Р
Е Ш Е Н И Е
№ 348/ 28.10.2022 г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание
на четвърти октомври, две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и СЕКРЕТАРЯ СТОЙКА
КОЛЕВА изслуша докладваното от съдия Н. Каменска касационно дело с
административно–наказателен характер № 332 по описа на съда за 2022 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и
канализация - Добрич“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, бул.“Трети март” № 59, представлявано от изпълнителния директор -
инж. Т.Г., подадена чрез пълномощник, юрисконсулт Е.Т., срещу Решение № 31 от 03.05.2022
г. по нахд № 27/2022 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е потвърдено Наказателно
постановление № МН-СИБ-21-120/26.11.2021 г., издадено от началника на Регионален
отдел-Североизточна България на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ при Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, с което на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл. 85, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ) за извършено нарушение на чл. 44, т. 4,
във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Касаторът счита, че решението на въззивния съд е
неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Моли
да бъде отменено и да бъде постановено друго за отмяна на издаденото
наказателно постановление. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - Регионален отдел
„Метрологичен надзор Североизточна България“ към ГД „Метрологичен надзор“, чрез
процесуалния си представител, оспорва основателността й по съображения,
подробно изложени в писмен отговор по делото). Иска решението на РС – Балчик да
бъде оставено в сила като законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразява мотивирано
становище, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено
в сила.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е приел за установено, че на 05.08.2021 г. е
извършена надзорна проверка в обект - водопроводно отклонение с водомерен възел
в шахта в двор, намиращ се в гр. Балчик, обл. Добрич, ул. „Бенковска“ № 44. Обстоятелството,
че средството за измерване се използва
от “В и К Добрич” АД за непрекъснато измерване на обема на предоставена вода,
не е било спорно между страните по делото. Следователно, законосъобразно съдът
е приел, че провереното средство за измерване попада в приложното поле на чл.5
от Закона за измерванията.
При проверката контролните органи на ДАМТН констатирали, че
водомерът е монтиран правилно, осигурява водоснабдяване на абоната и се
използва по предназначение, като върху него имало поставен знак, удостоверяващ извършена първоначална проверка
през 2011г. Липсвали данни за извършена последваща проверка, която се прави на
всеки пет години, съгласно чл.835а от Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол (Наредбата). Поради липсата на поставен
знак за извършване на последваща проверка, бил направен извод, че е допуснато
нарушение на чл.43, ал.1 във вр. с чл.44, т.4 от Закона за измерванията, която
забранява ползването на средство за измерване без поставен знак за последваща
проверка.
За извършеното нарушение е съставен АУАН, въз основа на
който е издадено и процесното наказателно постановление.
В мотивите към него е посочено, че съгласно заповед на
председателя на ДАМТН по чл. 43, ал. 3 от ЗИ за процесния вид водомер е
предвиден петгодишен срок за провеждане на последваща проверка. Предвид датата
на поставения знак за първоначална проверка от 2011 г. е направен извод, че
5-годишният период е изтекъл на 31.12.2016 г., поради което преди тази дата на
водомера, намиращ се в употреба, е следвало да бъде извършена последваща
проверка, която да се удостовери със знак за последваща проверка съгласно чл.
846, т. 5 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол.
Деянието е квалифицирано като административно нарушение по
чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ, за извършването на което се
налага наказание по реда на чл. 85, ал. 2 от ЗИ. За дата на извършване на
нарушението е посочена датата на проверката, когато е констатирано използването
на водомера без знак за последваща проверка.
За да потвърди НП, районният съд е приел, че процесното
нарушение е осъществено, тъй като дружеството е използвало средство за
измерване без знак за последваща проверка противно на разпоредбата на чл. 44,
т. 4 от ЗИ, която задължава лицата, ползващи средства за измерване, да не
използват такива без знак за извършена последваща проверка по чл. 43, ал. 1 от
ЗИ. Обсъдил е относимите правни норми, като е изложил подробни мотиви относно
неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на РС – Балчик е валидно, допустимо и правилно.
Приетите за установени факти съответстват на събраните по делото доказателства.
Изводите на районния съд са правилни и обосновани. Съобразени са с данните по
делото и приложимите правни норми.
Имуществената отговорност на касатора е ангажирана за това,
че в качеството му на В и К оператор на територията на гр. Балчик е използвал
водомер за измерване на изразходваното количество вода с цел осъществяване на
търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, без измервателното средство да
има поставен знак за последваща проверка съгласно изискването на чл. 43, ал. 1
от ЗИ.
Използването на средства за измерване без знаци за
последваща проверка е забранено по силата на чл. 44, т. 4 от ЗИ. „В и К Добрич“
АД е ползвател на средство за измерване с цел отчитане на търговски плащания,
поради което и по аргумент от чл. 85 от ЗИ е адресат на задължението по чл. 44,
т. 4 от ЗИ, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В настоящия случай е безспорно
установено, че дружеството е използвало средство за измерване, което не е имало
знак по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, т.е. без да е преминало последваща проверка в
определения съобразно чл. 43, ал. 3 от ЗИ срок.
При това положение правилно районният съд е приел, че е
доказано осъществяването на състава на нарушение по чл. 44, т. 4 от ЗИ, за
което дружеството законосъобразно е санкционирано по реда на чл. 85, ал. 2 от
ЗИ.
Нарушението е описано ясно и точно както в АУАН, така и в
НП, като подробно е отразено кога и как е установено и кои са доказателствата,
които го потвърждават, с което са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Доколкото изпълнителното деяние е продължавало
и към момента на проверката, то правилно наказващият орган е приел, че това е и
датата на неговото извършване.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Нарушението на процесуалните правила
е съществено само тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху
съдържанието на крайния акт по същество, което в случая не е налице.
Жалбоподателят не е оспорил фактическите констатации в АУАН и НП, нито е
представил доказателства, които да ги оборват, поради което правилно и
законосъобразно наказващият орган е стигнал до извода, че ВиК операторът не е
изпълнил задължението си по чл. 44, т. 4 от ЗИ.
Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че са
налице законовите предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажен
случай. Правилно е становището на районния съд, че деянието не се отличава с по
- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от процесния вид. Мотивите му за това се споделят изцяло от
касационната инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят.
Обстоятелството, че касаторът е отстранил допуснатото
нарушение скоро след датата на проверката, не обосновава извод за маловажност
на извършеното нарушение. От данните по делото се установява, че експлоатационното
дружество е използвало средството за измерване без знак за последваща проверка пет
години, считано от датата на изтичане на 5-годишният срок за последваща
проверка. Липсват категорични доказателства за това, че не са настъпили вредни
последици от изпълнителното деяние, тъй като ползването на водомер без
преминала последваща проверка може да компрометира отчитането на реалното
количество доставена вода, поради което не е ясно дали през процесния период
измерените стойности и заплатените от потребителя суми са съответствали на
действителното потребление на вода от негова страна. Нарушението е извършено от
дружество, масово използващо средства за измервания, свързани с търговски
плащания при продажба на вода, поради което не може да се приеме, че деянието
разкрива по-ниска степен на обществената опасност. Затова, като е отказал да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, районният съд е тълкувал и приложил
правилно материалния закон.
С оглед на изложеното настоящият касационен състав счита,
че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва
да го остави в сила.
В касационната жалба се изразява несъгласие с решението и в
частта му за разноските по съображения, че не е било осъществено реално
процесуално представителство на ответника. В тази част жалбата има характер на
искане за изменение на решението по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, по което следва да се произнесе районният съд след връщане на делото. Едва
при недоволство от неговия акт може да се подаде жалба, която следва да се
разгледа от касационната инстанция.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал.
4 от ЗАНН на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 27е от НЗПП, във вр. чл. 37 от ЗПП.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Добрич
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31 от 03.05.2022 г., постановено по
нахд № 27/2022 г. по описа на Районен съд – Балчик.
ИЗПРАЩА касационната жалба в частта, имаща характер на
искане за изменение на решението в частта му за разноските, на Районен съд –
Балчик за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. “Трети март” №
59, представлявано от изпълнителния директор - инж. Т.Г., да заплати на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: