№ 228
гр. София, 10.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600261 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Д. П. – повереник на частните
обвинители А. М. А., Г. К. А. и К. А. А., срещу определение от 23.02.2023 г. от
проведено разпоредително заседание по н.о.х.д. №548/2023 г. на СГС, НО, 5 състав, с
което е оставено без уважение искането на повереника за прекратяване на съдебното
производство по делото.
С жалбата се поддържа становище за неправилност на определението. Твърди се,
че обвинителният акт не отговаря на изискванията за съдържание, определени в
Тълкувателно решение №2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Отбелязва се в тази връзка, че
записът от видеокамерата, заснемаща процесните събития, както и назначената по
делото техническа експертиза, установяват различна от описаната от прокурора
фактология. Приема се, че като ръководещ разследването в досъдебната фаза
прокурорът не е събрал доказателства за обстоятелства, които отегчават отговорността
на подсъдимия. Изрично се акцентира върху това, че коментираните недостатъци,
доколкото накърняват правата на частните обвинители, не попадат в обхвата на
нормата на чл. 248, ал. 4 от НПК. Поради противоречията между факти, приети от
прокурора, и доказателства, събрани на досъдебното производство, се иска
атакуваното определение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което делото
да се върне в досъдебната му фаза.
Софийски апелативен съд намира частната жалба за допустима. Същата е
депозирана срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран
1
субект и в предвидения законов срок от 7 дни.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Споделят се изложените от Софийски градски съд доводи, че не са налице
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на подсъдимия или на
пострадалите, конституирани вече като частни обвинители, и налагащи прекратяване
на съдебното производство. Не е налице нито едно от предвидените в чл. 249, ал. 4
НПК основания по следните съображения:
На първо място в сезиращата въззивната инстанция жалба се твърди, че
обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК. Това
твърдение е несъстоятелно.
Предметът на делото е свързан с повдигнатото срещу Ж. М. Т. обвинение по
член 124 от НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт е изнесена фактология,
относима към елементите от обективната и субективна страна на престъпния състав,
описани са и факти, касаещи механизма на деянието.
В обвинителния акт присъства констатацията, че на 10.09.2021 г., около 00:50
часа, на площадка на денонощен магазин в гр. ***, ж.к. „***“ в хода на възникнала
конфликтна ситуация, подсъдимият Ж. М. Т. еднократно е нанесъл силен юмручен
удар с дясната си ръка в областта на лявата страна на лицето на пострадалия Т. А. М.,
вследствие на което той паднал на земята и ударил главата си. Ударът в лицето на
пострадалия му е причинил лека телесна повреда, но поради досега с твърдия терен
той е получил и черепно-мозъчна травма, резултатирала много скоро в неговата смърт.
При така изнесените от държавното обвинение факти е видно, че прокурорът е
посочил недвусмислено, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление
против личността, реализирано при смесена форма на вина – умисъл по отношение на
леката телесна повреда и непредпазливост спрямо по-тежкия резултат - смъртта. Няма
противоречие във волята на държавния обвинител. Приетите за установени от него
факти в обвинителния акт са подведени съответно под нормата на чл. 124, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
Всъщност твърденията на повереника и в разпоредително заседание, и във
въззивната частна жалба се свеждат до претенцията, че прокурорът не е оценил
правилно доказателствата на досъдебното производство, дал е приоритет на защитните
такива, и без да съобрази решителното значение на записа от охранителните камери и
на експертизата на този запис, е дал по-лека правна квалификация на извършеното,
вместо да го подведе под текста на чл. 115 от НК.
За да реши дали твърдението на повереника е вярно, първият съд е трябвало да
направи оценка на събраните доказателства и съобразно резултата от нея да отсъди
2
дали правната квалификация е съответна на фактите. Подобна дейност обаче на етапа
разпоредително заседание нито първият съд, нито въззивният, който контролира
неговото определение, може да извърши.
Разпоредителното заседание е уредено като своеобразен етап от съдебното
заседание пред първата инстанция с идеята предварително да се решат определени
въпроси, сред които най-същественият е този за процесуалните нарушения на
досъдебното производство. В разпоредителното заседание се обсъждат само
допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници. Изрично законодателят е изключил възможността на този етап да бъдат
обсъждани процесуални нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и
оценката на доказателствата, тъй като решението по този въпрос е по съществото на
делото /арг. член 248, ал. 4 от НПК/. Това разбиране е в унисон и с възприетото в ТР
2/2002 г. на ОСНК на ВКС, според което съдията-докладчик /към момента на издаване
на тълкувателния акт/ или съдът /към днешна дата/ не могат да върнат делото на
прокурора дори да констатират нарушения, допуснати при събиране или проверка на
доказателства на досъдебното производство, тяхната непълнота или неправилната им
оценка.
Внимателният прочит на чл. 249, ал. 4 НПК показва, че нарушенията, които
биха обосновали връщане на делото на прокурора, са изключително малко на брой и
обобщено се свеждат до:
- нарушение на правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е
привлечен в това качество;
-липса на постановление за привличане на обвиняем или непълнота в неговото
съдържание, непредявяване на постановлението на обвиняемия или липса на негов
разпит;
-недостатъци в обвинителния акт;
-нарушение на правото на обвиняемия да има защитник;
-невръчване на пострадалия или неговите наследници на постановление за
частично прекратяване на наказателното производство.
При това /макар и съвсем обобщено/ очертаване на възможните нарушения на
досъдебното производство е видно, че сред тях проблемът със събирането и оценката
на доказателства няма място. Това са подлежащи на установяване в съдебната фаза
въпроси, които, въпреки искането на повереника, етапът на разпоредителното
заседание не би могъл да реши.
По изложените съображения този състав на САС намира, че обвинението,
формулирано с внесения пред първостепенния съд обвинителен акт, е отговаряло на
3
законовото изискване за пълното му и ясно фактическо формулиране, което при това е
било съответно и на юридическите му предели.
Коментираните пред първия съд нарушения на член 229, ал. 3 от НПК също не са
от категорията нарушения по чл. 249, ал. 4 от НПК и в тази насока съдебната практика
винаги е била категорична. (В този смисъл е и Решение 14/21.01.2010г. на ВКС по н.д.
№ 554/2009г. НК, І н.о., Решение № 501/01.11.2010г. по н.д. 497/2010г. НК, ІІІ н.о. на
ВКС и др.).
В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че обжалваното
определение като правилно и законосъобразно издадено следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 345 от НПК, САС, НО, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.02.2023 г. от проведено разпоредително
заседание по н.о.х.д. №548/2023 г. на СГС, НО, 5 състав, с което е оставено без
уважение искането на повереника адв. Д. П. за прекратяване на съдебното
производство по делото.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на следващите се по него процесуално
следствени действия.
Определението е окончателно.
За издаването му да бъдат уведомени страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4