№ 732
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов
Десислава П. Генова
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора А. В. К.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100603994 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 28.01.2025 година, постановена по НОХД № 9138/2024
година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 131-ви
състав, подсъдимият Р. В. Ц. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 11.08.2023
година, около 12:00 - 13:00 часа, в град София, ж.к. „Дианабад“, в района до
бл. 39, 40 и 44, чрез блъскане с крак в областта на гърба, вследствие на което
М. паднала върху земната повърхност с дясната ръка, свита в лакътната става,
причинил средна телесна повреда на Е. К. М., изразяваща се в разместено
фрагментно счупване на лакътната кост на дясната ръка, в областта на
лакътното изпъкване, реализирало медико-биологичния признак трайно
затруднение в движенията на десния горен крайник, за период по-дълъг от 30
дни - престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.54 от НК е осъден и му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 (ЕДНА) ГОДИНА, чието изпълнение на
основание чл.66 ал.1 НК е било отложено с изпитателен срок от 3 (ТРИ)
ГОДИНИ.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК, подсъдимият Р.
В. Ц. е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от
439.74 лева - разноски, сторени в хода на досъдебното производство, както и
1
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата
от 110.00 лева - разноски, сторени в хода на съдебното производство.
С постановената присъда е осъден да заплати на Е. К. М., ЕГН
********** причинените с деЯ.ето имуществени вреди в размер на 1 680.00
лева (хиляди шестстотин и осемдесет), както и сумата от 4 500.00 лева
(четири хиляди и петстотин), представляваща обезщетение за причинените с
деЯ.ето неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането. Отхвърлен е предявения граждански иск за разликата над
уважения размер от 4500 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева като
недоказан.
На основание чл.189 ал.3 НПК, подсъдимият Р. В. Ц. е осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебна власт и по сметка на СРС държавна такса
върху размера на уважения граждански иск в размер на 247.20 лева.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от адвокат Я. К. от САК - защитник на подсъдимия Р. В.
Ц., с която иска осъдителната присъда да бъде отменена, като неправилна,
необоснована и незаконосъобразна. Излага съображения, че обвинението не е
безспорно доказано. Твърди се, че първостепенният съд неправилно е
кредитирал показанията на част от свидетелите. Намира мотивите на съда и
постановената присъда за неправилни, необосновани и издадени при
съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешно убеждение.
Иска се постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно се иска
намаляване на наказанието и приложение на разпоредбата на чл.55 НК, както
и намаляване на обезщетението, което е присъдено на гражданския ищец.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото се налага провеждането на въззивно съдебно
следствие – допълнителен разпит на подсъдимия Р. Ц. и свидетелката Е. М..
В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие са разпитани
подсъдимият Р. В. Ц. и свидетелката Е. К. М..
Адвокат Я. К. – защитник на подсъдимия в пледоарията си, отбелязва, че
от доказателствата по делото не може да се изведе категоричен извод за вина
на подзащитния му. Излага доводи, че няма нито един свидетел-очевидец,
който да е видял момента на удара. Моли съда да признае подсъдимия за
невиновен.
В хода на съдебните прения, прокурорът намира подадената въззивна
жалба за неоснователна. Пледира, че правилно първоинстанционният съд не е
кредитирал показанията на свидетелите М. Ц.а, С.М., Р.М. и Л.Т., както и
2
обясненията на подсъдимия. Счита, че обясненията, дадени от подсъдимия в
хода на въззивното следствие, не следва да се кредитират от съда, тъй като
противоречат на събраните доказателства и са житейски нелогични.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция адвокат Т., повереник
на частния обвинител и граждански ищец М., се солидаризира с мнението на
прокурора. Счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционната присъда
за правилна, законосъобразна и обоснована. Иска потвърждаване на
обжалваната присъда. Не претендира разноски.
В последната си дума подсъдимият пледира невинен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
атакувания съдебен акт, изложените във въззивната жалба и допълнение
към нея доводи и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл.314 от
НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба на подсъдимия е подадена в срока по чл.319 НПК от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След извършване на проверка от страна на настоящия въззивен състав
по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, се
пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Пред настоящата съдебна инстанция бе проведено съдебно следствие, в
хода на което бе извършен разпит на подсъдимия Р. В. Ц. и свидетелката Е. К.
М..
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на
база на доказателствените източници, събрани в хода на съдебното следствие
пред първата и втората съдебни инстанции.
С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице
основания за съществена промяна на установената от районния съд
фактическа обстановка, тъй като от една страна пред настоящата инстанция не
3
се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно
установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.
Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото
доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да
бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото,
поради което, споделя в цялост фактическите констатации на Софийския
районен съд. При извършения собствен анализ на събраните доказателства,
настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Р. В. Ц. е роден на ******** година в град София,
българин, български гражданин, със средно образование, работи, неженен,
неосъждан с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „******** и ЕГН: **********.
На 11.08.2023 година, около 12:00 часа, пострадалата Е. М. пазарувала в
супермаркет „Т-Маркет“, находящ се в град София, ж.к. „Дианабад“, близо до
бл.39–40.
В портфейла си носела свои пари, както и банкнота от 20 лева, дадена
от нейна възрастна съседка, за да купи някои продукти. След като оставила
покупките на касовата лента, пострадалата М. сложила пазарската кошница на
отреденото място след касата и се върнала към касиерката да плати сметката.
Тогава установила, че банкнотата от 20 лева липсва – била забравена в
оставената от нея пазарска кошница, заедно с едно найлоново пликче, което
била взела в магазина. Огледала се веднага към мястото с празните кошници и
видяла свидетелката Л. Ц.а - майка на подсъдимия, да бърка в нейната
изоставена кошница, като пострадалата веднага й казала, че парите са нейни,
но свидетелката отрекла да е взела пари, като изтъкнала, че се е пресегнала за
пликчето. Свидетелката М. обаче настояла свидетелката Ц.а да й върне парите
и след като заплатила покупките с други средства, я последвала извън
търговския обект, където отново си поискала парите, като между тях
възникнал вербален конфликт. След поредния отказ на свидетелката Ц.а,
пострадала заявила на същата „Ще видя къде живеете и ще Ви разоблича пред
целия квартал“, като тръгнала да върви след нея.
Свидетелката Л. Ц.а се отправила към дома си в ж.к. „********, вход М,
разположен в непосредствена близост до магазина, като пред входа на
жилищната сграда конфликтът между двете жени продължил, те се спречкали,
като свидетелката започнала да звъни на домофонната уредба, за да й се
отвори вратата. Освен това в хода на конфликта, свидетелката Ц.а се опитала
да се свърже по телефона със своя син - подсъдимият Р. Ц., като
същевременно предупреждавала пострадалата за идването му с думите: „сега
ще се обадя на сина ми и ще видиш какво ще те направи“.
4
Подсъдимият от своя страна се намирал в близост, тъй като бил излязъл
с тримесечното си куче, порода питбул, на разходка. При неуспешните опити
на майка му да се свърже с него, той се насочил към жилището им и
доближавайки входа, видял пострадалата М. и майка му. Виждайки
подсъдимия Ц., пострадалата се притеснила и започнала да се отдалечава от
вход М на бл.43, в посока към бл.39 - бл.40, на ж.к. „Дианабад“. Подсъдимият
Ц. обаче я последвал, водейки кучето си, като постепенно я настигнал, между
двамата се провел кратък разговор, в който пострадалата се оплакала от
извършената от свидетелката Ц.а кражба на сумата от 20 лева, а подсъдимият
отрекъл тази възможност, след което пострадалата М. отново започнала да се
отдалечава в посока бл.44. Достигайки пространството пред първия вход на
жилищната сграда, отново била застигната от подсъдимия Р. Ц., който
изненадващо я ритнал с крак в гърба, от което тя загубила равновесие и
паднала напред, като при падането се подпряла на дясната си ръка, свита в
лакътната става, но все пак се строполила с цяло тяло на плочките и ударила и
дясната си скула, като най-изпъкнала част на лицето. След удара подсъдимият
веднага се оттеглил в неустановена посока, след което се прибрал в дома си.
Тези събития били възприети от свидетелката И.П., която в този момент
минавала в района, като чула караницата между пострадалата и подсъдимия, а
в следващия момент видяла й падането на пострадалата. След като
пострадалата започнала да се надига, свидетелката преодоляла първоначалния
си шок и отишла да й помогне. При това забелязала, че от ръката й тече кръв,
двете разменили няколко реплики, като пострадалата заявила „този ме утрепа“
и съобщила причината за конфликта. Свидетелката П. се обадила от личния си
мобилен телефон с номер ********** на национален телефон 112 и съобщила
за инцидента.
На мястото се събрали и други хора, пострадалата се изправила, отишла
до разположения в близост фризьорски салон, където също потърсила помощ.
Работещите там свидетелки - Н.Т. и К.Д. изнесли стол пред салона, вода и
също подали сигнал на телефон 112. На място пристигнал екип на Спешна
помощ, като пострадалата била хоспитализирана в УМБАЛ „Св. Анна-София“
АД, където било констатирано счупване на дясна ръка и проведено
оперативно лечение с поставяне на стоманена заключваща плака и винтове за
фиксация на фрактурата. Медицинското изделие съгласно представената
фактура било на стойност 1680 лева, заплатена от пострадалата Е. М..
Съгласно изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на
пострадалата Е. М., в резултат на падането, вследствие на удара в гърба,
нанесен от подсъдимия Ц., е причинено разместено фрагментно счупване на
лакътната кост на дясната ръка в областта на лакътното изпъкване. По своето
естество увреждането води до затруднение в движението на горния десен
крайник, с период на възстановяване повече от 30 дни. Наред с това при
пострадалата са констатирани и оток на меките тъкани в дясна скулна област,
5
както и охлузване на ръката, причинили в своята съвкупност болка и
страдание.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена
от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства и
доказателствени средства, както следва: показанията на свидетелите Е. М.,
И.П., М.С., Н.Т., К.Д., Л. Ц.а, Б.А., Д.С., С.М., Р.М., Л.Т., дадени в хода на
съдебното следствие, както и тези дадени в рамките на досъдебното
производство в приобщените по реда на чл.281, ал.4 и ал.5 НПК, части,
обясненията на подсъдимия Р. Ц., дадени в хода на съдебното следствие,
писмените доказателствени средства- протоколи за разпознаване на лице,
заключение на видеотехническа експертиза, заключение на техническа
експертиза, заключение на СМЕ, както и писмените доказателства - справка за
съдимост, справки от мобилните оператори, справка от Дирекция
„Национална система 112“, справка от УМБАЛ „Св. Анна–София“ АД с
приложени към същата медицински документи относно хоспитализация и
проведено лечение на пострадалата Е. М., разписка по досъдебно
производство ЗМ № 1244/2024г. по описа на 01 РУ-СДВР и Протокол за
доброволно предаване от 11.10.2024г. по същото досъдебно производство,
справка от „Максима България“ ЕООД.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира в по-голямата част с установената и от първата
инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са
обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения
материал, като изводите му в тази насока се споделят и от въззивния състав.
Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт
рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При
изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй
като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са
били подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на
постановената присъда първият съд, по ясен и убедителен начин, е
обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е
извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване. Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с
доказателствения анализ на първата инстанция, поради което счете, че се
явява безпредметно той да бъде повтарян в настоящото изложение. В тази
връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд
не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може
да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
6
наведените доводи в жалбата или протеста (вж. решение № 181/2012 година на
ВКС, І н. о., решение № 372/2012 година на ВКС, III н. о., решение №
513/2013 година на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 година на ВКС, ІІІ н. о.).
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал с доверие и е
поставил в основата на своята присъда показанията на свидетелите Е. М.,
И.П., М.С., Н.Т. и К.Д., Б.А. и Д.С.. Същите са обективни, логични,
последователни и непротиворечиви, като изцяло се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства и изготвени експертизи. От тези доказателства
се установява с необходимата степен на категоричност и несъмненост както
авторството на извършеното деЯ.е, така и виновността на подсъдимото лице.
Свидетелите са категорични, че телесната повреда е настъпила именно от удар
в гърба от подсъдимия, вследствие на който пострадалата е паднала и
наранила. Показанията на св. М. са последователни и непротиворечиви от
самото начало на наказателното производство, в същите не се забелязва
надграждане или промяна на заявената позиция. Пострадалата е категорична,
че именно подсъдимият е лицето, което й е нанесло удар в гърба след кратка
разправия с него, като в тази насока е извършено успешно и съответно
разпознаване. Показанията на М. се подкрепят изцяло от показанията и на
останалите посочени по-горе свидетели, които от една страна потвърждават
тезата за предшестващ скандал с мъж, разхождащ куче, както и за нанесен
удар от негова страна спрямо пострадалата. Макар и да не са възприели в
пълнота развилия се скандал, същите достатъчно убедително и несъмнено
възпроизвеждат своите възприятия, които изцяло се препокриват с тези на
пострадалото лице. Същите тези свидетели споделят за лично възприет
скандал с лице от мъжки пол, разхождащ куче, както и за нанесен удар от
страна на мъжа спрямо пострадалата жена, за което научили от неустановено
по делото лице, намиращо се на мястото на инцидента и различаващо се от
пострадалата и св. П..
Предвид на така изложеното, съдът правилно не е дал вяра и не е
кредитирал в пълнота показанията на свидетелите Л. Ц.а, С.М., Р.М. и Л.Т.,
които очевидно дават пристрастни сведения, нямащи нищо общо с
обективната действителност. Тези свидетели дават разнопосочни и
противоречиви показания, в опит да угодят на защитната теза, но без особен
успех. Твърденията им са взаимно изключващи и нелогични. Така например,
св. Ц.а отрича да е взимала банкнота от 20 лева, собственост на пострадалата,
но в същото време това обстоятелство е опровергано и то по достатъчно
убедителен и несъмнен начин. По делото е налице изготвена експертиза на
видеозаписите от охранителните камери в обекта, от която става ясно, че
св.Ц.а действително взима въпросната банкнота. В подкрепа на това е и факта
на връщането на тази сума от св.Ц.а и изразено от нейна страна съжаление,
въпреки опита й за повторно отричане на случилото се в настоящото
производство. Противоречиви и неподкрепени от медицинските документи и
СМЕ са и твърденията за това, че пострадалата е била блъсната от лек
автомобил, докато вървяла след св. Ц.а. Подобни наранявания не са
7
констатирани, не се съобщават изобщо да са били реализирани. Сведения за
това събитие се извличат единствено от показанията на некредитираните с
доверие свидетели на защитата, които освен всичко друго са крайно неясни,
объркани и противоречиви. Абсолютно недостоверно и пристрастно звучат и
твърденията за това, че пострадалата сама е паднала няколко пъти и по този
начин се е самонаранила. Първо такива сведения не се съобщават от гласните
доказателства, които се приемат с доверие, второ травмата и болката
настъпват именно в момента на удара и последващото падането, а не в
предходен някакъв момент, за който няма никакви индикации пострадалата да
е чувствала дискомфорт или болка в ръката.
В този ред на мисли лишени от достоверност и обективност се явяват и
обясненията на подсъдимия, който очевидно изгражда защитна позиция,
целяща да го оневини. Същият първо се позовава на блъскане от автомобил,
какъвто сблъсък обективно не е установено да е имало, второ се аргументира с
нанесен от страна на пострадалата побой над майка му, какъвто също не е
установено да е имало, дори и от показанията на свидетелите на защитата.
Същите в нито един момент не споменават за това пострадалата да е нанасяла
удари на Ц.а, а единствено и само, че са видели последната паднала на земята,
което също така е оспорено успешно от останалите доказателства.
Подсъдимият очевидно надгражда и то в своя полза тази версия, като
споменава за нанесен върху майка му „брутален“ и „сериозен“ физически
побой с юмруци и шутове. Твърдения, които са изолирани и не намират опора
в останалите събрани по делото доказателства. Същото се отнася и за
останалите изявления в обясненията на подсъдимия, от които става ясно, че
пострадалата сама и то на няколко пъти сама е падала, без да е имала
съприкосновение с него. Напълно противоречиви и алогични са и обясненията
му за това, че не е доближавал пострадалата на разстоЯ.е по-малко от 60
метра, както и че в момента на финалното падане на М., причинило телесната
повреда, е бил на разстоЯ.е около 250 метра от нея, но въпреки това е
възприел детайлно нейното падане и реакции. Касае се за твърдения, които са
толкова противоречиви и абсурдни, на базата на събрания доказателствен
материал, че дори не се налага да бъдат обсъждани в по-големи детайли.
Обясненията на подсъдимия Ц. се кредитират частично и единствено в
частта, в която описва факта на телефонното обаждане от майка му и
пристигането му на местопроизшествието, тъй като се подкрепят от
останалите доказателства по делото. Въззивният съд приема за достоверно, че
подсъдимият е бил повикан от майка си Л. Ц.а след възникнал в магазина
конфликт, тъй като и самата пострадала потвърждава, че свидетелката Ц.а е
звъняла по телефона и я е заплашила с идването на сина си. Подсъдимият Ц. е
пристигнал на място с кучето си (порода питбул) – това обстоятелство се
споменава и от други свидетели по делото. В тези подробности обясненията на
подсъдимия не противоречат на фактите по делото.
8
По отношение на ролята на всяка от страните обаче са налице
съществени противоречия и в този смисъл обясненията на подсъдимия се
оценяват като противоречиви, необективни и опровергани от другите
доказателствата. Подсъдимият Ц. твърди, че пострадалата М. първо е била
блъсната от такси, второ, че е видял как същата нанася „брутален побой“ над
неговата майка, като поведението й е било описано по следния начин -
агресивно е била свила юмруци и е налагала и ритала майка му,
същевременно теглила и скъсала чантата й, а впоследствие сама се наранила
след падане, без той да я е докосвал, даже имало няколко падания от нейна
страна. Тези твърдения противоречат първо на доказателствената маса и второ
на житейската логика, като не се подкрепят от приетите за достоверни
доказателства. Напротив, събраните доказателства насочват, че именно
подсъдимият е нападнал пострадалата. Версията на подсъдимия, че
единствено е следвал пострадалата и че тя сама е паднала, спъвайки се в
неравности, е оборена от показанията на пострадалата, показанията на
свидетелката П., заключението на съдебномедицинската експертиза,
изготвената техническа експертиза изследвала аудио записите от обажданията
до телефон 112 и протоколите за разпознаване. Вещото лице по
съдебномедицинската експертиза категорично е установил, че у пострадалата
е налице разместено счупване на лакътната кост на дясната ръка, което е
получено по начин посочен от пострадалата.
Неубедително звучи твърдението на Ц., че е наблюдавал безучастно как
някой „брутално бие“ майка му, без нито да се намеси, нито да потърси
помощ, както и че я оставил в безпомощно състоЯ.е на земята, за да тръгне
след нападателката, за да я спре да си поговорят. Необяснимо е
обстоятелството, че не е успял да я настигне, защото пострадалата бягала
много бързо. Гореизложените твърдения противоречат на житейската логика и
засилват съмнението, че подсъдимият сугестира и не описва достоверно
случилото се. Подсъдимият твърди от една страна, че изобщо не е настигнал
пострадалата, но от друга страна описва в детайли как е видял нейното падане
„през един вход разстоЯ.е“ и дори как тя се търкаляла по земята и е започнала
да врещи „помощ, убива ме“ и да прави циркове. Разказът му за предполагаем
инцидент с такси, което блъснало пострадалата М. също остава изолиран – сам
признава, че няма непосредствени впечатления, както и никой от
кредитираните свидетели не потвърждава подобен инцидент, а самата
пострадала отрича да е била блъскана от автомобил. Несъстоятелно звучи
тезата, че възрастна жена, която е била блъсната от автомобил, минути след
това нанася „брутален побой“ над друга жена и след това тича толкова бързо,
че млад мъж в разцвета на силите си, не успява да я настигне. Също така
твърди, че я видял да пада и в огромна дупка и там паднала, но се изправила,
като вследствие на бутането от такси и падането в огромна дупка,
подсъдимият не я е видял да куца или да има наранявания. Съдът оценява тези
обяснения на подсъдимия като защитна версия, която е опровергана от
доказателствата по делото – включително от непосредствените реакции на
пострадалата веднага след инцидента и показанията на свидетелката И. П..
9
Свидетелката И. П. е чула мъжки глас и разправия, както и удар, веднага
след случилото се е намерила пострадалата М. паднала на земята, която щом
се съвзела, е извикала „този ме утрепа!“ и е посочила именно сина на
свидетелката Ц.а като причинител на нараняванията си. Тази нейна реакция
опровергава тезата на Ц., че пострадалата сама се е наранила и впоследствие
лъжливо го е набедила. Също така свидетелката П., споделя, че насъбралите
се деца са видели мъж с куче порода „питбул“. Ето защо обясненията на
подсъдимия, доколкото отричат авторството, не могат да бъдат кредитирани
от съда.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на пострадалата Е.
М., дадени в хода на въззивното следствие и намира същите за
последователни, логични и подкрепени от други доказателства. Нейният
разказ за случилото се още от магазина, през преследването около блока, до
намесата на подсъдимия е подробен, последователен и хронологичен, остава
непроменен още от подаването на сигнала в хода на досъдебното и
първоинстанционното съдебно производство, поддържа го и в хода на
въззивното съдебно следствие, като се потвърждава от доказателствата по
делото. М. своевременно е заявила, че именно майката на подсъдимия е
взела банкнота от 20 лева, това обстоятелство се потвърждава от приобщената
по делото видеотехническа експертиза. Видно от същата се установява, че
около 12 часа от вътрешността към касовата зона на магазина се насочва Л. П.
Ц.а, като същевременно се приближава и Е. М.. След като поставя продуктите
на касовата лента, М. оставя червена на цвят кошница за пазаруване в купа за
кошници в близост до касата, като на дъното на кошницата за пазаруване се
вижда полиетиленово пликче и сгъната вещ, която визуално може да се
възприеме като банкнота. Вижда се, че след заплащане на покупките си на
касова зона, Ц.а ги поставя обратно в пазарската количка, отива към червената
на цвят кошница за пазаруване оставена от М., бърка в нея и взема от там
сгънатата вещ, която визуално може да бъде възприета като банкнота, поставя
я в портмонето си и продължава надясно. Съдът кредитира видеотехническата
експертиза в цялост и приема, че свидетелката Ц.а действително е взела
въпросната банкнота и се доверява на заявеното от пострадалата М., докато не
кредитира показанията на свидетелката Ц.а в тази част.
Също така пострадалата твърди, че Ц.а я е заплашвала с думите „Ще
видиш сега, като дойде синът ми“. Действително малко след това подсъдимият
пристига на място, което съвпада и с обясненията на самия Ц., че е бил
повикан по телефона. Относно същинския удар и настъпилото увреждане,
показанията на М. са последователни и се потвърждават от останалите
доказателства. Тя заявява, че когато я е застигнал подсъдимият я е бутнал
силно с удар в гърба, в резултат на което е паднала и си е счупила ръката.
Заключението на съдебномедицинската експертиза напълно подкрепя това –
установено е именно счупване на лакътната кост на дясната ръка, получено
10
при падане върху нея, след нанесен удар в гърба. Веднага след като е била
вдигната от земята, тя настоява очевидката П. да запише телефона си, за да
свидетелства, казвайки изрично, че мъжът с кучето я е ударил и избягал.
Същата тази свидетелка, както и работещите във фризьорския салон –
свидетелки Т. и Д., потвърждават, че са намерили пострадалата на земята, в
шок и с травми, след което са оказали помощ и са извикали Бърза помощ.
Макар никой от тези свидетели да не е видял пряко момента на удара, техните
показания не противоречат, а косвено подкрепят версията на пострадалата,
като събитията се развиват точно по начина, който тя описва. В тази насока са
и записите от телефон 112, на който е подаден сигнала, в които е обективирана
причината за потърсената помощ, а именно нанесен удар и причинена телесна
повреда. Същевременно твърденията на М. намират опора и в част от
обясненията на самия подсъдим – той признава, че я е последвал по същия
маршрут и че се е намирал зад нея преди падането. В тази връзка, настоящият
съдебен състав, намира доводите във въззивната жалба и допълнението към
нея за неоснователни.
Липсват противоречия във версията на пострадалата, които да поставят
под съмнение достоверността . Показанията са логични, последователни и
подробни, като основни факти са заявени и по-рано, още при първоначалните
показания и при подаване на сигнала, като още тогава тя веднага е посочила
нападателя си, както и отнетите пари в магазина. С оглед на всичко това съдът
намира, че показанията на Е. М. са достоверни, непротиворечиви и
последователни.
Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, относно
кредитирането на показанията на свидетелите, приобщени пред него, както и
кредитиране на показанията на свидетелите, снети в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния
процесуален ред.
Настоящият въззивен състав се солидаризира с изложените мотиви на
съда и ги приема като обективни и основателни. Анализирайки внимателно
показанията на свидетелите, особено на пострадалата М., намира същите за
достоверни и обективни. Показанията на свидетелката М., която е пряк
очевидец на инцидента, са източник на пряка доказателствена информация,
подкрепени са от останалите свидетели, писмени документи и съдебно-
медицинска експертиза, и са в синхрон с изложените факти.
Правилно и обосновано, първостепенният съд е кредитирал показанията
на свидетелите М., П., Т., М.С., К.Д., Б.А. и Д.С. като същите допълват и
потвърждават обстоятелствата около инцидента, агресивното поведение на
подсъдимия и травматичните последици за пострадалата. Обективността на
тези свидетелски показания, както и съответствието им с другите
доказателства по делото, обосновано убеждават настоящия състав в
11
достоверността на тяхното съдържание.
Съдът, също така, основателно не е кредитирал обясненията на
подсъдимия и другата група гласни доказателства, привлечени по инициатива
на защитата, тъй като те не се подкрепят от доказателствения материал, а по-
скоро се явяват средство за защита, което противоречи на установените факти.
С оглед на това, че показанията на пострадалата и другите свидетели се
потвърждават от останалата доказателствена маса, съдът правилно е
отхвърлил обясненията на подсъдимия като частично неоснователни.
Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да обсъди и
обясненията на подсъдимия Ц., като е отчел, че същите имат характера и на
средство за защита. Въззивният съдебен състав счита, че обосновано първата
инстанция е отхвърлила частично обясненията на подсъдимия Ц., с които той
отрича да е удрял пострадалата М. на инкриминираната дата, като правилно в
мотивите към обжалваната присъда е посочено, че тези твърдения на
подсъдимия се явяват изолирани с оглед на останалите събрани по делото
доказателства.
Първоинстанционният съд е дал подробен и обоснован отговор защо е
възприел заключението на назначената в хода на съдебното производство
съдебно-медицинска експертиза относно механизма за причиняване на
инкриминираните увреждания на пострадалата М., който механизъм е
обхващал действията на подсъдимия Ц. по нанасяне на удар в гърба на
свидетелката М., която паднала върху земната повърхност с дясната ръка
свита в лакътната става, което от своя страна е довело до счупване на
лакътната кост на дясната ръка, в областта на лакътното изпъкване,
реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение в движенията
на десния горен крайник, за период по-дълъг от 30 дни. Настоящият въззивен
съдебен състав не намира основания за възприемане на различна от
установената от първата инстанция фактическа обстановка.
Правилно първостепенният съд е кредитирал приетите по делото
съдебно-техническа и видео-техническа експертиза.
По делото са кредитирани още писмени доказателствени средства, които
допълват фактическата обстановка. Видно от протокол за разпознаване на
лица от 08.02.2024 година, пострадалата Е. М. е разпознала свидетелката Л.
Ц.а и е посочила, че това е жената която й е взела парите от кошницата в
магазин „Т-маркет“. Заявява, че нейният син я е блъснал и след падането си е
счупила ръката. На същата дата е извършено още едно разпознаване на лице,
при което пострадалата М. е разпознала подсъдимия Р. Ц. и е посочила, че
това е мъжът, който я е блъснал.
12
Въззивният съд, след като обсъди всички гореописани доказателства
поотделно и в тяхната взаимовръзка, намира, че първоинстанционният съд е
направил правилни фактически изводи. Оплакването в жалбата за
необоснованост на присъдата е неоснователно. Действително, няма пряк
очевидец, който да е видял с очите си момента на самия удар, но липсата на
такъв не означава, че изводът за авторството на деЯ.ето почива на
вероятности. Напротив, преките и косвени доказателства се намират в пълен
синхрон и еднопосочно сочат към виновността на подсъдимия. Никой друг,
освен подсъдимия Ц., не е бил в положението да нанесе удара. По безспорен
начин е установено, че той е догонил пострадалата и се е намирал
непосредствено зад гърба в момента на падането. Пострадалата е усетила
удар и това е причината за нейното падане, а не твърдение за „спъване в
неравен терен“, както се опитва да внуши подсъдимия и защитата. Веднага
след случилото се пострадалата е заявила и пред свидетелите, и пред лекарите,
че непознат мъж я е ритнал в гърба и тя е паднала. Тези нейни първоначални
обяснения, дадени спонтанно, непосредствено след инцидента, се ценят от
съда като достоверни, тъй като те са изречени в състоЯ.е, при което не е имала
време да обмисли и да набеди случаен невинен човек, за да го изнудва за пари.
Двата сигнала до 112 съобщават едно и също – нападение над жена от мъж с
куче. Тези преки данни, подкрепени от медицинската експертиза, категорично
обосновават извода, че падането и счупването на ръката не са случайни, а
резултат от умишлен удар, нанесен от подсъдимия.
Събраните доказателства изграждат непротиворечива логическа верига,
сочеща към извода за виновността на Р. Ц.. Не се констатират и нарушения на
процесуалните правила при събирането и проверката на доказателствата –
поради което твърденията за незаконосъобразност на присъдата също се
отхвърлят. Първоинстанционният съд е анализирал задълбочено всички
релевантни доказателства и е изложил надлежни мотиви защо възприема едни
показания, а отхвърля други. Въззивният съд напълно споделя тези мотиви и
намира, че не са допуснати никакви съществени нарушения, които да
опорочават вътрешното убеждение на съда.
Правилно контролираният съд е заключил, че събраната в хода на
съдебното производство доказателствена маса очертава една последователна
логична верига от обективни и субективни факти, от които безспорно и по
несъмнен начин се установява както самото деЯ.е, неговия механизъм и
времеви характеристики, така и съпричастността към същото на подсъдимия
Ц..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Обект на защита са здравето и телесната неприкосновеност на
гражданите, а посегателството върху тях се изразява в различни по характер и
степен увреждания, засягащи анатомичната цялост и физиологичните
13
функции на органи и тъкани на човешкия организъм.
При така установените по делото факти, въззивният съдебен състав
счита, че правилно от правна страна районният съд е достигнал до извод, че
подсъдимият Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал. 1 НК, като на 11.08.2023 година, около
12:00 - 13:00 часа, в град София, ж.к. „Дианабад“, в района до бл. 39, 40 и 44,
чрез блъскане с крак в областта на гърба, вследствие на което М. паднала
върху земната повърхност с дясната ръка свита в лакътната става, причинил
средна телесна повреда на Е. К. М., изразяваща се в разместено фрагментно
счупване на лакътната кост на дясната ръка, в областта на лакътното
изпъкване, реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение в
движенията на десния горен крайник, за период по-дълъг от 30 дни.
Изпълнителното деЯ.е на престъплението по чл.129 от НК е
формулирано от законодателя посредством резултата и се изразява в
увреждането на здравето. Касае се за въздействие от страна на подсъдимия
върху организма на пострадалия, което може да предизвика изменение в
анатомичната цялост на организма или да доведе до промяна в неговото
функциониране. С оглед направения по-горе самостоятелен анализ на
доказателствения материал, въззивният съд преценява, че се явява безспорно
доказано повдигнатото обвинение на подсъдимия за причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в разместено фрагментно счупване на лакътната кост
на дясната ръка, в областта на лакътното изпъкване, реализирало медико-
биологичния признак трайно затруднение в движенията на десния горен
крайник, за период по-дълъг от 30 дни.
Налице е пряка причинна връзка между действията на подсъдимия Ц. по
нанасяне на удар в областта на гърба на пострадалата М. с претърпяването на
инкриминираната телесна повреда на М., представляваща средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
От субективна страна - деЯ.ето е извършено от подсъдимия Ц. при
условията на пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на
своето деЯ.е, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
именно тяхното настъпване. Подсъдимият Ц. е нанесъл силен удар със
значителна сила в гърба на пострадалата, като е целял да нарани същата.
Подсъдимият е съзнавал насоката на своя удар и неговата противоправност -
да увреди здравето на пострадалата. Въззивният съд счита, че за субективната
съставомерност на деЯ.ето не е нужно подсъдимият да е имал съзнание за
точната по вид телесна повреда, която ще причини на лицето, на което е
нанесло удар, като е достатъчно да е имал представа за това, че с активните си
действия ще причини увреждане на пострадалата.
14
Подсъдимият Ц. е наказателноотговорно лице и е достигнал достатъчна
степен на психо-физическа и социална зрялост, за да може да прецени, че като
удря пострадалата М. в гръб с такава сила може да причини всякакви по вид и
последствия телесни увреждания.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Относно индивидуализацията на наказанието въззивният съд приема,
също като първата инстанция, наличието на смекчаващи вината обстоятелства
- чистото съдебно минало на подсъдимия, еднократния характер на деЯ.ето,
трудовата ангажираност, полаганите грижи за своята майка, както и фактът, че
нанасянето на удара е в рамките на предхождащ конфликт между пострадалата
и неговата майка. Въззивният съд преценява, че са налице и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно, че телесната повреда е
нанесена на обществено място, в светлата част на денонощието, в
присъствието на множество граждани и деца, като пострадалата е лице в
напреднала възраст. При съобразяване на относимостта на смекчаващите и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, правилно
първоинстанционният съд е преценил, че наказание в размер на една година
лишаване от свобода е справедливо и съответно на тежестта на конкретното
деЯ.е и степента на обществената му опасност. То съответства на значимите
обстоятелства за личността на дееца в контекста на целите на наказанието,
дефинирани в чл.36 НК и в необходимата степен гарантира постигането на
индивидуалната превенция чрез осигуряване на възпиращо и възпитателно
въздействие върху подсъдимия. Въззивният съд счита, че не са налице
предпоставките за приложение на чл.55 НК, поради което искането за по-леко
от наложеното наказание се явява неоснователно.
Въззивната инстанция се съгласява с изводите на първоинстанционния
съд за прилагане на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК за отлагане на
изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от три години - поради факта, че подсъдимият не е осъждан
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложено е
наказание под три години лишаване от свобода и с оглед изпълнение на целите
по чл.36 ал.1 от НК, възпиращият и превъзпитателен ефект на наказанието
може да бъде постигнат и без ефективното му изпълнение.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Правилно първоинстанционният съд е приел за доказан по основание
предявения от гражданския ищец М. граждански иск срещу подсъдимия Ц. за
обезщетение за претърпените от инкриминираното деЯ.е имуществени и
неимуществени вреди. Както е посочил районният съд, по делото е доказано е
причиняването на средната телесна повреда, както и че пострадалата е
15
претърпяла имуществени и значителни неимуществени вреди, които са преки
последици от деЯ.ето. Присъденото обезщетение от 4 500 лева, ведно с
лихвите, в никакъв случай не се явява надвишаващо необходимите за
справедливо обезщетяване на така претърпените неимуществени вреди,
поради което и не са налице основания за неговото намаляване. Доказани са и
претърпените имуществени вреди в размер на 1680 лева, представляващи
сторени от нея разходи във връзка с лечението й, видно от приложената
фактура, издадена от УМБАЛ „Св. Анна-София“ АД.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Първоинстанционният съд правилно е възложил на подсъдимия Ц. да
заплати направените по делото разноски в размер на 439.74 лева, сторени в
хода на досъдебното производство за възнаграждения на назначени в хода на
разследването експертизи, платими в полза на държавния бюджет и по сметка
на СДВР, и разноски в размер на 110.00 лева, за заплащане на възнаграждения
на вещи лица, участвали в хода на съдебното следствие, която сума следва да
бъде изплатена в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.
Законосъобразно в тежест на подсъдимия е възложена и държавната
такса върху уважения размер на иска - сумата от 247.20 лева.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Същата е постановена при безспорна и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и материалния закон. Определеното наказание не е явно
несправедливо и съответства на обществената опасност на престъплението.
Правилно е бил уважен и предявения граждански иск.
Така, при извършената на основание чл.314 ал.1 вр. чл.313 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата
отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден, а въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
16
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 28.01.2025 година, постановена по
НОХД № 9138/2024 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение
(СРС – НО), 131-ви състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17