Р Е Ш Е Н И Е
№ 420
04.05.2020 г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 21.02.220г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар:
ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното
от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 1266 по
описа за 2019 година.
В исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД /АКПЗ/ със седалище гр.София се твърди, че по силата на
сключен на 28.09.2017г. договор, с № 5386500, „Вива Кредит“ ООД предоставило
на С.Р.Ч. потребителски кредит, в размер
600лв. Мъжът пък се задължил да полза сумата и я върне, заедно с договорна
лихва в размер на 105.15лв., както и други плащания, на девет месечни
погасителни вноски, всяка по 109.85лв.
Ищецът твърди още, че по силата на
договора кредитополучателя се задължил да заплати, тъй като поискал такава
услуга, и такса за експресно разглеждане на искането му за предоставяне на
заема, в размер 283.50лв.
Така също, с подписване на договора
кредитополучателя се задължил да предостави на кредитори си, в 3-дневен срок,
обезпечение на задълженията си, като осигури поръчител-физическо лице, което да
отговаря за изпълнението им или пък като осигури валидна банкова гаранция. Това
обаче Ч. не сторил и по тази причина дължал и неустойка, също в абсолютен
размер- също 283.50лв.
Не само това, ответника не внесъл нито
една от дължимите от него вноски и това принудило кредитора да положи усилия за
извънсъдебно събиране на вземането си, за което извършил разходи от 245лв.,
които също станали дължими от Ч..
С обстоятелството, че не е изпълнявал
задълженията си, ищеца свързва отговорността на длъжника за заплащането на
обезщетение за забавата, в която е изпаднал, а то в случая е в размер на
53.73лв., начислено върху главницата.
Търговското дружество черпи
претендираните по това дело права от твърдяното от него обстоятелство, че е
кредитор на ответника, тъй като по силата на договор за цесия е изкупило
паричните му задължения към „Вива Кредит“. Всъщност, по-късно, в хода на
настоящото дело, АКПЗ е прехвърлило, с цесия, вземанията си на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД.
Все още в качеството си на актуален кредитор
и предвид липсата на изпълнение от страна на С.Ч., „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД депозирало пред Сливенски районен съд заявление по
чл.410 от ГПК за дължимите от мъжа парични суми и му била издадена, в
производството по ч.гр.д.№ 5215/2018г., заповед за изпълнение- № 2958/
01.10.2018г. Тя обаче била връчена на
ответника в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, което мотивира предявяването от
АКПЗ на искове съда с решението си да приеме за установено, че Ч. му дължи
споменатите по-горе суми, с уточнението, че върху главницата се дължи законната
лихва. В исковата молба е направено и изявление уведомлението, предназначено за
длъжника, за цесия, да му бъде връчено от съда заедно с преписите от исковата
молба и представените с нея документи.
Търговското дружество претендира и
сторените от него разноски.
Ответникът не подаде писмен отговор,
въпреки че му бе връчен препис от исковата молба. Той и не се яви в съдебно
заседание, а и не взе становище по ищцовите претенции по какъвто и да е начин.
Последните обаче се поддържат от ищеца в писмено становище.
След
като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложения на
исковата молба- документите, представляващи листи №№ 6,7,8 и 9 от
материалите по делото, на 28.09.2017г. е бил сключен
Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ с № 5386500, по силата на който „Вива
Кредит“ООД предоставя на заемателя С.Р.Ч. паричен заем в размер 600лв., като следва да се
приеме, че сумата е получена от мъжа, тъй като договора носи подписа му - в тази връзка изрично
чл.3 ал.1 и ал.2 от договора. Сумата е трябвало да послужи за рефинансиране на
старо задължение на мъжа- по по-рано сключен договор, като той се задължава да я върне, заедно
с лихва, явно договорна, а също и с такса за експресно разглеждане на искането
му за отпускане на заем, на девет месечни погасителни вноски, всяка от които по
109.85лв. или да върне общо 988.65лв.-чл.9 ал.1, т.т.1,2,3 и 5 от договора.
От документа, представляващ листи №№16-22вкл. съда
установява, че на 01.12.2016г. е бил сключен Рамков
договор за продажба на вземания, по силата на който „Вива Кредит“ ООД прехвърля
на АКПЗ свои парични вземания, като всяка партида от такива се уточнява в
създавано при всяко подобно прехвърляне приложение №1, с нова дата, което е
неразделна част от договора.
Друг от представените с исковата молба
документи е точно такова приложение №1
или по-скоро- извадка от него, от 01.07.2018г., в което се съдържа информация,
че сред прехвърлените с него вземания е това на „Вива Кредит“ООД от С.Ч. по
договора от 28.09.2017г. за заем в размер на 600лв.
С пълномощното л.№25 от настоящото дело,
цедента упълномощава цесионера последния да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне на задължението му. Такова уведомление до Ч. АКПЗ е подготвило, но
от ангажираните доказателства не може да се установи дали е изпратено и съотв.-
получено от адресата му.
От приложеното към настоящото дело частно
гражданско дело- № 5215/2018г. съда констатира, че през м.09.2018г. АКПЗ е
депозирало пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК за дължими му
от С.Ч. парични суми и в производството по същото му е издадена заповед за
изпълнение- № 2958/ 01.10.2018г., с която на мъжа е
разпоредено да му заплати: главница в размер 600лв., ведно със законната лихва,
считано от 27.09.2018г. до окончателното й изплащане; 105.15лв.- договорна лихва;
53.23лв.- законна лихва; 283.50лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на документи; 283.50лв.- неустойка за неизпълнение на задължение и
245лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и 175лв. разноски в
заповедното производство, от тях: 25лв.- заплатена държавна такса и 150лв.-
юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на АКПЗ.
Ответникът не е подавал възражение против
заповедта, но и не е намерен от призовкар, за да му бъде връчена тя. Това е
наложило съда да даде указания на
заявителя, че трябва да установи съществуването на тези си вземания в общия
исков процес. Дружеството е предявило своевременно необходимите искове.
При така установената фактическа обстановка съда прави
следните правни изводи:
Предявени са положителни
установителни искове- за съществуването на парични вземания, за които на ищеца
е издадена по –рано във времето, в т.н. заповедно производство и на основание
чл. 410 от ГПК, заповед за изпълнение.
Те са с правно основание чл. 415 ал. 1 и чл.422 ал.1 ГПК; допустими са и са
подсъдни на Районен съд - Сливен по правилата на родовата и на местната
подсъдност. Становището на съда по всеки от тях е следното:
Установи се по делото- от писмено доказателство, че по силата на сключен през м.09.2017г. Договор, дружеството
с фирма „Вива Кредит“ е предоставило на лицето С.Ч. паричен заем в размер
600лв. Мъжът пък се е задължил да върне сумата, заедно с договорна лихва и
други плащания, на 9 месечни погасителни вноски, всяка от по 109.85лв., а
общото задължение възлязло на 988.65лв. Предвид тези договорни клаузи съда
намира, че процесния договор е за заем- паричен заем. По тази причина са
приложими разпоредбите на чл.240 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В случая кредитора е изпълнил договорното
си задължение, тъй като е предал на заемателя спомената сума- съгласно изрична
клауза- чл.3 ал.2, с подписването на договора това се смята извършено, като
договора представлява и разписка за предаването на сумата. Всъщност,
предаването на паричната сума /или пък вещта/ по договор за заем е не
изпълнение на задължение на заемодателя, а условието да се приеме, че договора
за заем е сключен. Така е, защото е реален и едностранен договор и постигнатото
между двете страни съгласие за сключването му не е достатъчно последното да е
факт. Необходимо е сумата да бъде предадена.
Длъжникът-ответник обаче не е изпълнил задължението
си- да извърши договорените вноски, при това не е погасил нито една от тях.
Съдът достига до този извод, защото Ч. не ангажира доказателства за осъществени
от него плащания, а по правилата на процеса това бе в доказателствената му
тежест.
След като ответника не е престирал, то
той дължи на кредитора си, на първо място, дадената в заем сума- главница, а тя
в случая е 600лв. Така е защото при неизпълнение кредитора може да иска
изпълнение- чл.79 ал.1 от ЗЗД. Дължи и втората от сумите по петитума на
исковата молба- 105.15лв., тъй като това е договорената между кредитора и
заемополучателя възнаградителна лихва за първия от тях- чл.240 ал.2, изр. първо
от ЗЗД..
След като не е плащал задълженията си, а
падежа на всички е настъпил и то преди още да бъде образувано заповедното
производство- тъй като първата от договорените 9 вноски е с падеж 28.10.2017г.,
а последната- 25.06.2018г., то той безспорно е изпаднал в забава- съгласно
чл.84 ал.1, изр.първо от ЗЗД, когато деня на изпълнение на задължението е
определен, длъжника изпада в забава с изтичането му. Така също, съгласно чл.86
от този нормативен акт, при неизпълнение на парично задължение длъжника дължи
обезщетение, от деня на забавата, което е равно на законната лихва за периода
й. От друга страна, и в самия договор е предвидена такава отговорност за
заемополучателя- чл.9 ал.2. Т.е., за съществуващо следва да се счита и
паричното вземане в размер 53.23лв.
Не
такова обаче е становището на съда за останалите суми по петитума на исковата
молба, съотв. по заповедта за изпълнение, с която АКПЗ се е снабдило. На първо
място трябва да се отбележи, че кредитора няма вземане за сумата 245лв., тъй
като не доказа възникването му- то е посочено като разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането и лихва за забава-мораторна лихва. Съдът
обаче вече призна, че кредитора има вземане за мораторна лихва- така е прието в
правната теория и практика да се нарича споменатото обезщетение по чл.86 от ЗЗД. А не е възможно кредитора да има две идентични вземания за обезщетение за
забава върху една и съща главница.
Не може да се сподели от съда и желанието
на ищеца да се приеме, че ответника му дължи и две суми от по 283.50лв. Едната
от тях се обосновава като неустойка, дължима от заемополучателя за това, че не
е успял да осигури физическо лице, което да поръчителства пред кредитора за
изпълняването на задълженията му или пък да осигури банкова гаранция. Въпреки
че такава клауза съществува в договора за заем, съда няма да уважи този иск,
тъй като тя цели не да се обезпечи изпълнение на задължението, а да осигури
вземане на кредитора в по-голям краен/сумарен размер – като за заемателя
възникне задължение за заплащане не само на възнаградителна лихва и обезщетение
за забава, но и други суми. Така също, с тази, а и подобни, клаузи кредитора
заобикаля вече забранената му възможност да залага в договорите за кредит
изключително завишени лихвени проценти, съответно годишен процент на разходите.
Всъщност, изискването към заемополучателя е несъвместимо с природата на
процесния договор- това са т.н. бързи кредити, сключвани в момента на
поискването или час-два след това, и отново при не малка по размер възнаградителна
лихва- в случая тя е 40.29%, и тя е толкова висока и несравнимо по-висока от
лихвите, при които банки отпускат заеми, именно
поради по-високия риск, който съществува за кредитора, тъй като
вземането му не е обезпечено. Т.е., или вземането на кредитора-заемател ще е
обезпечено, но ще е с нисък лихвен процент, или пък ще е с висок, но няма да е
обезпечено.
При сходни разсъждения съда няма да уважи
и иска за второто вземане в размер на 283.50лв.- то е за такса за експресно
разглеждане на искането на заемателя за отпускането на заем. Такава отново е
неприсъща за договори като процесния, тъй като те, както вече се отбеляза, са
предназначени за бързо, в рамките на деня, отпускане на искания кредит и така
или иначе, и с нея и без нея, искането се разглежда експресно. Т.е., ако трябва
да се заплати, кредитора би се обогатил неоснователно.
По въпроса за разноските: търсят се само
от ищеца, а той има право на такива- както в заповедното производство, така и в
исковия процес, съразмерно уважената част от исковете- чл.78 ал.1 от ГПК. В
случая разноските на АКПЗ в ч.гр.д.№ 5215/2018 на СлРС, видно от заповед №
2958/ 01.10.2018г., са 25лв.- заплатена държавна такса за образуването на
делото. Съразмерно уважената в производството по гр.д.№1266/2019 част от исковете,
на дружеството се следват разноски в заповедното производство в размер на
12.07лв. Разноските в исковия процес отново са в размера на заплатена държавна
такса за образуване на делото. В случая е 268.59лв. и поради това на ищеца се
следват разноски от 129.71лв.
АКПЗ търси и юрисконсултско
възнаграждение и то му се следва- на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, тъй като както в
заповедното производство, така и в исковия процес, дружеството бе
представлявано от юрисконсулт. Възнаграждението му в ч.гр.д.№ 5215/2018г. е
150лв., видно от заповед № 2958/ 01.10.2018г., а съразмерно уважената част от
исковете се следва в размер 72.44лв. В исковия процес дружеството търси такова
възнаграждение от 300лв. То може да е, с оглед размера на паричното вземане,
предмет на делото, в този размер. Съразмерно уважената част от исковете, на
АКПЗ се следва юриск.възнаграждение от 144.88лв.
При горните съображения, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА на осн.чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1
от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Р.Ч., с
ЕГН: ********** и адрес *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище гр. София и адрес на
управление на дейността- ул.”Панайот Волов” №29, ет.3, със съдебен адресат
юриск.Д. А.,
на основание
Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ с № 5386500 от 28.09.2017г. следните от
сумите, за които на това дружество е
издадена от Сливенски районен съд, в заповедното производството по ч.гр.д.№
5215/2018г., заповед № 2958/ 01.10.2018 г.:
- 600лв. /шестстотин лева/ – главница, ведно със законната
лихва, считано от 27.09.2018 г. до окончателното й изплащане.
- 105.15 лв. /сто и пет лева и петнадесет стотинки/ -
представляваща договорна/възнаградителна лихва, за периода 28.10.2017г.-
25.06.2018г.
- 53.23 лв. /петдесет и три лева и двадесет и три
стотинки/- обезщетение за забава, за
периода 29.10.2017 г. – 20.09.2018 г.,
а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ исковете
за: сумата 283.50лв., представляваща такса за експресно разглеждане на
документи; 283.50лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение и
245лв.- представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране и мораторна
лихва.
ОСЪЖДА С.Р.Ч., с ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с
ЕИК: ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в
заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 5215/2018г. на СлРС, съразмерно
уважената част от исковете, разгледани в гр.д.№ 1266/2019г. на СлРС – 12.07лв. /дванадесет лева и седем
стотинки/.
ОСЪЖДА С.Р.Ч., с ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с
ЕИК: ********* на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, следващото се за заповедното
производство, развило се в ч.гр.д.№ 5215/2018г. на СлРС, юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
уважената част от исковете, разгледани в гр.д.№ 1266/2019г. на СлРС – 72.44лв. /седемдесет и два лева и
четиридесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА С.Р.Ч., с ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с
ЕИК: ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в
установителното производство, развило се в настоящото гр.д.№ 1266/2019г. на
СлРС, съразмерно уважената част от исковете- 129.71лв. /сто двадесет и девет лева и седемдесет и една стотинки/.
ОСЪЖДА С.Р.Ч., с ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с
ЕИК: ********* на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение за
установителното исково производство, развило се в настоящото гр.д.№ 1266/2019г.
на СлРС, съразмерно уважената част от исковете- 144.88лв. /сто четиридесет и четири лева и осемдесет и осем
стотинки/.
Решението се постановява при участието на трето лице-
помагач на ищеца - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК *********; със
седалище гр.София и адрес на управление на дейността- бул.“Д-р Петър
Дертлиев“№25, офис -сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: