне два пъти – с подписване на представените споразумения от 07.12.2010г. и 31.05.2013г., поради което възражението за давност е неоснователно.Оспорва правото на ищеца да релевира давността, тъй като случаите на процесуална субституция съгласно процесуалния закон са изчерпателно регламентирани, липсва основание на ищеца да бъде признато право да прави от свое име възражение, което може да бъде направено само от длъжника „О.Б.“ ЕООД.Оспорва възраженията за антидатираност на документите, първо поради това, че ищецът няма качеството на трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК , и второ поради липса на доказателства в такава насока.Счита, че ищецът носи доказателствената тежест за установяване привидността на сделката, за което доказателства не са посочени.С оглед на представените временни удостоверения №02/22.09.1999г. с джиро от 03.12.2007г., за прехвърляне на акции от Д.К.на „О.Б.“ ЕООД за цена от 20 000 лева, за 2000 акции съответно и възникнало вземане за сумата 20 000 лева,временно удостоверение №05/16.12.2003г. за прехвърлени 500 акции, с джиро от 03.12.2007г. за цена в размер на 5000 лева и съответно възникнало вземане за посочената сума, временно удостоверение №07/10.12.2004г. за прехвърлени с джиро от 03.12.2007г. акции за цена в размер на 975 000 лева и съответно възникнало вземане за този размер, и временно удостоверение №09/06.04.2006г. за прехвърлени 400 000акции, с джиро от 03.12.2007г. за цена в размер на 4 000 000 лева, се обосновава становище, че в полза на джиранта Д.К.е възникнало вземане срещу джиратаря „О.Б.“ ЕООД за посочените суми: 20 000 лева, 5 000 лева, 975 000 лева и 4 000 000 лева.С договор от 16.12.2008г. част от вземанията са прехвърлени от джиранта на Г.Н.Я.за сумата от 3 480 000 лева, в същия ден цесията е съобщена на длъжника „О.Б.“ ЕООД.В споразумение от 07.12.2010г. между цесионера и длъжника е признато съществуване на вземанията, а в т.2 се задължил да изпълни задължението си в срок до 31.12.2013г.В т.1 от споразумение от 31.05.2013г. между Г.Я.и „О.Б.“ ЕООД, длъжникът „О.Б.“ ЕООД повторно е признал съществуването на своето задължение към кредитора Георги Анков за сумата 3 480 000 лева, в т.2 страните са се споразумели „О.Б.“ ЕООД е поел задължение за заплащане на възнаградителна лихва в размер на сумата 2 870 000 лева върху главницата, за целия период от време от възникване на вземането на 03.12.2007г. до 31.05.2013г., като лихвата е определена общо за периода, а не като лихвен процент на ден, месец или година, като се оспорва необходимостта от назначаване на експертиза, която да изчисли размерът на лихвата.Посочено е, че в т.3 от споразумението, е уговорено заплащането, както на възнаградителна лихва в размер на 2 870 000 лева така и на възнаградителна лихва в размер на 15% за времето от 01.06.2013г.Именно поради неплащане, вземанията са предявени в производството по несъстоятелност на „О.Б.“ ЕООД, като в т.3 от молбата за предявяване е посочен размерът на договорна възнаградителна лихва в размер на 15% годишно върху главницата от 3480 000 лева за времето от 01.06.2013г. до 13.10.2016г. – 1 759 069 лева, произтичащо от т.2, изр.2 от споразумението от 31.05.2013г.След извършеното предявяване на 11.11.2016г., Г.Я.е прехвърлил вземанията на „К.Г.“ ООД,цесията е съобщена на длъжника на същата дата 16.11.2016г., както е съобщена и на временния синдик с молба вх.№8668/18.11.2016г.,съдът е уведомен за извършеното прехвърляне, като с молба вх.№8668/18.11.2016г. е поискано включването на цесионера в списъка на приетите вземания, което именно и е станало със списъка от 30.11.2016г.Поради подаденото възражение, което е отхъврлено с определение №248/26.04.2017г. по т.д.№73/2016г. е предявен искът, предмет на настоящото разглеждане.
В допълнителен отговор във връзка с искане за задължаване на ответника да представи оригинали на временните удостоверения се посочва, че те са намират у техния притежател – трето за спора лице М.И.В., на основание джиросването им от 24.01.2008г. в негова полза.Във връзка с доводите за антидатираност на договор за прехвърляне на част от вземане от 16.12.2008г., споразумение от 07.12.2010г. и споразумение от 31.05.2013г. се изтъква, че това не е така, ищецът няма качеството на трето лице по смисъла на разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК , каквото притежават само лицата – неучастващи в съставянето на документа, които биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране, защото правата им се намират в правна връзка с права на автори или авторите на частния документ, като е цитиран проф.Живко Сталев, Българско гражданско процесуално право, София 2012, стр.280-281.Вземането на ищеца към „О.Б.“ ЕООД не се намира в никаква правна връзка с вземанията и не е обусловено от съществуването им, поради което ищецът е обвързан от посочените документи и датата на тяхното подписване и не може да ги оспорва.Излага, че нарушаването на разпоредбата на чл.185, ал.2 изр.2 от ТЗ няма отношение към третите лица, каквото е „О.Б.“ ЕООД.Такова нарушение води до непротивопоставимост на прехвърлянето на дружеството и на останалите акционери в него т.е до относителна, а не абсолютна недействителност.В отношенията между прехвърлител и приобретател, както и за всички трети лица, прехвърлянето на акции е действително и те не могат да го оспорват по съображения за допуснати нарушения на чл.185, ал.2, изр.2 от ТЗ.Сочи и цитира съдебна практика – решение №19/08.08.2019г. по т.д.№2511/2017г., ІІ т.о на ВКС, решение №151/06.01.2020г. по т.д.№2359/2018г. ТК, ІІ т.о на ВКС. Позовава се на факта, че в протокол от 24.01.2008г. М.В. не подлага на съмнение качеството на „О.Б.“ ЕООД, на акционер в „Г.“ АД, притежаващ 500 000 бр. акции, което качество е загубено на 24.01.2008г. с прехвърлянето на акции на М.В., както към 24.01.2008г-., така и към датата на предходното джиросване на временни удостоверение на 03.12.2007г. М.В. е бил не само изпълнителен директор на „Г.“ АД, но и единствен акционер в дружеството( акционер, различен от Д.К.респ. от „О.Б.“ ЕООд т.е М.В. не оспорва настъпилото на 03.12.2007г. прехвърляне на акции в „Г.“ АД от Д.А.К.на „О.Б.“ ЕООД.
В отговор на исковата молба „О.Б.“ ЕООД, представлявано от Петър Сергиев изразява становище за неоснователност – потвърждава истинността на временните удостоверения, договор за прехвърляне на част от вземане от 16.12.2008г. между Д.К.и Г.Я., уведомление от същата дата, споразумение от 07.10.2010г. и споразумение от 31.05.2013г., уведомление от 16.11.2016г. от Г.Я.до „О.Б.“ ЕООД, потвърждава, че навсякъде където в посочените документи е полаган подпис то подписът е положен от управителя на дружеството, в счетоводството на „О.Б.“ ЕООД надлежно са заведени придобитите от дружеството на 03.12.2007г. общо 500 000 акции в Г. АД, прехвърлени на „О.Б.“ ЕООД от техния предходен собственик Д.К., срещу което прехвърляне на 03.12.2007г. „О.Б.“ ЕООД се е задължил да заплати цена на акциите равна на номиналната им стойност – 5 000 000 лева, заведено е надлежно и възникналото на 03.12.2007г. задължение на дружеството да изплати на Д.К.цена за придобитите от дружеството акции в „Г. АД“, равна на номиналната им стойност от 5 000 000 лева, в счетоводството на дружеството към момента тази сума е заведена, като вземане на кредитора „К.Г.“ ООД.Промяната в титуляра на вземането срещу „О.Б.“ ЕООД е следствие на отразяването в счетоводството на „О.Б.“ ЕООД на прехвърлянето на това вземане първо от Д.К.на Г.Я.и впоследствие от Г.Я.на „К.Г.“ ООД.Оспорва твърденията, че сделките са нищожни и са допуснати нарушения на чл.185, ал.2 ТЗ и чл.38 ЗЗД, относно начина на формиране и дължимостта на договорната лихва от 2 870 000 лева за периода от 03.12.2007г. до 31.05.2013г., лихва договорена общо за периода, без да бъде определян годишен лихвен процент.Възражението за давност е оспорено, като неоснователно, тъй като давността е прекъсната двукратно на 07.12.2010г. и 31.05.2013г., оспорва правото на ищеца да прави такова възражение респ. възражението,като недопустимо.Оспорва, като неверни твърденията за антидатираност на представените с исковата молба договори и споразумения и за липса на основание на сделките, материализирани в джирата на гърба на всяко едно от четирите временни удостоверения.Поддържа, че това са сделки насочени към прехвърляне на собствеността върху акциите в „Г.“ АД от Д.К.на „О.Б.“ЕООД и възникване на насрещно задължение на „О.Б.“ ЕООД да заплати на Д.К.цена на акциите в размер на номиналната им стойност.Допълнителен отговор не е подаден.
Синдикът А.М. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на исковата молба.Вземанията включени под №3 в Списъка на приетите вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и надлежно предявени на своя титуляр в 1- месечния срок съгласно чл.685 ТЗ с вх.№8467/11.11.2016г. Прехвърлянето на вземанията е извършено с договор от 16.11.2016г. за който синдикът и длъжникът са уведомени с имейл от 17.11.2016г., именно предвид извършеното уведомяване в списъците съставени след уведомяването на 30.11.2016г. е включен новият кредитор.Във връзка с твърденията, че липсва договор с параметри, цена и начин на плащане и срокове, за нищожност и антидатиране, се излага, че са представени доказателства,съдържащи всички данни, установяващи възмездност на сделката, цена ,срок и начин на плащане.Такива са приложените документи- четири временни удостоверения, с достоверни дати които са нотариално заверени, счита, че не е необходима соленелна форма за заверките и заглавие.Всички параметри за цена, начин на плащане и срокове са уговорени от двете страни.Размерът на договорната възнаградителна лихва за периода от 23.06.2010г. до 31.05.2013г. е установен от страните по правоотношението Г.Я.и „О.Б.“ ЕООД в представеното предявено вземане, съгласно споразумение от 31.05.2013г.Счита, че оспорването на датата на частен документ влече опровергаване съдържанието на документа, само когато датата е част от волеизявлението, какъвто настоящият случай не е.С оглед споразумения от 07.12.2010г. и 31.05.2013г. и датата на предявяване на вземанията оспорва, вземането да е погасено по давност.Счита, че възражение за давност може да прави само носителят на задължението, лично право на длъжника, който решава дали се възползва от него.Твърди, че съдебната практика е категорична по въпроса, че давността на се прилага служебно, съответно синдикът няма право да прави възражение за изтекла давност.По твърденията за нищожност на сделките поради привидност заявява, че при твърдения за привидност, не е ясно каква е прикритата сделка, становище, че привидните сделки изначално са нищожни не се поддържа.Излага съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД по отношение на процесната сделка – доколкото органният представител на търговското дружество е неделима част от самото юридическо лице, нему е признато правото волята му, като представител на дружеството да бъде смятана във външните отношения за воля на юридическото лице.Предвид правната същност на органното представителство – след като е признато, че волята на физическото лице, следва да се счита във външните отношения за воля на ЮЛ, то с разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД не би могло да се ограничи възможността ЮЛ, като правен субект да формира воля.Поддържа, че вписването в книгата на акционерите не е елемент от фактическия състав на прехвърляне на акции, изискване за наличие на каузална сделка не съответства на съдържанието и духа на нормата.Приемането на такава акцесорност би създало очевидна нестабилност, в системата от членствени отношения, които възникват между акционерите на дружеството и самото дружество, а оттам нестабилитет в дейността му, т.к въпросът за липса на каузална сделка, за прехвърляне на акции, би могъл да бъде поставен във всеки един момент, и не може да бъде преодолян да се „запълни“ от вписванията в книгата на акционерите.Допълнителен отговор не е подаден.
Допълнителни отговори от синдика на „О.Б.“ ЕООД и „О.Б.“ ЕООД не са представени.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:
Няма спор между страните и се установява от представените писмено предявяване вх.№8467/11.11.2016г.,определение на КнОС от 26.04.2017г. и списък на приети от синдика вземания на кредиторите на „О.Б.“ ЕООД,ЕИК ********* от 30.11.2016г., че с първото Г.Я.е заявил пред съда в производството по несъстоятелност, че на основание временни удостоверения с джира на техния гръб „О.Б.“ ЕООД, за Д.А.К.е възникнало вземане за сума в размер на 5 000 000 лева, като цена за прехвърлените, всички негови акции в капитала на „Г.“ АД.С договор за цесия от 16.12.2008г. е прехвърлено на Г.Я.част от вземането в размер на 3 480 000.00 лева, за което длъжникът е направил признание в споразумение от 07.12.2010г., и повторно със споразумение от 31.05.2013г. с което се е задължило да заплати предвидената в споразумението договорна лихва.Предявени са вземания за сумите, както следва: 3 480 000.00 лева, част от парично вземане за цена с първоначален общ размер 5 000 000 лева, дължима от „О.Б.“ ЕООД на Д.К., за продадени на 03.12.2007г. от същия на „О.Б.“ ЕООД акции в „Г.“ АД, представляващи цялото участие на Д.К.в капитала на посоченото дружество.Вземане за сумата 2 870 000 лева, договорна възнаградителна лихва върху главницата 3 480 000 лева, за целия период от време от възникване на вземането на 03.12.2007г. до 31.05.2013г, вземане за сумата 1 759 069.00 лева, договорна възнаградителна лихва от 15% годишно върху главницата за периода от 01.06.2013г. до 13.10.2016г.Вземане за договорна възнаградителна лихва в размер на 15% годишно върху главницата 3480 000 лева, за периода от 14.10.2016г. до окончателното й заплащане.
С писмо вх.№8668/08.11.2016г. „К.Г.“ ООД представяйки заверени фотокопия на договор за прехвърляне на вземане от 16.11.2016г. с две съобщения, завявайки, че е придобил вземанията предявени с писмено предявяване вх.№8467/11.11.2016г. по т.д.№73/2016г. на КнОС, отправя искане, като цесионер да бъде включен, като титуляр на предявеното вземане в списъка на приетите предявени вземания вместо цедента Г.Н.Я..В изготвения от синдика списък на приети вземания на 30.11.2016г., като титуляр на вземанията е посочен „К.Г.“ ООД.Срещу списъка е подадено възражение, което е оставено от съда с определение от 26.04.2017г. на КнОС по т.д.№133/2016г. без уважение.
Оставянето на възражението без уважение е обусловило предявяване на искът, предмет на настоящото разглеждане.Вземане на „Шипинг Навигейшън ЛТД“ към „О.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, е признато за съществуващо в размер на 79 052.95 лева, представляващо придобита от ищеца по договор за цесия от 01.11.2016г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, представляваща начислена комисиона за управление по т.13 от договор за кредит от 26.01.2009г., равняваща се на 1% от усвоения кредит на 01.06.2016г., по който договор ответникът е солидарно отговорен, като поръчител във връзка с договор за поръчителство от 19.01.2012г. и анекс 4 към договора за кредит от 29.12.2015г., наред с кредитополучателя „Данс енерджи“ ЕООД, ЕИК ********** е признато за съществуващо с решение на САС от 04.12.2018г. по гр.д.№4214/2018г., с което е отменено решение на КнОС от 03.05.2018г. по т.д.№47/2017г., недопуснато до касационно обжалване с определение №550 от 05.12.2019г. – официално заверени преписи от решенията са приложени на л.299 – л.351 от д.
Справка в ТР показва, че производството по несъстоятелност на „О.Б.“ ЕООД към момента не е приключило.
По делото са представени ксерокопия на временни удостоверения с №02/22.02.1999г., №5/16.12.2003г.,№7/10.12.2004г.,№9/06.04.2006г. – ксерокопирани са лицевата част и гърба или прикрепен лист във формат А4 на удостоверенията.Ответникът е оспорил представените ксерокопия и е поискал представяне на оригиналите им.Оригинали не са представени, както от ищеца, който е заявил, че не разполага с тях с оглед джиросването им, така и от третото за спора лице М.В. – титуляр на удостоверенията.
В представеното временно удостоверение №02/22.02.1999г. е отразено, че то касае записани поименин акции в акционерно дружество „Г.“ АД гр.София.Издадено е на името на Д.А.К., ЕГН **********,***, който е записал 2000 бр.поименни акции с право на глас на обща стойност 20 000 000( двадесет милиона) лева, с номинална стойност на всяка акция 10 000 лева от капитала на акционерно дружество „Г.“АД, регистрирано с решение от 26.02.1999г., по фирмено дело №2755 по описа за 1999г., на СГС, с партиден №49780, том 541, рег.І, стр.172.След този текст има означение за подпис на Председател на Съвета на Директорите и изпълнителен директор.Документът е подписан от Людмил Герасимов, като Председател на съвета на Директорите и М.В., като изпълнителен директор.На гърба на документа – листът с ръкописен текст е написано, че Д.К.прехвърля това временно удостоверение за 2000 бр. поименни акции на „Г.“ АД,гр.София ф.д.№2755/99г. с номинална стойност 10 лева за всяка на „О.Б.“ ЕООД, гр.София, чрез управителя му Д.К.за обща стойност 20 000 лева.След този текст има подписи за Д.К.– 03.12.2007г. и за „О.Б.“ ЕООД, нотариална заверка от нотариус М.Щ.с рег.№042 и рег.№15193 на документа( вероятно на подписа – не се чете) от 03.12.2007г.След този текст има ръкописен текст, заявление за прехвърляне на това временно удостоверение за 2000бр. поименни акции на „Г.“ АД, на М.И.В.,ЕГН ********** при продажна цена за всяка акция 45.85 лева, за сумата 91 700 лева.След разпоредителното изявление са налице подписи за „О.Б.“ ЕООД, посочена е датата 24.01.2008г. и за М.В..Върху документа е налице нотариална заверка, на посочения по- горе Нотариус с рег.№1071/24.01.2007г. вероятно на подписи на лицата Д.К.и М.В..Текстът на лицевата част на документа е печатен.
На л.12 от делото е приложено временно удостоверение №5/16.12.2003г., за записани поименни акции в „Г.“ АД с капитал 50 000 лева, разпределени в 5 000 бр.акции.Посочено е, че това временно удостоверение се издава на Д.А.К., ЕГН **********,***, който в уверение на това, че е записал 500 бр.поименни акции с право на глас, с номинална стойност по 10 лева всяка, на обща стойност 5000 лева, от капитала на „Г.“ АД, вписано в регистъра на ТД с решение от 26.02.1999г., на СГС по фирмено дело №2755 по описа за 1999г., на СГС, с партиден №49780, том 541, рег.І, стр.172.След този текст има означение за подпис на Председател на Съвета на Директорите и изпълнителен директор.Документът е подписан от Д.К., като Председател на съвета на Директорите и М.В., като изпълнителен директор.Има печат на „Г.“ АД.На гърба на документа с ръкописен текст е написано, че на основание чл.187, ал.2 ТЗ и вр. с чл.6, ал.1 4 от Устава на „Г.“ АД, Д.К.прехвърля това временно удостоверение за 500 бр. поименни акции от капитала на „Г.“ АД,гр.София ф.д.№2755/99г. с номинална стойност 10 лева за всяка на „О.Б.“ ЕООД, гр.София, чрез управителя му Д.К.за цена в размер на 5000 лева.След този текст има подписи за Д.К., посочена е дата 03.12.2007г. и за „О.Б.“ ЕООД.Има печат с нотариална заверка от нотариус М.Щ.с рег.№042 на НК и рег.№15190 на документа( вероятно на подписа – не се чете) от 03.12.2007г. на подписа на Д.К..След този текст има ръкописен текст, заявление за прехвърляне на това временно удостоверение за 500бр. поименни акции от капитала на „Г.“ АД, на М.И.В.,ЕГН ********** при продажна цена за всяка акция 45.85 лева или общо за сумата 22 925 лева.След разпоредителното изявление са налице подписи за „О.Б.“ ЕООД, посочена е датата 24.01.2008г. и за М.В..Върху документа е налице нотариална заверка, на посочения по- горе Нотариус с рег.№1068/24.01.2007г. вероятно на подписи на лицата Д.К.и М.В..Текстът на лицевата част на документа е печатен.
На л.13 от делото е приложено временно удостоверение №7/10.12.2004г., за записани поименни акции в „ Г.“ АД с капитал 2000 000 лева, разпределени в 200 000 бр.акции.Посочено е, че това временно удостоверение се издава на Д.А.К., ЕГН **********,***, който в уверение на това, че е записал 97 500 бр. обикновени поименни акции с право на глас, с номинална стойност по 10 лева всяка, на обща стойност 975 000 лева, от капитала на „Г.“ АД, вписано в регистъра на ТД с решение от 26.02.1999г., на СГС по фирмено дело №2755 по описа за 1999г., на СГС, с партиден №49780, том 541, рег.І, стр.172.След този текст има означение за подпис на Председател на Съвета на Директорите и изпълнителен директор.Документът е подписан от Д.К., като Председател на съвета на Директорите и М.В., като изпълнителен директор.Има печат на „Г.“ АД.На гърба на документа – прикрепения лист с ръкописен текст е написано, че Д.К.прехвърля това временно удостоверение за 97 500 бр. поименни акции от капитала на „Г.“ АД,гр.София ф.д.№2755/99г. на „О.Б.“ ЕООД, гр.София, чрез управителя му Д.К.за цена в размер на 975 000 лева.След този текст има подписи за Д.К., посочена е дата 03.12.2007г. и за „О.Б.“ ЕООД.Има печат с нотариална заверка от нотариус М.Щ.с рег.№042 на НК и рег.№15191 на документа( вероятно на подписа – не се чете) от 03.12.2007г. на подписа на Д.К..След този текст има ръкописен текст, заявление за прехвърляне на това временно удостоверение за 97 500бр. поименни акции от капитала на „Г.“ АД, на М.И.В.,ЕГН ********** при продажна цена за всяка акция 45.85 лева или общо за сумата 470 375 лева.След разпоредителното изявление са налице подписи за „О.Б.“ ЕООД, посочена е датата 24.01.2008г. и за М.В..Върху документа е налице нотариална заверка, на посочения по- горе Нотариус с рег.№1069/24.01.2007г. вероятно на подписи на лицата Д.К.и М.В..Текстът на лицевата част на документа е печатен.
На л.14 от делото е приложено временно удостоверение №9/06.04.2006г., за записани поименни акции в „Г.“ АД с капитал 10 000 000 лева, разпределени в 1 000 000 бр.акции.Посочено е, че това временно удостоверение се издава на Д.А.К., ЕГН **********,***, който в уверение на това, че е записал 400 000 бр. обикновени поименни акции с право на глас, с номинална стойност по 10 лева всяка, на обща стойност 4 000 000 лева, от капитала на „Г.“ АД, вписано в регистъра на ТД с решение от 26.02.1999г., на СГС по фирмено дело №2755 по описа за 1999г., на СГС, с партиден №49780, том 542, рег.І, стр.172.След този текст има означение за подпис на Председател на Съвета на Директорите и изпълнителен директор.Документът е подписан от Д.К., като Председател на съвета на Директорите и М.В., като изпълнителен директор.Има печат на „Г.“ АД.На гърба на документа респ. допълнителния лист с ръкописен текст е написано, че Д.К.прехвърля това временно удостоверение за 400 000 бр. поименни акции от капитала на „Г.“ АД,гр.София ф.д.№2755/99г. на „О.Б.“ ЕООД, гр.София, чрез управителя му Д.К.на обща стойност 4 000 000 лева.След този текст има подписи за Д.К., посочена е дата 03.12.2007г. и за „О.Б.“ ЕООД.Има печат с нотариална заверка от нотариус М.Щ.с рег.№042 на НК и рег.№15192 на документа( вероятно на подписа – не се чете) от 03.12.2007г. на подписа на Д.К..След този текст има ръкописен текст, заявление за прехвърляне на това временно удостоверение за 400 000бр. поименни акции от капитала на „Г.“ АД, на М.И.В.,ЕГН ********** при продажна цена за всяка акция 45.85 лева или общо за сумата 18 340 000 лева.След разпоредителното изявление са налице подписи за „О.Б.“ ЕООД, посочена е датата 24.01.2008г. и за М.В..Върху документа е налице нотариална заверка, на посочения по- горе Нотариус с рег.№1070/24.01.2007г. вероятно на подписи на лицата Д.К.и М.В..Текстът на лицевата част на документа е печатен.
Ксерокопия от посочените удостоверения лицевата на част на които е ограничена в рамка и гръб респ. приложение с ръкописен текст, с отбелязване, че са верни с оригинала са приложени на л.267 – л.274 от д. и л.312 – л.320 от д.
По делото е представено ксерокопие на договор за прехвърляне на част от вземане.Договорът е с текст в печатна форма,със страни Д.К., като цедент Г.Н.Я.,ЕГН **********, като цесионер.В т.1 от договора е посочено, че цедентът прехвърля на цесионера в съответствие с чл.99, ал.1 ЗЗД част от свое парично вземане срещу „О.Б.„ ЕООД, равна на сумата 3 480 000 лева, от парично вземане за цена за първоначален общ размер от 5 000 000 лева, дължими от длъжника на Цедента за продадени на 03.12.2007г., от цедента на длъжника акции в „Г.“ АД, представляващи цялото участие на цедента в капитала на посоченото дружество.В т.2 е посочено, че частта от вземането се прехвърля, от цедента на цесионера, заедно с всички негови привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. с изтеклите лихви, като цедентът писмено потвърждава на цесионера, прехвърлянето на частта от вземането и се задължава незабавно писмено да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне.В т.3 от договора е отразено, че срещу извършеното прехвърляне на част от вземане Цесионерът се задължава в случай на получаване от него на плащане за погасяване на прехвърлената част от вземане( независимо от това дали плащането е извършено доброволно или е следствие на принудително изпълнение, независимо от това кое лице е извършило плащането, и независимо от това дали прехвърлената част от вземане е изплатена изцяло или отчасти) да заплати по допълнително посочена му от Цедента банкова сметка ***% от всяка сума, получена от Цесионера за погасяване на прехвърлената му с този договор, част от вземане.В т.4 е договорено, че всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него вкл. споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще бъдат разглеждани и разрешавани от Търговски арбитраж при Националната юридическа фондация, съобразно с неговия правилник само въз основа на писмени доказателства, заключение на назначени от арбитража вещи лица, писмени свидетелски показания и писмени становище на страните, без да бъдат призовани в открити арбитражни заседания от едноличен арбитър, който следва да бъде лицето, което е представетал на Арбитража към момента на подаване на искова молба, основана на настоящия договор.Договорът е изготвен в два еднообразни екземпляра, на български език, по един за всяка от страните, и е подписан от тях:за цедент – Д.К.,София,16.12.2008г. и за Цесионер Г.Я., София, 16.12.2008г.(л.15 от д.).На л.16 от делото е приложено уведомление за цесия от Д.К.до „О.Б.“ ЕООД чрез Д.К.,като управител с дата 16.12.2008г. Д.К.потвърждава получаването на уведомлението, касаеща вземане за сума 3 480 000 лева, от парично вземане, с първоначален общ размер 5 000 000 лева, за продадени на 03.12.2007г. на „О.Б.“ ЕООД акции в „Г.“ АД.
На л.17 от д. е приложено споразумение между Г.Н.Я., ЕГН ********** и „О.Б.“ ЕООД, според отразеното в което, страните потвърждават, че към датата на подписване на споразумението 07.12.2010г., длъжникът дължи на кредитора главница в размер на 3 480 000.00 лева, която представлява част от парично вземане за цена с общ първоначален размер 5 000 000.00 лева, дължими от длъжника на Д.К., за продадени на 03.12.2007г. от Д.А.К.на длъжника, акции в „Г.“ АД, представляващи цялото участие на Д.К.в капитала на посоченото дружество, което вземане е цедирано на кредитора за сумата 3 480 000 лева, с Договор за прехвърляне на вземане от 16.12.2008г., като цесията е съобщена от Д.К.на длъжника на същата дата.Длъжникът се е задължил в срок до 31.12.2013г. да заплати на Кредитора главницата от 3 480 000 лева.Посочено е, че споразумението е изготвено в два екземпляра за всяка от страните и се съдържат подписи за кредитор Г.Я., София , 07.12.2010. и за Д.К., София, 07.12.2010г.
На л.18 от делото е приложено ксерокопие от друго споразумение между Г.Н.Я., като кредитор и „О.Б.“ ЕООД - представлявано от Б.П., длъжник, в което страните са изразили воля,приемат за установено, че длъжникът дължи на Кредитора сумата 3480 000.00 лева, част от парично вземане с цена в общ размер 5 000 000 лева, дължима от Длъжника на Д.К., за продадени на 03.12.2007г. от Д.К.на длъжника, акции в „Г.“ АД, ЕИК ********, представляващи цялото участие на Д.К., в капитала на посоченото дружество.Посочено е, че вземането е цедирано на Кредитора със сключен между Кредитора и Д.К.договор за прехвърляне на вземане от 16.12.2008г., като цесията е съобщена от Д.К.на длъжника на същата дата.В т.2 е отразено, че длъжникът дължи на Кредитора договорна възнаградителна лихва в общ размер 2 870 000 лева, за целия период от време на възникване на вземането на 03.12.2007г. до 31.05.2013г.За времето от 01.06.2013г. до датата на изплащане на дължимата главница от Длъжника на Кредитора, страните са определили лихва в размер на 15% върху дължимата главница.В т.3 длъжникът се е задължил в срок до 30.09.2016г. да заплати на Кредитора главницата от 3 480 000 лева, лихвата за времето до 31.05.2013г. в размер на 2 870 000.00 лева, и годишна лихва в размера на 15%, върху главницата за времето от 01.06.2013г. до датата на изплащане на главницата.Споразумението е подписано за кредитор от Г.Я.на 31.05.2013г. и за длъжника Б.П., София, 31.05.2013г.
Според намиращото се на л.19 от делото, ксерокопие от договор за прехвърляне на вземане между Г.Н.Я., като цедент и „К.Г.“ ООД, като цесионер, съгласно т.1 -цедентът прехвърля на цесионера, своето парично вземане срещу „О.Б.“ ЕООД, за сумата 3 480 000 лева, представляваща част от парично вземане с първоначален общ размер 5 000 000 лева, дължима от длъжника на Д.К., ЕГН **********, за продадени на 03.12.2007г. от Д.К.на длъжника акции в „Г.“ АД, представляващи цялото му участие в капитала на посоченото дружество, придобито от цедента с договор за прехвърляне на вземане от 16.12.2008г.,признато за установено със споразумение между цедента и длъжника от 07.12.2010г. и 31.05.2013г.В т.2 от договора е отразено, че вземането се прехвърля от Цедента на Цесионера заедно с всички негови привилегии, обезпечение и принадлежности, ведно с изтеклата лихва, в това число всички лихви, определени в т.2 на Споразумение между Цедента и Длъжника от 31.05.2013г., като цедентът писмено потвърждава на Цесионера, прехвърлянето и се задължава незабавно писмено да уведоми Длъжника за извършеното прехвърляне.Посочено е в т.3, че срещу извършеното прехвърляне на вземане Цесионерът се задължава в случай на получаване на плащане, за погасяване на прехвърленото вземане ( доброволно или следствие на принудително изпълнение) да заплати на цедента 97% от всяка сума, получена от цесионера за погасяване на прехвърленото вземане.В т.4 от споразумението е отразено, че всички спорове породени от този договор, или отнасящи се до него, ще бъдат разглеждани от Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация.Посочено е, че договорът е изготвен в два еднообразни екземпляра за всяка от страните, и е подписан на 16.11.2016г. за цедент Г.Я.и на 16.11.2016г. за цесионер от Д.К..
На л.20 от делото е приложено уведомление за цесия от 16.11.2016г. до „О.Б.“ ЕООД от Г.Н.Я., относно прехвърлено на „К.Г.“ ООД вземане за сумите, както следва: 3 480 000 лева, част от парично вземане за цена с първоначален размер 5 000 000 лева, дължима от „О.Б.“ ЕООД на Д.К.за продадени на 03.12.2007г. от Д.К.на „О.Б.“ ЕООД акции в „Г.“ АД, представляващи цялото му участие в капитала на посоченото дружество.Посочено е, че това вземане е придобито от Янков с договор за прехвърляне на част от вземане от 16.12.2008г., признато и установено по основание и размер със споразумение от 07.12.2010г. и 31.05.2013г.Петър Антонов Сергиев, като управител на „О.Б.“ ЕООД е удостоверил получаване на уведомлението на 16.11.2016г.
Уведомление за посочената цесия е адресирано и до синдика на „О.Б.“ ЕООД, приложено на л.20 от д., получено по електронен път видно от разписка- извадка от електронна поща – л.21 от д.
Посочените лица Д.К.и Петър Антонов Сергиев са органни представители на „К.Г.“ ООД и на „О.Б.“ ЕООД.
Ксерокопия от договор за цесия от 16.12.2008г., уведомление , споразумение от 07.12.2010г. и споразумение от 31.05.2013г., договор за цесия от 16.11.2016г., уведомление от Г.Я.до „О.Б.“ ЕООД и временния синдик на „О.Б.“ ЕООД, извадка от електронна поща, удостоверение от ТР относно правния статут на „К.Г.“ ООД и „О.Б.“ ЕООД се намират на л.312 – л.333 от д.
Според находящия се на л.450 от делото ксерокопие на споразумителен протокол от 03.12.2007г. – между акционерите, учредители в „Г.“ АД, вписано в регистъра на ТД с решение от 26.02.1999г. на СГС по ф.д.№2755/99г. М.И.В., ЕГН ********** и Д.А.К., ЕГН ********** , на основание чл.6, ал.4 от Устава на Дружеството акционера Д.К.е отправил показа за изкупуване по номинална стойност на всички притежавани от него акции в капитала на дружеството, общо 500 000 бр. акции за сумата от 5 000 000 пет милиона лева, предложението е получено лично от М.И.В. на 02.12.2007г., с подписването на протокол акционера М.И.В. е заявил, че няма да се възползва от правата си на акционер –учредител и преди изтичане на срока по посочения член и дава съгласието си предложените за продажба акции да бъдат прехвърлени на „О.Б.“ ЕООД, гр.София, с решение на СГС по ф.д.№18156/2007г., вписано под №128496, том 1777, рег.І, стр.56, с ЕИК *********, при посочени в писменото предложение условия, чрез джиро на временните удостоверения по реда на чл.187, ал.2 ТЗ.Документът е подписан от М.В. и Д.К.( л.450 от д., представен с отбелязване, че е верен с оригинала).По делото е представено и посоченото в споразумителния протокол уведомление – покана (л.449 от д) с посочена в същото дата – 30.11.2007г.
Според отразеното в протокол – решение от 24.01.2008гМилчо В., като едноличен собственик на капитала на „Г.“ АД , притежаващ 500 000 бр. акции от капитала на дружеството и придобил останалите 500 000 лева, акции от акционера „О.Б.“ ЕООД, чрез управителя му Д.К., с джира от същата дата, на основание чл.232 ТЗ е взел решение за приемане на нов устав на „Г.“ ЕАД – изготвения и подписан пред Нотариус с адрес на кантората в гр.София, освободен е, като член Д.К., и освободен от отговорност за периода до 31.12.2007г., избран е съвет на Директорите в състав от 4 – ма души за срок от 5 години, М.В., В.Т., С.С., П.Д..Определено е възнаграждение на членовете на съвета на Директорите.Съдържат се и други решения които съдът не намира за нужно да коментира, тъй като нямат връзка с предмета на настоящото дело.Документът е в ксерокопие, подписан от М.В. и с нотариална заверка с рег.№1089 от 24.01.2008г. на Нотариус М.Щ.с рег.№042 на НК - л.444 – л.445 от д.
Видно от заключение с вх.№260041/05.01.2021г. изготвено от в.л. А.Т., което съдът приема, като обективно и страните не са оспорили е, че процесните временни удостоверения( вещото лице е посочила, номера, броя на прехвърлените акции и тяхната цена) са заведени в счетоводните книги на „О.Б.“ ЕООД под номер на опис 145 с дата 03.12.2007г., с описание придобити акции на „Г.“ АД, по дебита сметка 511, акции в лева с вид акции- записани поименни акции на „Г.“ АД, със следния брой 2000, 500, 97 500, 400 000 под номер 5 в аналитичния признат на сметка 4991 други кредитори, Кредитор 5 записано името на Д.К.– акции Г. със съответната сума срещу всеки опис, брой поименни акции, съответно 20 000.00 лева, 5000.00 лева, 975 000.00 лева, 4 000 000.00 лева.Задължението към Д.К.възникнало на 03.12.2007г. в размер на 5 000 000 лева е осчетоводено, като счетоводните записвания са в дебит сметка 511 акции в лева – 5 000 000.00, кредит сметка 4991 други кредитори в лева 5000 000.00 лева.По партидатата на сметка 4991, други кредитори в лева е записан Д.К.– акции Г. АД.На 15.12.2008г. датата преди прехвърляне на поименните акции, размера на задължението е отразено следното: изплатени суми в размер на 746 000.00 лева, видно от дебита на сметка 4991 други кредитори в лева и дължима сума в размер на 4 254 000.00 лева по кредита на сметка 4991 други кредитори в лева и дължима сума в размер на 4 254 000.00 лева по кредита на сметка 4991 Други кредитори в лева.Направен е извода, че размера на отразеното задължение към 16.12.2008г. датата преди извършване на прехвърлянето на поименни акции е сума в размер на 4 254 000.00 лева, видно от Приложение №2 към съдебно – счетоводната експертиза.Относно извършеното прехвърляне на вземане от Д.К.на Г.Я.е отразено, че Д.К.е изпратил уведомително писмо, за извършеното прехвърляне на част от вземането в размер на 5 000 000 лева, в размер на 3 480 000.00 лева, дължима от „О.Б.“ ЕООД за продадени на 03.12.2007г. акции в „Г.“ АД.Д.К.с подписа си е удостоверил, че е получил горното писмо в качеството си на управител на „О.Б.“ ЕООД,видно от стр.16, том І от делото.Уведомлението както извършеното прехвърляне на процесните вземания е осчетоводено видно от кореспонденция на сметка 4991 , други кредитори в лева, заведено под документ номер 115 с дата 16.12.2008г.,папка м.12/2008г. с описание – осчетоводяване уведомление за цесия с кредитор Д.К.– акции Г. са прехвърлени на кредитор Г.Я.със сума 3 480 000.00 лева, както и видно от аналитичната ведомост на сметка 4991 други кредитори в лева за периода от 16.12.2008г. до 16.12.2008г.е записан Г.Н.Я., по кредита на същата сметка със сума в размер на 3 480 000 лева.Относно подписаните споразумение от 07.12.2010г. между Г.Я.и „О.Б.“( с посочено от в.л. съдържание), споразумение от 31.05.2013г., договор за прехвърляне на вземане от 16.11.2016г. и уведомление от 16.11.2016г. в заключението е отразено, че е осчетоводено извършеното на 16.11.2016г., прехвърляне на процесните вземания от Г.Я.на „К.Г.“ ООД, с договора от 16.11.2016г., относно вземане за 3 480 000.00 лева, представляващо част от парично вземане за цена с първоначален общ размер 5 000 000.00 лева, дължима на Д.А.К.за продадени на 03.12.2007г. от същия на „О.Б.“ ЕООД акции в „Г.“ АД, както следва: от кореспонденцията на сметка 4991 други кредитори в лева, заведено под документ номер 9 с дата 16.11.2016г., папка МО м.11.2016 с описание – осчетоводяване уведомление за цесия с кредитор 14 Г.Я.са прехвърлени на кредитор 47“К.Г.“ ООД със сума 3 480 000.00 лева, както и видно от аналитична ведомост на сметка 4991 други кредитори в лева за периода от 16.11.2016г. до 16.11.2016г.е записано „К.Г.“ ООД, по кредита на същата сметка със сума в размер на 3 480 000.00 лева.Размерът на дължимата лихва, за периода от 01.06.2013г. до 13.10.2016г. върху главницата 3 480 000.00 лева в размер на 15% е определена на сума в размер на 1 784 950.00 лева.Вещото лице въз основа на счетоводните книги е направило заключение, че счетоводните книги са водени редовно, съгласно счетоводната политика на предприятието,сметкоплана и приложимите счетоводни стандарти.Годишните финансови отчети са изготвяни, като се спазват основните счетоводни принципи, съгласно чл.4 от ЗС, както и спазване изискванията на приложимите счетоводни стандарти и в съответствие с Националните стандарти за финансови отчети, за малки и средни предприятия, които за заверени от независимия одитор Иван Георгиев Митев.
С оглед на изложените обстоятелства, установяващи се от събраните по делото доказателства, съдът намира, предявеният иск за допустим, а преценен по същество за основателен.Съображения:
Съгласно чл.694, ал.3 т.1 от ТЗ кредитор може да предяви иск за установяване несъществуването на:прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение.
Искът е допустим - Налице е неприключено производство по несъстоятелност на „О.Б.“ ЕООД. С влязло в сила решение, имащо установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност съгласно чл.694, ал.8 ТЗ е установено, че ищецът „Шипинг Навигейшън „ ЛТД, притежава качеството кредитор в производството по несъстоятелност, доколкото е признато съществуването на предявено от същия вземане за сума в размер на 79 052.95 лева и по аргумент от чл.693 ТЗ.
По предявения отрицателен установителен иск, доказателствената тежест за установяване съществуване на вземането на основанието на което е предявено пада върху ответника кредитор „К.Г.“ ООД, който съгласно чл.154, ал.1 ГПК следва да докаже всички правопораждащи вземането факти:основанието за възникване и наличието на вземане срещу „О.Б.“ ООД, твърдения договор за цесия, по силата на който това дружество, заявило вземането в производството по несъстоятелност придобило вземането, съобщаване на цесията на длъжника, факта на изискуемост на вземането.
В тежест на ищеца по делото е да докаже положителните факти които е противопоставил срещу обстоятелствата, на които ответникът основава вземането си.
Както се установява от представената молба за предявяване на вземане, то основанието на същото е договор за цесия на вземане, произтичащо от продажба на акции респ. прехвърлени временни удостоверения за поименни акции респ. част от продажната цена в размер на 3480 000 лева, както и споразумение за заплащане на възнаградителна лихва върху цената за периода от възникване на вземането 03.12.2007г. до 31.05.2014г. в размер на 2 870 000 лева, и възнаградителна лихва в размер на 15% годишно върху дължимата главница, считано от 01.06.2013г., определена в списъка на приетите вземания и в молбата на сума 1 759 069.00 лева., договорна лихва от 14.10.2016г. до окончателното изплащане.
По така въведеното основание на преден план възниква въпроса съществува ли вземане произтичащо от продажба на акции в полза на цедента Г.Я., на основание договора за цесия от 16.12.2008г.. което да бъде прехвърлено от него на кредитора „К.Г.“ ООД. Цедентът по договора от 2016г. – Янков като източник на неговото вземане, сочи договор за цесия, с който на същия е прехвърлено вземането на Д.К.– акционер в „Г.“ АД срещу „О.Б.“ ЕООД, за цената на прехвърлените от Колов негови акции в капитала на „Г.“ АД на „О.Б.“ ЕООД Съдът намира, че такова вземане не е доказано.Съгласно чл. 167, ал.1 ТЗ срещу направените имуществени вноски за сметка на записаните акции акционерите получават временно удостоверение, подписано от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите, а според ал.2 -акции се дават на акционерите срещу представяне на временното удостоверение.Съгласно чл.187, ал.2 ТЗ временното удостоверение се прехвърля по реда на чл.185, ал.2 ТЗ, а според разпоредбата на чл.185, ал.2 ТЗ прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството.В устава могат да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции. С оглед разпоредбата на чл.99 ЗЗД -кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това,прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.С оглед възраженията на ищеца относно вземането на ответника „К.Г.“ ООД, следва, че се оспорва съществуване на вземане за цена за прехвърлени акции, които е прехвърлено на Г.Я., оспорени са временните удостоверения респ. отбелязването върху тях, сочени, като доказателство за извършената прехвърлителна сделка.Нормата относно начина на прехвърляне на акции предвиждаща и спазване на определена форма е императивна, поради което съдът не може да приеме за съществуваща сделка, ако не се представят доказателства за извършването й в законоустановената форма, като изявления на страните по сделката в случая сделките, относно наличието на такъв акт и неговото съдържание респ. признание на съществуването му е ирелевантно.В случая не бе доказано валидно прехвърляне на акции от Д.К.на „О.Б.“ ЕООД, в резултат на което в полза на първия да се възникнали вземания за сумата, главница в размер на 3 480 000 лева, предмет на договор за цесия с Г.Я.и впоследствие на договор за цесия с „К.Г.“ ООД.По делото не бяха представени оригинали на временните удостоверения в които е обективирано джиро, поради което съдът не може да прави изводи въз основа на представените ксерокопия от тези документи. Съгласно чл.183, ал.1 ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис, от него, а ако не стори това, представения препис се изключва от доказателствата по делото.Ползването на такъв документ е недопустимо съгласно решение № 231 от 8.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 325/2010 г., II т. о, решение № 95 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 662/2012 г., II г. о, а според решение № 225 от 7.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 567/2018 г., III г. о., ГК заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл.32 действащия Закон за адвокатурата респ. чл.23 от отменение в хипотезата на чл. 183 ГПК е възможно, единствено ако между страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир, какъвто настоящия казус не е.Според първото от посочените решения, без значение в тези случаи е, че документът се намира в държане на трето лице.
След като не е доказано възникнало вземане за цена на прехвърлени акции, което е предмет на две цесии, на последната от която се позовава кредиторът „К.Г.“ ООД то извод за съществуващо вземане, възникнало на посоченото правно основание, не може да бъде направен.Безпредметно е при това да се обсъждат доводите относно спазване изискването на чл.38 ЗЗД, привидност на договора и възражението за погасяване на вземането поради изтекла давност.Независимо от това съдът намира за нужно да отбележи, че по аргумент от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, т.2 според което договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, следва, че трето лице не може да оспорва валидността на разпореждане, осъществено в нарушение на чл.38 ЗЗД.Освен това „О.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност видно от изразената в процеса позиция изобщо не прави възражения в тази посока.
Възраженията за привидност на цесии съдът намира за недоказани.За да се приеме, че една сделка е привидна съгласно чл.26 ЗЗД, то следва да бъде доказано, че страните по сделката не са желаели настъпването на целените с нея правни последици, сключен е договор, но неговата цел е само да създава убеждение у трети лица, че има воля за имуществено разместване, между страните по сделката.На първо място в такива случаи следва да бъде разкрит интерес от такова поведение – кое е накарало страните по сделката да пристъпят към осъществяването на тази правна фигура - с цел укриване на доходи, осуетяване изпълнение на задължения и пр., като следва да бъдат представени достатъчно доказателства, установяващи, че такъв интерес е водещ в отношенията между страните.В случая нито се твърди нито са установени такива обстоятелства.От друга страна са представени писмени договори( в изискуема за доказване форма) съдържащи заявления на две насрещни страни, постигнато съгласие за прехвърляне на притежавано от цедента вземане на цесионера. Съдържанието на договорите –съгласие за прехвърляне на вземанията, срещу заплащане на цената им едва при погасяването им и то в размер на 97% от стойността на вземането, на пръв поглед наподобява договори за възлагане събиране на вземане, но поради това, че според тях титуляр на вземането е цесионера следва, че това не е така.Валидността на такава уговорка не може да бъде отречена при съобразяване принципа на за свободата на договаряне съгласно чл.9 33Д, не разкрива противоречие с императивна правна норма или добрите нрави, независимо, че интересът на цедента от тази сделка, който законът в чл.8, ал.2 ЗЗД поставя като водещ в облигационните правоотношения не е съвсем ясен.Страните не са поставили за обсъждане и по делото не са представени доказателства предприети ли са били действия от цесионера за удовлетворяване доброволно и по принудителен път.От датата на придобиване на вземането до 2016г., то явно не е било удовлетворено.При липса на каквито и да било предприети действия за събиране на вземането това би било някакво свидетелство за привидност,но изводът не може да бъде еднозначен, особено като се има предвид обявяване на дружеството в несъстоятелност и то с начална дата на неплатежоспособността свръхзадължеността - датата 01.09.2016г.( справка ТР).Привидността на сделката, като порок е от такъв характер, че за установяването й следва да са представени доказателства за настъпили обстоятелства, от които и с оглед връзките между тях да може да се направи единствено извод, че страните по сделката не са желаели правните последици от нея.По делото не се установи такива обстоятелства да са налице.Твърдението за нищожност на договорите за цесия, като привидни е неоснователно.
По отношение на споразуменията от 2010г. и 2013г., отразената в тях дата е оспорена от ищеца, като недостоверна.Като има предвид, че съгласно чл.180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, съдът приема, че тези споразумения не се ползват с обвързваща доказателствена сила, че са подписани на посочените в тях дати през 2010 и 2013г.Не се установи в счетоводните книги на „О.Б.“ да има отразяване за тях.Това е от значение не само при преценка за привидност на сделките, но и защото признание на вземането, обективирано в тях е относимо, към преценката на възражението на ищеца за погасяване на вземането поради изтекла давност.Съдът споделя разбирането, че кредитор на длъжник в производството по несъстоятелност може да релевира възражение за давност вместо него, като доколкото се касае за материално правно възражение, което може да бъде заявено в производството по иск за съществуване/ несъществуване на вземането, не е налице хипотезата на чл.134, ал.3 ЗЗД, която касае извънсъдебни действия.Подобно разрешение, но по отношение на придобивната давност, е дадено в разяснителната част на т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.12 г. по тълк. д. № 4/12 г. на ОСГК на ВКС, според което позоваване на придобивна давност може да бъде направено и от кредиторите на длъжник при негово бездействие.Дори и да се приеме, че през 2007г. е възникнало вземане за заплащане на цена за прехвърлени поименни акции, то по аргумент от чл.69 ЗЗД, съгласно който ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага, то следва, че погасителната давност за вземането за цена на продадени акции която съгласно чл.110 ЗЗД е пет години е започнала да тече след 03.12.2007г., датата на джирото и е изтекла на 04.12.2012г.Представеното споразумение от 2010г. не се ползва с достоверна дата, за да се приеме, че по силата на същото давността е била прекъсната, след което е била започнала да тече нова давност.Отразяването на вземането по счетоводните книги не се приема за признание на вземането по смисъла на чл.116 б.“а“ ЗЗД видно от решение № 100/20.06.2011 г. по т.д. № 194/2010 г. на ВКС, ІІ ТО и решение № 98 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 851/2012 г., I т. о., които настоящият докладчик споделя. Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок т.е вземането е несъществуващо не може да бъде предмета на принудително удовлетворяване в производство по несъстоятелност.Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла – това обосновава извод и за основателност на претенцията, в частта за признаване за несъществуващи вземания за възнаградителна лихва.
С оглед уважаването на иска и на основание чл. 78, ал.6 ГПК вр. с чл.72 ,ал.1 ГПК вр. чл.694 ал.7 ТЗ и чл.621 ТЗ несъстоятелният длъжник и „К.Г.“ ООД следва да бъдат осъдени да заплатят общо по сметка на КнОС д.т. в размер на 4% върху ¼ от 8 109 069 лева или 81090.69 лева( аналогично определение № 113 от 1.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2203/2016 г., II т. о., ТК).
С оглед уважаването на иска ответниците „К.Г.“ ООД и „О.Б.“ ЕООД следва да бъде осъден да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на 250.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за 1 адвокат- адв.Т..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
По предявеният от „Ш.Н. Лтд“ – дружество, регистрирано в съответствие със законодателството на Р.С., рег.№*****, със седалище и адрес на управление С.&В. Х.“, ет**, офис**, ул.“Ф. Р.“ В., М.С. представлявано от Директора Госпожица Р.Р. чрез адв.Й.В.Т. – САК, със служебен адрес,*** срещу „К.Г.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Симеоновско шосе“№120Д, ет.6, „О.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“Цар Борис І“№62 и синдика А.Г.М.,*** иск по чл.694, ал.3 т.1 от ТЗ ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на „К.Г.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Симеоновско шосе“№120Д, ет.6 срещу „О.Б.“ ЕООД –в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“Цар Борис І“№62 за сумата 8 109 069 лева включващо дължима цена за продадени акции, прехвърлена с договори за цесия от 16.12.2008г. и 16.11.2016г., споразумение от 07.12.2010г. и споразумение от 31.05.2013г., в размер на 3 480 000.00 лева, част от парично вземане за цена с първоначален общ размер 5 000 000.00 лева, дължима от „О.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност,ЕИК********* - на Д.К., за продадени на 03.12.2007г. от същия на „О.Б.“ ЕООД акции в „Г.“ АД,дружество регистрирано с решение от 26.02.1999г. по ф.д.№2755 по описа за 1999г. на СГС, с партиден №49780, том 541, рег.1, стр.172, представляващи цялото участие на Д.К.в капитала на посоченото дружество; за сумата 2 870 000.00 лева, договорна възнаградителна лихва върху главницата 3 480 000.00 лева, за целия период от време от възникване на вземането на 03.12.2007г. до 31.05.2013г. съгласно споразумение от 31.0.2013г. респ. от 23.06.2010г. до 31.05.2013г. съгласно списък на приети вземания от 30.11.2016г., обявен в ТР на 09.12.2016г.; вземане за сумата 1 759 069.00 лева, договорна възнаградителна лихва от 15% годишно върху главницата за периода от 01.06.2013г. до 13.10.2016г.,вземане за договорна възнаградителна лихва в размер на 15% годишно върху главницата 3 480 000.00 лева, за периода от 14.10.2016г. до окончателното й заплащане,включени в списъка на приети вземания обявен в ТР 09.12.2016г. на позиция: 3, НЕ СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА „О.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“Цар Борис І“№62 и „К.Г.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Симеоновско шосе“№120Д, ет.6 да заплатят на „Ш.Н.Л.“ – дружество, регистрирано в съответствие със законодателството на Р.С., рег.№*****, със седалище и адрес на управление С.&В.Х.“, ет.**, офис**, ул.“Ф.Р.“ В., М., С., представлявано от Директора Госпожица Р.Р. чрез адв.Й.В.Т. – САК, със служебен адрес,*** деловодни разноски в размер на 250.00 лева – заплатено възнаграждение за в.л.
ОСЪЖДА „О.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“Цар Борис І“№62 и „К.Г.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Симеоновско шосе“№120Д, за заплатят по сметка на Кюстендилския окръжен съд държавна такса в размер на 81090.69 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: