ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 261827 Година 21.12.2021 Град
Пловдив
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение,
ХІХ състав,
На първи декември Година
две хиляди двадесет и първа,
В публично заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело номер 473 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове по чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ.
Ищецът Г.Й.Й. ЕГН ********** ***,
иска да бъдат отменени като незаконосъобразни всички решения, взети на
08.06.2018г. от общото събрание на „ТРАКИЙСКИ ДРУЖЕСТВО ВОЙВОДА РУСИ СЛАВОВ“
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Димитър
Талев“ № 49, които са: 1. Обсъждане и приемане на Отчет на УС за дейността на
дружеството за 2018г.; 2. Обсъждане и приемане на Финансов отчет на КС и Одитен
доклад за 2018г.; 3. Обсъждане и приемане на Устав; 4. Освобождаване и сваляне
отговорността на Председателя; 5. Избор на Председател на дружеството; 6.
Освобождаване и сваляне отговорността от УС; 7. Избор на УС на дружеството; 8.
Освобождаване и сваляне отговорността от КС; 9. Избор на КС на дружеството;
10.Разни.
Твърденията
са, че е член на сдружението още от 2012г., за което обстоятелство се позовава
на СПН на съдебните решения по водени и приключили съдебни спорове както
следва: 1. Решение № 271 от 10.06.2013г., в сила от 05.02.2015г. по тд
638/2012г. на ПОС 17с. ; 2. Решение № 3 от 05.01.2016г. по тд 268/2015 на 19с.,
в сила от 17.02.2017г.; 3. Решение № 60 от 02.02.2017г. по тд № 248/2016 на 12
с., в сила от 16.04.2018г. С тях са отменени решения на ОС на сдружението от
23.06.2012г., от 29.03.2014г. и от 09.04.2016г. Ищецът е обжалвал и към момента
са висящи съдебни производства, където се атакуват решения на ОС на сдружението
от 10.06.2017г. /по тд 406/2017 на 13 с./, от 25.11.2017г. /по тд 721/2017 на
16с./, и от 17.03.2018г. / по тд 303/2018/,
и по всяко едно от тези дела също е установено в решенията, макар и не
влезли в сила, че е член на сдружението и членственото му правоотношение
съществува и не е отпаднало.
При
провеждане на ОС на 09.06.2019г. има нарушаване на реда за избор на делегати.
Определените 48 делегата за участие в ОС са избрани без участие на
действителната членска маса на сдружението, защото в списъците за избор на
делегати липсват действителни членове, за които не е настъпило основание за
отпадане или изключване. Така в списъка липсва ищецът, за които има влезли в
сила съдебни решения, установяващи членството му. Делегатите са избирани по
Правила за избор, според които на членска маса до 1000 души се избира 1 делегат
на 10 члена. Правилото не е спазено, защото са избрани повече от определения
брой делегати по секциите в някои от тях, а в други – по – малко, и оттук има
нарушаване на определената квота на представителност, която не е закрепена в
устава на сдружението. Насрочените събрания по секции за избор на делегати не
са оповестени. Няма идентификация по ЕГН както на членовете на сдружението в
секции, така и на избраните делегати.
На
събранието е изменен чл.1 ал.1 изречение 2 от устава като новата редакция
позволява в сдружението да членуват както физически, така и юридически
лица, и също чуждестранни лица, но
изисква членовете на сдружението да не членуват в други тракийски дружества.
Това от една страна противоречи на чл.4 ал.3 от Закона за защита от
дискриминацията и на конституцията за свобода на сдружаването, а от друга
променя целта на сдружението, която е била насочена към тракийците и техните
потомци.
С
изменението на ал.5 на чл.1 на устава сдружението се обявява за правоприемник
на дружества и фондове, за което няма доказателства.
Има
нарушаване на закона и новата редакция на чл.3 ал.2, позволяваща широк кръг
стопанска дейност, които по никакъв начин не са свързани с основната дейност на
сдружението.
Новата
редакция на устава не дава правомощие на общото събрание да приема и изключва
членове, което нарушава ЗЮЛНЦ. Това право е дадено на УС с чл.12 и чл.13 и
противоречи на чл.25 ал.1 т.4 от ЗЮЛНЦ.
В
противоречие с чл.25 от ЗЮЛНЦ, чл.12 ал.3 от устава урежда ред за обжалване
решенията на УС пред контролен съвет, чийто акт е окончателен.
Уставът не
урежда права и задълженията на Контролния съвет.
Пак в
противоречие с чл.25 от ЗЮЛНЦ, чл.13 от устава предвижда прекратяване на
членството да става от момента на взимане на решението на УС с предварителното
му изпълнение, защото обжалването му не спира изпълнението му. Не е предвидена
процедура за съобщаване на това решение на засегнатото лице. Обжалването става
само пред ОС, който може да спре изпълнението, като е предвидено решението му
да е окончателно. Изключването на съдебния контрол и така уредената процедура
противоречат на императивните норми на ЗЮЛНЦ, уреждащи членствените права и
тяхната защита.
Същите
аргументи важат и за новата редакция на чл.13 ал.3 от устава, според която
отпадането на членството настъпва автоматично, защото редакцията противоречи на
чл.22 ал.4 от ЗЮЛНЦ.
Уточнява,
че представеният Ред за определяне на делегати за участие в ОС на ТД Войвода
Руси Славов не съдържа правила за свикване на секционните общи събрания и има
разпоредби, чието приемане е от компетенциите на общото събрание на сдружението
като следва да залегнат в устава му /структурата на сдружението/. Определеният
от УС на 15.03.2019г. ред за свикване на секционни общи събрания не е спазен при
свикването и провеждането им. Твърди, че представеният от ответника Ред за
определяне на делегати за участие в ОС, приет на заседание на УС с Протокол № 8
от 07.10.2016г., е незаконосъобразен: не
съдържа правила в какъв срок преди провеждане на общото събрание следва да се
свикат и проведат общите събрания по секции, как да стане това, как да се
оповестят тези общи събрания, за да узнаят членовете им и да се информират,
както и да се извърши проверка за спазване на процедурата при избор на
делегати. УС е нарушил чл.11 от ЗЮЛНЦ и законовото изискване правилата за
структурата на сдруженията да се съдържат само в устава или в закона. Поради
това е незаконосъобразно с акт на УС да се определя структурата на сдружението,
което е направено на практика с тези правила, защото те са разписали структури
като местен клуб, секционна /общинска/ организация – как се учредяват, как се
избират техни представители, кои са органите им и правомощията им.
В същото
време в устава на сдружението липсват разпоредби относно структурата му и как е
организирана работата на отделните единици /клубове и организации/, и оттук
няма информация какви права и задължения имат членовете, къде могат да
членуват, как ще участват в общи събрания на структурите, как ще се информират
за провеждането им. Това опорочава избора на делегати по секции, защото в
устава не е уредено съществуването на секции.
Противоречи
на закона възможността общите събрания по секции да взимат решения, които да са
изключени от съдебния контрол, тъй като това са общи събрания на членове на
сдружението и като такива за тях важи нормата на чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ.
Възразява,
че всяко едно решение на ОС, което противоречи на закона или на устава на
сдружението, може да наруши членственото му право, а в случая атакуваните
решения са взети от делегати, за които не е ясно как са били избрани. Изборът
на тези делегати е протекъл при нарушаване на правилата, създадени от УС на
ответника, защото общите събрания за делегати не са проведени до две седмици
преди общото събрание, т.е. до 25.05.2019г., нито делегатите са утвърдени в
срок до три дни преди общото събрание. Според ищеца, в представените протоколи
от проведени общи събрания по секции за избор на делегати, се констатират
редица пропуски и нарушения.
Уточнява,
че е влязло в сила на 29.07.2019г. решението по тд № 406/2017г. на 13с., с
което също е признат за член на сдружението, но въпреки това ответникът не
зачита СПН на съдебните актове и въвежда като възражения факти и обстоятелства,
преклудирани от обективните предели на постановените съдебни актове. Посочва,
че протоколите, с които се констатира изключването или отпадането му поради
невнесен членски внос, както и фактите по внасяне на членски внос и подадени от
него до дружеството заявления, са били обсъждани по приключилите дела от съда в
съдебните решения и се позовава на субективните и обективни предели на СПН.
Ангажира
доказателства.
Ответникът не признава
исковете. Признава провеждане на общото събрание на 08.06.2019г. Посочва, че
ищецът не е присъствал на събранието. Възразява, че ищецът не е член на
сдружението, което е констатирано от УС в Протокол от 07.06.2016г. Възразява,
че мотивите на постановените съдебни решения по приключилите между страните
спорове не се ползват със СПН, поради което с тях не се установява по задължителен
за страните и за съда начин, че ищецът е член на сдружението. Поддържа, че
ищецът е изключен като член на сдружението от УС с Протокол № 4 от май 2015г.
През 2017г. няма плащане на членски вноски от ищеца нито на каса, нито по
банков път, поради което членството е прекратено към 2018г. поради отпадане.
Това е констатирано и с Протокол № 1 от 13.01.2017г. на УС, както и с Протокол
№ 3 от 28.01.2014г. на УС. Позовава се и на редакция на ал.3 на чл.13 от
устава, според която отпадането при невнасяне на имуществени вноски настъпва
автоматично към края на всяка календарна година. Поради това през 2017г. ищецът
подава заявление /молба/ за членство и по този начин извънсъдебно е признал
обстоятелството, че не е бил член.
Твърди, че
с поведението си ищецът възпрепятства редовните членове на дружеството да водят
нормален дружествен живот, тъй като обжалва всяка година решенията на общото
събрание и през 2018г. регистрира алтернативно тракийско дружество с идентично
наименование с добавка Пловдив, с цел да засегне имуществото, архивния фонд и
музейната сбирка на ответника за сметка на действителните му членове. Членовете
на новоучреденото алтернативно сдружение постоянно атакуват решенията на ОС на
ответника и претендират да имат членствени права. Счита, че това поведение не
може да обоснове правен интерес от водене на настоящото дело и не представлява
защита на членствено право.
Възразява,
че има недопустимо произнасяне от съда по приключилите дела относно актовете на
управителния съвет за отпадане/изключване на членове, както по отношение
изменението, актуалната редакция и смисъла на нормите на устава на сдружението.
Ответникът
излага аргументи и възражения по отношение плащане на членски внос по банков
път.
Според
ответника между него и ищеца не съществува членствено правоотношение, защото
такова не е възникнало: липсва депозирана от лицето молба със заявено желание
за това, липсва декларация за приемане на устава и спазването му, а от друга
страна няма изявление на дружеството, с което да е приело като член ищеца.
Евентуално, дори да е бил член, същият не е плащал членски внос от 2013г. до
момента и не е участвал в нито едно общо събрание или дейност на сдружението,
което е самостоятелно основание за едностранно прекратяване на членството по
силата на чл.13 ал.1 т.5 и ал.3 на Устава и чл.22 ал.4 ЗЮЛНЦ като в този смисъл
са констатираните факти с Протокол на УС от 14.12.2013г. и Протокол от
30.08.2016г. Решенията на УС, с които се констатира отпадането, не са оспорени
от ищеца по законовия ред и са влезли в сила.
Предвид
така наведените възражения, ответникът приема искът за недопустим и моли
производството да бъде прекратено.
Евентуално,
по същество, възразява, че проведените секционни общи събрания за избор на
делегати са по правилата на „Ред за определяне делегати за общи събрания на
ТДВРС“, приети от УС с Протокол $№ 8 от 07.10.2016г., залегнали в устава,
потвърдени с Решение 45/2019г. на ПОС, в сила. Твърди редовно свикване и
провеждане на секционните общи събрания, за което са съставени протоколи, има декларации
на делегатите, декларации на мандатна комисия, има декларации за поставяне на
поканите за ОС, декларации на МК, покани за секционните събрания на секциите
Пловдив, Куклен, Белащица, Браниполе и Сопот. С документите се удостоверява
редовно свикване, провеждане на събранията и избор на делегати.
Твърди, че
ОС е проведено при наличие на кворум, а решенията му са взети с мнозинство от
делегатите, поради което ОС е свикано и конституирано законосъобразно, при
спазване нормата на чл.27 ЗЮЛНЦ.
Възразява,
че разпоредбите на устава не могат да бъдат предмет на пряк съдебен контрол,
защото това води до недопустимо наместване във вътрешните дела на дружеството и
до подмяна на волята им. Евентуално твърди, че съгласно чл.7 ал.1 т.1 от ЗЗД не
са дискриминационни мерките, насочени към защита на самобитността и
идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни и езикови
малцинства, и на правото им самостоятелно или съвместно с други членове на
своята група да поддържат и развиват своята култура. На това основание не може
да се допусне конфликт на интереси при едновременно членуване на едно лице в
паралелни алтернативни организации. Счита, че няма законова забрана за приемане на разпоредба за това в устава. Възразява,
че ищецът не сочи защитен признак, по който се дискриминират лицата с нормата
на устава, както и че липсва установено конкретно фактическо положение на
неравностойно третиране по защитен признак, а е налице хипотетично, евентуално,
потенциално възможно такова. Позовава се на тълкуването на нормите на ЗЗД в
съдебна практика.
Посочва,
че чл.25 ал.1 и ал.2 ЗЮЛНЦ позволява да се делегира на УС правото да приема и
освобождава членове, поради което нормите на устава в тази част са съобразени с
действащия закон за ЮЛНЦ. На същото основание счита, че КС има право да
разглежда жалби срещу откази за приемане на членове. Счита, че законът не
предвижда уведомяване на членовете при взето решение на орган за прекратяване
на членственото правоотношение, независимо от основанието, поради което не може
да го има като изискване в устава.
Счита, че
разполага с писмени документи за наличието на провоприемство между него и
предходното Тракийско дружество в Пловдив.
Допълнително
уточнява, че ищецът е изгубил членството си в край на 2017г. в резултат на
отпадане поради невнасяне на членски внос нито по каса, нито по банков път за
цялата 2017г. Нормата на устава в тази връзка е прието на ОС от 2012г. и
действа неотменно до сега. Евентуално се позовава на изключване на ищеца на
25.11.2017г. с решение на ОС. За това ОС е постановено Решение № 15 от
09.01.2019г. на ПАС, което не е влязло в сила, поради което решението на ОС е
действащо, след като не е отменено изрично. Евентуално се възразява, че
членството е прекратено с решение на ОС от 18.05.2019г., което е съобщено на
ищеца, срокът от 1 месец за съдебно обжалване е изтекъл и е влязло в сила.
Поддържа,
че следва да има правен интерес за предявяване на иск за отмяна на решение на
общото събрание на сдружение и че не всеки член може да предяви такъв, ако
липсва интерес за това. Ищецът не е изложил правния си интерес от предявения
иск, а това е абсолютна процесуална предпоставка и изискване за допустимост.
Позовава се на съдебна практика, изисква посочва на накърнено членствено право
към датата на оспореното решение.
Поддържа
възражението, че със СПН се ползват само диспозитивите на решенията, не техните
мотиви.
Уточнява,
че приетите от УС правила за определяне на делегати за участие в ОС са с
решение, което не е обжалвано пред ОС, съгласно правилото на чл.25 ал.5 от ЗЮЛНЦ, и е влязло в сила. Същите аргументи важат за решенията на секционните ОС
по избор на делегати. Позовава се на съдебна практика по тълкуване на чл.25 от ЗЮЛНЦ, която изключва съдебен контрол върху решенията на другите органи на
сдружението, различни от общото събрание. Поради това в настоящото производство
не може да се оспорва законосъобразността на приетия от УС ред за избор на
делегати.
Поддържа,
че правомощията на УС съответстват и отговарят на договорното начало. При
избора на делегати е изхождано от потребността на членовете от определен брой
секции на определени места и от избор на делегати с цел справедливо
представителство. Твърди, че определените от УС правила са спазени при
провеждане избора на делегати – както нормата на представителност, така и
изискването за мнозинство при взимане на решенията. Съставени са протоколи от
проведените ОС, в които е отразено гласуването и избора.
Твърди, че
в устава – чл.1 ал.3, е заложено правилото, че могат да бъдат изградени
клубове, секции и други организационни структури. Точно в чл.4 ал.1 от устава е
указано, че ОС се състои от делегирани членове на дружеството, определени по
ред, утвърден от УС, при състав над 200 човека. Поради това уставът предвижда и
задължава УС да се произнесе по въпроса за секциите и начина на избор на
делегати.
Без правно
значение е на кои дати в някои от секциите са проведени ОС и избор на делегати
– правилото е диспозитивно, има надлежно съставени книжа за избора и те
своевременно са предостави преди ОС на 08.06.2019г.
Твърди, че
секции на сдружението е имало още през 1990г. пред пререгистрацията при
праводателя на ответника. Позовава се на съдебна практика по тълкуване на
начина на упражняване на членствените права.
Ангажира
доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Съдът,
след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид
въведените от страните доводи и възражения, приема за установено следното:
Основен
спор между страните са членствените правоотношения на ищеца с ответника. Същите
са релевантни към предмета на делото за това бил ли е ищецът член на ответното
сдружение към датата на оспорените решения на общото събрание от 08.06.2018г.
или не, от което зависи материалната му легитимация да упражни право на иск за
отмяната им като незаконосъобразни на основание чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ.
Позоваването
на СПН на влезли в сила решения между страните по водени преди това между тях
съдебни дела по оспорване на законосъобразността на предходни решения на общото
събрание на ответника следва да се преценяват с оглед чл.298 ал.1 от ГПК,
правилото на теорията на гражданския процес за обективни предели на СПН на
съдебното решение, което е, че се считат за преклудирани всички факти и
обстоятелства, настъпили до датата на последното открито съдебно заседание, и
предмета на тези дела, които изследват законосъобразността на атакуваните
решения на ОС, следователно по тях обект на преюдициална преценка е дали ищецът
е бил член на ответното дружество към датата на оспорените решения на общите
събрания, не и след тях.
Представените
от страните съдебни решения и служебната справка на съда в деловодната система
на ПОС, както и на сайта на Апелативен съд Пловдив, сочи, че ищецът е оспорил
по съдебен ред решения на ОС на ответника от 23.06.2012г., от 29.03.2014г., от
09.04.2016г., от 10.06.2017г.,от 25.11.2017г. и от 17.03.2018г. Всички решения
са отменени от съда по образувените съдебни дела, с влезли в сила актове, с
изключение на решенията от ОС от 17.03.2018г., атакувани по т.д. № 303/2018г.
на ПОС, 18 с., по което с Решение № 259 от 14.05.2019г. исковете са отхвърлени.
Решението е потвърдено от ПАС по т.д. № 444/2019г. и е в сила от 31.12.2019г.
При отмяна на решенията на ОС от 23.06.2021г., от 29.03.2014г., от
09.04.2016г., от 10.06.2017г. и от 25.11.2017г. е извършена съдебна преценка за
материалната легитимация на ищеца като член на ответното сдружение, която
преценка е била само към датата на всяко едно от цитираните общи събрания,
предмет на образуваното дело. Следователно формираната СПН по депозираните
съдебни актове относно основанието се отнася за констатираната
незаконносъобразност на решенията на общото събрание, предмет на съответното
решение, с оглед отмяната, с изключение на едното дело, по което е прието наличие
на взети законосъобразни решения от ОС, като в съдебните решения е призната
материалната легитимация на ищеца по предявените искове. Но тя не преклудира
факти, относими към процесното ОС от 08.09.2019г. и следователно към
съществуването или не на членственото правоотношение на ищеца към тази дата,
поради което съществуването на правоотношението отново подлежи на преценка,
както и релевантните към това факти.
С отговора
на исковата молба ответинкът представя Протокол от проведено на 18.05.2019г.
общо събрание на ответното дружество – от лист 130 до лист 137. На това общо
събрание е взето решение, с което се констатира, че ищецът не е член на
сдружението и не фигурира в Регистърната книга поради неплащане на членски внос
за 2017г., увреждане на доброто име на дружеството и неучастване в дейността. Общото
събрание е разгледало членския регистър от 2007г. до 2018г. и е констатирало
отпадане на членство от 2012г. до 2018г. включително по реда на чл.13 ал.1 т.5,
чл.13 ал.2, чл.13 ал.3 от Устава поради неплащане на членски внос. С т.1 от решението общото събрание е
отхвърлило жалба на ищеца от 11.07.2017г. срещу решения на УС по Протокол № 4
от 11.05.2015г.; потвърдило е решения на УС по Протокол № 4 от 11.05.2015г. за
прекратяване на членството на ищеца поради изключване и констатирано
прекратяване на членството поради неплащане на членски внос; потвърдило е
решение на ОС от 25.11.2017г. за прекратяване участието и членството на ищеца.
Протоколът
е връчен на ищеца с отговора на исковата молба на 15.08.2019г. със съобщение на
лист 344. По него не е взето становище с допълнителната искова молба.
Ответникът в последно съдебно заседание представи издадено от ПОС Съдебно
удостоверение изх. № 64812 от 13.11.2020г. – лист 481, според което до
23.10.2020г. в настоящия съд няма образувано търговско дело срещу него с
предмет – отмяна на решения, обективирани в протокола от общо събрание,
проведено на 18.05.2018г. Не се твърди от страните, че към момента дело с този
предмет е образувано и висящо.
Според чл.22 ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗЮЛНЦ, ако уставът не предвижда друго, решението за изключване се взима от общото събрание при поведение, което прави по-нататъшното членство несъвместимо. Когато уставът предвижда изключването да става по решение на управителния съвет или на друг орган на сдружението, това решение може да се обжалва пред общото събрание. Отпадането поради невнасяне установените имуществени вноски и системно неучастие в дейността се констатира по документи по реда, предвиден в устава на сдружението.
Актуалният устав на ответното дружество към
18.05.2019г. и към 08.06.2019г. е този, обявен по партидата му на 19.04.2018г.
Съгласно чл.13 от същия, членството се прекратява с изключване – т.3, и при
отпадане поради неплащане на членски внос – т.5. Уреждане при
прекратяване с изключване става с решение на управителния съвет, като решението
може да се обжалва пред общото събрание – ал.2. Отпадането поради невнасяне на
установения членски внос настъпва автоматично към края на съответната
календарна година.
Следователно констатациите
на общото събрание в протокола от 18.05.2019г. са за отпадане на членството на
ищеца поради невнесен членски вноск и поради изключване като решенията на това
ОС са влезли в сила. Тези констатации и решения не са оспорени пред съда в
законовия срок по чл.25 ал.4 и ал.6 от ЗЮЛНЦ, в който смисъл са данните по
представеното от ответника съдебно удостоверение в последното съдебно
заседание. С влизането им в сила същите са задължителни във вътрешните
отношения на органите на дружеството и за съда. Тези решения не могат
преюдициално сега да бъдат обект на съдебен контрол тук, защото това ще
означава да се заобиколи правилото за преклузивен срок за оспорването им по
чл.25 ал.4 и ал.5 от ЗЮЛНЦ.
Тези обстоятелства не са преклудирани от СПН
на постановените между страните решения по другите водени от тях дела, защото
касаят развитие на членственото правоотношение след датите на общите събрания,
които са били обект на съдебен контрол. Данните от протокола от ОС от
18.05.2019г. са относими към решенията, взети от ОС на 08.06.2019г., предмет на
настоящото дело.
След като
решенията от 18.05.2019г. обвързват органите на дружеството и оттук страните по
делото, те са задължителни за тях и съдът следва да ги отчете. На това общо
събрание взетите решения са правопрекратителни по отношение членственото
правоотношение на ищеца с ответника и са правно основание да се приеме, че към
08.06.2019г. ищецът не е бил член на ответното дружество по силата на решенията
на ОС, взети на 18.05.2019г.
Предвид показанията на свидетелките М.А.А. и Е.В.Г.
за „разрив“ и „алтернативно ОС“ през 2012г., съдът извърши справка в АВ – ТР по
партидата на ответното дружество и тя сочи, че същото първоначално е
регистрирано и е с вписвания по ф.д. № 1456/1990г. на ПОС. Запознаване с
постановените решения в периода от 1990г. до пререгистрацията на дружеството
пред АВ – ТР, които са публични по партидата на ответника в АВ – ТР, изнасят
данни, че с Решение № 3130 от 20.05.2020г. за председател на ответника е
вписана И.А.К.. С Решение № 5750 от 13.09.2004г. е първото вписване на Н.Д.М.
за член на УС и за Председател на същото. От тази дата до момента М. е избирана
и вписвана за член на УС и Председател на сдружението с всички постановени до
момента решения по партидата, включително и след пререгистрация, поради което
не може да се сподели тезата, че изборът й през 2012г. е за първи път и тя се
явява „външен“ човек спрямо сдружението.
При вписвания по Решение № 6231 от
23.07.2007г. на новоизбрани членове на УС, КС и председател, към материалите за
вписване заявителят е депозирал Списък на членовете на ответното сдружение,
присъствали на отчетно – изборно събрание от 02.12.2006г., по който списък
присъствалите лица са 87 и между тях не фигурира ищецът Г.Й.. При вписвания с
Решение № 173 от 06.04.2010г. на новите членове на УС, КС и Председател, към
заявените материали е приложен Списък на членовете на сдружението. Те са 373 и
между тях отново не фигурира лицето Г.Й.. Документите са създадени и приложени
по фирменото дело далече във времето преди спорната 2012г. с т.нар. „разрив“ в
отношенията между членове на сдружнеието, поради което няма основание съдът да
не ги цени като достоверни, отразяващи обективното състояние на членската маса.
Ищецът е посочен като член
на сдружението под № 62 в представените от него преписи от книга на членовете в
последно съдебно заседание – лист 530 от делото, като според отбелязването по
този списък той не е внесъл членски внос за 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и
2012г. По делото няма информация въз основа на какъв акт лицето е записано в
книгата под № 62, след като не е било сред учредителите, не се представя негова
молба за приемането му за член, нито решение на компетентен във времето орган
за удовлетворяване на такава молба. Правилото е, че за да възникне членствено
отношение между дружеството и лице, което не е негов учредител, следва да има
насрещни изявления по искане и по приемане на лицето като член. Членството не
възниква автоматично в резултат на запис в членствена книга. Дори да се приеме,
че ответникът укрива и не депозира тези документи, то би следвало ищецът да
фигурираше в поне един от представени по фирменото дело списъци на членовете
или протоколи от проведени ОС, приложен към заявлението за вписване на решения
от ОС, след като в книгата под № 62 се сочи, че е член от 2008г. Така за
решения на ОС от 21.02.2010г. на съда е бил депозиран списък на членската маса
и според този списък към онзи момент тя е 373 душ, въз основа на тези докуменит
са извършени вписвания на новите органи, които не са оспорени, като се отчете,
че към този момент спорове не е имало.
Ищецът не представя нито
един протокол от общо събрание на ответното дружество, на което той да е
присъствал като член преди т.нар. от стратине „разрив“ в отношенията им през
2012г. По фирменото дело на ответника преди и след пререгистрацията не се
съдържа нито един протокол от ОС и нито един списък на членове на сдружението
към датата на ОС, нито списък на членове, присъствали на общото събрание, в
които документи ищецът да фигурира като член на сдружението.
Ответникът представя писмено
Заявление от ищеца – лист 203, с което иска да бъде приет за член на
дружеството, като върху заявлението няма поставена дата на входиране на
документа, нито по това заявление се твърди и се представя решение на
компетентния орган по удовлетворяване на заявлението.
Ищецът фигурира като
председател на вписаното на 03.07.2018г. „Тракийски дружество Войвода Руси
Славов Пловдив“ Сдружение, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. „Кръстю Пастухов“ № 26, което е дружество, различно от
ответника.
Справката
в АВ – ТР, сочи, че има вписана пререгистрация на „Народно читалище Тракия –
Пловдив – 2008“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул. „Димитър Талев“ № 49А. Представляващи читалището заедно и поотделно са М.А.А.
/изслушаната свидетелка на ищеца/ и М.К.Г. Читалището първоначално е
регистрирано по ф.д. № 69/2008г. на ПОС. Между учредителите на читалището през
2008г. е законният представител на ответника Н.М., съгласно списъка на
членовете – учредители към заявлението с постановено Решение № 640 от
23.04.2008г. Ищецът не фигурира като учредител на читалището. Същият е посочен
като член на читалището в Списък на действителните членове на читалището към
14.11.2013г. под № 90 и в Спискък на действителни членове на читалището към
14.06.2016г. под № 24.
Дори да се
сподели тезата на ищеца, че той е член само защото е вписан под № 62 в книгата
на членовете към 2012г. и е останал такъв, с оглед констатациите в приключилите
съдебни спорове, че не са настъпили факти и обстоятелства, прекратили членственото
правоотношение след това вписване, то в хода на настоящия процес ответникът
удостоверява направено от неговия орган – общо събрание, волеизявления за
преустановяване на членственото правоотношение с ищеца, което волеизявление е
връчено на ищеца с отговора на исковата молба, не е оспорено в преклузивния
срок по чл.25 ал.4 и ал.6 от ЗЮЛНЦ по законовия пред, влязло е в сила, и като
такова е правнопрекратително обстоятелство, което следва да се зачете от съда,
съгласно чл.235 ал.3 от ГПК, тъй като решението е взето на 18.05.2019г., а
оспорените решения на ОС са след това от 08.06.2019г., което означава, че към
датата на провеждане на атакуваното общо събрание, във вътрешните отношения на
дружеството, ищецът е бил с преустановено членствено правоотношение, което го е
лишило и от правото на иск против последващите, след 18.05.2019г., актове на
органите на дружеството.
При този
изход на делото на ответника се дължат доказани разноски съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК в размер на 840лв. За това съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 01.12.2021г. за даване ход на делото по същество.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №
473/2021г. на ПОС XIXс.
ОСЪЖДА Г.Й.Й. ЕГН ********** ***, и съдебен адрес ****, чрез адвокат Д.Г., да
плати на „ТРАКИЙСКИ ДРУЖЕСТВО ВОЙВОДА РУСИ СЛАВОВ“ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Димитър Талев“ № 49, и съдебен адрес
****, чрез адв. М.Е.–Т., разноски по делото в размер на 840лв. /осемстотин и
четирдесет лева/.
Определението може да бъде обжалвано
пред Апелативен съд гр.Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Окръжен
съдия: