Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1239 22.05.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХХ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕЧЕВ
при секретар: Ани Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията Иван Дечев гр. дело № 7124 по
описа на БРС за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена
е искова молба от ”А В Проекти“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Асеновград, ул.“Поп Ангел Чолаков“ 59, представлявано от А.П.В.
против ”Адико Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Черни връх, община Камено, местност Ясака, представлявано от К.Т.Н. за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9573.12 лева главница по
договор за проектиране и изготвяне на технически инвестиционен проект за
фабрика за преработка и сушене на земеделска продукция с хладилни складове и
администрация в с.Ч.в., сумата от 2393.28 лева неустойка по чл.7.1 от договора,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за
проектиране и изготвяне на технически инвестиционен проект за фабрика за
преработка и сушене на земеделска продукция с хладилни складове и администрация
в с.Ч.в.. Уговорен бил хонорар от 23932.80 лева, който да се изплати на 4 етапа
/последният етап е при откриване на строителна площадка за обекта/. На
22.01.2018г. бил подписан приемо-предавателен протокол, с който ответникът
приел технически инвестиционен проект за обекта. В срок ответникът не е
представил възражения по проекта. Така е настъпил падеж на плащанията за етап 2
и 3 и е следвало ответникът да заплати общо 9573.12 лева. Плащане не било
направено. Според договора в случай на забава, продължила над 10 дни, виновната
страна дължи неустойка от 0.1% на ден от общия хонорар, но не повече от 10%.
Ето защо ответникът дължи и неустойка. В последствие договорът е прекратен на
основание чл.6.1, т.3 поради забава в изпълнение на задълженията на
възложителя. С тези мотиви се моли исковете да се уважат.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл.266, ал.1 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответното дружество е подало
отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва претенцията. Заявява, че не
дължи плащане, тъй като договорът е развален от изпълнителя. След като
договорът е развален, той не е годно основание за плащане на сумите. Освен това
е налице забава от страна на изпълнителя, който трябвало да извърши работата си
в срок до 60 дни, а я свършил за повече от 5 месеца. На ответника не са
предоставени количествено-стойностните сметки, което пречело той да участва
като бенефициент за финансиране с европейски средства, поради което
проектирането станало напълно безсмислено. Изпълнителят бил уведомен, че
общината не е приела изготвения проект, тъй като той е некомплектован, но
въпреки това не оказал необходимото съдействие и не предоставил липсващите
части от проекта. И до днес проектите, които са предоставени, не подлежат на
одобрение. Оспорва се и претенцията за неустойка с мотив, че според
тълкувателната практика на ВКС, такава не се дължи за договор, който не е за
продължително или периодично изпълнение. Моли се искът да се отхвърли.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намери
от
фактическа страна и правна страна следното:
Исковете
са основателни.
Данните
по делото сочат, че на 11.08.2017г. между „АДИКО ФИНАНС“ ООД, в качеството на
възложител, и „А В проекти“ ЕООД, в качеството на изпълнител, е сключен договор
за проектиране и изготвяне на технически инвестиционен проект за обект: за
обект „Фабрика за преработка и сушене на земеделска продукция с хладилни
складове и администрация, разположена в част от земеделски имот с идентификатор
80916.81.32 в землището на с. Ч.в., Община К., Област Б.“. Според договора
проектните части са: строителни конструкции и ТК по част “Строителни
конструкции“.
За
изпълнение на проекта възложителят се е задължил да изплати на изпълнителя
договорена сума (възнаграждение) на обща стойност от 19944 лева без ДДС или
23932.80 лева с ДДС, която се изплаща както следва: 10 % аванс в размер на 1994.40
лева без ДДС или 2393.28 лева с ДДС в момента на подписване на договора; 20 % от
хонорара в размер на 3988.80 лева без ДДС или 4786.56 лева с ДДС като първо
междинно плащане при предаване на кофражни планове; 20 % от хонорара в размер
на 3988.80 лева без ДДС или 4786.56 лева с ДДС като второ междинно плащане при
предаване на окончателния инвестиционен проект; 50 % от хонорара в размер на
9972 лева без ДДС или 11966.40 лева с ДДС при откриване на строителната
площадка на обекта.
Според
чл.3.4 от договора срокът на изпълнение е до 60 дни след подписването на
договора, но той влиза в сила след последващо извършване на авансово плащане от
страна на възложителя.
Съгласно
чл.7.1 от договора при забава на някоя от страните да изпълни задълженията си,
продължила повече от 10 дни, тя дължи неустойка в размер на 0.1% на ден от
общия хонорар, но не повече от 10% от общия хонорар.
Авансовата
сума от 2393.28 лева с ДДС, съгласно приложение № 3 към договора, е преведена
по банковата сметка на изпълнителя на 25.08.2017г.
На 22.01.2018 г. е съставен
предавателно-приемателен протокол за комплексен проект за инвестиционна
инициатива според чл.150 от ЗУТ „Фабрика за преработка и сушене на земеделска
продукция с хладилни складове и администрация, разположена в част от земеделски
имот с идентификатор 80916.81.32 в м. „Вятърница“ по КК на с. Ч.в., Община К.“.
Видно от протокола възложител е „АДИКО ФИНАНС“ ООД, а изпълнители – „СС студио
– арх. С.С.“ ЕООД, като представител на всички проектанти, имащи участие в
разработката, и „Ай Си Си Консулт“ ЕООД, комплексен доклад за оценка на
съответствие на технически инвестиционен проект.
Според
протокола изпълнителите предават, а възложителят приема проектните материали за
обекта, за фаза технически проект, комплектувани, както следва: проектна фаза
ПУП-ПЗ и проекта фаза Инвестиционен проект, в който се включва част Конструкции.
В протокола изрично е посочено, че проектните материали за тази фаза по обем и
вид са комплектувани, съгласно договорите, и възложителят поема задължението да
пристъпи веднага към внасянето на проектите в съгласуващите и одобряващи органи
и успоредно с това да извърши плащанията в размер и в сроковете, съгласно
договорите.
Налично
по делото е писмо от 14.02.2018 г., изпратено от Община Камено до „АДИКО
ФИНАНС“ ЕООД, с което го уведомява, че внесеният за одобрение комплексен проект
за инвестиционна инициатива по реда на чл.150 от ЗУТ е с недостатъци, както
следва: по част ПУП-РЗ не е окомплектован съгласно изискванията на Наредба №
8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове и на чл.144, ал.1,
т.2 от ЗУТ и липсва положително становище от РИОСВ Бургас и РЗИ – Бургас;
техническият инвестиционен проект не е окомплектован съгласно изискванията на
чл.144, ал.2 от ЗУТ и на чл.142, ал.10 от ЗУТ.
На
27.02.2018 г. по електронна поща С.С. изпраща уведомление до дружеството
ответник, с което го уведомява, че считано от 01.03.2018 г. на база чл.6.1, т.3
от Договора, той се счита за едностранно прекратен от страна на изпълнителя,
като „АДИКО ФИНАНС“ ЕООД дължи еднократна неустойка в размер от 10 %, в размер
на 2393 лева с ДДС.
Налице
са и три писма, пратени от РЗИ-Бургас до директора на РИОСВ, в които се правят
възражения по отношение на изготвения инвестиционен проект в смисъл, че не е
осигурена вода за питейно битови нужди с качества съгласно изискванията на
Наредба № 9/16.03.2001г. и не е изяснен процеса по съхранение на отпадъците от
преработката на земеделската продукция. Записано е, че следва да се представи
становище на Басейнова дирекция относно допустимостта за използване на
водовземно съоръжение за подземни води, след което да се прецени необходимостта
от извършване на ОВОС по отношение на степента на значимост на въздействието и
риска за човешкото здраве. Изпратено е и писмо от РИОСВ до Адико Финанс ООД с
указания да представи нова информация във връзка с проекта, за да се прецени
дали е налице необходимост от извършване на оценка на въздействието на проекта
върху околната среда.
При
тези факти БРС намира, че претенцията на ищеца се доказва по основание и
размер. Явно е, а и не се спори, че между страните е подписан процесният
договор за изготвянето на технически проект за фабриката в частта, касаеща строителните
конструкции. Явно е още, че Адико Финанс ООД като възложител, е сключил няколко
договора с различни изпълнители, като предмет на всеки договор е съответната
част от инвестиционния проект, т.е. проектът не е възложен само на един
изпълнител и на основание един договор, а е налице възлагане на части от
проекта на различни изпълнители на основание различни договори. В конкретния
случай, процесният договор касае само строителните конструкции.
Договорът
е създал валидна облигационна връзка между страните и всяка от тях трябва да
изпълни съответните си задължения, надлежно описани в него.
Не
се споделя възражението на ответника, че претендираната сума не се дължи,
понеже самият изпълнител е развалил договора, като развалянето има обратно
действие и поради това договорът е отпаднал със задна дата. Наистина в исковата
молба е заявено, че договорът е бил прекратен от изпълнителя с електронно писмо.
Това право на изпълнителя е заложено в чл.6.1.3 от договора в случай, когато
възложителят е в забава на плащанията си. Писмото е представено и от него е
видно, че ищецът е уведомил ответника, че от 01.03.2018г. договорът се счита за прекратен. БРС намира,
че прекратяването на договора не е равнозначно на неговото разваляне по смисъла
на чл.87 ЗЗД. Разпоредбата на чл.20а ЗЗД изрично допуска както прекратяването,
така и развалянето на договорите. Развалянето има обратна сила, но
прекратяването действа занапред, т.е. договорът запазва последиците си за
периода преди да бъде прекратен. В случая страните са уговорили именно
прекратяване на договора, а не развалянето му, поради което той обвързва
страните за периода преди прекратяването, когато в полза на ищеца – изпълнител
са възникнали вземанията, свързани с предаване на кофражните планове и
предаване на окончателния инвестиционен проект.
По
възражението на ответника за пълно неизпълнение на договора от страна на ищеца:
Видно
от предавателно-приемателен протокол от 22.01.2018г., който не е оспорен от
ответника, последният се е съгласил, че проектните материали за проектната фаза
(включително част Конструкции) „по обем и вид са комплектувани съгласно
договорите“ и поема задължение „да извърши плащанията в размер и в сроковете,
съгласно договорите“.
В този смисъл „АДИКО ФИНАНС“ ЕООД е признал, че работата по част Конструкции
от проекта е изпълнена в цялост и без недостатъци, макар и след уговорения по
договора срок, поради което се дължи възнаграждение за извършването й.
Следователно възражението е неоснователно.
Не
се възприема и възражението на ответника, че изпълнителят не е консултирал
възложителя и не му е указал какво е допустимо, за да отговаря проектът на
нормативните изисквания. В тази връзка БРС отчита, че забележките на РЗИ и РИОСВ не касаят част Конструкции. Наистина в
писмото на Община Камено е записано, че липсва оценка за съответствието на част
Конструктивна по чл.142, ал.10 ЗУТ. БРС обаче отчита, че е бил изготвен
комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект със
съществените изисквания за строежите, според който при проектирането на
конструкциите са спазени всички действащи норми и правила за проектиране на
сгради и съоръжения. От друга страна в писмото на общината не е описан този
доклад, поради което следва да се приеме, че той не е бил приложен към искането
на Адико Финанс, но това не значи, че този доклад не съществува и че е неверен
/липсва оспорване от страна на ответника/. Освен това липсват доказателства
ответникът да е изисквал от ищеца да извърши допълнения и/или корекции в
проекта досежно тази част и последният да е бездействал. БРС съобразява, че видно
от договора, плащането на претендираната от ищеца част (аванс) от възнаграждението
му не зависи от вземане на разрешение от одобряващите и съгласуващите органи
или други действия по одобряването на проектните разработки, независещи от
изпълнителя. В приложение № 2 е изрично записано, че заплащането на хонорара не
е обвързано с внасянето на проектните разработки в обслужващата община от
страна на възложителя, както и с получаване на разрешение за строеж и не зависи
от сроковете за издаване на разрешение за строеж. Ето защо и това възражение на
ответника е неоснователно.
По изложените съображения искът се
преценява за основателен. Налице е сключен договор между страните, като ищецът
е изпълнил своите задължения по изготвяне на проекта. Проектът е изготвен и
приет без възражения от ответника. Ето защо се дължат сумите за 2-ри и 3-ти
етап от договора, в общ размер на 9573.12 лева, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане.
По
отношение на иска за присъждане на неустойка:
Според
Тълкувателно
решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК не се дължи
неустойка за забава по чл.
92, ал. 1 от ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително
или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Както
се посочи обаче, договорът не е развален, а е прекратен за в бъдеще време,
поради което постановката на това решение е неприложима в случая. Ето защо и
това възражение на ответника е неоснователно.
Според
чл.7.1 в случай на забава на изпълнението на задълженията, продължила повече от
10 дни, виновната за забавата страна дължи на другата неустойка от 0.1% на ден
от общия хонорар, но не повече от 10% от общия хонорар. В случая проектът е
приет без възражения на 22.01.2018г., поради което 10-дневният срок е изтекъл
на 01.02.2018г., а забавата е настъпила на 02.02.2018г. От тази дата са изтекли
вече 100 дни, т.е. достигнат е лимитът на неустойката от 10% от общия хонорар.
Той е на стойност 23932.80 лева с ДДС, поради което неустойката се равнява на
2393.28 лева. Тя е дължима, тъй като е налице забава в плащанията, допусната от
страна на ответника.
Следва
решение, с което исковете се уважат изцяло като основателни и се постанови по
реда на чл.422 ГПК, че сумите по заповедта за изпълнение се дължат.
С
оглед изхода на делото на ищцовото дружество се дължат разноски в
заповедното производство. Процесуалният представител на ответника обаче е
направил възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Доколкото исковият съд се произнася по дължимостта на
разноските и в заповедното производство, то възражението по чл.78, ал.5 от ГПК
обхваща и заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение, което в случая е
прекомерно с оглед материалния интерес по делото. То се изчислява на базата на
половината от стойностите на претендираните суми – чл.7, ал.7 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата). Минималният
размер на адвокатското възнаграждение за заповедното производство с оглед
материалния интерес е 629.16 лева – чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата. Ето защо БРС
намира, че на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
заповедното производство в размер на 629.16 лева или общо разноски за това
производство в размер на 868.49 лева.
На
ищеца се дължат и разноски в исковото производство от 239.33 лева заплатена
държавна такса. Няма доказателства да е платил адвокатско възнаграждение за исковото
производство, поради което такова не следва да му се присъжда.
Мотивиран от
горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Адико Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Черни връх, община Камено, местност Ясака,
представлявано от К.Т.Н., че дължи
на ”А В
Проекти“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград,
ул.“Поп Ангел Чолаков“ 59, представлявано от А.П.В. сумата от 9573.12 лева /девет хиляди петстотин
седемдесет и три лева и дванадесет стотинки/ частична главница по договор за
проектиране и изготвяне на технически инвестиционен проект за фабрика за
преработка и сушене на земеделска продукция с хладилни складове и администрация
в с.Ч.в. от 11.08.2017г., сумата от 2393.28
лева /две хиляди триста деветдесет и три лева и двадесет и осем стотинки/
неустойка за забава по чл.7.1 от договора, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 06.07.2018г. до
изплащането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч. гр. дело № 5120/2018г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА ”Адико
Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Черни връх,
община Камено, местност Ясака, представлявано от К.Т.Н. да заплати на ”А В
Проекти“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград,
ул.“Поп Ангел Чолаков“ 59, представлявано от А.П.В. сумата от 239.33 лева /двеста тридесет и девет
лева и тридесет и три стотинки/ съдебно-деловодни разноски по исковото дело и
сумата от 868.49 лева /осемстотин
шестдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/ съдебно-деловодни
разноски в заповедното дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала: НД