№ 128
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Д.а Д. Генчева
в присъствието на прокурора В. Т. В. Т. В. Т. С. Д. Т. Л. Анг. К.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100602709 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.
Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на подс. И. К. и
подс. Д. П., подадени чрез общия им упълномощен защитник адв. Д. Д., срещу присъда
от 21.03.2022г., постановена по НОХД № 12961/20г. по описа на СРС, НО, 94 състав, с
която съдът е признал за виновни двамата подсъдими - И. П. К. и Д. И. П., по
повдигнатите им обвинения по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК и при
условията на чл. 54 от НК им е наложил наказания „лишаване от свобода“ за срок от 5
(пет) месеца, изпълнението на които на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил за срок
от 3 (три) години. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото
разноски в д.п. и съдебното производство.
В депозираните жалби (с идентично съдържание) се твърди необоснованост
на първоинстанционния съдебен акт, като се счита обвинението за недоказано по
отношение на всеки от подсъдимите. Претендират се и допуснати от СРС съществени
нарушения на процесуалните правила без да се посочват конкретно в какво се
изразяват, както и явна несправедливост на наложените наказания. Прави се искане за
отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова от въззивния съд, с
което подсъдимите да бъдат признати за невиновни по повдигнатите обвинения,
алтернативно – за намаляване на наказанията или връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на СРС.
След запознаване с мотивите към присъдата са постъпили допълнения към
въззивните жалби от новоупълномощените процесуални представители на двамата
подсъдими, в които са изложени подробни съображения, относно исканията за отмяна
на съдебния акт. Адв. И. Б. в качеството й на защитник на подс. И. К., излага подробни
1
аргументи за допуснати от СРС съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимата. Твърди се, че първоинстанционният
съд е изградил мотивите си въз основа на предположения относно реализирането на
съществени обстоятелства относно предмета на доказване, както и, че в тях се
съдържат вътрешнологически противоречия, които правят неясна волята на съдебния
състав, което се равнява на липса на мотиви. Като друго съществено процесуално
нарушение се изтъква, че внесеният от прокуратурата обвинителен акт не съдържа
пълно и точно отразяване на правнорелевантни факти, като в него липсват
съставомерни признаци на деянието, предмет на обвинението. Излагат се доводи, че в
атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е излязъл от обвинителната рамка,
като сам е извел фактическа обстановка, която не се съдържа в обвинителния акт и по
този начин е осъществил функция по обвинението. С оглед гореизложеното се отправя
искане за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на СРС, алтернативно – за постановяване на нова присъда от въззивния
съд, с която подсъдимата К. да бъде призната за невиновна по повдигнатото й
обвинение.
В допълнението към въззивната жалба адв. С. С., в качеството й на
упълномощен защитник на подс. Д. П., излага подробни съображения за допуснати в
първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи
се в това, че районният съд се е произнесъл по непълен и неясен обвинителен акт,
което е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Твърди се, че СРС
се е отклонил от пределите на обвинителния акт, като незаконосъобразно е запълнил
обема му с конкретни действия на подсъдимите, които липсват в повдигнатите им
обвинения. Излагат се аргументи, че атакуваната присъда е необоснована, поради
изграждането на правните изводи на съда въз основа на негодна съдебно-счетоводна
експертиза и запълване на доказателствената празнота с предположения. Твърди, че
наложеното наказание е явно несправедливо с оглед личните добри характеристични
данни за под. П.. Във връзка с изложените доводи, се отправя искане въззивният съд да
постанови нова присъда, с която да оправдае подс. П. по повдигнатото му обвинение,
при условията на алтернативност – да отмени атакуваната присъда и да върне делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да измени присъдата
като намали наказанието
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в разпоредително заседание на 28.07.2022
година, по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.
В хода на съдебните прения защитникът на подс. П. - адв. С. заявява, че
поддържа жалбата и допълнението към нея с изложените в тях съображения.
Защитникът акцентира, че в досъдебното производство са допуснати множество
съществени процесуални нарушения, което обуславя делото да бъде върнато за ново
разглеждане, за да бъде съобразено с императивните правила на НПК.
Подс. П. подкрепя казаното от адвоката му.
Адв. Б., защитник на подс. И. К., заявява, че поддържа изцяло жалбата и
допълнението към нея.
Подс. К. подкрепя казаното от адвоката й.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение моли за
оставяне жалбите на подсъдимите без уважение като неоснователни. Намира присъдата
на СРС за правилна и обоснована, постановена при правилен анализ на доказателствата
2
по делото. Смята, че наложеното на подсъдимите наказание е законосъобразно и
справедливо, като съдът правилно е отчел високата обществена опасност на деянието и
дейците, а при индивидуализацията му е взел предвид всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
В правото си на лична защита и предоставената им последна дума, двамата
подсъдими П. и К. заявяват поотделно, че поддържат тезите на своите защитници.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІV въззивен състав, като съобрази
изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира
за установено следното от фактическа страна:
На първо място следва да бъдат обсъдени доводите на защитата на двамата
подсъдими за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани с несъответствието на обвинителния акт и
постановената първоинстанционна присъда с изискванията на процесуалния закон,
доколкото основателността на тези възражения предпоставя по-нататъшните
разсъждения на въззивната инстанция по съществото на делото.
С оглед на това, въззивният съд намира, че обвинителният акт отговаря
формално на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, като прокуратурата е
индивидуализирала в достатъчна степен съставомерните признаци от състава на
престъпленията. Видно от обвинителния акт, според прокуратурата подсъдимите К. и
П. в съучастие като съизвършители, са извършили престъпление по чл. 194, ал. 1 от
НК. Обвинителният акт, макар и лаконичен, съдържа описание на престъпленията и
обстоятелствата при които според прокуратурата те са извършени. Посочени са време,
място и начин на реализиране на престъплението - в гр. София, на 15.09.2018 г., в
магазин „Икеа“ на съответен адрес, чрез вземане на определени вещи от търговската
зона на магазина, които са поставени в носените от подсъдимите лица чанта и раница,
като същите не са платени на касите на магазина. Посочени са също стойността на
вещите, техният собственик и лицето, в чието владение са се намирали. Отбелязано е,
че последното не е давало съгласие за установяване на фактическа власт върху взетите
от подсъдимите вещи. Престъплението кражба няма други съставомерни признаци от
обективна страна, които прокурорът да е следвало да посочи.
В тази връзка липсва очертаната в жалбите неяснота, относно предприетите
от подсъдимите конкретни действия. Прокуратурата е описала ясно в какво според нея
се изразява съставомерното поведение на всеки от подсъдимите, чрез следните изразни
средства: „взели от магазина“ описаните в обвинителния акт вещи, „които поставили в
носените от тях раница и чанта“ и „не заплатили същите на касата и напуснали
обекта“, с което е изчерпала задължението си съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК. По този
начин подсъдимите са били запознати с фактическите рамки на обвинението и
непосочването в диспозитИ. на точното място в магазина, където подсъдимите са
предприели конкретни действия по разкъсване на опаковките на инкриминираните
вещи и поставянето им в носените от тях собствени чанта и раница, не води до
неяснота на обвинението и не поставя непреодолими препятствия пред защитата на
подсъдимите. По изложените съображения не може да бъде споделено възражението
на защитата, че районнният съд се е произнесъл извън рамките на повдигнатото
обвинение, като е очертал механизма на деянието с конкретни действия на
подсъдимите, които не се съдържат в обвинителния акт. Контролираният съд е
достигнал до тези фактически изводи след анализ на събраната в досъдебното
производство и съдебното следствие доказателствена съвкупност, като в съответствие
със своите законови правомощия е прецизирал начина на извършване на деянието без
това да е довело до съществено изменение на фактическата обстановка, което от своя
страна да е ограничило правото на защита на подсъдимите.
3
По отношение на довода на защитата, че не е посочено детайлно времето, в
което подсъдимите К. и П. са извършили инкриминираните деяния, настоящият съд
счита, че от съдържанието на обвинителния акт, макар и без посочен приблизителен
или точен час, респ. интервал от време, времето на осъществяване на престъплението е
определено достатъчно ясно и конкретно (15.09.2018 г.), за да могат обвиняемите лица
да организират защитата си. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на
чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК, определяща задължителното съдържание на
обстоятелствената част и на диспозитИ. на обвинителния акт, предвижда като
изискуем реквизит да бъде посочено не часа, а единствено времето на извършването на
деянието. То може да бъде изразено в дата, час или период от време, или във всички
тях взети заедно. Законът обаче не предвижда, че обвинението трябва поначало да
посочва и часовите рамки на деянието. Относно аргументите на защитата, че в
обвинителния акт е посочена грешна дата и час, от записа на който не става ясно за коя
част от денонощието се отнася, въззивният съд споделя становището на първата
инстанция, изразена в разпоредителното заседание, проведено на 10.02.2021г., че става
въпрос за явна техническа грешка, която не е довела до неяснота в изложената от
прокурора фактическа обстановка, тъй като в обстоятелствената част и в диспозитИ. на
обвинителния акт спрямо двамата подсъдими е посочена правилната дата (15.09.2018
г.) на извършване на деянието.
Не може да бъде споделено становището на защитата на двамата подсъдими,
свързано с предмета на престъплението. Видно от обвинителния акт отнетите от
магазина вещи са индивидуализирани по вид, количество и стойност, което съгласно
утвърдената съдебна практика в достатъчно пълна степен определя предмета на
престъпленията против собствеността. По досъдебното производство не е била
назначена оценъчна експертиза за определяне пазарните цени на посочените вещи,
предмет на обвинението, а прокурорът се е позовал на показанията на упълномощения
представител на ощетеното юридическо лице за продажната цена на стоките в
магазина. Действително, съгласно константната съдебна практика е недопустимо
пазарната цена на предмета на престъплението да се определя по показанията на
пострадалия от същото, но стойността на отнетите вещи, подлежи на доказване в
съдебното производство и първоинстанционният съд е предприел нужните
законосъобразни действия за определяне стойността на инкриминираните вещи,
съобразно тяхната реална пазарна стойност /средните пазарни цени, като по този начин
в пълна степен е гарантирал правото на защита на подсъдимите.
Воден от горните изводи, настоящият съдебен състав споделя доводите на
районния съд, че внесеният в СРС обвинителен акт е изпълнил своето предназначение
да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемите в него, не е допуснато съществено процесуално нарушение
по чл. 246, ал. 1 и, ал. 2 от НПК и не са нарушени процесуалните права на
подсъдимите.
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е
анализирал логично и подробно събрания по делото доказателствен материал, като
фактите по делото са установени правилно и в тази част няма основание присъдата да
бъде отменяна или изменяна. При преценката на доказателствата, настоящият съдебен
състав не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която
е следната:
Подсъдимата И. П. К. е родена на 28.04.1987г. в гр. София, българка,
български гражданин, неосъждана, омъжена, със средно образование, трудово
ангажирана, живуща в гр. София, ж.к. „Надежда-2“, бл. 258, ет. 1, ап. 2, ЕГН
**********.
Подсъдимият Д. И. П. е роден на 06.10.1984г. в гр. София, българин,
български гражданин, неосъждан, неженен, с основно образование, живущ в гр. София,
4
ж.к. ****, ЕГН **********.
На 15.09.2018г. двамата подсъдими посетили магазин „Икеа“, находящ се в
гр. София, бул. „Околовръстен път“, стопанисван от „Х.М.Б.“ ЕАД. Те преминали
през секторите, в които били изложени за продажба домакински прибори, спално
бельо, разклонители и осветителни тела, като носели със себе си жълта чанта, в която
да поставят избраните от тях артикули. Двамата подсъдими взели и поставили в
жълтата чанта следните артикули с продажна цена в търговския обект, както следва: 1
брой безжична тройна зарядна станция на стойност 159,00 лева, 1 брой универсално
USB зарядно на стойност 29,90 лева, 1 брой безжично зарядно устройство на стойност
35,90 лева, 1 брой комплект завивка и две калъфки на стойност 99,90 лева, 1 брой
чаршаф с ластик на стойност 55,90 лева, 1 брой комплект плик за завивка и калъфка на
стойност 59,90 лева, 1 брой комплект от два ножа на стойност 19,99 лева, 1 брой
комплект от 4 броя лъжици на стойност 11,99 лева, 1 брой комплект прибори,
съдържащ 24 броя вилици, лъжици и ножове на стойност 39,90 лева и 3 броя микро
USB кабел на стойност 9,99 лева за брой.
След като поставили изброените артикули в жълтата чанта, двамата
подсъдими отишли в сектор „Декорация“, където имало тоалетна. Първа в тоалетната
влязла подсъдимата И. К., носейки със себе си своята раница и жълтата чанта, в която
се намирали взетите от двамата подсъдими артикули. Подсъдимият П. останал да я
чака в сектор „Декорация“. В тоалетната подс. К. премахнала опаковките на част от
артикулите, самите артикули сложила в раницата си, а празните опаковки върнала в
жълтата чанта. След това подс. К. излязла от тоалетната и предала жълтата чанта с
останалите артикули и празните опаковки на подс. П.. Тогава подсъдимият П. влязъл в
тоалетната, като носел със себе си собствената си чанта и жълтата чанта. В тоалетната
той премахнал опаковките на останалата част от артикулите, които двамата с подс. К.-
Б. били взели, самите артикули поставил в своята чанта, а опаковките върнал в
жълтата чанта. След като подс. П. излязъл от тоалетната, двамата с подс. К. се
разделили. П. отишъл в сектор „Осветление“ в магазина, където оставил жълтата чанта
изправена под рафт с изложени осветителни тела между кашон със стока и кош,
съдържащ празни жълти торби. След това двамата подсъдими напуснали търговския
обект, като преминали през касовата зона и не заплатили взетите от тях стоки. Подс. К.
напуснала територията на магазина с лек автомобил марка "Сааб", модел "93", с рег.
№**** собственост на съпруга й - свидетеля Ц.Б., а подсъдимият П. напуснал обекта с
лек автомобил марка „Нисан“, модел „Патрол“ с рег. №****, собственост на баща му -
свидетеля И.н П..
На същата дата при обход на сектор „Осветление“, св. Е.П., който
изпълнявал длъжността отговорник "Охрана" при "ВИП Секюрити", забелязал
оставената от подс. П. жълта торба. След като проверил съдържанието й, той
5
установил, че в нея се намират празни разкъсани опаковки от гореизброените артикули.
За случилото се св. П. уведомил св. В.Р.С., който към инкриминираната дата заемал
длъжност ръководител "Безопасност и охрана" към „Х.М.Б.“ ЕАД. Двамата свидетели
прегледали записите от охранителните камери в магазина и установили действията на
подсъдимите, засекли артикулите по наличности и липси и установили липсата на
гореизброените стоки. На 18.09.2018г. свидетелят С. подал заявление вх. № 230000-
13338/18.09.2018г. до 06 РУ – СДВР, в което описал случилото се.
От заключението на изготвената в хода на съдебното следствие повторна
съдебно - оценителна експертиза се установява, че средната пазарна стойност на
отнетите вещи към 15.09.2018г. била, както следва: 1 брой безжична тройна зарядна
станция - 143,00 /сто четиридесет и три лева/ лева; 1 брой универсално USB зарядно -
15,00 /петнадесет/ лева; 1 брой безжично зарядно устройство - 39,00 лева /тридесет и
девет лева/ ; 1 брой комплект завивка и две калъфки - 65,00 /шестдесет и пет/ лева; 1
брой чаршаф с ластик - 29,00 /двадесет и девет/ лева; 1 брой комплект плик за завивка
и калъфка - 50,00 /петдесет/ лева; 1 брой комплект от два ножа - 19,00 /деветнадесет/
лева; 1 брой комплект от 4 броя лъжици - 8,00 /осем/ лева; 1 брой комплект прибори,
съдържащ 24 броя вилици, лъжици и ножове - 47,00 /четиридесет и седем лева/ и 3
броя микро USB кабел - 9,00 /девет/ лева за брой.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се различава от
тази, описана в мотивите към проверяваната присъда. Съотносимите към процесния
спор обстоятелства се приемат за установени от събраните по делото доказателства,
проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по
чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и, ал. 5 НПК.
Инкорпорираният доказателствен материал обхваща показанията на
свидетелите В. С. /вкл. и приобщени в цялост от досъдебното производство на
основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК/, Е.П. /вкл. и приобщени в цялост от
досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК/, И.н П. -
приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 5 НПК,
Ц.Б., писмените доказателства - протокол за доброволно предаване от 10.02.2019г. /л.
38 ДП/, отговор от „Х.М.Б.“ ЕАД /л. 108 ДП/, справки в Централна база - КАТ за
собствеността на МПС /л. 60 и л. 61 ДП/, способите за събиране и проверка на
доказателствата - видео-техническа експертиза /л. 43 - л. 54 от ДП/, видео-техническа и
лицево - идентификационна експертиза /л. 97 - л. 100 ДП, повторна СОЕ /л. 106 - л. 123
от съдебното следствие/, веществените доказателства - записи от охранителни камери,
записани на оптичен носител диск, запечатан с картон серия А № 0222866 и силиконов
печат 602 НЕКД – СДВР.
Като е спазил принципа за преценка достоверността на доказателствата,
Софийски районен съд е коментирал задълбочено и прецизно целия доказателствен
6
материал, съпоставяйки го. Въззивната инстанция споделя доказателствения анализ,
направен в мотивите към първоинстанционната присъда, поради което намира за
безпредметно повтарянето му в настоящото решение, като следва да анализира само
тези части, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените в жалбите
доводи.
По отношение кредитирането на заключението на повторната съдебно-
оценителна експертиза и възражението на защитата, поставящо под съмнение
стойността на инкриминираните вещи, въззивната инстанция намира следното: СОЕ е
обективна, отговаряща напълно на поставените задачи, изготвена е от компетентно
вещо лице, по данни на ощетеното юридическо лице, използван е метода на пазарните
аналози и е приложен обявения от НСИ инфлационен индекс за съответния период. В
тази връзка паричната равностойност на предмета на престъплението следва да се
установи по средни пазарни цени /вж. в този смисъл Решение № 414 от 10.VI.1997 г. на
ВКС по н. д. № 303/97/, а не както твърди защитата по конкретна търговска цена на
която са се продавали вещите в магазина, от който са отнети, определена въз основа на
първична счетоводна документация, тъй като тези цени може да не отговарят на
реалната пазарна стойност на вещите в този момент. С оглед изложеното,
законосъобразно районният съд е назначил изготвянето на повторна СОЕ и мотивирано
е кредитирал заключението на вещото лице за определените от него стойности на
инкриминираните вещи.
Аргументирано съдът от първата инстанция е кредитирал показанията на
свидетелите В. С. и Е.П. като логични, непротиворечиви помежду си,
взаимнодопълващи се и кореспондиращи на събраните по делото писмени и
веществени доказателства. Относно твърдението на защитата за наличие на
противоречие и неяснота в направения от съда анализ на свидетелските показания,
настоящият състав намира възражението за неоснователно. В мотивите си
проверяваният съд подробно и обосновано е анализирал показанията на св. С. и св. П.,
като ясно е разграничил за кои факти, те представляват първично или производно
доказателствено средство, както и за кои обстоятелства свидетелите изразяват тяхното
предположение въз основа на обективно установеното от тях – жълта чанта, пълна с
празни опаковки и наблюдаваните на записите от охранителните камери действия на
двамата подсъдими, като въз основа на този анализ мотивирано е оценил тяхната
доказателствена стойност.
По-конкретно, в показанията на св. П. и св. С., снети в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния
процесуален ред, се съдържат доказателствени факти за времето и мястото, където св.
П. е намерил жълтата чанта с разкъсани опаковки от артикули, предлагани в магазин
„Икеа“; идентификацията по вид и брой на отнетите вещи, извършена въз основа на
намерените празни кутии и направеното засичане на липси и излишъци; напускането
на паркинга на търговския обект на двамата подсъдими с лек автомобил марка "Сааб",
модел "93", с рег. №**** и с лек автомобил марка "Нисан", модел "Патрол" с рег.
№****. Комплексният анализ на показанията на свидетелите С. и П. кореспондира,
както със записите от охранителните камери, така и със заключението на видео-
7
техническата експертиза.
Аргументирано районният съд е поставил в центъра на доказателствената
съвкупност, приобщените по надлежния процесуален ред - записи от охранителните
камери на магазин „Икеа“ за дата 15.09.2018г., заключенията на видео-техническата и
видео-техническата и лицево - идентификационни експертизи, които отразяват
обективно, без изменения и допълнения обективната действителност. От тях по
безспорен начин се установява авторството на деянието, механизма на извършването
му и съпричастността на подсъдимите. Въз основа на посочените доказателства и
доказателствени средства по категоричен начин се установява, че двамата подсъдими
П. и К. са посетили магазин „Икеа“ на Околовръстен път № 216 на инкриминираната
дата, през кои сектори в търговския обект са преминали, както и че, не само са
разглеждали изложени за продажба артикули, но и са взели инкриминираните вещи и
са ги поставили в носената от подсъдимия П. жълта чанта, след което са отишли в
сектор „Декорация“, където последователно всеки от тях е влязъл в тоалетната,
носейки със себе си жълтата чанта и личната си раница/чанта, и впоследствие къде
подс. П. е скрил жълтата чанта с празните опаковки.
СРС задълбочено е анализирал всички доказателствени източници
поотделно и съпоставяйки ги помежду им, като обосновано е стигнал до извода, че по
делото са събрани достатъчно, макар и косвени доказателства, че подсъдимите не са
заплатили взетите вещи, а вместо това са ги присвоили. Въз основа на записите от
охранителните камери и показанията на св. С. и св. П., се налага единственият
възможен извод, че подсъдимите са предприели именно описаните в мотивите на
районния съд действия – премахнали са опаковките на артикулите в тоалетната, самите
артикули са прибрали в раницата си /подсъдимата К./ и в чантата си /подсъдимият П./,
а опаковките са върнали в жълтата чанта, която подс. П. е опитал да скрие, така че да
бъде установена възможно най-късно от служителите в магазина. В тази връзка
фактическите констатации за механизма на извършване на деянията и авторството на
подсъдимите не почИ.т на предположения, както се твърди в жалбите, а са установени
по несъмнен и непротиворечив начин от всички гореизложени обстоятелства,
преценявани в тяхната съвкупност.
При така очертаната фактическа обстановка, обосновано първата инстанция
е приела, че подсъдимата И. К. и подсъдимият Д. П. са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
от НК.
От обективна страна безспорно се установява, че подсъдимите И. К. и П. на
15.09.2018г. от магазин ,,Икеа“, находящ се в гр. София, ул. ,,****, в съучастие като
съизвършители са отнели чужди движими вещи, както следва: 1 брой безжична тройна
зарядна станция на стойност 143,00 лева; 1 брой универсално USB зарядно на стойност
8
15,00 лева; 1 брой безжично зарядно устройство на стойност 35,90 лева; 1 брой
комплект завивка и две калъфки на стойност 65,00 лева; 1 брой чаршаф с ластик на
стойност 29,00 лева; 1 брой комплект плик за завивка и калъфка на стойност 50,00
лева; 1 брой комплект от два ножа на стойност 19,00 лева; 1 брой комплект от 4 броя
лъжици на стойност 8,00 лева; 1 брой комплект прибори, съдържащ 24 броя вилици,
лъжици и ножове на стойност 39,90 и 3 броя микро USB кабел на стойност 9,00 лева за
брой - всички описани вещи на обща стойност 431,80 лева, собственост на ОЮЛ
„Х.М.Б.“ ЕАД, от владението на В.Р.С., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят.
Инкриминираната форма на изпълнителното деяние на кражбата се изразява
в отнемане на чужди движими вещи от владението на друго лице и правилно СРС е
посочил механизма на неговото извършване: подсъдимите са взели инкриминираните
вещи от местата, където са били изложени за продажба, премахнали са опаковките на
стоките, а самите артикули са прибрали в личните си раница и чанта, и са напуснали
търговския обект, без да заплатят стойността им на касата в магазина. Обосновано СРС
е приел, че в случая е налице прекъсване на фактическата власт върху
инкриминираните вещи на досегашния владелец, без негово съгласие, като
подсъдимите са успели да установят върху тях своя трайна фактическа власт и да се
отдалечат с вещите от местопрестъплението, така че да се разпореждат с тях
безпрепятствено, по неустановен начин. Ето защо, предвид изложеното е настъпил и
визираният от закона общественоопасен резултат.
При определяне стойността на отнетото районният съд правилно е приел, че
тя следва да бъде съобразена със средната пазарна цена на вещите към датата на
деянието, определена съгласно повторната СОЕ, допусната в съдебното следствие. По
отношение на две от инкриминираните вещи /безжично зарядно устройство и комплект
прибори, съдържащ 24 броя вилици, лъжици и ножове/ е установено, че посочената в
обвинителния акт стойност е по-ниска от средната им пазарна цена към датата на
деянието, като правилно СРС е приел, че касателно тези две вещи следва да приеме
стойността, посочена от държавното обвинение.
Деянието е осъществено при съизвършителство по см. на чл. 20 ал. 2 вр. ал.
1 НК, като всеки от двамата подсъдими е участвал както в отнемането на вещите, така
и в установяването на трайна фактическа власт върху тях. К. и П. заедно са избирали
вещи, които са поставили в жълтата чанта, след това всеки от един от тях е влязъл в
санитарното помещение и е премахнал опаковките на част от вещите, прибрал ги е сред
личните си вещи и са напуснали търговския обект, без да ги обявят и заплатят.
От субективна страна двамата са действали при пряк умисъл като форма на
вината с изискуемото от закона присвоително намерение и при умисъл за
съизвършителство. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на
9
деянието си, предвиждали са и пряко са целели настъпването на общественоопасните
последици /да установят своя фактическа власт върху вещите/. Всеки от двамата
подсъдими е съзнавал, че в осъществяване на изпълнителното деяние на кражбата
участва и другият подсъдим и пряко е целял това.
В конкретния случай подсъдимите са могли да разбират свойството и
значението на извършеното, както и да ръководят постъпките си, разбирали са, че
отнемането на чужди вещи е противозаконно и наказуемо, но въпреки това са
допуснали нарушаване на установения в страната правов ред.
За да индивидуализира наказанието на подсъдимите К. и П.,
първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 54 от НК, тъй
като по настоящото дело не са налице основанията за приложение на чл. 55 от НК. При
определяне на конкретното наказание, първоинстанционният съд е съобразил както
смекчаващите вината обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимите към
момента на извършване на инкриминираното деяние, тяхното добросъвестното
процесуално поведение, ниската стойност на отнетите вещи, добрите характеристични
данни за всеки от тях, така и отегчаващите вината обстоятелства - броя на отнетите
вещи, техния вид, обстоятелството, че деянието е извършено в условията на
съизвършителство, което завишава степента му на обществена опасност.
Настоящият съдебен състав счита, че процесното деяние се характеризира
със сравнително висока степен на обществена опасност, изводим от добре
синхронизираните действия на подсъдимите, както и от броя и вида на отнетите вещи,
които не са от първа необходимост и за задоволяване на основни жизнени
потребности. С оглед степента на обществена опасност на деянието
първоинстанционният съд законосъобразно е наложил по отношение на подсъдимата
К. и подсъдимия П. наказание "Лишаване от свобода" за срок от 5 (пет) месеца,
изпълнението на което е отложил, по реда на чл. 66 от НК, за срок от 3 (три) години.
Наложеното наказание, въззивната инстанция счита за справедливо и съответно в
пълна степен на целите на наказанието, определени в чл. 36 от НК, а именно - спрямо
подсъдимите да бъде постигнато необходимото възпиращо и превъзпитателно
въздействие, насочено към спазване на установения в страната правов ред.
Правилно на основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски
са възложени в тежест на двамата подсъдими.
Въз основа на извършената цялостна проверка на атакувания
първоинстанционен акт, въззивният съд не намери допуснати съществени процесуални
нарушения, които да налагат изменение или отмяна на присъдата, с оглед което и на
основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.03.2022г., постановена по НОХД № 12961/2020
г. по описа на Софийски районен съд, НО, 94- ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11