№ 6390
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110125312 по описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 96419/16.05.2022г. на СРС, подадена от В.
М. С. срещу Столичната община. По отношение на ответната страна следва да се има
предвид, че, след дадени от съда указания, с Молба, вх. № 132981/27.06.2022г. на СРС,
ищцата изрично е потвърдила, че претенцията ú към Столичната община, Район "Надежда",
който според нея е правосубектен и представлява общинско предприятие. Затова с
Разпореждане № 58610/29.06.2022г. съдът е прекратил производството по делото и е върнал
исковата молба, тъй като е приел, че искът е насочен срещу неправосубектен ответник. С
Определение № 9538/30.09.2022г. по в.ч.гр.д. № 9794/2022г. на СГС е приел, че ответник по
делото е Столичната община, като прекратителното разпореждане е отменено и делото
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Тъй като това определение
има обвързващ и задължителен характер, съдът е разгледал делото.
Ищцата В. М. С. чрез адв. И. В. - АК-София, е предявила срещу ответната Столична община
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждането ú да заплати сумата от 12595,00 лева,
представляващи стойността на извършени от ищцата подобрения в общински имот -
апартамент в град София, ж.к. ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба (16.05.2022г.) до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че е
обитавала посоченото общинско жилище откакто се помни заедно с майка си ***.
Последната била женена за *** (починал на 11.07.2020г.). Именно той бил настанен от
Столичната община като наемател в общинското жилище още от 1974г. След като ***
починал, *** получила от общината писмо от 27.07.2020г., с което била поканена да напусне
апартамента, тъй като го обитавала без правно основание. В тази връзка се водели съдебни
спорове. Още докато бил жив ***, ищцата, за да е годно жилището за обитаване, извършила
1
ремонтни дейности в него - външна и вътрешна изолация, подмяна на дограмата, поставяне
на теракотни плочки на балконите, в банята и кухнята, направа на конзоли на балконите,
като стойността им била 12595,00 лева. Ищцата заплатила за тях с ясното съзнание, че
обитава имота на годно правно основание приживе на титуляря на настанителната заповед,
както и че занапред имотът ще се обитава от него, от майка ú, от ищцата и от децата на
ищцата. Предвид това, че Район "Надежда" се опитвал всячески да отстрани семейството ú
от имота, тя нямало да може да ползва направените подобрения, откъдето се пораждал и
интересът ú да получи стойността им от общината. В насрочените по делото публични
съдебни заседания ищцата се явява лично или не се явява, като се представлява от адв. В.,
който поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Столична община чрез юрк. *** е депозирала
Отговор на исковата молба, вх. № 245450/11.11.2022г. на СРС /идентичен като съдържание с
подадения чрез ССЕВ такъв с вх. № 242358/09.11.2022г. на СРС/, с който оспорва
предявения иск като недопустим, съответно неоснователен. Твърди, че за ищцата липсва
правен интерес от делото и активна процесуална легитимация, тъй като между нея и
общината няма облигационно правоотношение. След смъртта на *** наемното
правоотношение с него било прекратено, като основание да остане в жилището имало само
за сина му *** ***, за който обаче се констатирало, че не живее там. Ищцата и семейството ú
нямали основание да обитават имота. Административните актове за прекратяване на
наемното правоотношение и изземване на имота били оспорени пред съда и потвърдени.
Столичната община не била уведомявана и не била давала съгласие за извършване на
подобрения. За извършени такива в чужд имот без наличие на договорно основание за това
липсвало право на иск за реално изпълнение. При условията на евентуалност сочи, че право
на подобрения ищцата има само за такива ремонтни действия, които са били необходими и
нужни за имота, а процесните такива нямали подобен характер, а и нямало доказателства те
да увеличават стойността на имота. Освен това съобразно уговорките в наемното
правоотношение всички подобрения трябвало да останат за сметка на наемателя. Дори и
ищцата да имала качеството на наемател, то тези разноски тя следвало да поеме сама.
Липсвали въобще и доказателства за направени подобрения в общинския имот. За
насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с
нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съобразно чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да
докаже, че е извършил описаните от него подобрения /ремонтни дейности/ в имот, който е
собственост на ответника, тяхната стойност и заплащането им от ищеца, че тази сума е
обогатила ответника и връзката между обогатяването и обедняването. В тежест на ответника
2
е да установи наличие на основание да получи подобрението, съответно да не заплаща
стойността му. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от Акт за общинска собственост /частна/ № ***/26.03.1997г. Столичната община е
собственик на недвижим имот - апартамент в град София, ж.к. ***, като същият е
предоставен за стопанисване на Район "Надежда". В апартамента, видно от Заповед № ***г.
на Кмета на Район "Надежда" и договор за наем от същата дата, е бил настанен ***
/двучленно домакинство/. Същият, видно от находящото се на л. 40 от делото препис-
извлечение от акт за смърт, е починал на 11.06.2020г. Със Заповед № ***г. на Кмета на
Район "Надежда" е прекратено наемното правоотношение за имота с *** *** *** (син на
наемателя), тъй като е констатирано, че той не живее в жилището, а същото се обитава от
***, В. М. С. и дъщерите ú Емилия И.ова ***а и *** И.ова ***а. С Решение №
4612/06.07.2022г. по адм.д. № 3546/2022г. на Административен съд - София-град, ІІ-31
състав, е отхвърлена жалба на *** *** *** срещу посочената заповед. Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Със Заповед № ***г. на Кмета на Район "Надежда"
е наредено общинското жилище да бъде иззето от обитаващите го лица, сред които и
ищцата. С Решение № 6246/27.10.2022г. по адм.д. № 5687/2022г. на Административен съд -
София-град, ІІ-50 състав, жалбата на В. С. против тази заповед е отхвърлена. Срещу
решението е подадена касационна жалба до Върховния административен съд, като по делото
не са представени доказателства относно резултата от касационния контрол, но този въпрос
няма касателство към крайния изход от спора.
По делото като свидетели са разпитани *** ***ов и *** ***ов. Показанията им съдът
кредитира като вътрешно и помежду си непротиворечиви, съответстващи на останалите
събрани по делото доказателства и без данни да са дадени целенасочено пристрастни. От
показанията им се установява, че В. С. е обитавала общинския апартамент, като през 2019г.
в него е правен ремонт - слагани са плочки, дограма и врати, външна и вътрешна
топлоизолация, направена е козирка на терасата. Лично свидетелите са помагали за част от
ремонтните дейности.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира. Вещото лице е установило, че в апартамента е направена външна
топлоизолация, доставена е и е монтирана PVC-дограма, вътрешни алуминиеви врати,
направена е вътрешна топлоизолация, поставени са теракотни и фаянсови плочки, изграден
е навес над западната тераса, поставени са тръби към изнесена на терасата мивка. Общо
стойността на тези дейности вещото лице е оценило на 4600,20 лева.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Следва да бъде
върнато онова, с което съответният субект се е обогатил, но само до размера на
обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума/стойност между обедняването и
обогатяването (ППВС 1-1979, т. 4). Затова и тогава, когато едно лице, обитаващо общинско
жилище, без обаче да са налице доказателства за упражнявано владение върху него, както е
3
в настоящия случай, а само държане, извърши подобрения в него, то същото би имало право
да получи по-малката сума измежду сумата, с която то е обедняло (извършените разходи за
ремонта) и тази, с която собственикът на апартамента, в случая общината, се е обогатил
(увеличената стойност на имота към датата на извършване на ремонта) /арг.
р.343/02.07.2014г.-гр.д.2733/2013г.-ВКС, ІVг.о., р.274/06.01.2016г.-гр.д.1720/2015г.-ВКС, ІІІ
г.о./.
На първо място по делото не се установи обедняване на ищцата: Не бяха ангажирани
доказателства, че именно тя е понесла тежестта и заплатила стойността на извършените в
жилището подобрения. Не бяха представени документи за осъществени плащания, нито
свидетелите съобщиха данни за конкретни разходени лично от нея суми. На вещото лице по
експертизата, както то е посочило, са представени фактури и "бележки", издадени от
"частни лица". Те не са представени по делото, като освен цитираната от вещото лице
стойност на фактурираната дейност за част от ремонтите, за съдебния състав остава неясно
точно за какво са издадени, кой е заплатил съответна сума, кога и за какво точно.
На второ място при наличие на изрично оспорване в тази насока от страна на ответника, не
се ангажираха доказателства за размера на обогатяването на ответника, а именно - дали и
ако да с колко е повишена стойността на общинското жилище в резултат на ремонта.
Необходимостта този факт да се докаже изрично е указана на ищцовата страна при
разпределянето на доказателствената тежест по делото.
При това положение, доколкото не се доказаха двата най-важни елемента от фактическия
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД: наличие на обедняване у ищеца
и обогатяване у ответника, то предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен в
цялост, като обсъждането на останалите факти по делото и свързаните с тях възражения на
страните се явява безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответната страна, в чиято полза следва да се присъди сумата от 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. САВЧЕВА, ЕГН **********, от град София, срещу
СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ЕИК *********, с административен център в град София, иск
с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Столичната община да заплати на В. М.
С. сумата от12595,00 лева, представляващи стойността на извършени от ищцата подобрения
в общински имот - апартамент в град София, ж.к. ***, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба (16.05.2022г.) до окончателното изплащане на сумата.
4
ОСЪЖДА В. М. САВЧЕВА, ЕГН **********, от град София, да заплати на
СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ЕИК *********, със административен център в град София, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5