и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 152/04.09.2007 год., постановена по Н.о.х..дело № 85/2007 год., Момчилградският районен съд е признал подсъдимия Бюлент Неждет Хасан от гр.Момчилград за виновен в това, чена 23 срещу 24.12.2006 год. в гр. Момчилград, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Димитър Бакалов и Кирил Василев, като извършител и подбудител, отнел чужди движими вещи: цигари ЛМ - 80 мм. 7 кутии, на стойност 16.10 лв. и една банкнота с номинал 100 евро, на стойност 1995.58 лв., или обща стойност 211.68 лв., от владението на Фахри Бекир Ахмед от гр.Момчилград, с ЕГН **********; цигари "Виктори" бяло - 8 бр, „Виктори” синьо - 9 бр., цигари „Мелник” - 10 бр., цигари „Невада” - 10 бр., цигари „Фемина” розова - 4 бр., светлосин „Средец” - 4 бр., паста за зъби „Колгейт” - 15 бр., паста за зъби „Дентал” - 10 бр., паста за зъби „Аквафреш” - 10 бр., паста за зъби „Фамили” - 8 бр., четка за зъби - 15 бр., самобръсначка „Комфорт” - 17 бр., самобръсначка „Бик-комфорт” - 12 бр., луканка „Карловска” - 0.400 кг., шпеков салам "Народен" - 2.500 кг., пари в монети - 75.00 лв., мобилен апарат „Сименс А 50” -1 бр., зарядно устройство за мобилен телефон -1 бр., монетник пластмасов - 1 бр.,запалки - 40 бр., на обща стойност 432.50 лв., от владението на ЕТ "Мехмед-94" с МОЛ Шукран Емин Сали, с ЕГН **********, или вещи на обща стойност 644.18 лв., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбите са извършени чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, като е използвано техническо средство - дърводелско длето, и при условията на повторност, при немаловажен случай, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.7, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2 и ал.З, във връзка с чл.26, във връзка с чл.28 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода”за срок от 1 година и 3 месеца, при първоначален „общ” режим на изгърпяаване на наказанието. На основание чл.25, във връзка с чл.23 от НК съдът е наложил на подс.Бюлент Хасан по- тежкото измежду наложените наказания с присъда от 15.05.2006 год. на PC -Момчилград, с което на подсъдимия е наложено наказание 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода”, като същото е отложено на основание чл.66 от НК за срок от 4 години; с присъда от 06.07.2006 год. на МРС, с което на подсъдимия е наложено наказание 3 месеца „лишаване от свобода”, като на основание чл.66 от НК е отложено за срок от 3 години; и по присъда от 04.12.2006 год. с решение на ВКС - 1-во наказателно отделение, с което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и глоба в размер на 1500 лв., като същото на основание чл.66 от НК е отложено за срок от 4 години, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и наказание „глоба” в размер на 1500 лв., като на основание чл.66 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 68 от НК съдът е постановил подсъдимият Хасан да изтърпи така наложеното му наказание по присъда, постановена с решение № 981/04.12.06 год. на I-во Наказателно отделение на ВКС, а именно: „лишаване от свобода” за срок от 2 години и наказание „глоба” в размер на 1500 лв. С присъдата съдът е приспаднал предварителното задържане на подсъдимия Хасан, считано от 29.12.2006 год., до влизане на присъдата в сила.Осъдил е подс.Хасан да заплати по сметка на МРС направените по делото разноски в размер на 177 лв. за възнаграждение за вещи лица. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Бюлент Неждет Хасан от гр.Момчилград, който я обжалва, като неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие на събраните по делото доказателства. Твърди, че не било доказано безспорно, че е виновен в извършването на престъпленията, като извършители на същите били свидетелите Бакалов и Василев. Същите били отявлен криминален контингент, извършвали са множество кражби много преди той да се запознае с тях, както и употребявали наркотични вещества. Счита, че освен свидетелските показания на посочените свидетели, нямало нито едно доказателство, уличаващо го в извършването на инкриминираните деяния. Нито едно от веществените доказателства не било открито у него или в дома на родителите му. Смята, че неправилно първоинстанционният съд го е признал за виновен и го е осъдил, поради което моли обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде оправдан. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на Момчилградски районен съд намира за правилна и законосъобразна, като наложеното на подс.Хасан наказание е справедливо, поради което моли същата да бъде потвърдена. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е основателна, макар и по различни от изложените в нея доводи и съображения. За да постанови осъдителната си присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: подсъдимият и свидетелите Василев и Бакалов се познавали отпреди, като двамата свидетели с оглед тяхната възраст били заплашвани и принуждавани от подсъдимия да вършат противообществени прояви преди случая от най-различно естество. На 23.12.2006 год. подсъдимият и двамата свидетели наблюдавали „Тракийското кафене", тъй като имали намерение след работно време да извършат кражба на пари от същото. В това време видели, че свидетеля Ф. Ахмед и семейството му излизат от дома си с багаж и се качили на такси. Подсъдимият предположил, че същите няма да се върнат същата вечер в жилището и предложил да извършат кражба от същото жилище. Подсъдимият казал на св. Василев да остане на входа на блока, за да наблюдава да не влезе друго лице, а той със св. Бакалов се качил до жилището на пострадалия, с рамо разбил входната врата и влезнал в апартамента. Накарал св. Бакалов да стои в коридора на жилището, а той влезнал в същото, където намерил и откраднал 7 кутии ЛМ 80 мм. и една банкнота от 100 евро. След като излезли от блока тримата отишли на автогарата. Оттам отишли в непознато село близо до сп. Джебел при приятел на подсъдимия. Около 22.00 ч. подсъдимият предложил вместо да извършат кражба от „Тракийското кафене” да извършат такава от хранителния магазин в бл."Кристал" на ул. „кап. Петко войвода". Подсъдимият с дърводелско длето и напъване на вратата, която била от ПВЦ материал, отворил магазина, след което казал на св. Василев да стои отвън да пази, а св. Бакалов накарал да влезе в магазина и открадне по-ценни неща - пари и ваучери, след което напуснал мястото и казал на двамата, че ще ги чака до блока на св. Василев. Св. Бакалов влезнал в магазина и отнел описаните вещи в обвинителния акт, след което двамата отишли при подсъдимия и му предали откраднатите стоки. Подсъдимият взел парите и цигарите, а голяма част от пастите за зъби, четки и самобръсначки ги изгорили до контейнер на пътя за хижа „Родопи". На 28.12.2006 год. при претърсване и изземване са иззети като веществени доказателства от мазето на подсъдимия дърводелско длето, а под стълбището на входа 2 кутии цигари, зарядно устройство за мобилен телефон , укрити във фуги и отвори на стените. Съдът е приел, че общата стойност на откраднатото имущество възлиза на 644.18 лв., позовавайки се на заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза и показанията му в съдебно заседание. За да приеме за установена тази фактическа обстановка, съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели и на вещото лице, приемайки, че същите кореспондират помежду си и описват една и съща фактическа обстановка на извършване на деянието. Съдът не е дал вяра на показанията на бащата на подс.Хасан – св.Хасан, мотивирайки се с обстоятелствата, че двамата са в близка родствена връзка, а и показанията на свидетеля не кореспондирали с останалите доказателства по делото. Посочил е също, че не кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като същите представлявали единствено и само защитна позиция. Въз основа на така приетата фактическа обстановка и посоченият анализ на събраните по делото доказателства съдът е приел, че подсъдимият е осъществил престъплението, за което е предаден на съд, като е изложил съображения за осъществяването на деянието при пряк умисъл. По отношение на формата на съучастие е посочил, че престъплението подсъдимия е извършил като съизвършител и подбудител със свидетелите Василев и Бакалов, като му е наложил посоченото по-горе наказание, произнасяйки се и по въпросите за приложението на разпоредбите на чл. 25, във вр. с чл. 23 и на чл.68 от НК. Настоящата инстанция намира, че при постановяване на обжалваната присъда, ведно с мотивите към нея, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Така, посочвайки в присъдата равностойността на банкнотата от 100 евро, за отнемането на която от владението на св.Ахмед е признал за виновен подс.Хасан, съдът е изписал цифрата 1995.58 лв., а не 195.58 лв., колкото е посочил прокурора в обвинителния акт. По този начин е допусната съществена неяснота по отношение на равностойността на посочената банкнота, респ. и общата стойност на откраднатите вещи, за които е признат за виновен и осъден подс.Хасан. С диспозитивната част на присъдата подс.Хасан е признат за виновен в кражбата на общо 29 бр. самобръсначки „Бик-Комфорт”, докато от обвинителният акт е видно, че наред с другите вещи, на подсъдимия е предявено обвинение за квалифицирана кражба на общо 36 бр. самобръсначки от посочената марка, без за разликата подсъдимият да е признат за невиновен и оправдан, нито пък по-малкият брой самобръсначки, посочени в осъдителната част на присъдата, да са дали отражение върху общата стойност на отнетите вещи от владението на ЕТ „Мехмед-94” с МОЛ Шукран Емин Сали, т.е. налице е различие между предявеното на подсъдимия обвинение и постановената присъда, на което различие не е даден адекватен отговор с обжалваният съдебен акт. При приложението на разпоредбите на чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК в присъдата не са посочени номерата и годините на делата, по които са постановени посочените от първоинстанционният съд присъди, което препятствува инстанционния контрол върху правилността, обосноваността и законосъобразността на постановената присъда в посочената й част /нещо повече – съдът е посочил, че едно от наказанията, предмет на извършеното групиране, е наложено с присъда/решение на ВКС, което е абсурдно/. Не е определен от решаващият съд и първоначален режим на изтърпяване на наказанието, което съдът е постановил подсъдимият да изтърпи отделно, на основание чл.68 от НК. При приложение разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК /макар и същата да не е изрично посочена в присъдата/, съдът се е задоволил да посочи само, че „зачита предварителното задържане”, считано от 29.12.2006 год. /очевидно се има предвид приспадане на времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, каквато е правилната терминология на закона/, без обаче да се произнесе по отношение на мярката за неотклонение „домашен арест”, каквато също е била вземана по отношение на подс.Хасан на досъдебното производство, и имайки предвид, че не през цялото време от 29.12.20076 год. подсъдимия е бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража”. Що се отнася до мотивите към обжалваната присъда, то настоящата инстанция намира, че при изготвянето им първоинстанционният съд е допуснал още по-съществени нарушения на процесуалните правила. Така, въпреки посочването от съда, че е установил приетата от него фактическа обстановка от показанията на свидетелите и вещото лице /без да посочи кои свидетели и кое вещо лице, имайки предвид, че в хода на съдебното следствие са изслушани експертизите на няколко вещи лица, вкл. съдебно-оценителна експертиза и две съдебно-психиатрични такива/, по същество дадените пред съда показания на св.Василев, Бакалов /който неизвестно защо е вписан в протокола от съдебното заседание с името Табаков/ и Шукран Сали са изключително оскъдни, повърхностни, като не установяват почти никакви факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото – по отношение на времето, начина на извършване, броя, вида и количествата отнети вещи при кражбата от магазина на ЕТ „Мехмед 94” с МОЛ св.Шукран Сали. Всъщност, първоинстанционният съд въобще не е посочил в мотивите към присъдата си, какви точно движими вещи, в какви количества и на какви стойности приема, че е отнел подс.Хасан без съгласието на владеещите ги лица, с намерение противозаконно да ги присвои, задоволявайки се да посочи само, че св.Бакалов е „…отнел описаните в обвинителният акт вещи…”, като по този начин не е възможна инстанционната проверка на правилността на осъдителната присъда в тази й част, респ. съдът не е отчел посочените по-горе противоречия между диспозитивната част на присъдата и обвинителният акт по отношение на количествата и стойността на вещите, за кражбата на които е признат за виновен и осъден подс.Хасан. В мотивите към присъдата първоинстанционният съд по същество не е извършил каквито и да било съпоставка, оценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, като настоящата инстанция намира, че декларативното посочване и изброяване на доказателства не е в състояние да изпълни вменените от закона задължения на съда при мотивиране на съдебния акт. Впрочем, показателен за този декларативен подход на съда е и обстоятелството, че съдът е посочил, че не дава вяра на обясненията на подсъдимия, като всъщност по делото такива не са давани от подс.Хасан. Още повече, че въпреки заявлението на подсъдимия в първото по делото заседание – че ще дава обяснения след разпита на свидетелите, в протоколите от проведените впоследствие съдебни заседания не е отразено дали след събиране на гласните доказателства, съдът е дал възможност на подсъдимия да даде обяснения, респ. не е вписан изрично отказа му да дава такива въобще по делото. Не е обоснован по никакъв начин извода на съда за извършване от подсъдимия на престъплението, за което е предаден на съд, тъй като в мотивите липсват каквито и да било съображения за наличието на обективните и субективните елементи от състава на престъплението: за отнемането на чуждите движими вещи, без съгласието на владеещите ги лица и с намерение да ги присвои, както и по отношение на квалифициращите деянието обстоятелства – при условията на продължавано престъпление, извършване на деянието чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използуване на техническо средство, при условията на повторност и в немаловажен случай. Изключително формални и декларативни са и изложените от първинстанционния съд съображения относно субективната страна на твърдяното деяние – по отношение на формата на вината /пряк умисъл/ и формата на съучастническата дейност на подсъдимия и св.Василев и Бакалов. Липсват мотиви и по отношение на приложението на разпоредбите по чл.25, във вр. с чл. 23 от НК за определяне на общо наказание на подс.Хасан, измежду наложени му такива наказания по предходни осъждания, което прави невъзможна проверката на обосноваността и законосъобразността на тази част от обжалваната присъда от въззивната инстанция. Всъщност, с оглед изложените по-горе съображения относно пороците на мотивите към обжалваната присъда, настоящата инстанция намира, че същите са толкова значителни, че по същество следва да се приравнят на пълна липса на мотиви към обжалваната присъда. Предвид изложеното, съдът намира, че посочените процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд - допуснатите в присъдата неясноти по отношение на стойността на част, респ. общата стойност на вещите, за кражбата на които е признат за виновен и осъден подс.Хасан; противоречието между диспозитивната част на присъдата и предявеното на подсъдимия обвинение по отношение на част от инкриминираните вещи и липсата на произнасяне на съда в тази част; непосочването в присъдата на номерата и годините на делата, по които на подс.Хасан са наложени наказания по предходни осъждания; непосочването в диспозитива на присъдата на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, отделното изтърпяване на основание чл.68 ал.1 от НК на което е постановено от съда; непроизнасянето от първоинстанционния съд с присъдата по отношение на мярката за неотклонение „домашен арест”, взета на досъдебното производство по отношение на подс.Хасан; както и по същество липсата на мотиви към обжалвана присъда, са съществени такива, тъй като ограничават и нарушават правото на защита на подсъдимия, който следва да знае за кражбата на какви точно и на каква стойност вещи е признат за виновен и осъден, въз основа на кои доказателства и какви са съображенията на съда, за да постанови съдебния си акт. Тези процесуални нарушения препятствуват проверката на правилността - обосноваността, законосъобразността и справедливостта, на постановената присъда в нейната цялост от настоящата инстанция, като същите не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото от друг състав на първоинстанционния съд. С оглед изложеното, съдът намира, че следва обжалваната присъда да бъде отменена, като делото бъде върнато на Районен съд - Момчилград за ново разглеждане, при което бъдат отстранени посочените по-горе допуснати съществени процесуални нарушения. Поради това, настоящата инстанция не следва да се произнася по същество на делото, както и не следва да обсъжда и събраните по делото доказателства. Ето защо, и на основание чл. 334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.2, във вр. с чл.348 ал.3 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 152/04.09.2007 год. по Н.о.х.дело № 85/2007 год. по описа на Момчилградския районен съд. ВРЪЩА делото на Районен съд – Момчилград за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |