Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 3013 15.07.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 12081 по
описа за 2018 година.
Предявени са искове с правно осн. чл.422 ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди,
че цесионер на вземания по сключен между „Сити Кеш“ООД и ответницата договор за
заем с № ***** от 28.10.2016г. Поддържа се, че поради неизпълнение на
задълженията за внасяне на погасителни вноски, задължението е станало
предсрочно изискуемо и по него са били начислени неустойки. Впоследствие
вземането било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с цесия. По
искане на акцесионера била издадена заповед по чл.410 ГПК и тъй като заповедта
била връчена чрез залепване, се иска да бъде установено съществуването на
вземането.
Ответницата А.Я.С. не отрича наличие на договорни
отношения. Твърди, че е заплатила дължимите суми.
Съдът намери за установено следното:
Не се спори между страните и се
установява от представените доказателства, че на 28.10.2016г. ответницата
сключила с дружеството „Сити кеш“ ООД договор за заем с № ****, по който и била
отпусната сумата 1500 лева, при годишен процент на разходите по връщане
40,984%. Сумата следвало да бъде върната на 12 погасителни вноски, считано от
28.11.2016г. до 30.11.2016г., всяка от които по 149,97 лв. /лист 4/.
Уговорено било, че при забава в плащането на погасителни вноски се дължи
обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден – чл.7 ал.1 от
договора. Уговорена била клауза за предсрочна изискуемост на вземането, която
настъпва автоматично, в случай че се забави плащането на месечни погасителни
вноски, както и клауза на дължимост от заемодателя на неустойка за предсрочна изискуемост
в размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване сума / чл.7 ал.4 от
договора/. Според чл.6 от договора той следвало да бъде обезпечен чрез запис на
заповед издаден от заемателя, чрез банкова гаранция или поръчител, отговарящи
на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем. Визираната
разпоредба на общите условия предвижда, че поръчителството следва да бъде
предоставено от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната
работна заплата; в случай на двама осигурители, размерът на този доход на всеки
един от тях трябвало да е поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не
са поръчители по други заеми сключени със Заемодателя; не са заематели по други
непогасени договори сключени със Замодателя; да нямат кредити към банки и
финансови институции с класация различна от „Редовен“; да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответствуващ документ за размера на
получаваните доходи. Неизпълнението на така описаното задължение за
предоставяне на обезпечение било свързано с правото на заемодателя да начисли
неустойка в размер на 1334,76 лева, с начин на разсрочено плащане, който
следвало да бъде подробно посочен към приложение №2 от договора – чл.8.
Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по процесния кредит с № ***** ответницата е
направила плащания с два разходни касови
ордера- първият от 19.12.2016г. за сумата 524 лв. и вторият от 06.02.2017г. за
сумата 522,60 лв., като общо са погасени 1046,60 лв. Остатъчното задължение по
договора към 02.05.2018г. е 1056,36 лв.
–главница; 143,48 лв. – договорна лихва; 888,04 лв. неустойка за неизпълнение
на договорно задължение; 417,58 лв. неустойка върху предсрочна изискуемост;
105,95 лв. лихва за забава.
На 11.11.2016г. между заемодателя „Сити
кеш“ ООД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ООД бил сключен рамков
договор за продажба на вземания, по силата на който вземането по договора за
заем сключен с ответницата, било прехвърлено / лист 11 -23/.
На 02.05.2018г. дружеството ищец
подало против ответницата заявление по чл.410 ГПК, с което претендирало да му
бъдат заплатени следните суми:1056,36 лева - главница; 143,48 лева – договорна
лихва от 28.03.2017г. до 30.01.2017г.; 888,04 лв. неустойка за неизпълнение на
задължение за времето от 28.03.2017г. до 30.01.2017г.; 417,58 лева неустойка за
предсрочна изискуемост изчислена еднократно на 27.04.2017г.; 105,95 лв. –
обезщетение за забава за периода от 28.04.2017г. до 01.05.2018г., както и
законната лихва, считано от подаване на заявлението – 02.05.2018г. до
окончателното заплащане. По заявлението било образувано приложеното ч.гр.д. № 7006/2018г.
и издадена заповед за изпълнение.
При
така установените факти се налагат следните правни изводи:
Безспорно е, че между ответницата и
дружеството цедент „Сити кеш“ ООД е възникнало правоотношение по договор за
кредит, като уговорената по него сума е била усвоена от С., което тя не отрича.
Така сключеният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и не засяга изключенията по
чл.4 ЗПК.
С усвояване на всяка отделна сума по
револвиращия кредит за ответницата е възникнало задължението да извършва
погасителни плащания на текущите си задължения относно главница и дължимата
възнаградителна лихва.
Съдът счита обаче, че за ответницата
не би могло да възникне задължение за заплащане на неустойката предвидене в чл.7
ал.4 от договора.
Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите
вреди.
Уговорената в чл. чл.7
ал.4 от договора неустойка е дължима не при забава на задължението, а при
неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя по
реда на чл.9, ал.2 от Общите условия - чрез осигуряване на поръчител.
От
начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че
изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така,
защото, от една страна, то не определено от кредитора, като предварително
условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от
друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях
длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация. Такива са
например изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и кредитната
история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити. Тази
информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който
предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да
извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези
задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за
изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да
възпрепятстува длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде
предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.7 ал.4 от договора.
Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е
уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви
нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в
този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Нормите на чл.26, ал.1 ЗЗД са
от публичен ред, поради което могат да бъдат приложени служебно и без наличие
на възражение от страна на ответника.
С оглед изложеното съдът намира, че начислената по
договора неустойка от 888,04 лв. не се дължи поради нищожността на клаузата от
договора, която е урежда.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният иск за вземането е частично основателен за следните суми: 1056,36
лева - главница; 143,48 лева – договорна лихва от 28.03.2017г. до 30.01.2017г.;
417,58 лева неустойка за предсрочна изискуемост изчислена еднократно на
27.04.2017г.; 105,95 лв. – обезщетение за забава за периода от 28.04.2017г. до
01.05.2018г., както и законната лихва, считано от подаване на заявлението –
02.05.2018г. до окончателното заплащане.
По
разноските:
Съдът следва да разпредели
отговорността за разноските както в настоящото, така и в заповедното
производство. Тъй като страната ищец е била представлявана от юрисконсулт,
размерът на възнаграждението му за двете производства следва да се определи
съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в настоящата редакция /ДВ
бр.8/2017г./. Според нея размерът на това възнаграждение не може да надхвърля
предвидения в чл.37 ЗПП С оглед правната и фактическа сложност на делото, която
не е висока, съдът намира, че размерът на възнаграждението за юрисконсулт,
следва да се определи на 50 лв. за заповедното и 150 лева за настоящото
производство. Така съобразно направените разноски за държавна такса и пропорционално
уважената част от исковете ищецът ще следва да получи от ответника 67,47 лв. за
заповедното и 295,52 лв. за исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за
установено, на осн чл. 422 ГПК, вр.,
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Агенция за
събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4
против А.Я.С. ЕГН ********** с адрес *** за сумите: 1056,36 лв. /хиляда
петдесет и шест лева и 36 ст./ главница по договор за паричен заем №***** от 28.10.2016г., сключен между
ответника и „Сити кеш“ ООД; 143,48лв. /сто четиридесет и три лева и 48 ст./ –
договорна лихва от 28.03.2017г. до 30.01.2017г.; 417,58 лв./четиристотин и
седемнадесет лева и 58 ст./ неустойка за предсрочна изискуемост изчислена
еднократно на 27.04.2017г.; 105,95 лв./ сто и пет лева и 95 лв./ обезщетение за
забава за периода от 28.04.2017г. до 01.05.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.05.2018г. до окончателното заплащане, което
вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия и относно което е издадена заповед
за изпълнение № 4043 от 03.05.2018г. по ч.гр.д.№7006/2018г. на Пловдивския
районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му относно сумата:
888,04лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Я.С. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” АД, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК, сумата 295,52лв. /двеста деветдесет
и пет лева и 52ст./, представляваща деловодни разноски в исковото производство,
както и 67,47 лв./шестдесет и седем лева и 47ст./ - деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№2006/2018г. на Пловдивския районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД