№ 178
гр. П., 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500485 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №178 от 18.03.2021г.
постановено по гр.д.№20205220102592 по описа на същия съд за 2020г. , е
отхвърлен предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., район М. ж.к. „М. 4“, Бизнес парк С., сграда 6,
представлявано от изпълнителния директор Д.К.К., заедно с члена на Съвета
на директорите М.С., против ИВ. АС. АНГ., ЕГН ********** от с. М., общ.
П., ул. „О.“ № 13, иск за съществуване на вземане в размер на 201.16 лв.,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 02.07.2018 г., за което в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1235/2020 г. по описа на
Районен съд - П..
Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№6440 от 13.04.2021г.
подадена от ищеца в производството пред първата инстанция „Т.Б.“ ЕАД-
гр.С.. Счита, че по делото е установено наличието на облигационно
1
правоотношение между страните по договор за мобилни услуги от
02.07.2018г., по който ищецът е изправна страна и е предоставил на ответника
мобилни услуги и че липсват доказателства ответникът да е изпълнил своите
задължения. Не се споделя извода на съд за недължимост на неустойката
поради липса на прекратено облигационно правоотношение и
трансформирането на договора в безсрочен, доколкото едностранното
прекратяване е тъждествено с развалянето по смисъла на чл.87 ал.1 от ЗЗД и
че договорът не е развален с предизвестие в подходяща форма, като съгласно
чл.19б и чл.75 от ОУ на оператора, едностранното прекратяване не настъпва
автоматично поради забава на потребителя, а само дава право на оператора да
прекрати договора и че уведомяването за дължимите суми не е изрично
изявление за разваляне на договора. Коментират се клаузи от ОУ за
плащането на дължимите месечни суми, момента на настъпване на
изискуемостта на процесните суми и липса на задължение за кредитора да
кани длъжника да плати и че в случая става въпрос не за разваляне на писмен
договор, а за прекратяване на същия съгласно условията при които е сключен.
Поддържа тезата си, че договорът е прекратен едностранно по т.11 от
договора при условията на чл.75 във връзка с чл.19в от ОУ-по вина на
абоната да не плати дължими месечни плащания. Коментира се правото на
доставчика да прекрати договор с потребител, неплатил дължимата на падеж
сума, което според жалбоподателя съгласно чл.19д от ОУ е равносилно на
разваляне на договора без предизвестие поради неизпълнение, целящо да
освободи занапред оператора от задължението му да гарантира достъпа на
клиента до предоставяната услуга, че правото на кредитора да прекрати
договора без да предупреждава длъжника за предстоящото отпадане на
възможността да ползва услугата не създава значително неравновесие в
правата и задълженията на страните и че ОУ не предвиждат договора да бъде
съхранен при неплащане на абонамент, което би обременило потребителя.
Твърди, че уговорката, предоставяща на оператора право едностранно и без
предизвестие да прекрати договора занапред, правата на потребителя не са
накърнени и че тази клауза валидно дерогира общото правило на чл.87 ал.1 от
ЗЗД като ОУ не предвиждат особена форма, в която изявлението на
кредитора да бъде отправено до длъжника, като се навежда извода, че
волеизявлението може да бъде и конклудентно-с предприети от доставчика
действия по ограничаване на ползваните услуги. Като последен довод се
изтъква, че дружеството е изпращало смс-известия на длъжника за
2
заплащане на задълженията си и за запазване на договорните отношения, като
не се споделя извода на съда, че с тези известия длъжникът не е бил уведомен
за прекратяването на правоотношението. Моли да се отмени обжалваното
решение и се уважи предявения иск.
В срок е постъпил отговор от насрещната по спора страна чрез
назначения й особен представител адв.П. К., в който се оспорват като
неоснователни доводите изложени в жалбата. Поддържа се тезата, че
кредиторът не е уведомил длъжника, че разваля договора, не му е дал
подходящ срок за изпълнение с предупреждение за разваляне на договора
след изтичането на срока. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Няма направени доказателствени искания от страните по спора.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
„Т.Б.“ ЕАД и отговора на насрещната страна и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79, чл.87 и чл.92 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата си молба против ИВ. АС. АНГ., с ЕГН-********** от с.М.,
обл.П., ищецът „Т.Б.“ ЕАД твърди, че по реда на чл.410 от ГПК в полза на
дружеството и против ответника била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в размер на 201.16лв за дължима
договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти
по образувано ч.гр.д. №1235/2020г. по описа на РС-П.. Твърди се, че при
условията на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК и във връзка с чл.47 ал.5 от
ГПК, предявява иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение. Излага следните факти-между страните бил сключен договор за
мобилни услуги от дата 02.07.2018г., сключен с мобилния оператор „Т.Б.“
ЕАД, по силата на който ответника И.А. е абонат на дружеството-доставчик
на мобилни услуги и титуляр по предпочетен мобилен номер 0893/799608 с
избран абонаментен план, тотал 24.99 с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС, с уговорен срок действие 24месеца или до 02.07.2020г.
Абонатът сключил и договор за лизинг на същата дата, по който му е
3
предоставено за ползване на мобилно устройство NOKIA, модел 3 blue за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска от 5.89лв,
съгласно уговорен погасителен план по лизингов договор, както и с право на
абоната при определени условия да придобие собствеността върху
лизинговата вещ. Твърди се, че стандартната цена на мобилното устройство е
369.90лв, а общата лизингова вноска с избраната абонаментна програма е от
178.26бв. при отстъпка за потребителя от 194.04лв.Съгласно чл.26 от Общите
условия на мобилния оператор при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането за ползваните услуги се извършва въз основа на фактура
издавана ежемесечно на потребителя при уведомяване на последния за датата
от месеца на издаването на фактурата, като неполучаването й не го
освобождава от плащане. Твърди се още, че за отчетния период на
потребление от 15.06.2018г. до 14.09.2018г. абонатът дължал неплатени
месечни абонаменти от 101.80лв,фактурирани за м. юни, юли и август 2018г.
Била ангажирана договорната му отговорност по т.11 от договора, като
операторът прекратил едностранно индивидуалните договори с ответника за
ползваните абонаменти и издал крайна фактура №********** от 15.11.2008г.
с начислена неустойка в размер на 201.16лв. Поради неплащане в уговорен
между страните срок, сумата ставала изискуема след изтичането на този
срок. Цитират се разпоредби от договора и от ОУ за процедурата по
установяване на задължението, по уведомяване на потребителя за
задължението си и възможностите които операторът има при неизпълнение
на задълженията за плащане от потребителя включително незабавно да
ограничи предоставянето на услугите или едностранно да прекрати
индивидуалния договор съгласно т.19б, буква“в“ или да откаже сключването
на нов договор с него. Абонаментът бил деактивиран на 09.11.2018г. при
наличие на нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми.
Поради неизпълнението, съгласно клауза в т.11 от договора, била начислена в
крайна издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения абонамент. Твърди се, че предвид постигната спогодба между
оператора и Комисията за защита на потребителите за начина на формиране
на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, начислената неустойка била от 201.16лв.Твърди се , че
претендираната неустойка в посочения размер е формирана от стойността на
три месечни абонаментни такси за ползваната програма за всеки ползван
4
номер-за всяка СИМ карта. Неустойката била в размер на всички стандартни
абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС, а в случай на предоставяна
отстъпка от цената на месечния абонамент се дължи възстановяване на част
от стойността на ползваните отстъпки, оставащи за срока от договора. А
когато е предоставено и мобилно устройство потребителят дължи част от
разликата между стандартната цена на устройството по ценовата листа и
заплатената от потребителя при предоставянето му. Твърди се ,че неустойката
от 201.16лв е формирана за абонаментен план Тотал 24.99лв по който се
дължи неустойка в размер на 62.47лв, представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси без ДДС или 20.82лв х 3 =62.47лв плюс към
абонаментен план Тотал 24.99 начислена и неустойка за ползване на
устройството в размер на 138.69лв представляваща част от разликата между
стандартната цена на устройството по действащата ценова листа и
заплатената от него при предоставянето му ,съответстваща на оставащия срок
на договора. Посочва, че потребителят се е съгласил и е приел ОУ и са
коментирани разпоредби по изпълнението на договорните задължения от
потребителя във връзка с плащането и предвидените неустойки при
неизпълнение. Моли да се приеме за установено по отношение на ответника
И.А., че в полза на ищеца съществува изискуемо вземане в размер на
201.16лв представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за услуги от 02.07.2018г. за мобилен номер **********, с
присъждане на разноските за заповедното и исковото производство.
По разпореждане на съда на ответника И.А. е назначен особен
представител на разноски на ищеца предвид невръчването на ответника на
книжата по исковата молба, съгласно чл.47 ал.5 от ГПК.
Особеният представител адв. П.К. от АК-П. е подал отговор на исковата
молба по чл.131 от ГПК в който оспорва иска, оспорва прекратяването на
договора и основанието за това, както и начина на формиране размера на
неустойката както и кой период от време обхваща и са начислени перата от
които е формирана.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
5
Установява се, че между страните е сключен договор за мобилни
услуги с абонаментен план Тотал 24.99 по силата на който операторът
предоставя на потребителя мобилни услуги с предпочитан номер
35989379608, за което на абоната се предоставя мобилен апарат марка Nokia,
модел 3blue със симкарта 89359050000108259022 при обща лизингова цена с
абонаментен план от 178.86лв и отстъпка 191.04лв. Съгласно условията
срокът на договора е 24месеца и влиза в сила от 02.07.2018г. като на всяко 15-
то число на месеца ще се издава фактура за размера на задължението на
абоната. В Общите условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни услуги /ПЕСУ/, е предвидено, че
плащането на посочената във фактурата сума се извърша в срок, указан във
фактурата ,но не по-късно от 18 дни от издаването на фактурата, като при
неизпълнение потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната
лихва за всеки ден закъснение, както и право на оператора да ограничи или
спре достъпа до част от услугите. В договора е предвидено, че при
прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на потребителя
или при нарушение на задълженията му по договора, последният дължи за
всяка СИМ карта по отношение на която е налице прекратяване неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
като потребителят дължи възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на
договора. Предвидено е, че в случаите когато е предоставено устройство за
ползване на услугите както е в случая-апарат Нокиа, при изтекъл срок на
ползване, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната
цена на устройството съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му,
съответстваща на оставащия срок на договора.
Между страните е сключен на същата дата и договор за лизинг на
устройство „NOKIA“,модел 3 Blue с телефонен номер +359*********, за срок
от 23месеца, предоставено на потребителя за временно и възмездно ползване,
при обща лизингова цена от 172.97лв, с опция потребителят да може да
придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като
6
подпише договор за изкупуването му до 10дни преди изтичането на срока на
договора при условия предвидени в ОУ и заплащане на допълнителна сума.В
противен случай устройството подлежи на връщане в срок от 1месец след
изтичане срока на договора, като при невръщане или връщане в състояние
различно от описаното в договора потребителят дължи неустойка от 5.89лв.
Плащането по договора е уговорено по следния начин-първоначална
лизингова вноска от 37.5лв с ДДС, платима към датата на сключване на
договора и още 23бр. месечни лизингови вноски всяка от 5.89лв с включен
20% ДДС, при фактуриране на всяка месечна вноска. Посочено е, че с
подписването на договора, устройството е предадено на потребителя. В
договора е възпроизведен и погасителния план с размерите на всяка месечна
погасителна вноска, месечен падеж размер на главницата преди и след
погасяването й /крайно салдо/. И двата договора надлежно са подписани от
страните като са изписани собственоръчно имената на лицата, които ги
подписан и са положени подписи. Съгласно Общи условия на договор за
лизинг за предоставяне на преносим компютър за CONNECT CENTER ,
телефонен апарат или друго устройство, е предвидено настъпването на
предсрочна изискуемост в хипотеза /чл.12 ал.1/ -в случай на неизпълнение на
задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има
право ,в съответствие с разпоредбите на договора и настоящите ОУ и
действащо законодателство, с писмено уведомление до лизингополучателя
да се откаже едностранно от изпълнението на задълженията си по договора и
тези общи условия, и/или да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми както и всички други суми, посочени в договора за лизинг
дължими и платими и/или връщане на устройството…“ .В ал.2 е предвидено,
че месечните вноски и другите дължими плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора, както в случай на забава в
плащане на дължими съгласно посочените договори плащания.
Съгласно същите Общи условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни услуги, в сила от 10.09.2010г., с
последващи изменения и допълнения, последното от 20.-09.2018г., в чл.19б
от раздел III „Индивидуални договори“, е предвидено, че дружеството има
право да откаже сключването на индивидуален договор или едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен в случай, че
потребителят -буква „в“ не е платил дължими суми след изтичане на
7
сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно ОУ . В чл.75 от
раздел XIV от ОУ, е предвидено, че при неизпълнение на което и да е
задължение от раздел III от тези ОУ операторът може и да прекрати
едностранно индивидуалния договор. Изрично в чл.19а , от раздел III
„Индивидуални договори“ от ОУ е залегнало императивното изискване към
потребителя, когато упражнява правото си за едностранно прекратяване на
договора следва да изпрати на „Т.Б.“ ЕАД едностранно уведомление за
прекратяване на индивидуален договор, като това следва да бъде направено с
едномесечно писмено предизвестие, както и че има право едностранно да
прекрати индивидуалния договор в хипотеза на съществено или системно
нарушение на ОУ и на договора от страна на Теленор, с едномесечно
предизвестие.
Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
вх.№10181 от 09.06.2020г. по което е образувано ч.гр.д.№1235/2020г. по
описа на РС-П., заявителят „Т.Б.“ ЕАД е приложил и фактура, издадена по
чл.27 от ОУ на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребители на електронни
съобщителни услуги, във връзка с претенциите си за неустойка при
предсрочно прекратяване на договорите, за сумата от 201.16лв /фактура
№********** от 15.11.2018г./ според която това е размерът на неустойките
при предсрочно прекратяване на договорите за услуги. В самата фактура няма
отразено кога е настъпила предсрочната изискуемост на сключените с
потребителя ИВ. АС. АНГ. от с.М., обл.П. договори и по какъв начин
последната е обявена на потребителя. В обстоятелствата от които произтича
вземането /чл.12/ от заявлението, е посочено само, че за дружеството е
възникнало потестативното право да прекрати договора поради неизпълнение
на задълженията от потребителя да плати в определен срок месечните
абонаменти съобразно ползваните от него услуги. Възникването на правото
на оператора едностранно да прекрати договорите с потребителя по време на
действието им, не е равносилно на тяхното фактическо и правно
прекратяване, което може да се извърши само и единствено чрез отправяне на
едностранно писмено предизвестие. Такова предизвестие е предвидено в
договора за мобилни услуги в хипотеза на трансформиране на първоначалния
договор в безсрочен. В договора няма предвидено писмено уведомление до
потребителя за това, че кредиторът трансформира договора в предсрочно
8
изискуем с оглед настъпването на правните последици от обявяването на
кредита за предсрочно изискуем. В договора за лизинг не е регламентирана
хипотеза за обявяване на договора в предсрочно изискуем и как следва
потребителя да бъде уведомен за това от оператора. В Общите условия към
договора за лизинг в чл.12 ал.1, предложение второ е предвидено, че
лизингодателят има право с писмено уведомление до лизингополучателя да
обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми
и че същите /ал.2/ стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора, както и в случая на забава в плащане на дължими съгласно тези
договори плащания. В Общите условия на "Т.Б." ЕАД за взаимоотношенията
с потребителите на електронни съобщителни услуги /чл.19а/ е предвидено, че
само потребителят има право на едностранно прекратяване на безсрочен
индивидуален договор с едномесечно писмено предизвестие, както и право
едностранно да прекрати индивидуален срочен или безсрочен договор, при
съществено или системно нарушение на ОУ и индивидуалния договор от
страна Т.Б. ЕАД с едномесечно писмено предизвестие. Такова задължение за
даване на предизвестие от кредитора-търговец при предсрочно прекратяване
на договора липсва, което представлява по своята същност уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. Касае се за неравноправна клауза по смисъла
на чл.143 ал.2 т.2 от ЗЗП, която изключва или ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или
доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или
неточно изпълнение на договорни задължения, както и по чл.143 ал.2 т.6 от
ЗЗП, клауза, която позволява на търговеца или доставчика да се освободи от
задълженията си по договора по своя преценка,като тези клаузи не са
уговорени индивидуално.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения за това процесуален
ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи
съществуването на вземането си за неустойка, за което му е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК №538 от 12.06.2020г. по ч.г.р.д.
9
№1235/2020г. по описа на Пазарджишки районен съд.
Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна.
Безспорно се касае за парични вземания претендирани от търговец-
кредитор “Т.Б.“ ЕАД против потребител на мобилни услуги по сключени два
договора и имащи характер на неустойки. Няма спор, че тези вземания се
дължат само и единствено в хипотеза на настъпила предсрочна изискуемост
на вземанията на кредитора, доколкото се касае за длъжник по договорите
имащ качеството на потребител по смисъла на закона. В заявлението
търговецът не е посочил на коя дата е настъпила предсрочната изискуемост
на кредитите, както и няма обосновка защо и как изобщо е настъпила
предсрочна изискуемост и как в същност се установява ,че е налице
настъпила предсрочна изискуемост. В ЗКИ-чл.60 ал.2 и в т.18 от ТР №4 от
18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС изрично е предвидено, че
предвид качеството на потребителя като по-слабата в икономическите
отношения страна предсрочната изискуемост следва да бъде надлежно
обявена от страна на банката-кредитор по начин и със средства, чрез които тя
да стане достояние на потребителя, / не правото за предсрочна изискуемост,
което има всяка една от страните /, а до знанието на потребителя да достигне
изявление на кредитора, че той прави кредита предсрочно изискуем поради
неизпълнение с което отнема преимуществото на срока за плащане от страна
на потребителя, като вече се претендира и незабавно изпълнение от
длъжника. Връчването на такова известие от кредитора на потребителя е
задължително. Тази хипотеза напълно важи и за настоящия случай,
независимо, че кредиторът не е банка, доколкото в основата отново стоят
правоотношения търговец-потребител като последният е отново
икономически по-слабата страна. Нещо повече, в ОУ към договора за
лизинг, които са неразделна част, изрично за кредитора е предвидено, че
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, е като отправи писмено
предизвестие към потребителя. Същевременно в ОУ за взаимоотношенията
на дружеството с потребителите на ЕСУ, е вменено в задължение на
потребителя писмено да уведомява търговеца при упражняване на правото
си за едностранно прекратяване на договора от негова страна, като такова
задължение няма предвидено за търговеца когато той предсрочно прекратява
договора, тоест потребителят отново е поставен в неравностойно
10
/неравноправно/ положение относно възможността за едностранно
прекратяване на договорите, което е усложнено за потребителя чрез
извършване на допълнителни правни действия и е облекчено за търговеца,
защото не предвижда за него такава процедура. Или на потребителя са
вменени повече задължения при реализиране на правото си за едностранно
прекратяване на договорите за сметката на липса на такива за кредитора при
прекратяване на същото основание. Единствено е налице паритет между
кредитора и потребителя за прекратяване на договор за мобилни услуги,
трансформиран от срочен в безсрочен относно задължението за уведомяване
на срещната страна при предсрочно прекратяване на договорите.
Неравновесието в правата на страните е основание да се приеме, че
разпоредбите на чл.19а, чл.19б, както и чл.75 от ОУ за взаимоотношенията с
потребители са неравноправни и като такива са нищожни тъй като поставят в
неравностойно положение търговеца и потребителя като създават значително
преимущество за търговеца в реализацията на правата си по предсрочното
прекратяване на договорите изключително и за сметка на потребителя-чл.146
ал.1 от ЗЗП.
Независимо от това предвид характера и естеството на
правоотношенията между търговец и потребител, следва да се приеме, че във
всяка една претенция основаваща се на настъпила предсрочна изискуемост на
кредита когато страна по договора е потребител, и вземането се основава на
предсрочна изискуемост, в тежест на кредитора е да установи начина по
който е обявил тази предсрочна изискуемост на потребителя, как
потребителят е бил уведомен за трансформирането на договора в предсрочно
изискуем и какво е точно съдържанието на уведомлението-дали в него
записано, че считано от връчването на писменото уведомление на
потребителят, договорът се счита за трансформиран в предсрочно изискуем
или след изтичането на определена дата, или уведомлението има само и
единствено информативен характер да покани длъжника да изпълни
забавените си задължения в определен срок, след изтичането на който и при
неизпълнение кредиторът ще му изпрати уведомление за трансформиране на
кредита в предсрочно изискуем. В случая такива данни няма в исковото и в
заповедното производство нито са посочени и в т.12 и в т.14 от заявлението,
нито са представени писмени доказателства за връчване на уведомление
/покана, известие и други/ до длъжника, удостоверяващи уведомяването му за
11
трансформиране на кредита в предсрочно изискуем.
Съдът напълно споделя и мотивите на първоинстанционния съд
изложени към обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща
към тях.
Въззивният съд не споделя доводите развити във въззивната жалба.
Както се посочи категорично не се установява процесният договор да е
бил прекратен предсрочно по предвидения затова ред и преди изтичане на
уговорения срок. Това се отнася и за двата договора сключени между
страните. Издаването на фактура с начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора не е равносилно на писмено изявление на
кредитора до потребителя за трансформиране на кредита за предсрочно
изискуем, доколкото потребителят следва да бъде адресат на писменото
изявление трансформиращо кредита в предсрочно изискуем , а не толкова на
фактурата, която е счетоводен документ и следва да има определеното по
закон съдържание. Договорите нито са прекратени нито са развалени към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
предсрочно настъпило вземане на кредитора като неустойка. Прекратяването
на договора от страна на търговеца без предизвестие в отношенията между
търговец и потребител е недопустимо защото създава значително
неравновесие в правата и задълженията на страните и дава предимство за
търговеца за сметка на длъжника. Потребителят следва да бъде защитен като
по-слабата в отношенията страна включително и в хипотеза на обявяване на
предсрочната изискуемост на договора от страна на търговеца чрез правото
му да узнае по несъмнен начин как, защо и от кога търговеца счита договора
за предсрочно изискуем, която трансформация води след себе си и
трансформиране на изпълнението на задължението на потребителя от такова
за целия срок на договора, в изцяло незабавно изискуемо от момента на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост. Клаузите в ОУ
предоставящи право на оператора едностранно и без предизвестие да
прекрати договора занапред не могат валидно да дерогират общото правило
на чл.87 ал.1 от ЗЗД, нито ЗКИ, нито разпоредбите на чл.143 от ЗЗП
регламентиращи изключително завишената и специално предвидена правна
защита на потребителя в отношенията си с търговеца с оглед охраната на
12
правата му спрямо икономически по-силната страна в облигационната
връзка.
Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се потвърди.
Не са налице пороци на същото визирани във въззивната жалба на
„Т.Б.“ ЕАД.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №178 от
18.03.2021г. постановено по гр.д.№20205220102592 по описа на същия съд за
2020г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13