Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І състав, в закрито
заседание на тринадесети март през 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
: ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Кузманова ч. гр. дело № 16216 по
описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл. 435, ал. 2, ал. 6 ГПК.
Образувано е по жалба на В.К. срещу
отказ от 31.10.2019 г. на ЧСИ М.Б.с рег. 838 да прекрати изп.
дело № 20148380401196 по негов опис. Жалбоподателят твърди, че неоснователно
ЧСИ е отказал да прекрати производството предвид дезинтересиране на взискателя за събиране на вземането му за последните две
години. Въз основа на изложеното се иска отмяна отказа на ЧСИ и постановяване
прекратяването на изп. дело.
Взискателят
„Баущоф+Метал“ ООД (с предишно наименование „Б.и М.М.“ ООД) счита жалбата за неоснователна и сочи конкретни
действия от негова страна в опит да събере вземането си като последното било от
03.09.2019 г. Претендира разноски.
В мотивите по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК ЧСИ М.Б.с рег. № 838 счита жалбата за допустима, но неоснователна. Сочи, че
последното изпълнително действие срещу длъжника - физическо лице е от 03.09.2019 г.
Съдът констатира от фактическа
страна следното:
Производството по изп. дело № 20148380401196 по описа на ЧСИ М.Б.с рег. № 838
е образувано по молба на „Б.и М.М.“ ООД въз основа на
приложен изпълнителен лист от 25.09.2009
г. за сумата от 10 000 лв., ведно със законна лихва от 24.07.2009 г. до
окончателното изплащане и 200 лв. разноски по делото срещу солидарните длъжници „К.М.“ ООД
и В.К..По молба на взискателя са наложени запори в
банки на сметки, чийто титуляри са длъжниците. По
реда на чл. 47, ал. 4 ГПК е връчена ПДИ на длъжниците.
На длъжника В.К. е наложена възбрана
върху идеална част от имот негова собственост - на 09.02.2015 г., запор на
трудово възнаграждение и банкова сметка - ***.01.2016 г., отново на банкови
сметки - на 28.11.2016 г. и на 12.09.2017 г. На 03.09.2019 г. взискателят е поискал налагането на запор на вземанията в
конкретно сдружение, в което участва длъжника. На 19.09.2019 г. длъжникът В.К.
е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 5 ГПК, която е оставена без уважение с разпореждане на ЧСИ.
При така констатираната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
В чл. 433, ал. 1 ГПК са посочени
основанията за прекратяване на изпълнителното производство между които и
непоискване на изпълнителни действия от взискателя в
продължение на две години (т. 8). Съгласно т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. ОСГТК
на ВКС запорът и възбраната са изпълнителни действия. На 03.09.2019 г. взискателят е поискал налагането на запор върху
възнаграждението на длъжника като представляващ сдружение “Заедно за
манастирски ливади“. С това действие е прекъсната изпълнителната давност и
основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 не намира приложение. Отказът на ЧСИ от
31.10.2019 г. за прекратяване на изпълнителното производство е законосъобразен, поради което жалбата е неоснователна.
Предвид естеството на производството длъжникът не следва да се натоварва
с нови разноски поради което претенцията на насрещната страна следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбавх.№ 62480/05.11.2019 г. на В.Б.К. – длъжник по изп. дело № 20148380401196 по описа на ЧСИ М.Б.с рег. № 838
срещу негов отказ от 31.10.2019 г. за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.