РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. гр. Димитровград, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20235610101630 по описа за 2023 година
Предявени са от Г. Г. Д., против „Р.к.“ООД, обективно съединени искове с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ- за признаване за незаконно уволнение и неговата
отмяна, както и за възстановяване на предишната работа.
В исковата молба ищецът твърди, че сключила с ответното дружество трудов договор
за работа в завод „**, като чистачка. На 04.10.2023г. й била връчена за подписване Заповед
за прекратяване на трудово правоотношение №2731/04.10.2023г., в която на основание
чл.326 ал.1 от КТ и поради постъпило предизвестие от страна на работника трудовото
правоотношение между страните било прекратено. Поддържа, че едва при подписване на
заповедта й било прочетено защо фирмата е прекратила трудовия договор. Обяснено й било,
че тя лично е подала молба-предизвестие за напускане и на практика по нейно желание е
напуснала работа. Твърди, че изложеното от работодателя не отговаря на истината. Ищецът
била неграмотна и не можела да чете и пише, като не разпознавала буквите. Същата не била
писала собственоръчно никаква молба за напускане, а ако някой я бил накарал да подпише
документа, то той не й бил прочетен и тя не знаела какво подписва. До момента във връзка с
работата й нямало забележки от работодателя, като тя не искала да я напусне. Предвид
изложеното иска съдът да постанови решение, с което да признае за незаконосъобразно
извършеното уволнение със Заповед №2731/04.10.2023г., и да отмени същата като
незаконосъобразна, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност в
ответното дружество, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение, представляващо
разликата между заплатата й и определеното й обезщетение за безработица. Претендира
1
присъждане и на направените деловодни разноски.
В проведеното на 26.03.2024г. съдебно заседание по делото пълномощникът на
ищеца заявява, че оттегля иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ, като съдът
прекрати производството в тази му част.
Ответникът „Р.к.“ООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
предявените искове са допустими, но неоснователни. Посочва, че между страните
действително е бил сключен трудов договор от 17.11.2022г., съгласно който ищеца е била
назначена на длъжност „чистач/хигиенист“ в ответното дружество с основно месечно
трудово възнаграждение от 621,25 лева, при седемчасов работен ден. Местоработата на
работника е била в завод „**. На 03.10.2023г. при ответника е постъпила молба,
собственоръчно написана и подписана от ищеца, в която последната молела да бъде
освободена от работа по взаимно съгласие, считано от 04.10.2023г. В резултат на тази молба
ответното дружество издало заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
№2731/04.10.2023г., получена от Г. Д. на 04.10.2023г. С тази заповед трудовото
правоотношение на работника било прекратено на основание чл.326 ал.1 от КТ- поради
постъпило предизвестие от страна на Д.. На основание чл.224 ал.1 от КТ на работника било
изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 дни и частта от
полагащата й се заплата за отработените дни през м.октомври 2023г., като сумата от 179,89
лева й била преведена на 21.11.2023г. В последствие било установено, че от страна на
работника не били подавани молби за ползване на платен годишен отпуск, поради което
трябвало да й бъдат доплатени 15 дни обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
от полагащия й се такъв за общо 19 дни. Трудовото правоотношение на ищеца било
прекратено преди изтичане на едномесечния срок за предизвестие, поради което трябвало да
се изплати и обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220 ал.2 от КТ, като
общата сума на двете обезщетения е 1102,13 лева, преведена по сметка на Д.. Счита
твърденията на ищеца за прекратяване на трудовото й правоотношение без нейно знание, за
неоснователни, като не отговаряли на истината, предвид депозираната молба до
работодателя, която е собственоръчно написана и е с положен подпис. Не се установявало
твърдението на Д., че е неграмотна, като за същото липсвали доказателства, че работодателя
е бил уведомен при сключване на трудовия договор. Иска съдът да постанови решение, с
което да отхвърли исковата претенция на ищеца, като неоснователна и недоказана. Да
потвърди като правилна и законосъобразна Заповед №2731/04.10.2023г. на работодателя и
да остави без уважение искането на ищеца за възстановяване на предишната й работа и
заплащане на обезщетение представляващо разликата между заплатата й и определеното
обезщетение за безработица. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото препис от Трудов договор
№1642/17.11.2022г., сключен между „Р.к.“ООД и Г. Г. Д. е, че ищецът е започнала работа в
2
ответното дружество на длъжност „Чистач/Хигиенист“, считано от 18.11.2022г. Мястото на
работа е било в ***, като договора е сключен за неопределено време. Уговорено е основно
месечно възнаграждение в размер на 621,25 лева, както и допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит. Договорът е подписан от работодателя и служителя.
С Молба от 03.10.2023г. Г. Г. Д. е поискала от работодателя си да бъде освободена от
работа по взаимно съгласие, считано от 04.10.2023г. Молбата е подписана от молителя.
Съгласно приетата като доказателство по делото Заповед за прекратяване
№2731/04.10.2023г. , трудовото правоотношение на Г. Г. Д. било прекратено на основание
чл.326 ал.1 от КТ, поради постъпило писмено предизвестие от служителя. Разпоредено е на
Д. да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 дни.
Заповедта е връчена на служителя срещу подпис на 04.10.2023г.
Видно от приетото като доказателство по делото Платежно нареждане, на
14.02.2024г. в полза на ищеца ответното дружество е превело сумата от 1102,13 лева,
представляваща обезщетение по чл.224 от КТ- за неизползван платен годишен отпуск и по
чл.220 от КТ- обезщетение за неспазено предизвестие.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца съдът назначи и
изслуша заключение на съдебно-почеркова експертиза. Според вещото лице Р. Р., изготвило
експертното заключение, подписът положен под „С Уважение“ в Молба за освобождаване от
работа на Г. Г. Д. до Ръководителя на „Р.к.“ООД от 03.10.2023г. и двата подписа положени
след „служител“ и „Подпис на служителя“ в Трудов договор №1642/17.11.2022г. между Г. Г.
Д. и „Р.к.“ООД са положени от едно и също лице и това е Г. Г. Д..
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че ищцата е започнала работа в ответното
дружество след сключен трудов договор на 17.11.2022г., като е работила в него на длъжност
„Чистач/Хигиенист“. Няма спор, че трудовото правоотношение между страните е било
прекратено на 04.10.2023г., на основание чл.326 ал.1 от КТ, след като работодателя е
получил молба от Г. Д. с искане да бъде освободена от работа по взаимно съгласие. Не се
спори и относно това, че ответникът е заплатил на служителя обезщетение за неспазено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.220 от КТ. Безспорно
установено по делото от изготвената съдебно-почеркова експертиза е, че въпросната молба
до ответното дружество е била подписана от ищеца Д..
Спорно по делото е знаела ли е Г. Г. Д. за какво се е отнасяла подписаната от нея
молба до работодателя и искала ли е в действителност трудовото й правоотношение да бъде
прекратено.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи, че ищеца е
неграмотна, както и че не е била запозната със съдържанието на подадената от нейно име и
с неин подпис молба до работодателя за прекратяване на трудовото й правоотношение по
взаимно съгласие. Така изложените от ищеца твърдения следваше да бъдат доказани от
3
страна на Г. Д.. До приключване на първоинстанционното производство тя не ангажира
никакви доказателства относно тези свои твърдения. Не бяха представени такива за това, че
ищецът е неграмотна, т.е. не може да чете и пише. Наред с това, от събраните по делото
доказателства по никакъв начин не се установи, че Д. не е била наясно със съдържанието на
молбата от 03.10.2023г., още повече, че подписът в нея категорично е положен от нея. В тази
връзка, следва да се има предвид, че освен въпросната молба, ищецът е подписала на
04.10.2023г. Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №2731/04.10.2023г.,
като в нея е положила не един, а три свои подписа. Логично в този случай е било, ако
същата не е имала намерение да прекратява трудовото си правоотношение, да се
поинтересува защо й се връчва тази заповед и какво е нейното съдържание, защо й се връща
трудовата книжка и се изисква да декларира, че не се ползва от закрила по чл.333 от КТ. В
случай, че тя действително не е искала да бъде прекратено трудовото й правоотношение е
имала възможност да откаже да подпише заповедта за прекратяването му и да оттегли
молбата си, което обаче не е сторила.
Предвид изложеното, съдът намира, че Молба от 03.10.2023г. до „Р.к.“ ЕООД, с
искане за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, е била подадена
от ищеца Г. Г. Д., като това е било и нейното действително желание.
С оглед писменото изявление на служителя, отправено до работодателя, съдържащо
искане за освобождаването й от работа по взаимно съгласие, считано от 04.10.2023г.,
последния е прекратил трудовото правоотношение с Г. Г. Д. от посочената в молбата й дата.
Поради изложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.344 ал.1
т.1 от КТ, с който Г. Г. Д. иска съдът да признае за незаконно уволнението й от „Р.к.“ООД,
както и да отмени Заповед №2731/04.10.2023г. за прекратяване на трудовия й договор,
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Поради неоснователността на главния иск за признаване на незаконност на
уволнението и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
неоснователен се явява и акцесорния иск за възстановяване на ищеца на предишната й
работа „чистач/хигиенист“ в завод „**.
При този изход на делото ищецът следва да бъде осъдена на основание чл.78 ал.3 от
ГПК да заплати направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес в
Димитровград, ул.*****, адв.З. Д., против „Р.к.“ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“***, представлявано от управителите ***, иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на уволнението на Г. Г. Д. със Заповед
4
№2731/04.10.2023г. за незаконно и за отмяна на същата заповед, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес в
Димитровград, ул.“****, адв.З. Д., против „Р.к.“ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“***, представлявано от управителите **** иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, за възстановяване на Г. Г. Д. на длъжността, която е заемала
преди прекратяване на трудовото правоотношение- „чистач/хигиенист“ с място на работа в
Завод „**, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. Г. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес в Димитровград, ул.****,
адв.З. Д., ДА ЗАПЛАТИ на „Р.к.“ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.“Е****, представлявано от управителите Р****, направените по делото
разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок
от датата на обявяването му 27.06.2024г.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5